четвъртък, 3 август 2017 г.

РЕШЕНИЕ № 10179 София, 01.08.2017

РЕШЕНИЕ

10179
София, 01.08.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 4119/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция [район] (БДИБР) с център [населено място] срещу решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Излага съображения, че в случая неправилно е интерпретирано съдържанието на заповедта и е направена неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба – В. Х. К. в представен писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № ЛС-01-27/28.09.2015 г., издадена от Директора на БДИБР – [населено място], с която на К. – директор на дирекция „Контрол" в БДИБР – [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 във вр. с чл. 89, ал.1, ал.2, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
Макар в касационната жалба да са наведени доводи единствено по отношение на направените изводи относно материалната незаконосъобразност на акта, предвид задължението на касационната инстанция да извърши служебно проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон настоящият състав установи, че АС-Пловдив е постановил акта си в рамките на своята компетентност - след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от акта, при което решението е валидно и допустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
С посочената по-горе заповед на К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции и чл. 20, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което са осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение е прекратено.
Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал относимите към спора доказателства, като въз основа на същите е извел обоснован и законосъобразен извод, че от същите не се установява К. да е извършил деянията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба са наведени доводи, че „твърденията" на съда са необосновани, но не се сочат конкретни доказателства, които да водят до изводи обратни на направените от съда. В случая съдът е направил пълен анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези събрани в хода на съдебното производство, от които по безспорен начин се установява, че в случая неправилно на К. е наложено дисциплинарно наказание, тъй като не се установява извършването на нарушение на служебната дисциплина.
Относно първото дисциплинарно нарушение, описано в заповедта обосновано е прието, че в случая по повод изпратеният сигнал, постъпил на изнесеното работно място в [населено място] на 26.11.2014 г. К. е разпоредил извършването на проверка, като такава е извършена от служителите в рамките на компетентността им и възможностите на администрацията, в която не е имало назначен специалист – геодезист, при което на подателя на сигнала е изпратен отговор от дисциплинарнонаказващия орган, а не от служителя. При това правилен е и изводът на съда, че описаните в заповедта като нарушени разпоредби на длъжностна характеристика и на Правилника за дейността, организацията на работа и състав на БД, издаден от министъра на околната среда и водите не уреждат преки задължения за К..
По второто нарушение, посочено в заповедта правилно в обжалваното решение е прието, че изпратеният отговор на писмо от МОСВ, постъпило на 25.03.2015 г. е базиран на установеното при извършена проверка от служителите на БД в [населено място], изготвено е от главен експерт, съгласувано е от К., но също е подписано от дисциплинарнонаказващия орган. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че в случая не се установява извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на К..
При така направените фактически установявания, изцяло подкрепени от доказателствата по делото безспорно следва извод, че в случая не се установява К. да не е изпълнил служебните си задължения или такива по чл. 20 ЗДСл – произнасяне без забава по искания на граждани или да не е следвал поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него.
Отделно от това е правилен и изводът, че в случая от съдържанието на заповедта не се установява въз основа на какво дисциплинарнонаказващият орган приема, че нарушенията са тежки, тъй като липсват съображения за това, а отделно не са посочени и конкретни настъпили вредни последици, които евентуално биха могли да обосноват такъв извод, при което заповедта е издадена при неспазване изискванията по чл. 91, ал.1 т.1 ЗДСл.
Правилен е и изводът, че в нарушение на изискванията по чл. 91, ал.1 т.4 ЗДСл липсва обсъждане, а съответно и съобразяване на цялостното служебно поведение на държавния служител. Наведеният в касационната жалба довод, че на същия е наложено наказание „забележка", което е заличено след изтичане на определения в закона срок е неотносим към извода за допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание. В случая не липсва такова обсъждане, както в заповедта, така и в решението по дисциплинарно дело № 1 от 24.09.2015 г., като не се установява този въпрос да е обсъждан от дисциплинарния съвет и на проведените заседания на дисциплинарния съвет.
При неустановено извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл и липсата на съображения на органа за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед на императивно зададените критерии по чл. 91, ал. 1 , т. 1 и т.4 ЗДСл, правилно АС Пловдив отменя обжалваната пред него заповед като незаконосъобразна. В случая, при така установената незаконосъобразност на заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 107, ал.1, т.3 ЗДСл, при което заповедта е незаконосъобразна и в частта, с която е прекратено служебното правоотношение на К..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Басейнова дирекция [район] с център [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. К. направените деловодни разноски в размер на 800 лв.,представляващи хонорар за един адвокат в размер на посочения по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 2618/2015 г. от Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция [район] с център [населено място] да заплати на В. Х. К., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.

сряда, 2 август 2017 г.

Решение по делото против одобрения проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Чайка" във Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. В., 28.07.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., пети състав в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на секретаря Нина А., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1786/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

           Образувано е по жалба на Министъра на РРБ чрез Областния управител на област с административен център – В. срещу Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет-В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Ч." на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 във връзка с чл.110, ал.4, чл.16, ал.1-5, чл.22, чл.103, ал.4 от ЗУТ по отношение на ПИ с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на гр. В..

Жалбоподателят изразява доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че планът в оспорената му част е допуснат и одобрен в нарушение на правилата на ЗУТ, посочвайки разпоредбите на чл.16 и чл.22 от закона. Направено е искане решението да бъде обявено за нищожно, а в условията на евентуалност за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

          Ответникът по делото, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Заинтересована страна- „Нат" ЕООД чрез процесуален представител оспорва жалбата.

          Административен съд гр. В., след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          Административното производство е започнало с Решение № 005/12.08.2005г. на Кмета на Община В., с което на основание чл.124, ал.2, чл.134, ал.1, т.1, ал.2, т.8 от ЗУТ е разрешено изработването на План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на ж.к. „Ч." /19 и 20 м.р./ при спазване на нормативната уредба за устройство на територията и с изискването за прилагане на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Изразено е положително становище по чл.135, ал.3 от ЗУТ на Главния архитект на Община В., представени към административната преписка са протокол от заседание на Обществения консултативен съвет по градоустройство на населените места на територията на Община В., както и протокол № 31/02-03.08.2005г. на ЕСУТ при Община В..

Изработването на ПРЗ за кв."Ч." с оглед изготвеното техническо задание на проекта на Главния архитект на Община В., е обосновано с необходимостта от  преструктуриране на територията и създаване на по-благоприятен режим за доизграждането му, поради настъпили промени в обществено-икономическите условия. Планът обхваща територия, разположена между булевардите „8-ми приморски полк", „В.Л.", „К.Б. І" и ул."Н.В.". В заданието е указано, че за възстановените незастроени имоти приложение следва да намери разпоредбата на чл.16 от ЗУТ, като се използва възможността за промяна в местоположението им в обхвата на проектираната територия. В заданието е посочено, че следва да се търси възможност за обособяване на територии за групиране на възстановените имоти с цел тяхното възможно застрояване, което да не е за сметка на междублоковите пространства; да се определят площи за озеленяване и паркове за публично ползване в съответствие на действащия ОУП. Според заданието проектът следва да се изработи в две фази: „предварителен проект" и окончателен проект, които следва да отговарят по обем и съдържание на Наредба № 8/2001г. за обем и съдържание на устройствените схеми и планове.

С Решение по Протокол № 26/05.07.2007г. на Експертния съвет по устройство на територията при Община В. е приет плана – фаза предварителен проект на ПРЗ на ж.к. „Ч." /19 и 20 м.р./ със схеми „Ел", „ВиК", „пътно-транспортен план", съобщен в ДВ, бр.4 от 15.01.2013г.

 Областният управител на Област с административен център В. е подал възражение № РД-13-1002-8/21.02.2013г. срещу проекта на ПУП-ПРЗ по отношение на имоти с идентификатор 10135.2562.28, 10135.2562.150, 10135.2562.214 и 10135.2562.182 по КККР. С решение по представения по делото протокол по т.25 относно възражението на жалбоподателя е посочено, че ПИ с  идентификатор 10135.2562.28 влиза в УПИ V23 за озелен. кв.9, 19 м.р. Съгласуване с Област В..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Експертизата установява, че със Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ, е одобрен ЗРП на 19 и 20м.р. за „комплексно жилищно строителство", който е реализиран през 70-те години на 20-ти век. Този план е без номера на УПИ и без номера на квартали, а само отреждания на терени за обществено обслужване и улична регулация. Липсват чертежите към този план, като единствено за 20м.р. има съхранен регулационен план. От заключението на експертизата, ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.89 са държавна частна собственост; ПИ 10135.2562.105 е предмет на спор за собственост между Държавата и Община В. по адм. дело № 334/2015г.; ПИ 10135.2562.237 е в съсобственост между В.И. и Областна администрация; За ПИ 10135.2562.207 липсват по делото данни за собственост, а от извършена справка в областна администрация е предоставен АДС № 10065/1969г. Експертизата не може да даде отговор на въпроса: неприложена първа регулация по предходен план или неурегулирана територия за ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.177 и 10135.2562.89, поради липса на съхранен действащ план за регулация. За ПИ 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, ПИ 10135.2562.105, 10135.2562.214, 10135.2562.237 е налице хипотезата – неприложена първа регулация по предходен план. За имот № 10135.2562.207 не е налице хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗУТ. Експертизата е дала отговор относно наличието на хипотезата на чл.16 от ЗУТ; изпълнение процедурата по чл.16, ал.4 от ЗУТ; относно отразяване на ПИ в ПУП и съответното отнемане на площи от тях; относно предвижданията на плана. Поради липсата на  ЗРП по Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ, в частта му на 19 м.р., гр. В., експертизата не дава категоричен отговор дали процесния план е в съответствие с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗУТ. Експертизата не е оспорена от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в рамките на териториалната му и материална компетентност. Оспореното решение е издадено в съответствие с изискването за форма, като при приемането му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура-публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. Съгласно ал.2, подробният устройствен план се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Лицето и площта на новообразуваните УПИ, конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването им се определят със самия ПУП. В ал.4 е предвидено, че в случаите по ал.1 на всеки собственик на недвижим имот, общината определя равностойно урегулиран имот, като се съобразява с местоположението на имота, местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имота попада в различни устройствени зони, новообразувания урегулиран имат се предоставя в зоната, която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им се доказва с решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. В настоящия случай и според фактическите установявания на съдебно-техническата експертиза, изцяло неотносими са  правилата на чл.16, ал.1 от ЗУТ. От извършеното подробно обследване на ПУП-ПРЗ на жилищен комплекс „Ч." /19м.р. и 20 м.р./, гр. В. според експертизата, процесният план представлява план за преструктуриране  на жилищен комплекс „Ч." в обхват на 19м.р. и 20 м.р., гр. В.. Освен това експертизата е категорична, че поради това, че в Община В. не се съхранява ЗРП, по Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ в частта му на 19 м.р., гр.В., не може да даде отговор дали процесния план е в съответствие с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗУТ. Следва да се посочи, че по отношение на реституираните имоти не важат правилата на чл.16, ал.1 от ЗУТ, поради което следва да се търси баланс между защита интересите на собствениците и обществените интереси за изграждане на обекти на публичната собственост, като за нуждите на последните се извършва отчуждаване по реда на ЗОбС и по чл.209 от ЗУТ, а не по прякото действие на чл.16 от ЗУТ с влизане в сила на плана. С оглед на това съдът намира, че одобрени на това основание, планът се явява незаконосъобразен.

Съгласно чл.22 от ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. В жилищни и курортни комплекси комплексното застрояване може да ес съчетава със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл.110, ал.4  - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Според експертизата /л.183/ ПИ – 214 и ПИ – 150, попадат в улична регулация. За ПИ №№ 10135.2562.28, 10135.2562.89, 10135.2562.116 и 10135.2562.177, попадащи в територията на 19м.р., гр. В. експертизата не дава отговор относно предвижданията, поради липса на планове от 1963г. и от 1996г. за територията на 19 м.р. В улична регулация според експертизата попадат и малка част от ПИ – 245 и ПИ – 195. Т.е предвиждането относно посочените ПИ не е за която е да е от дейностите предвидени в чл.16, ал.1 от ЗУТ, поради което същите са проектирани в нарушение на закона.

С оглед изложеното настоящият състав намира жалбата за основателна, а решението на Общински съвет – В. се явява постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на производствените правила и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК в случай, че естеството на акта не позволява на съда решаване на въпроса по същество, следва административната преписка да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно мотивите на съда и при спазване на нормативите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по устройство на територията.

          С оглед изхода на спора съдът намира за основателно и своевременно направено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Предвид това и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 2440 лева, от които 40 /четиридесет/ лева внесена такса за обнародване в ДВ, 600 лева юрисконсултско възнаграждение, 1800 лева платен депозит за възнаграждение на вещо лице.

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – В., пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

          ОТМЕНЯ Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет-В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс „Ч." на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 във връзка с чл.110, ал.4, чл.16, ал.1-5, чл.22, чл.103, ал.4 от ЗУТ в частта за ПИ с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на гр. В..

ВРЪЩА преписката на Общински съвет гр. В. за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

          ОСЪЖДА Общински съвет гр. В. да заплати на Областна администрация гр. В. сумата от 2440 /две хиляди четиристотин и четиридесет/ лева разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                     Съдия: