сряда, 1 юли 2015 г.

РАЗЯСНЕНИЕ № 92-00-7 от 18.05.2015 г. относно третирането на данък върху добавената стойност при изпълнение на Оперативни програми

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 69 ЗДДС,

чл. 70 ЗДДС

 
 

Постъпило е писмено запитване с вх. № 92-00-7/07.05.2015 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ………… В него е изложена следната фактическа обстановка:

Институтът ……………… – …… е с предмет на дейност – научна, приложна и обслужваща дейност в областта на рибарството. Институтът е третостепенен разпоредител с бюджетни средства и е регистриран по ЗДДС от 19.01.2007 г.

На 27.04.2015 г. Басейнова дирекция „……………", в качеството й на бенефициент и партньори ИРА, Пловдивски университет „……", Сдружение „…" и Международен изследователски институт – …, са сключили договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма БГ 02 „Интегрирано управление на морските и вътрешни води", покана БГ 02.01 „Интегрирано управление на морските и вътрешните водни ресурси", съфинансирани от Финансовия механизъм /ФМ/ на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ 2009-2014, с Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ в качеството му на програмен оператор.

Договорът е с предмет – изпълнение на проект „Провеждане на програма за проучвателен мониторинг и оценка на натиска и въздействието на рибовъдството върху повърхностите водни тела и актуализация на програмата от мерки в плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район" /Проекта/.

При изпълнение на дейностите по одобрения бюджет на проекта е предвидено ИРА да закупи оборудване, за което резонно възниква въпросът следва ли да се ползва правото на данъчен кредит. Направените покупки няма да се използват за последващи облагаеми или необлагаеми доставки в рамките на независимата икономическа дейност на института. Изготвеният проект, който генерира научна информация ще остане собстеност на ИРА, като съгласно чл. 23, раздел V от Договора, като бенефициент ще се предостави на Програмния оператор /МОСВ/, Офиса на ФМ на ЕИП или на упълномощени негови представители, правото да се ползва свободно и както считат за необходимо всички данни и резултати от проекта и свързани с него документи, независимо от формата, в която съществуват и партньора, който ги е изготвил, събрал и обработил.

Въпросите, които са поставени, са:

След като за това ползване не е предвидено заплащане, налице ли е безвъзмездно предоставяне на информация? Възможно ли е правото на данъчен кредит да не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по гл. четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС? Възможно ли е да се тълкува, че казусът попада в т. 13.3.2 от Указание на МФ № НФ-5/28.07.2014 г. - бенефициентът определя ДДС като невъзстановим данък, когато е регистриран по ЗДДС и доставките на стоките и услугите, финансирани по оперативната програма са предназначени за безвъзмездни доставки?

След съобразяване на нормативната уредба и вземайки предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:

На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.

С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.

От изложеното в запитването е видно, че със закупените стоки и/или получени услуги, със средства по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ще се изпълни проект, резултатите от който ще се предоставят безвъзмездно за ползване на различни лица.

Предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за закупените стоки и/или ползвани услуги за проекта за …… няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Във връзка с третирането на данък върху добавената стойност при изпълнение на Оперативни програми е издадено Указание на Министерство на Финансите № НФ-5/28.07.2014 г. относно третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативни програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014-2020 г.

Бенефициентът определя данък върху добавена стойност като невъзстановим (допустим разход за финансиране от Оперативните програми), когато съгласно т. 13.3 /от посоченото указание на МФ/ същият е регистрирано по ЗДДС лице и стоките и услугите, финансирани по Оперативната програма, са предназначени за извършване на безвъзмездни доставки.

От изложеното в запитването може да се направи заключение, че … като бенефициент по оперативната програма може да определи като невъзстановим данъка върху добавената стойност, начислен за получените стоки и услуги по този договор.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-114 от 29.05.2015 г. относно деклариране по реда на ЗДДФЛ на притежавани акции и дялови участия в чужбина от местно физическо лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

§ 1 ДОПК,

чл. 50 ЗДДФЛ,

чл. 53 ЗДДФЛ,

чл. 80 ЗДДФЛ

 
 

В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – … с вх. № …/08.05.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Според изложеното в запитването, във връзка с предстоящо придобиване от Вас на 100 % дялове от чуждестранно дружество, се поставят следните въпроси:

1. При придобиването на дяловете в чуждестранното дружество се попълва съответното приложение към годишната данъчна декларация. Трябва ли да декларирате някакви други обстоятелства във връзка с това придобиване като например: банкови сметки на дружеството, налични активи, наличност на парични средства в банковите сметки на дружеството, финансови отчети или някаква друга информация?

2. Ако придобитото от Вас чуждестранно дружество упражнява пряк контрол, осъществяван чрез притежание на повече от половината акции/дялове/ с право на глас от собствения капитал на друго/и дружества /чуждестранни/, длъжен ли сте да декларирате в годишната си декларация контролираните дружества и съответно някаква финансова информация за тях /наличности по банкови сметки, активи, финансови отчети/?

3. Задължен ли сте да декларирате обстоятелството, че сте управител на чуждестранно/и дружество/а при положение, че в договора за управление няма уговорено възнаграждение и няма да получавате доходи от това дружество?

Предвид представената от Вас непълна фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:

На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Местните физически лица следва да попълват Приложение № 8 /обр. 2081/ за притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; доходи по чл. 38 от ЗДДФЛ от източници в чужбина, подлежащи на деклариране; данък подлежащ на приспадане по реда на чл. 78 от ЗДДФЛ.

Приложението е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и се подава заедно с образец 2001. Това приложение се попълва от местни физически лица, за които е налице поне едно от следните обстоятелства:

- Дивиденти от източници в чужбина;

- Ликвидационни дялове от източници в чужбина;

- Замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;

- Доброволно осигуряване и застраховане от източници в чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ;

- Лихви по депозитни сметки в чужбина.

В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не се предвижда деклариране на банкови сметки, налични активи, наличност на парични средства в банковите сметки на дружеството, в което сте съдружник, финансови отчети. Не се предвижда и деклариране на обстоятелството, че сте управител на чуждестранно дружество, независимо дали сте получили или не доходи от това дружество.

В част II на Приложение № 8 следва да се посочи информация за притежаваните място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Следва да имате предвид, че „място на стопанска дейност" съгласно § 1, т. 5 от ДР на ДОПК е:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

"Определена база" съгласно § 1, т. 7 от ДР на ДОПК е:

а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Съгласно административно наказателни разпоредби от ЗДДФЛ, посочени в чл. 80, ал. 1 - Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 80, ал. 2 ЗДДФЛ/.

При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер на 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание /ал. 3 на чл. 80 ЗДДФЛ/.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № М-24-37-22 от 30.05.2015 г. относно прилагане на чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 
 

чл. 54 ЗМДТ

 
 

В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше запитване, препратено по компетентност от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП …, с което е поставен въпрос, свързан с прилагането на чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно определяне на размера на данъка върху превозно средство при подадени декларации от двамата съсобственици на същото, като постоянният адрес на всеки от тях е в териториалния обхват на различни общини.

Предвид на това, считам следното:

Разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ предвижда, че дължимостта на данъка върху превозните средства е от техните собственици. Доколкото съсобствеността е право на собственост, при което собствениците са повече от един следва, че задължението за данъка върху превозното средство е на всеки от титулярите на това право. При това за всеки от носителите на това задължение произтичат и предвидените в закона задължения за подаване на декларация, съответно заплащането му. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, която свързана с разпоредбата чл. 54, ал. 3, т. 2 от същия, разглеждаща хипотезата на съсобственост на пътно превозно средство от повече от едно лице, предвижда че собствениците на превозни средства, декларират пред общината по постоянния им адрес, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. От това следва, че съсобствеността върху едно превозно средство не променя иначе, съществуващото по презумпция задължение за всеки от неговите собственици да подадат декларация. Това, че с ал. 8 на чл. 54 от ЗМДТ е предвидено, че подаването на декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици означава, че до настъпване на това обстоятелство, задължението за подаване на такава е по отношение на всеки от съсобствениците. А що се отнася до общината, в която следва да бъде подадена декларацията, в закона е предвидено, че това е общината по постоянния адрес на собствениците на превозните средства, като данъкът се дължи от всеки от съсобствениците съобразно притежаваната от него идеална част.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ГАЛЯ ДИМИТРОВА