вторник, 27 юни 2017 г.

Облагане на Обезщетение по чл. 331 от Кодекс на Труда


Разяснение Изх. № 96-00-82 от 07.03.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно Облагане и Задължително Осигуряване при Изплащане на Обезщетение на Основание чл. 331 от Кодекса на Труда


В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция "ОУИ" – гр. …… с вх. № ……/25.02.2011 г., Ви уведомяваме за следното:


В писмото си описвате следната фактическа обстановка:

По инициатива на работодателя "…" АД е прекратено трудовото правоотношение с наето лице в дружеството. Поради това, че лицето е изразило съгласие за прекратяване на трудовия договор, е договорено обезщетение в размер на четирикратната му брутна работна заплата.


Поставяте следните въпроси:

               1. По така договореното обезщетение следва ли да се начислят от работодателя и удържат от освободеното лице осигурителни вноски?

               2. Подлежи ли на облагане с данък по ЗДДФЛ дължимата сума?


Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:


Относно задължителното обществено осигуряване при изплащане на обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда: на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Според ал. 2 от посочената разпоредба, ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.


Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.


В чл. 1, ал. 8 /предишна ал. 7 - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г./ от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от същата алинея изчерпателно са изброени обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда /КТ/, върху които не се дължат осигурителни вноски и сред тях е посочено обезщетението по чл. 331 от КТ.


От изложеното следва, че при изплащане на договореното по реда на чл. 331 от КТ обезщетение на освободеното от работа лице, осигурителят "……" АД не следва да начислява и внася осигурителни вноски за социално осигуряване.


Относно задължителното здравно осигуряване в този случай, поради въведеното с чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ уеднаквяване на осигурителния доход за здравно осигуряване с този за социално осигуряване за лицата, работещи по трудови правоотношения, върху обезщетението по чл. 331 от КТ не се дължат и здравноосигурителни вноски.


Относно данъчно третиране на обезщетение, получено по реда на чл. 331 от КТ Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.


Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 регламентира изчерпателно необлагаемите с данък доходи на работещите по трудови правоотношения, като в т.ч. са посочени в т. 8 обезщетенията, изплащани по норми от Кодекса на труда. Обезщетенията по чл. 331 от КТ не са определени като необлагаеми с данък доходи.

На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.


Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.


понеделник, 19 юни 2017 г.

Решение № 92838 - дело клевета

Решение

 

№ 92838 от 13.04.2017  град София

 

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД

Ищците твърдят, че ответното дружество издава и разпространява печатно издание на в-к Телеграф, в което на 11.07.2015 г. е била публикувана статия със заглавие: „Ц. и Г. в паника- не могат да съберат масовка. Броят по 50 лв. за протест срещу Ц.", без посочен автор и цитирано в исковата молба съдържание. Поддържат, че в същата се съдържала невярна и оклеветяваща ги информация, правели се внушения за извършени от тях неморални действия, а именно- събиране и плащане на хора, за да протестират срещу главния прокурор, създавайки впечатление за конспирация и тайни. Твърдят, че изнесеното в статията не отговаря на истината. Намират я за позоряща тяхната чест и достойнство. Свързването на имената им с неморални дейности създавали лошо отношение на близки, познати, колеги и на обществото срещу тях, вследствие на което търпели негативи в професионален и личен план. Засегнати били личните и професионални авторитети, честта и достойнството им, създава невярна представа за личността им.  Всичко това се отразило на репутацията им. В резултат претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството им, авторитетите им в обществото, градени през годините, включително в средите, в които работят, създадени били негативни представи за личните им качества, етика и морал, накърнени били добрите им имена. Претърпели неимуществени вреди и в емоционален план,  създадено им бил психологически и физически дискомфорт. Процесната статия предизвикала негативни коментари по техен адрес. С оглед изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да им пати по 4500 лв. на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и разпространяване  на процесната статия.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана. Твърди, че авторът на статията възпроизвежда информация от трето за делото лице и така е изпълнил задължението си да информира обществото за събитията от обществения живот. На следващо място твърди, че не може да се изведе извод, че статията касае именно ищците. Освен това заявява, че статия със същото съдържание е публикувана и в друг ежедневник, поради което твърдените вреди може да са в причинна връзка именно с него. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

 

Представен по делото е екземпляр от в-к „Телеграф" от дата 11.07.2015 г.

Представена по делото е статия на информационна агенция „Пик" от 10.07.2015 г., както и статия във в-к „Монитор" от 11.07.2015 г.

Представено по делото е решение по гр. д. №41259/215 г., СРС, 33-ти с-в, за което няма отбелязване да е влязло в сила.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. и Л..

Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца Г. от около 10 години, знае с какво се занимава, а именно реагира в случаи на решения, казуси, случки в посока защита свободата на словото, гражданите и правата им. Спомня си публикация на в-к „Телеграф", в която се твърди, че ищецът заедно с други лица, е плащал на протестиращи хора. Знае, че това не е вярно, тъй като самият свидетел бил част от протестиращите. А. се чувствал зле,  тъй като това твърдение сривало авторитета му на честен, правдив и защитаващ гражданските каузи.  Споделил, а и било видимо, че се чувствал зле, а свидетелят, бивайки психолог по професия, го определя като човек на ръба на депресивно състояние. Ищецът споделил със свидетеля, че всеки, който го познавал, го питал дали е правил „подобни неща". Поддържа, че не е се е случвало това, за което се пише в статията. Чул за конкретната статия и я прочел.

Свидетелката Л. заявява, че познава Ц. от 2007 г., от когато работят заедно. Спомня си протеста срещу главния прокурор, в който също участвала. Заявява, че всичко започнало с публикация в сайта на ПИК, доразвита впоследствие в „Монитор" и „Телеграф", в последния от които обявена като новина. Конкретно за публикацията в „Телеграф"  твърди, че пишело, че А. и А. раздавали по 50 лв. за участие в процес срещу Ц.. Статиите били въртени в публичното пространство доста дълго време., често ги коментирали. Първоначално ищцата била разстроена, после се ядосала, което, по мнение на свидетелката, я направило неработоспособна. Питали я: „Т., вярно ли е?", което означавало, че е пробудило съмнение. След въпрос на адв. С., процесуален представител на ответника, свидетелката уточнява, че последното, а именно, че ищцата е била питана „Т., вярно ли е?", се отнася за статията в „Телеграф".

 

 

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на  гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за  противоправно поведение на лица, на които е възложило работа, което поведение се изразява в незаконосъобразни действия по разгласяване позорни, неотговарящи на истината, за ищеца обстоятелства.

За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно поведение от страна на  изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

С определение от 23.06.2016 г. съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен, без да е оспорен от страните, съдът е признал  за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.07.2015 г. във в-к Телеграф е била публикувана статия с посочено в исковата молба заглавие и съдържание. Също така не се нуждае от доказване и обстоятелството, че ответникът е издател на посоченото в исковата молба печатно издание, а именно в-к „Телеграф", както и обстоятелството, че служител на ответника е съставил процесната публикация.

Твърденията в статията несъмнено са позорящи и обидни и са от естество да накърнят правото на добро име на ищците, което е абсолютно субективно неимуществено право на физическите лица. Накърняването му без основание е противоправно. Разгласените с процесните статии обстоятелства за ищеца са позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.

В настоящия случай субект на това защитимо право са личности, за които се прави внушение, че участват в организирането на протест не с идеологически характер, а  такъв, който има финансов аспект и обслужва определени интереси. Само по себе си това не съставлява престъпление, но е морално укоримо поведение. Доказателства, че твърденията в статиите са верни, не бяха ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест. Нещо повече- разпитаните свидетели, които са в близкия кръг на ищеца и са запознати с неговото ежедневие, опровергават твърденията в статията.

Неоснователно е възражението на ответника, че не може да се обоснове извод, че процесните статии се отнасят именно до ищците. Имената им са  не само споменати в статията, а са изписани на заглавната страница, с което се прави внушение, че не просто са участвали в платеното набиране на хора за протеста, а че са сред неговите организатори и главни действащи лица.

Неоснователно е и възражението на ответника, че статията просто препредава информация, публикувана по-рано от агенция „ПИК". Действително се установява от представеното по делото доказателство, че има друга публикация  на сайта на информационната агенция, но също така се установява, че към процесната статия има допълнения, както и съществени различия, поради което не може да се възприеме тезата за простото и коректно „препредаване" на същата  по смисъла на цитираното в отговора на исковата молба решение по чл. 290 ГПК. Едно от съществените различия между двете е, че в статията на ИА „Пик" името на ищцата Ц. само е споменато и то не като лице, заплащало въпросните суми, а само в качеството й на участник в някаква среща, на която „се зародила идеята за протест". Името на другия ищец изобщо не е включено.

Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се  на чл. 40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл. 40, ал.1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 от Конституцията на Република България, но правото на ответника да извършва тази публикация не може да бъде противопоставено на правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот по чл. 32 КРБ. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. 3аписаната в чл. 40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекста/ В този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК/.

Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за доказано негативното отражение на публикацията върху състоянието на ищците. Свидетелите посочват, че статията във в-к „Телеграф" е довела до посочените настъпили вреди, поради което съдът приема, че е доказано наличие на причинно-следствената връзка между същите с процесната статия. От свидетелските показания, а и от представеното по делото от  ищеца Г.  решение по гр. д. №41259/2015 г., СРС, 33-ти с-в обаче е видно, че настъпилите  за Ц.  неимуществени вреди са следствие както  на процесната статия, така и на   публикуване на няколко  други статии, касаещи едно и също събитие- протеста срещу главния прокурор. За това свидетелства свидетелката Л., която не разграничава процесната статия по ефекта си спрямо ищцата, а говори общо за статиите, които били „въртени в публичното пространство дълго време". За конкретната статия споменава отделно само по отношение обстоятелството, че хора са питали Ц. дали написаното е вярно. Поради това съдът приема, че за установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие, което следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищеца Г. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищеца. В конкретния случай съдържанието на процесната статия е достигнало до неограничен кръг от хора. Разгласените обстоятелства са обидни за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и интензивни негативни емоции- свидетелят го определя като „на ръба на депресията". Уронено е доброто име на човек, който е познат в обществото, видно от събраните по делото доказателства. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 2500 лв. би възмездило ищеца Г. в пълна степен за претърпените от него неимуществени вреди от процесната статия.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищцата Ц. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищцата. Относно конкретните съображения, служещи като основание за определяне на обезщетението важи казаното и установеното по-горе за ищеца Г.. Съдът взима предвид обаче и обстоятелството, установено и анализирано по-горе, а именно, че за настъпване на установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие-протеста срещу главния прокурор. Поради това и като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 1500 лв. би възмездило ищцата Ц. в пълна степен за претърпените от нея неимуществени вреди от процесната статия, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ищците, съответно в полза на А. Г. 100 лв., на А. Ц. 243.33 лв.  Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доказателства за направени такива не са представени, съответно не се присъждат.

 

При тези мотиви Софийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 2500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 1500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица],  да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 243.33 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на адв. К. Р. К., ЕГН [ЕГН], САК, с адрес на кантората: [населено място],  [улица], на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 302.78 лв., адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ:

 

Решение № 15030 - дело клевета

Решение № 15030 от 29.09.2016 г. на СРС по гр. д. № 52881/2015 г  

Решение № 15030 от 29.09.2016 г. на СРС по гр. д. № 52881/2015 г.

Данни за делото

Съд: Софийски районен съд

Вид на делото: Гражданско дело

Номер на делото: 52881

Година: 2015

Съдебен състав / Съдия: Райна Мартинова

Данни за акта

Вид на акта: Решение

Номер на акта: 15030

Дата на постановяване: 29.09.2016 г.

Дата на влизане в сила:

Статус на акта: Не е влязъл в сила

Дата на постановяване на мотива:

Данни за изпращане в по-висша инстанция

Съд:

Изходящ номер:

Година:

Тип на документа:

Дата на изпращане:

Резултат от обжалване:

Решение

№ 15030 от 29.09.2016 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І Гражданско отделение, 29 състав в публично заседание на шести юли

две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

при секретаря Валентина Милованова разгледа докладваното от с ъ д и я М. гражданско дело № 52881

по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Х. П. против  "7 Д.С." Е., с

която е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

 

Ищецът  твърди,  че  "7  Д.  С." Е.  е  издател  на  вестник  "7  Д.  С.".  Твърди,  че  в  брой...  на  вестник  на вестника от 23.07.2015 г. били публикувани няколко статии, в които се коментирала личността на А. Х. П., както следва: 1. На стр. 2 била публикувана статия със заглавие "С  новите си  дрехи  "Л." се оказа чисто гол".  Като автор на статията е посочен С. К.. В публикацията било посочено, че във  футболния клуб "Л." "...се явиха двама измамници". "А. П...изненадващо обаче вместо да каже, че нещата не са добре и куцат, че селекция е нужна, но незнайно защо не се прави, и че отборът не играе нищо, той си замълча" "М. Т. и А. П. съблякоха К.  Д..  Тези  двамата  решиха,  че  могат  да  си  направят  от  "Л."  собствено  ..."  "Единият  ще  лъже  и  ще  се упражнява на гърба на футболния клуб, а другият просто ще го пази и няма да го пипа", "...подиграха се с К  

Д.", "...направиха го за смях"  

2. На страница 3 от вестника била публикувана статия със заглавие "За какво са ти играчи с 35 000 евро месечна заплата срещу "П." и  "Л." (ПД). Поместената статия нямала посочен  автор. В нея било поместено следното твърдение: "...тези, които бяха поставени да управляват от К. Д., направиха всичко възможно да се провалят..."  

3. На страница 3 била публикувана и статия със заглавие "Кои са виновниците за провала", като отново не  бил  посочен  автор  на  статията.  В  началото  на  статията  било  посочено:  "Излезе  П.,  чиято  основна функция е да приказва празни приказки, и го доказа за пореден път ...няма смисъл да мисли и да преспива, защото, когато трябваше да си впрегне сивото вещество, той и тези около него спяха". Освен това в статията имало отделна секция, наименована "А. П.". В нея се съдържали следните публикации: "реши, че с интриги, сплетничене  и  подмазване  се  стига  далеч",  "...никой  в  клуба  не  приема  изпълнителния  директор  П  

насериозно...", "...той  направи  всичко възможно да се прави  на палячо", "вече е станал за смях.  Няма  как футболистите му да го приемат сериозно...", "...Много е лесно  да  си  на  върха,  когато  нещата  вървят.  Да, тогава  циркаджиите  се  радват  най-много,  скачат,  търкалят  се,  какво  ли  още  не...",  "Думите  на  П.  ...  са най-долното и грозно подмазвачество в историята на българския футбол." 4. На страница 4 била поместена статия със заглавие "Що за мъж  е  П.!" с  автор  П.  г.  В  статията  се съдържали следните коментари: "Не го знам този треньор, какъв и що е...", "Та да го питам сега, време ли е още за мъже и той мъж ли е, или е мъж само като дойде време за заплата? Щял да преспи, щял да мисли, ама той и цял месец да спи, все тая. Нито може да мисли, нито по футболни въпроси да се изказва, а и нищо от футбол не разбира. Сега да го видя що за мъж е." Поддържа,  че  с  изложеното  в  статиите  ищецът  бил  представен  като  непрофесионалист,  който  не разбира  от  работата  си,  върши  я  небрежно,  като  дори  умишлено  цели  провал  на  футболния  отбор  

Представен бил като човек, който не мисли и не разбира от работата си  и  от футбол, който е неглижирал ангажиментите си, интригантства и не осъществява контрол върху дейността на професионалния футболен клуб "Л.". Твърди, че изнесената информация е невярна, обидна, опозоряваща и  изключително унизителна за  ищеца  в  личен  и  професионален  план,  накърнявала  доброто  му  име  в  обществото  и  авторитета  и репутацията  му  като  професионалист,  причинявала  му  и  продължавала  да  му  причинява  множество негативни  емоции  и  силен  психически  стрес.  Публикациите  уронили  доброто  му  име,  както  и професионален авторитет, престижа и репутацията му не само сред личните му и професионални познати, но и пред множество читатели на изданието. Публикациите причинявали  и  продължавали  да причиняват на  ищеца  множество  негативни  преживявания,  като  го  подлагат  на  интензивен  емоционален  стрес  

Изпитвал силно  неудобство  и  срам  във  връзка  с  даване  на  обяснения  за  приписваното  му незаконно  и неморално поведение и оправдания за неистини. Отразили се и крайно негативно и върху професионалния му авторитет, граден от доверителя ми дълги години и с цената на много усилия. Написаното в процесиите статии имаше широк отзвук и  сред професионалния му кръг, както и  сред хората, с които доверителят ми живее  и  контактува.  Неверните  твърдения  оказали  крайно  негативно  влияние  на  репутацията  му  на професионалист,  способен  обективно,  подготвено,  законосъобразно  и  квалифицирано  да  изпълнява професионалните  си  задължения.  Причинили  му  и  силно  притеснение  на  доверителя  ми  относно влиянието  на  публикуваните  твърдения  и  последиците  от  тях  върху  взаимоотношенията  му  със собствениците на футболния отбор, отношенията с колегите  му и  играчите  в  отбора,  както  и  въобще  на начина, по който го възприемали околните. Това го накарало да се затвори в себе си  и  да общува с много ограничен  брой  хора, на които има пълно доверие -  с неговото семейство  и  с  най-тесен  кръг  от  негови приятели. Изпитвал страх, че някой негов близък или  познат е прочел статиите.Моли  ответникът да бъде осъден  да  му заплати  по  5000  лева,  представляваща  обезщетение  за  причинени  неимуществени  вреди, причинени чрез публикуване от ответника на статиите в брой от 23.07.2015 г. - "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", "За какво са ти 35 000 евро заплати срещу П. и Л. (ПД)", "Кои са виновни за провала" и "Що за мъж е П.?". Претендира направените по делото разноски  

Ответникът  "7  Д.  С." Е.  в  отговора  на  исковата  молба  поддържа,  че  не  е  пасивно  легитимиран  да отговаря по предявените искове, тъй като не е посочена връзката между лицата, публикували  процесните статии. Поддържа, че публикуваните статии са коментар на С. К. и П. Г., като те не са информативни и не отразяват факти от обективната действителност. Авторът С. К. е изразил отрицателното си мнение, а П. Г  

бил трето лице, на което ответникът не е възлагал работа.Поддържа, че доколкото коментарите са мнения, то те не могат да бъдат клеветнически. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и  обсъди  доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: Не е спорно между страните, че в брой .... от 23.07.2015 г. на вестник "7 Д. С." са публикувани статиите "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", "За какво са ти 35 000 евро заплати срещу П. и Л. (ПД)", "Кои са виновни за провала" и "Що за мъж е П.?", в  които се съдържат изявления с посоченото в  исковата молба съдържание. Не е спорно, че издател на вестник "7 Д. С." е ответното дружество  

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Х. П., И. Е. Я., С. П. К. и П  

Ц. г. В показанията си свидетелят С. К. заявява, че работи на трудов договор при ответника като репортер от 2011 г. и е автор на статията: "С новите си дрехи "Л." се оказа чисто гол", както и на статиите "За какво са ти играчи с 35 хил. евро месечна заплата срещу "П." и "Л." и "Кои са виновниците за провала". Установява, че от 2012 г. е ресорен  репортер на вестника  за  "Л.",  като  в  тази  връзка  посещавал  мачове,  тренировки, подготвителни лагери. В тази връзка познавал и А. П. - изпълнителен директор на клуба, който е отговорен за ежедневната работа. През него минавали  всякакви  решения.  През  лятото  на  2015  година,  месец  юни, отборът бил напуснат от 6  основни  футболисти,  а  в  началото  на  лятната  подготовка  нямало  и  треньор  

Старият  треньор  Г.  Д.  бил  с  изтекъл  срок  на  договора,  а  нов  треньор  нямало.  Свидетелят  заявява,  че процесните  статии  били  написани  след  отпадането  на  "Л." от  квалификациите  за  "Шампионска  лига"  - втори предварителен кръг. Отборът загубил поредни мача през лятото, два мача с "М." и между тях един мач с "Л." в А група. Участието на "Л." в Шампионска лига било определено като цел на сезона 2015 -  2016 г  

Свидетелят заявява, че преди тези статии не е имал лошо отношение към г-н  П., но неуспехите на отбора налагали  да  се  пише  критично  като  се  отразява  моментното  състояние  на  клуба,  треньора  и  играчите  

Установява,  че  в  статията  "С  новите  дрехи  "Л." се  оказа  чисто  гол" използвал  перифраза  на  приказката "Новите дрехи на царя" по А.. Изразява мнението си, че директорите на клуба са отговорни за представянето на отбора, като отговорността  на  П.  е  в  това,  че  той  участва  при  одобряване  на  селекцията,  той  прави транферите.  Установява,  че  с  израза  "Съблякоха  К.  Д."  е  имал  предвид,  че  отборът  отпаднал  от Шампионската  лига  и  е  загубил  доста  пари.  Причината,  поради  която  е  използвал  израза:  "двама измамници" била, че през лятото на 2015 година било обяснено, че "Л." тръгва за влизане в  Шампионска лига отново,  както  година  по-рано.  Това  нещо  не  се  случило.  С  оглед  на  скъпата  селекция,  на  добрите футболисти,  които  довели,  очевидно  ръководителите  не  са  си  свършили  работата.  Те  умишлено  или неумишлено били "измамили шефа си" за това, че ще влязат в  Шампионска лига. Свидетелят заявява, че в статията "За какво са ти играчи със заплати 35 хил.евро месечна заплата" е направил констатации на база на наблюденията си във връзка със селекцията и представянето на отбора. В статията "Кои са виновниците за провала"  имал  предвид,  че  П.  казвал  публично,  че  не  разбира  от  футбол  и  не  е  компетентен  по спортно-техническата част. След загубата от "М." ищецът заявил публично, че се извинява на двамата братя Д. Това свидетелят определя като "празни приказки". В третата статия свидетелят отразил, че когато отборът побеждавал през 2013, 2014 г. П. имал "басове при  дадена победа". Бръснал си  главата, скачал с парашут, което  свидетелят  отразил  в  статията  си  и  изразил  мнение,  че  ищецът  се  прави  на  палячо.  Свидетелят установява, че след изготвяне на статиите,  те  минават  през  шеф на  отдела  във  вестник  "7  Д.  С.",  който преценява дали да се публикуват, след което се преценява и от отговорния редактор за деня  

В показанията си  свидетелят  П.  Г.  заявява,  че  като  футболен  специалист  е  давал  много  интервюта  

Преди интервюто, озаглавено "Що за мъж е П.", ищецът преди срещата между "Л." и "М." казал, че е "време за мъже", което означавало  да  се  представят  мъжки.  Свидетелят  заявява,  че  е  използвал  израза,  за  да  даде становището си  за мача, как е  протекъл  и  начинът,  по  който  е  завършил.  В  статията  си  свидетелят  бил изразил мнението си, че П. не е футболен специалист и няма знания да прецени къде е проблемът в играта на отбора  

В показанията си свитетелката М. П. -  сестра на ищеца установява, че след публикуване на статиите брат й бил притеснен, защото се накърнявало неговото достойнство и  неговия имидж. Имал притеснения как ще реагират децата му на написаното, тъй  като били  тийнейджъри. Във  В., от където били  ищецът и свидетелката, имало подхвърляния и обиди по адрес на П.. Свидетелката заявява, че много от приятелите и познатите на брат й били повлияни от написаното във вестника, тъй като той се ползвал с добра репутация и това се отразило зле психически на брат й. Негови познати му се обаждали и му се подигравали.Той даже искал да се откаже от работа си. С  тази  статия било съобщено на цяла България, че той  не си  разбира от работата. Неговото достойнство било силно накърнено  

В показанията си  свидетелят И. Я. -  лекар  на  ФК  "Л." установява,  че  след  излизане  на  статиите  ги коментирал  с  П..  Ищецът  му  споделил  огорчението  си  от  написаното  за  него.  Той  приемал  това изключително тежко. В първите дни  след публикуване на статиите П. не показал, че  преживява  дълбоко нещата,  но  скоро  свидетелят  забелязал  външна  промяна  в  него.  Ищецът  му  споделил,  че  преживява написаното.  Споделил  притеснението  си  от  мнението  на  познатите,  роднините,  близките,  както  и  на служителите на клуба. Преди  бил контактен, лъчезарен, а после изгубил усмивката си. Споделил,  че  има проблеми  със съня, което се отразявало  на  трудоспособността  му.  Необходимо  му било  повече  време  за концентрация и вътрешна мобилизация, за да извършва обичайните си ангажименти. Свидетелят забелязал промяна в  начина на хранене на ищеца, които довели  до стомашни  проблеми, заради  които  започнал  да приема медикаменти  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и  договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя  изисква  чуждо  противоправно  и  виновно  поведение,  с  което  са  причинени  имуществени  и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или бездействие, а заради вината - действието или  бездействието на свои работници или служители, респ. изпълнители, на които са възложили работа. В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че процесните статии са изготвени и отпечатани по възлагане от ответника. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника,  че  не  е  пасивно  легитимиран  да  отговаря  по  предявения  иск  за  обезщетяване  на  вреди, причинени от използвани в публикуваните статии изрази  

Следователно  основателността  на  предявените  искове  е  поставена  в  зависимост  от  това  да  се установи, че използването на процесните изрази в публикации представлява противоправно деяние, което е довело да накърняване на защитен от закона правен интерес или субективно право или е засегнал честта и достойнството на ищеца. Използваните от авторите на статиите изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и  доброто  име  на  ищеца,  доколкото  честта  и  достойнството  на  личността  е  правно значима  ценност,  която  е  защитена  от  законоустановения  ред  като  субективно  право  от  категорията  на абсолютните  права  (чл.  32  от  Конституцията  на  Република  България).  Следователно  казването  или извършването  на  нещо  унизително  за  честта  и  достойнството  на  другиго  в  негово  присъствие  е противоправно деяние - обида (чл. 146, ал.1 от НК). Противоправно деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на престъпление - клевета (чл. 147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото на чест и  достойнство на лицето и  положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка  

Унизителният характер на използваните от авторите на публикуваните от ответното дружество статии изрази, посочени в исковата молба, следва да се преценява с оглед общоприетите морални норми, като не следва да се установява дали казаното отговаря на действителността и дали дадената оценка е основателна  

Използваните от авторите изрази в процесните статии, предмет на предявения иск отразяват субективната им преценка в  относно представянето на ФК  "Л.", която е огласена чрез публикуване в  печатно издание  

Доколкото субективната оценка не представлява факт, който да подлежи на доказване, то тя не може да бъде преценявана дали е правилна или неправилна. В този смисъл в предмета на доказване по делото може да се установява  съществуването  или  несъществуването  на  разгласено  от  ответника  обстоятелство,  но  не  и неговата оценка и  интерпретация на факти. В този  смисъл, не е налице  противоправно  деяние,  за  което ответникът като възложител на статиите да носи отговорност  

Отговорността  на  възложителя  на  статиите  може  да  бъде  ангажирана  само,  ако  изявленията, обективирани в статиите, представляват обида. При анализ на съдържанието на изявленията, публикувани от ответника не съдържат обидни квалификации, доколкото съставляват критична оценка за поведението и професионалните  качества  на  ищеца.  Действително  изразите  "появиха  се  едни  измамници",  "направи всичко възможно да се прави на палячо" и др. извадени от контекста на статиите създават впечатление за насочена към А. П. обида. От целия текст на статията "С новите си дрехи Л. се оказа чисто гол" и  "Кои  са виновниците за провала" следва изводът, че изразът "появиха се едни измамници" не е насочен  конкретно към личността на А. П., а дадената оценка за дейността му е пресъздадена чрез препратки към приказката на Х.Кр. А. "Новите дрехи на царя", а изразът "направи всичко възможно да се прави на палячо" представлява критична оценка за поведението на ищеца  

Използваните  изрази  не  осъществяват  и  признаците  на  клеветнически  твърдения,  доколкото последните по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни  обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Позорно обстоятелство е конкретен  неистински  факт, който или  дава  конкретна  информация  за  определени  негативни  прояви  на  личността  или  са  илюстрация  за определени  негативни  последици  от  поведението  му.  Правно  значение  на  приписаните  неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. Използваните в статиите изрази обаче, не може да се приеме,  че  изнасят  информация  за  действия  на  ищеца,  които  са  неморални,  недостойни  или  да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. Без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат.  Чувствата  са  неговото  субективно  преживяване,  което  не  може  да  ангажира  отговорността  на ответника  

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло  

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1330 лева - платено адвокатско възнаграждение  

Воден от горното, Софийски районен съд, 29 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх. ет. ап. против "7 Д.С." Е., ЕИК- със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. .... иск с правно основание чл  

49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени  вреди, причинени  от  изразите: "във  футболния  клуб "Л." "...се явиха двама измамници", "А. П...изненадващо обаче вместо да каже, че нещата не са добре и куцат, че селекция е нужна, но незнайно защо не се прави, и че отборът не играе нищо, той си замълча" "М. Т. и А  

П. съблякоха К. Д.. Тези двамата решиха, че могат да си направят от "Л." собствено АД." "Единият ще лъже и ще се упражнява на гърба на футболния клуб, а другият просто ще го пази и няма да го пипа", "...подиграха се с К. Д.", "...направиха го за смях", използвани в статия със заглавие "С новите си дрехи  "Л." се оказа чисто гол", публикувана в брой ... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх. ет., ап. против "7 Д. С." Е., ЕИК-.........., със седалище и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ...  иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени  вреди,  причинени  от  изразите: "...тези, които бяха поставени да управляват от К. Д., направиха всичко възможно да се провалят...", използвани  в статия със заглавие "За какво са ти играчи с 35 000 евро месечна заплата срещу "П." и "Л." (ПД), публикувана в брой ... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет., ап. против "7 Д. С." Е.,  ЕИК-..........  със  седалище  и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ...иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетениеза неимуществени вреди, причинени от изразите: "Излезе П., чиято основна функция е да приказва празни приказки, и го доказа за пореден път ...няма смисъл да мисли и да преспива, защото, когато трябваше да си впрегне сивото вещество, той и тези около него спяха", "реши, че с интриги, сплетничене и подмазване се стига далеч", "...никой в клуба не приема изпълнителния директор П. насериозно...", "...той направи всичко възможно да се прави на палячо", "вече е станал за смях. Няма как футболистите му да го приемат сериозно...", "...Много е лесно  да  си  на  върха,  когато  нещата  вървят.  Да, тогава  циркаджиите  се  радват  най-много,  скачат,  търкалят  се,  какво  ли  още  не...",  "Думите  на  П.  ...  са най-долното и грозно подмазвачество в историята на българския футбол.", използвани в статия със заглавие "Кои  са  виновниците  за  провала",  публикувана  в  брой  ...  на  вестник  "......"  от  23.07.2015  г.  като неоснователен  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет. ап. против "7 Д. С." Е.,  ЕИК-.......,  със  седалище  и  адрес  на  управление  [населено  място],  [жк],  [улица],  ет.  ..иск  с  правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 5000 (пет  хиляди)  лева,  представляваща  обезщетениеза  неимуществени  вреди,  причинени  от  изразите: "Не  го знам този треньор, какъв и що е...", "Та да го питам сега, време ли е още за мъже и той мъж ли е, или е мъж само като дойде време за заплата? Щял да преспи, щял да мисли, ама той и цял месец да спи, все тая. Нито може да мисли, нито по футболни въпроси да се изказва, а и нищо от футбол не разбира. Сега да го видя що за мъж е.", използвани в статия със заглавие "Що за мъж е П.!", публикувана в  брой  .... на вестник "...." от 23.07.2015 г. като неоснователен  

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Х. П., ЕГН-[ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет. ап  

да заплати на "7 Д. С." Е., ЕИК............, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], ет. сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) лева, представляващи направени по делото разноски  

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски градски съд  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

Решение № 92838 - дело клевета

Решение

 

№ 92838 от 13.04.2017  град София

 

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД

Ищците твърдят, че ответното дружество издава и разпространява печатно издание на в-к Телеграф, в което на 11.07.2015 г. е била публикувана статия със заглавие: „Ц. и Г. в паника- не могат да съберат масовка. Броят по 50 лв. за протест срещу Ц.", без посочен автор и цитирано в исковата молба съдържание. Поддържат, че в същата се съдържала невярна и оклеветяваща ги информация, правели се внушения за извършени от тях неморални действия, а именно- събиране и плащане на хора, за да протестират срещу главния прокурор, създавайки впечатление за конспирация и тайни. Твърдят, че изнесеното в статията не отговаря на истината. Намират я за позоряща тяхната чест и достойнство. Свързването на имената им с неморални дейности създавали лошо отношение на близки, познати, колеги и на обществото срещу тях, вследствие на което търпели негативи в професионален и личен план. Засегнати били личните и професионални авторитети, честта и достойнството им, създава невярна представа за личността им.  Всичко това се отразило на репутацията им. В резултат претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството им, авторитетите им в обществото, градени през годините, включително в средите, в които работят, създадени били негативни представи за личните им качества, етика и морал, накърнени били добрите им имена. Претърпели неимуществени вреди и в емоционален план,  създадено им бил психологически и физически дискомфорт. Процесната статия предизвикала негативни коментари по техен адрес. С оглед изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да им пати по 4500 лв. на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и разпространяване  на процесната статия.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана. Твърди, че авторът на статията възпроизвежда информация от трето за делото лице и така е изпълнил задължението си да информира обществото за събитията от обществения живот. На следващо място твърди, че не може да се изведе извод, че статията касае именно ищците. Освен това заявява, че статия със същото съдържание е публикувана и в друг ежедневник, поради което твърдените вреди може да са в причинна връзка именно с него. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

 

Представен по делото е екземпляр от в-к „Телеграф" от дата 11.07.2015 г.

Представена по делото е статия на информационна агенция „Пик" от 10.07.2015 г., както и статия във в-к „Монитор" от 11.07.2015 г.

Представено по делото е решение по гр. д. №41259/215 г., СРС, 33-ти с-в, за което няма отбелязване да е влязло в сила.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. и Л..

Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца Г. от около 10 години, знае с какво се занимава, а именно реагира в случаи на решения, казуси, случки в посока защита свободата на словото, гражданите и правата им. Спомня си публикация на в-к „Телеграф", в която се твърди, че ищецът заедно с други лица, е плащал на протестиращи хора. Знае, че това не е вярно, тъй като самият свидетел бил част от протестиращите. А. се чувствал зле,  тъй като това твърдение сривало авторитета му на честен, правдив и защитаващ гражданските каузи.  Споделил, а и било видимо, че се чувствал зле, а свидетелят, бивайки психолог по професия, го определя като човек на ръба на депресивно състояние. Ищецът споделил със свидетеля, че всеки, който го познавал, го питал дали е правил „подобни неща". Поддържа, че не е се е случвало това, за което се пише в статията. Чул за конкретната статия и я прочел.

Свидетелката Л. заявява, че познава Ц. от 2007 г., от когато работят заедно. Спомня си протеста срещу главния прокурор, в който също участвала. Заявява, че всичко започнало с публикация в сайта на ПИК, доразвита впоследствие в „Монитор" и „Телеграф", в последния от които обявена като новина. Конкретно за публикацията в „Телеграф"  твърди, че пишело, че А. и А. раздавали по 50 лв. за участие в процес срещу Ц.. Статиите били въртени в публичното пространство доста дълго време., често ги коментирали. Първоначално ищцата била разстроена, после се ядосала, което, по мнение на свидетелката, я направило неработоспособна. Питали я: „Т., вярно ли е?", което означавало, че е пробудило съмнение. След въпрос на адв. С., процесуален представител на ответника, свидетелката уточнява, че последното, а именно, че ищцата е била питана „Т., вярно ли е?", се отнася за статията в „Телеграф".

 

 

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на  гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за  противоправно поведение на лица, на които е възложило работа, което поведение се изразява в незаконосъобразни действия по разгласяване позорни, неотговарящи на истината, за ищеца обстоятелства.

За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно поведение от страна на  изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

С определение от 23.06.2016 г. съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен, без да е оспорен от страните, съдът е признал  за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.07.2015 г. във в-к Телеграф е била публикувана статия с посочено в исковата молба заглавие и съдържание. Също така не се нуждае от доказване и обстоятелството, че ответникът е издател на посоченото в исковата молба печатно издание, а именно в-к „Телеграф", както и обстоятелството, че служител на ответника е съставил процесната публикация.

Твърденията в статията несъмнено са позорящи и обидни и са от естество да накърнят правото на добро име на ищците, което е абсолютно субективно неимуществено право на физическите лица. Накърняването му без основание е противоправно. Разгласените с процесните статии обстоятелства за ищеца са позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.

В настоящия случай субект на това защитимо право са личности, за които се прави внушение, че участват в организирането на протест не с идеологически характер, а  такъв, който има финансов аспект и обслужва определени интереси. Само по себе си това не съставлява престъпление, но е морално укоримо поведение. Доказателства, че твърденията в статиите са верни, не бяха ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест. Нещо повече- разпитаните свидетели, които са в близкия кръг на ищеца и са запознати с неговото ежедневие, опровергават твърденията в статията.

Неоснователно е възражението на ответника, че не може да се обоснове извод, че процесните статии се отнасят именно до ищците. Имената им са  не само споменати в статията, а са изписани на заглавната страница, с което се прави внушение, че не просто са участвали в платеното набиране на хора за протеста, а че са сред неговите организатори и главни действащи лица.

Неоснователно е и възражението на ответника, че статията просто препредава информация, публикувана по-рано от агенция „ПИК". Действително се установява от представеното по делото доказателство, че има друга публикация  на сайта на информационната агенция, но също така се установява, че към процесната статия има допълнения, както и съществени различия, поради което не може да се възприеме тезата за простото и коректно „препредаване" на същата  по смисъла на цитираното в отговора на исковата молба решение по чл. 290 ГПК. Едно от съществените различия между двете е, че в статията на ИА „Пик" името на ищцата Ц. само е споменато и то не като лице, заплащало въпросните суми, а само в качеството й на участник в някаква среща, на която „се зародила идеята за протест". Името на другия ищец изобщо не е включено.

Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се  на чл. 40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл. 40, ал.1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 от Конституцията на Република България, но правото на ответника да извършва тази публикация не може да бъде противопоставено на правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот по чл. 32 КРБ. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. 3аписаната в чл. 40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекста/ В този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК/.

Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за доказано негативното отражение на публикацията върху състоянието на ищците. Свидетелите посочват, че статията във в-к „Телеграф" е довела до посочените настъпили вреди, поради което съдът приема, че е доказано наличие на причинно-следствената връзка между същите с процесната статия. От свидетелските показания, а и от представеното по делото от  ищеца Г.  решение по гр. д. №41259/2015 г., СРС, 33-ти с-в обаче е видно, че настъпилите  за Ц.  неимуществени вреди са следствие както  на процесната статия, така и на   публикуване на няколко  други статии, касаещи едно и също събитие- протеста срещу главния прокурор. За това свидетелства свидетелката Л., която не разграничава процесната статия по ефекта си спрямо ищцата, а говори общо за статиите, които били „въртени в публичното пространство дълго време". За конкретната статия споменава отделно само по отношение обстоятелството, че хора са питали Ц. дали написаното е вярно. Поради това съдът приема, че за установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие, което следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищеца Г. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищеца. В конкретния случай съдържанието на процесната статия е достигнало до неограничен кръг от хора. Разгласените обстоятелства са обидни за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и интензивни негативни емоции- свидетелят го определя като „на ръба на депресията". Уронено е доброто име на човек, който е познат в обществото, видно от събраните по делото доказателства. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 2500 лв. би възмездило ищеца Г. в пълна степен за претърпените от него неимуществени вреди от процесната статия.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищцата Ц. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищцата. Относно конкретните съображения, служещи като основание за определяне на обезщетението важи казаното и установеното по-горе за ищеца Г.. Съдът взима предвид обаче и обстоятелството, установено и анализирано по-горе, а именно, че за настъпване на установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие-протеста срещу главния прокурор. Поради това и като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 1500 лв. би възмездило ищцата Ц. в пълна степен за претърпените от нея неимуществени вреди от процесната статия, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ищците, съответно в полза на А. Г. 100 лв., на А. Ц. 243.33 лв.  Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доказателства за направени такива не са представени, съответно не се присъждат.

 

При тези мотиви Софийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 2500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 1500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица],  да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 243.33 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на адв. К. Р. К., ЕГН [ЕГН], САК, с адрес на кантората: [населено място],  [улица], на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 302.78 лв., адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ:

 

Решение № 19713 - клевета


Решение

 

№ 19713 от 29.11.2016  град София

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ДОБРИНОВА

 

при секретаря Минка Башова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 78158 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на делото е иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Н.Г.С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на системни и взаимосвързани обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в 30 статии, публикувани на сайта , собственост на ответника [фирма], в периода от 12.01.2014 г. до 03.10.2015 г. Сочи, че е виден публицист и обществен деятел в страната и чужбина, ползващ се с уважение и доверие сред активните си сънародници. От страна на ответното дружество била започната кампания за дискредитирането му чрез публикации, съдържащи обидни и клеветнически твърдения, внушения, изопачения на действителността и изображения относно личността, политическите убеждения, обществената и професионалната дейност, имущественото състояние, нравствените и моралните качества на ищеца. Кампанията започнала с материал, публикуван на 12.01.2014 г., озаглавен „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!" (1), който съдържал клеветнически твърдения под формата на внушение, че Н.С. чрез сложна схема с участието на сестра му И.С. и И.П. се бил домогвал до контрол на доставките за [фирма]. Клеветническата сюжетна линия била доразвита в публикация около месец по-късно - на 14.02.2014 г., озаглавена „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" (2), където били повторени клеветническите твърдения относно участие на ищеца ми в комплот, целящ контрол върху доставките за [фирма]. Същите клеветнически твърдения се съдържали и в публикация от 25.02.2014 г., озаглавена: „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б." (3), целяща според ищеца да затвърди в читателите на медната илюзията за истинността на развития в предходните статии сюжет. На 23.05.2014 г. била публикувана статия, озаглавена: „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" (4), която съдържала обидни квалификации, като израза „обърнаха резбата", който в разговорния български език представлявал еднозначна обида, насочена към с. ориентация, както и клеветнически твърдения относно симпатизиране от страна на Н.С. на партия ….., което е не отговаряло на истината. Според изразеното в исковата молба становище целта на клеветата била да подрони авторитета на ищеца като принципен и последователен човек, внушавайки промяна на политическите му позиции в рязка несъвместимост с изразяваните от него идеи. В исковата молба се сочи, че Н.С. притежава 50% от капитала на дружеството [фирма], което, наред е разнообразна търговска дейност, която извършва, е собственик на сайта [сайт], представляващ онлайн магазин за търговия с пр. и продукти за безопасен секс. Това капиталово участие било използвано от ответното дружество като ядро на масирана кампания за съсипване репутацията на ищеца. В публикация от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" (5), бил изопачен посоченият факт, като било създадено впечатление, че Н.С. търгува лично със „с. изделия и пр.", което не отговаряло на истината. Същевременно публикацията се превърнала в трибуна на публикуване на груби обиди срещу ищеца, наричан в коментарите „Н.К." (коментари с № 1, 3, 14 и 27). Обидите не били премахнати от ответното дружество, въпреки че същото модерирало коментарите. На 28.11.2014 г. била публикувана статия, озаглавена „Готви се задкулисен комплот на властта е участието на п.! [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!" (6), в която Н.С. отново бил наречен с клеветническото твърдение „търговецът на пр.". На 05.12.2014 г. била публикувана следващата статия, базирана на същия шаблон, озаглавена: „Търговец на в. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!" (7), съдържаща клеветнически твърдения и обидни квалификации. В допълнение към текстовото съдържание, публикацията била илюстрирана с колаж с обиден характер, в който в. бил насочен към лицето на Н.С.. На 06.12.2014 г. ответното дружество публикувало материал, озаглавен: „Ю.М. пред ….: [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!" (8), в който бил поставен въпрос, съдържащ клеветническото твърдение „Н.С. е по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули". Според посоченото в исковата молба твърдението е невярно, тъй като известността на ищеца била в резултат от публицистичната му дейност и активна гражданска позиция, а не на твърдяната в публикациите на ответното дружество „търговска дейност". На 15.12.2014 г. била публикувана статия, озаглавена: „САМО в…! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!" (9), съдържаща клеветническото твърдение: „Н.С., който е известен търговец на пр., в. и розови белезници", като било добавено и „розови белезници", какъвто артикул не бил предлаган никога на сайта [сайт]. В публикация на 19.12.2014 г., озаглавена: „САМО В ….! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!" (10), се съдържало клеветническото твърдение: „чрез основния активист в организацията Н.С. - бивш служител на [фирма] и търговец на пр. и в.". В статия от 08.01.2015 г., озаглавена: „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!" отново се съдържало клеветническото твърдение „Н.С., известен търговец на в., пр. и с. артикули" (11). На 16.01.2015 г. била публикувана статия, озаглавена: „Първо в ….! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!" (12), в която наред с клеветническото твърдение „Н.С. (на снимката долу), който се прочу като търговец на в., камшици, жартиери и пр.", съдържала и обидно изображение, използвано в публикацията от 05.12.2014 г. Следващата публикация от 19.01.2015 г. със заглавие: „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П. отказа да говори пред ….за милионите (снимки)", съдържала същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С." (13), а в публикация от 29.01.2015 г. със заглавие: „САМО В ….! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата – п., вицепр, министър, банкерка" (14), се съдържало клеветническото твърдение Н.С., бивш журналист в [фирма], търговец на пр.". На 02.02.2015 г. бил публикуван материал със заглавие: „Откъде идват парите на [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!" (15), в който се съдържали клеветническо твърдение „Медията ни разкри, че друг виден протестър Н.С. се издържа от продажба на пр., ви. и с. артикули" и нов обиден колаж, изобразяващ снимка на С. до снимка на секс артикули.  Следващата публикация от 05.02.2015 г. със заглавие: „Гном" е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!" (16), съдържала обида „Н.К." . В публикация от 06.02.2015 г. със заглавие: „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?" (17), отново се съдържало клеветническото твърдение „търговецът на пр. Н.С.".  На 20.02.2015 г. била публикувана статия, озаглавена: „САМО в ….! Ви. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!" (18), в която наред с вече направеното клеветническо твърдение се съдържала и нова клевета „търговецът на пр., розови белезници, ви. се фука из улиците на София с лъскав джип „М.". Според ищеца с последната се търсело внушението за негова меркантилност и еснафщина с твърдението, че шофира демонстративно и показно скъп автомобил. Клеветническото съдържание на материала било илюстрирано с два обидни колажа, представляващи снимки на ищеца, с. атрибути и скъп автомобил. В заглавието и текста на материал от 25.02.2015 г., озаглавен: „ПЪРВО в …! Прокуратурата и НАП започнаха проверка на доходите на [организация]! К.Ц.. А.К.. Н.П.. Т.Б. и компания са в паника!" (19), наред с клеветническите твърдения  се съдържали и груби обидни квалификации и внушения срещу ищеца: „Н.П.", „Н.С., известен търговец на ви., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр. (към момента не се уточнява дали ко. са първа или втора употреба)", представящи го в грозна и нечистоплътна светлина, търсещи да предизвикат отвращение на читателите от личността му по изключително примитивен начин. На 27.02.2015 г. били публикувани две статии: „Ю.М. пред ….: Къде са милионите на [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!" (20) и „…. пита - ходили ли са босовете на [организация] да пишат доноси срещу медията ни в чуждите посолства? Откъде идва индулгенцията им от а. и от ф. посолство?" (21), които съдържали клеветнически обидни твърдения: „Един от най- злостните пропагандатори е търговецът на садо-мазо продукти Н.С." и „Особено злостен в атаките си е търговецът на садо-мазо изделия, камшици, ви. и розови белезници Н.С.". Във връзка с изнесеното с тези материали ищецът твърди, че [фирма] не търгува със садо-мазо продукти, камшици или белезници и такива не се предлагат и никога не са се предлагали на сайта [сайт]. В публикация от 05.03.2015 г., озаглавена: „М. ексклузивно пред …: Защо от [организация] се държат като ощипани моми?! Народът трябва да знае за каква сума протестират!" (22), се съдържало клеветническото твърдение „Н.С., който богатее от търговия с пр. и садо-мазо изделия.", а в материал от 09.03.2015 г., озаглавен: „Ексклузивно! Компроматът на [организация] срещу П. рухна! Прокуратурата отказа да образува дело срещу депутата от …!" (23), - клеветническото твърдение „Н.С. (виден търговец на презервативи и садо-мазо продукти)". На 23.03.2015 г. била публикувана стария, озаглавена: „Б. взриви [организация] с идеята си да кандидатира техен човек за кмет! Търговецът на пр. предложи П.Д.. Т.Б. и Г. в шах! Ц. ли е скритият фаворит?" (24), в заглавието и текста на която се съдържало клеветническото твърдение „търговецът на пр. и с. изделия Н.С.". На 24.06.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „Скандал! Слуга на търговец на пр. в групата за метеж срещу Ц.! Протестърът-министър гузно се хили. Кака Ц. дебне в засада!" (25), в която се повтаряли вече публикуваните клеветнически и обидни твърдения: ,,Н.С. (на снимката вляво пред розовия ,,микрофон"), известен повече като търговец на пр. (към момента не е ясно дали първа или втора употреба), розови белезници и с.артикули". Текстът бил  илюстриран с обиден колаж, който вече бил публикуван в статията от 05.12.2014, като в този случай, към който имало разяснение на замисъла на разпределението на снимките: „на снимката вляво пред розовия „микрофон", създавайки обидна и подигравателна асоциация с публицистичната дейност на ищеца и участието му в международни репортажи. Наред с това публикацията окачествява Н.С. като разпореждащ се със „слуги" робовладелец, което също представлява клеветническо и обидно внушение според ищеца, насочено срещу защитаваните и изповядвани от доверителя ми демократични ценности. В заглавието и текста на публикация от 14.07.2015 г., озаглавена: „ПЪРВО в …! Протестът срещу Ц. пред провал! Камерите са повече от клакьорите! Търговецът на пр. и Л. перука се клатушкат пред Съдебната палата! (обновена + снимки)" (26), се съдържало клеветническото твърдение „един от тях е видният търговец на пр. Н.С.". На 21.07.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „САМО В …! Време е Р. и И.К. да изхвърчат! Л. перука и бандата му протестъри утре ще пробват да ги спасят. Това е отчаян ход - „реформаторите" съсипаха „реформата" (27), в която наред с обичайните систематично повтаряни клеветнически и обидни твърдения „Н.С., търговеца на с.играчки, неговите черноработници Г.И. и брадърчето П.М." било повторено и невярното и обидно внушение от публикацията от 24.06.2015 г., че ищецът експлоатира „слуги" и „черноработници". На 23.07.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „Позор! Л.М. на една маса е Н.К., Кака Ц. и [организация]! (снимки)" (28), съдържаща обидни квалификации: „на сбирката е бил и Н.С., известен като Н.К.". На 24.07.2015 г. бил публикуван материал, озаглавен „Пирамидата [организация] се разпада! Момичето с най-големия бюст хвърли оставка заради кафето с М.! Л. Перука и Кака Ц. все по-самотни!" (29), съдържащ клеветническото и обидно твърдение: „най-вероятно в [организация] ще останат двете персони и обслужващия ги търговец на пр. Н.С.". Последната статия срещу Н.С. била публикувана на 3.10.2015 г. Същата била озаглавена „По следите на комитетите-призраци в подкрепа на електронното гласуване" (30) и съдържала клеветническото и обидно твърдение „Н.С. пък е от [организация], бардът на позабравения сайт [сайт], който в момента функционира като пощенска кутийка за доноси", като с нея ищецът се уличавал в доносничество. В исковата молба се твърди, че с посочените обидни и клеветнически твърдения, представляващи системна, продължителна и целенасочена клеветническа и обидна кампания срещу Н.С., ответното дружество му е нанесло противоправно значителни и комплексни вреди. Сериозно били накърнени личната му чест, достойнството и доброто му име. Освен това ищецът претърпял продължителни и все по-задълбочаващи своя интензитет душевни болки и терзания и засягащо из основи личния му и социален живот, стрес. В исковата молба е посочено, че дълбокият негативен ефект на клеветите и обидите се дължал на продължителното систематично и целенасочено повтаряне и преповтаряне и препечатването им и в други медии и социалните мрежи. Всяка следваща публикация предизвиквала раздразнение, прерастващо в гняв, нервни изблици, чувство на безсилие за преустановяване на очевидната клеветническа и обидна кампания, което се е обострило до степен на страх от невъзможност за ищеца да защити себе си и близките си, загуба на увереност като глава на семейството, чувство на срам от близките в социалното обкръжение. Ищецът изпаднал в трайно състояние на невроза, продължаващо близо две години от началото на клеветническата кампания в началото на 2014 г. до момента на подаване на исковата молба. Особено голям допълнителен източник на притеснение било обстоятелството, че по времето на публикуване на процесиите статии ищецът и съпругата му били в процедура по осиновяване, която предполагала пълно проучване от страна на агенция за социално подпомагане във връзка с исканото осиновяване. Поради това Н.С. и съпругата му били изключително притеснени да не би клеветническите и обидни публикации на ответника да станат причина за лишаването им от възможността да осиновят дете. В исковата молба е изложено, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, прогласено в чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не е абсолютно, поради което ответното дружество неправомерно изопачавало обективни факти от личния, обществен и професионален живот на ищеца, както и използвало епитети и квалификации като "капут", "търговец на ви., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр." и др., имащи според ищеца обидно значение в общоприетия български език.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че голяма част от изразите, използвани в процесните статии представляват мнение и оценки на качествата на ищеца. Твърди, че в първите три публикации не се съдържат никакви клеветнически твърдения, които да бъдат отнесени към личността на Н.С.. Изразява становище, че изразът „обърнаха резбата" не може да се приеме като обидна квалификация, адресирана до личността на ищеца, а освен това сочи, че съответния израз не цели коментар по отношение на чиято и да е сексуална ориентация.

 

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните статии (30 бр.):

            1 .Статия от 12.01.2014 г. със заглавие: „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!" (1), в която се твърди, че скандал с екипа на телевизия [фирма], снимащ имоти на депутата от …. Д.П., е провокация към П. от страна на И.П. и президента П., тъй като обкръжението на П. се целило към една от най-апетитните хапки в родната енергетика - доставките за [фирма]. Името на С. се споменава като едно от основните лица в екшъна с телевизия [фирма] и се сочи, че именно той обвинил полицаи, че са осъществили репресия над журналистите, докато са снимали хотел [фирма], собственост на Д.П. и майка му. Твърди се още, че Н.С. е бивш кадър на вестник [фирма] и участва във формирането на мрежа от интернет издания, целящи да формират обществено мнение в полза на И.П. и президента.

2. Статия, озаглавена „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" (2), публикувана на 14.02.2014 г., в която се сочи, че съществува мрежа от печатни издания и сайтове с трудно проследима собственост, обединени единствено от интересите на бизнесмена И.П. и президента Р.П., които формират мощна пропагандна машина. В агитацията били впрегнати и бивши и привидно отделили се от него дългогодишни кадри на медийната му група. Името на ищеца се споменава в статията, като се твърди, че той се откроява като ас в посочената група. Сочи се, че е бивш кадър на [фирма], както и че за него специално бил създаден сайтът [сайт], предназначен основно за отразяване на протестите срещу правителството и за тиражиране на пропрезидентски новини. Обсъден е сайтът [сайт], като се сочи, че няма посочено седалище, въпреки че в репортажа на фр.-не. телевизия за културни прояви A. С. се появявал в луксозен офис. В статията се твърди също, че С. направил истинска кариера в площадната журналистика. В сайта на [фирма] от 1998 г. насам фигурирали 157 негови статии, което не било голямо постижение за такъв дълъг период, но показвало, че като журналист във вестника С. се е занимавал само с икономика. Сега сменил ресора с политика. В публикацията се сочи, че Н.С. има сестра и през нея минала сделка за бивше пристанище в близост до П. а. Чрез нея обкръжението около енергийния олигарх и медиен бос И.П. и пр. Р.П. се целело към една от най-апетитните хапки в родната енергетика - доставките за [фирма].

            3. Статия от 25.02.2014 г. „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б." (3), в която е посочено, че Н.С. внесъл сигнал до гл. пр. С.Ц. за "организирана престъпна група" около депутата от … Д.П., собственика на (…) Ц.В. и лидера на "…." Н.Б., и се обяснява съдържанието на сигнала. В статията е преповторена информацията, съдържаща се в статията от 14.02.2014 г. относно кариерата на Н.С., както и относно сделката, сключена от сестрата на С..

            4. Публикация от 23.05.2014 г. със заглавие „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от ….! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" (4), в която е посочено, че видни членове на подривната организация [организация] били разконспирирани на митинга на… в Пазарджик. Репортер на …. ги съзрял сред тълпа, която приветствала лидера Л.М. Същите били маскирани и причаквали Д.П., за да го "разстрелят" с канонада от парещи въпроси и горещи обвинения. В статията се сочи, че сред тях се отличавал Н.С., специалист в подаването на жалби до прокуратурата срещу български бизнесмени.

            5. Публикация от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с.артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" (5), в която се твърди, че разследване на …. установило, че един от двигателите на [организация] Н.С., търгувал със с. изделия и пр., като част от печалбите на фирмата му отивали за издръжката на различни обществени дейности на протестърите. Сочи се, че Н.С. и сестра му И. са съакционери с еднакви дялове във фирмата [фирма], която  стопанисва сайт за продажба на пр., както и че [сайт], собственост  на [фирма], се занимава с онлайн продажба на пр., л. и всякакви други с. продукти. В коментарите към публикацията се съдържат следните изрази: „С. е Н.К." (коментар 1), „ето го Н.К." (коментар 2), „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме" (коментар 14), „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа" (коментар 27).

            6. Публикация от 28.11.2014 г. „Готви се задкулисен комплот на властта е участието на пр.! [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!" (6), в която е посочено, че А.Ц. е подготвила документи и ще стартира учредителна подписка за бъдещата й партия. Целта била  А.Г., търговецът на пр. Н.С., К.П.-К., И.С. и други маргинални люде да се явят на местните избори и да заблудят част от наивниците, считащи [организация] за гражданска организация, че тя е по-добра алтернатива от традиционните партии.

7. Статия от 05.12.2014 г., озаглавена: „Търговец на ви. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!" (7), съдържаща следния текст: „За онлайн журналист № 1 избран...познайте кой! Друг виден активист на [организация] - Н.С. (на снимката), по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули (вижте в още по темата разследването на … по въпроса). С. е награден заради разследванията на неговия изключително четен и престижен сайт [сайт] по темата... е - темата е "Д.П.", разбира се." Под заглавието на статията е поставен колаж с три снимки, от които една снимка на ищеца и намираща се до нея в дясно снимка на вибратор, насочен към снимката на ищеца.

8. Публикация от 06.12.2014 г. със заглавие: „Ю.М. пред …: [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!" (8), в която е отразено интервю на Ю.М.. Видно от публикацията журналистът е задал въпрос на интервюирания: „Нормално ли е такива хора да бъдат обявявани за журналисти? Медията ни разкри, че Н.С. е по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули".

            9. Статия от 15.12.2014 г., озаглавена: „САМО в …! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!" (9), в която Н.С. е наречен „търговец на пр., в. и розови белезници".

            10. Публикация от 19.12.2014 г., озаглавена: „САМО В …! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!", в която е посочено, че Н.С. е бивш служител на [фирма] и „търговец на пр. и в.".

            11. Статия от 08.01.2015 г., озаглавена „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!" в която Н.С. е определен като „известен търговец на в., п. и с. артикули".

            12. Статия от 16.01.2015 г., озаглавена: „Първо в …! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!", със следния текст: „Н.С. (на снимката долу), който се прочу като търговец на в., к., ж. и п.". Към текстът на статията е добавен колаж, използван в статията от 05.12.2014 г. (статия 7).

13. Публикация от 19.01.2015 г. „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П.а отказа да говори пред … за милионите (снимки)", съдържаща същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С." (13), в която се съдържа следния текст: „'Търговецът на пр. и в. Н.С. (на снимката с шалчето) бе сред първите, които се изсипаха на бутафорния протест срещу решението на ….. да глоби [фирма] заради манипулативни публикации увреждащи финансовите пазари".

14. Статия от 29.01.2015 г. „САМО В …! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата - президент, вицепремиер, министър, банкерка" (14) със съдържащ се в нея текст: „Н.С., бивш журналист в [фирма], търговец на пр.".

15. Публикация от 02.02.2015 г. - [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!" (15), с текст: „Медията ни разкри, че друг виден протестър Н.С. се издържа от продажба на пр., в. и с. артикули". Към текста е добавен колаж от четири снимки, една от които на Н.С., до която е поставена снимка на с. артикули.

16. Публикация от 05.02.2015 г. „Г…" е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!", в която ищецът е наречен „Н.К.".

17. Статия от 06.02.2015 г. „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?", в която ищецът е наречен „търговецът на пр.".

18. Публикация от 20.02.2015 г. „САМО в ….! В.. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!", със съдържащ се в нея текст: „Оказва се, че търговецът на пр., розови белезници, в. се фука из улиците на София с лъскав джип "М.". Към статията е поставен колаж с три снимки– на ищеца, на автомобил, както и на с. артикули.

19. Публикация от 25.02.2015 г. [организация]! К.Ц. А.К. Н.П. Т.Б. и компания са в паника!", в която ищецът е определен като „известен търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр. (към момента не се уточнява дали к. са първа или втора употреба)".

20. Статия от 27.02.2015 г. [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!" с текст: „Един от най-злостните пропагандатори е търговецът на садо-мазо продукти Н.С.".

21. Статия от 27.02.2015 г. „….. пита - ходили ли са босовете на [организация] да пишат доноси срещу медията ни в чуждите посолства? Откъде идва индулгенцията им от а. и от ф. посолство?" с текст: „Особено злостен в атаките си е търговецът на садо-мазо изделия, камшици, в. и розови белезници Н.С.".

22. Публикация от 05.03.2015 г. „М. ексклузивно пред ….: Защо от [организация] се държат като ощипани моми?! Народът трябва да знае за каква сума протестират!" с текст: „Н.С., който богатее от търговия с пр. и садо-мазо изделия"

23. Статия от 09.03.2015 г. [организация] срещу П. рухна! Прокуратурата отказа да образува дело срещу депутата от ….!", съдържаща текст: „Н.С. (виден търговец на пр. и садо-мазо продукти)".

24. Статия от 23.03.2015 г. „Б. взриви [организация] с идеята си да кандидатира техен човек за кмет! Търговецът на пр. предложи П.Д. Т.Б. и Г. в шах! Ц. ли е скритият фаворит?".

25. Статия от 24.06.2015 г. „Скандал! Слуга на търговец на пр. в групата за метеж срещу Ц.! Лротестърът-министър гузно се хили. Кака Ц. дебне в засада!", в която се твърди, че от [организация] се опитали да организират провокация срещу конференцията на прокурорите. В статията Н.С. е определен като: „известен повече като търговец на пр. (към момента не е ясно дали първа или втора употреба), розови белезници и с.артикули". Към текста е добавен колаж, използван в статиите от 05.12.2014 г. и от 16.01.2015 г.

26. Публикация от 21.07.2015 г. „ПЪРВО в ….! Протестът срещу Ц. пред провал! Камерите са повече от клакьорите! Търговецът на пр. и Л. перука се клатушкат пред Съдебната палата! (обновена + снимки)" с текст: „Един от тях е видният търговец на пр. Н.С.".

27. Статия от 21.07.2015 г. „САМО В …! Време е Р. и И.К. да изхвърчат! Л. перука и бандата му протестъри утре ще пробват да ги спасят. Това е отчаян ход - „реформаторите" съсипаха „реформата", в която е посочено: „Н.С., търговеца на с.играчки, неговите черноработници Г.И. и брадърчето П.М., Л. перука Г. и разградската лелка Ц. (известна и като А.Ц.)"

            28. Статия от 23.07.2015 г. „Позор! Л.М. на една маса е Н.К., Кака Ц. и [организация]! (снимки)", в която ищецът е наречен „Н.К.".

            29. Статия от 24.07.2015 г. - „Пирамидата [организация] се разпада! Момичето с най-големия бюст хвърли оставка заради кафето с М.! Л. Перука и Кака Ц. все по-самотни!", в която Н.С. е определен като „търговец на презервативи".

30. Статия от 03.10.2015 г. „По следите на комитетите-призраци в подкрепа на електронното гласуване", в която е посочено: „Н.С. пък е от [организация], бардът на позабравения сайт [сайт], който в момента функционира като пощенска кутийка за доноси от време на време, разбира се".

От страна на ищеца е представено копие от Заповед ЗД-ЗД22-1/ 08.01.2014 г. на директора на Дирекция за социално подпомагане – Лозенец към АСП, от което е видно, че е разрешено вписване на В. и Н.С.и в регистрите на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане на територията на цялата страна за срок от две години. Представено е и копие от уведомление с изх.номер СО 94 ВВ/ 15 от 10.01.2014 г. от АСП, Регионална дирекция за СП, София град, адресирано до В. и Н.С.и, в което се сочи, че В. и Н.С.и са вписани в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване в РДСП – София град под номер 26 в том 74.

Като доказателство по делото са приети копия от страници от сайта [сайт], съдържащи данни относно броя читатели на [фирма] за съответния период, като между страните по делото е безспорен фактът, че броят на посещенията от читатели на Информационна агенция [фирма] е такъв, какъвто е отразен в представените с исковата молба данни, а именно: за м.02.2014 г. – 940 991 посещения; за м.03.2014 г. – 943 294; за м.04.2014 г. – 878 148; за м.05.2014 г. – 900 656; за м.06.2014 г. – 1 166 552; за м.07.2014 г. – 1 097 964; за м.08.2014 г. – 942 919; за м.11.2014 г. – 901 000; за м.12.2014 г. – 783 193; за м.03.2015 г. – 1 116 297; за м.04.2015 г. – 1 262 935; за м.05.2015 г. – 1 131 788; за м.06.2015 г. – 1 046 422; за м.07.2015 г. – 1 203 886; за м.08.2015 г. – 1 162 230.

От свидетелските показания на А.Д.Ц. се установява, че ищецът е журналист на свободна практика, който пише аналитични текстове, че негови статии се публикували в престижни международни и български издания, както и че бил цитиран като авторитетен източник. Свидетелката сочи, че Н.С. реагирал гневно на публикациите срещу него в …, бил обиден, тъй като се подлагала на съмнение способността му да прави правилна преценка на събитията и се правили опити да се заглуши неговия свободен глас. В…. наричали ищеца „капут", като реакцията на последния била във връзка с това, че името му се асоциира с този етикет, което се възприема като нещо обидно и негативно. От изложеното в публикациите Н.С. се чувствал унизен, гневен, чувствал, че изграденият му публичен образ се разрушава чрез внушенията, направени със статиите, но най вече чувствал обида, унижение и гняв от това, че е безпомощен и не може да отговори на нападките, а много хора ги четат.

От показанията на свидетелката В.Д.П.-С. (съпруга на ищеца) се установява, че процесните публикации започнали да излизат в един важен за семейството момент. В началото на януари 2014 г. свидетелката и съпругът й били вписани в регистъра за осиновяване на деца, поради което се притеснявали дали изложеното в публикациите няма да се отрази негативно при осиновяването на децата им. Ищецът бил раздразнителен и притеснен, на моменти дори отчаян, тъй като не можел да се противопостави на случващото се. Бил наранен до степен на отчаяние, раздразнителен и сприхав. Трудно се фокусирал върху каквото и да е. Не можел да спи. Бил депресиран и много тъжен. Твърденията за с. извращения дълбоко го наранявали и засилили притесненията на семейството дали ще се отразят при оценката дали са годни да бъдат родители. Н.С. се чувствал отговорен за това, без да има вина. Свидетелката твърди, че съответните текстове унищожили авторитета му, а експертизата му като журналист и общественик била заличена. Макар че в един момент били преустановени писанията, останалите публикации продължили да бъдат достъпни онлайн. Поради това свидетелката и съпругът й се притеснявали дали същите няма да доведат до нежелания последици във връзка с извършвания след осиновяването мониторинг от социалните работници. В.С. сочи, че осиновените от нея и Н.С. деца вече ходят на детска градина, поради което семейството се притеснява процесните публикации да не се отразят негативно на децата.

От свидетелските показания на Г.Т.И. се установява, че работи в [фирма] на длъжност „политически репортер". Свидетелката твърди, че не познава лично ищеца, а е чувала и чела за него. Сочи, че прякорът му е „Н.К.", с който го пишели в различни сайтове (като [фирма], [фирма], [фирма] и др.) и с който го наричали нейни колеги. Твърди, че прякорът му идва от търговия с пр. и други с. атрибути. Според свидетелката публикациите в …. за Н.С. са под формата на интервюта и мнения на трети лица, а не представляват авторски публикации. За опровергаване показанията на свидетелката И., в частта, с която се сочи, че същата е срещала прякора „Н.К.", от страна на ищеца са представени копие от писмо от В.Й. – председател на съвета на директорите на „О. м." , както и копия от страници на сайта [сайт]. В писмото е посочено, че медията [сайт]  никога не е използвала цитираното обръщение към Н.С., тъй като строгата редакторска политика не допуска подобно отношение, а обезпеченото активно администриране на форума гарантира, че подобни изрази биват незабавно премахнати. Съдът намира, че изложеното в писмото по същността си представлява свидетелски показания в писмен вид, каквито са недопустими, тъй като не са събрани по реда на ГПК, а именно чрез разпит на съответното лице, направило изявлението. Поради това съдът не кредитира същите при изграждане на правните си изводи. В представените копия от страници на сайта [сайт] е посочено, че при търсене по ключова дума „С." за годините 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. няма намерени резултати.

Като свидетел е разпитана Н.Б.С., от показанията на която се установява, че е журналист. С името Н.С. се сблъскала, когато правела проверка на източниците на доходите на организаторите на Протестна мрежа. Тогава попаднала на информация, че С. се занимавал с търговия със сексуални атрибути. Свидетелката се опитала да намери статии на ищеца в сайта на [фирма], но й давало грешка. За опровергаване показанията на свидетелката С. от страна на ищеца е представена разпечатка от  с показани 461 резултата при търсене по ключова дума „Н.С.".

 

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: противоправно деяние, извършено от лице, на което ответникът е възложил работа; вреди, които да са причинени при или по повод на възложената работа; както и причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай твърденията на ищеца са, че претърпените от него вреди са следствие на системни и взаимосвързани обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в 30 статии, публикувани на сайта  в продължение на около две години (от 12.01.2014 г. до 03.10.2015 г.). С оглед на това съдът намира, че при произнасяне по предявения иск следва да вземе предвид и да обсъди сочените от ищеца обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в процесните статии, като прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесните 30 публикации са поместени на сайта , който е собственост на ответното дружество и управляван от него. Следователно се установява възлагането на работата по изготвяне на статиите от страна на ответното дружество на съответни автори (независимо от формата на възлагане - Решение № 581/2010 г. по гр.дело № 1019/2009 г., ВКС, III ГО).

С Конституцията на Република България е прокламиран принципът на свобода на изразяване (чл. 39, ал. 1 – Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или друг начин) и в частност принципът за свобода на медиите (чл. 40, ал. 1 - Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура). Тази свобода обаче не е неограничена и следва да бъде съобразна с общия принцип да не се вреди другиму. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България правото на свободно изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Допустимо е преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове, но при зачитане достойнството на личността. Във всички случаи, когато съответният журналист изразява мнението си за определени събития или личности, дори това мнение да е негативно, следва да подходи по начин, че да не накърни по недопустим начин честта и достойнството им. От друга страна при произнасяне по настоящия иск съдът отчита и обстоятелството, че Н.С. е лице със сравнително голяма известност в българското общество, поради което следва да има по-голяма търпимост към журналистическия интерес към него и към журналистическите публикации по негов адрес, тъй като публичните личности се ползват от по-занижена защита на репутацията си.

Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване другиму на неизвършено от него престъпление. Изведеният от съдебната практика и правна теория смисъл на „позорно обстоятелство" е че същото представлява факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал. Съгласно чл. 146, ал. 1 НК обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като казаното или извършеното следва да е обидно от обективна гледна точка, а не въз основа на субективните възприятия по пострадалия.

Съдът намира за основателни твърденията, изложени в исковата молба, че първите три статии (от 12.01.2014 г., 14.02.2014 г. и 25.02.2014 г.), озаглавени „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!", „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" и „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б.", съдържат клеветнически внушения, че Н.С., участвайки в съответна схема се домогвал до контрол на доставките за [фирма]. Макар, да не е казано директно в статиите, от съдържането им се разбира, че идеята е именно, че лицата от обкръжението на И.П. (включително и ищеца) се домогват до контрол на доставките за [фирма]. Ответникът не твърди, че информацията е вярна и не ангажира доказателства в тази насока. Вменената с публикациите цел на Н.С., сочен като част от обкръжението на И.П., представена по този начин, е укорима от гледна точка на господстващото мнение в обществото.

Съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в исковата молба относно обстоятелството, че публикацията от 23.05.2014 г., озаглавена „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" съдържа обидни квалификации („обърнаха резбата", което в разговорния български език означавало обида, насочена към с. ориентация) и клеветнически твърдения относно симпатизиране от страна на Н.С. на партия …. От заглавието на статията е видно, че терминът „обърнаха резбата" не е адресиран към с. ориентация на Н.С.. В текста на публикацията също не се съдържат подобни твърдения или внушения. Очевидно е, че терминът е използван за да бъде привлечен читателския интерес, като в тази връзка следва да бъде отчетно правото на журналиста да озаглавява статиите си по начин, по който да бъде привлечено вниманието на читателя (стига разбира се да не се прекрачва коментираната по-горе граница относно свободата на словото и достойнството на личността). От самото съдържание на публикацията се установява, че авторът й не твърди, че Н.С. симпатизира на …., а излага, че последният, заедно с други лица, желаел да осъществи контакт с Д.П., за да му зададе съответни въпроси. Дори обаче да се създава внушение, че ищецът симпатизира на посочената партия, то този факт не би могъл да се приеме като позорно обстоятелство по смисъла на чл. 147 НК, доколкото не е укорим от гледна точка на господстващия морал.

Псевдонимът „Н.К." (включително „Н.П."), използван в процесните статии, съдът намира за обиден, независимо в каква връзка е прикрепен към името на ищеца. Същият излиза извън рамките на свободата на словото, тъй като е унизителен за честта и достойнството на човек, разбирани като морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на лицето, с репутацията и доброто му име в обществото. Псевдонимът се отразява по негативен начин на имиджа на Н.С. в обществото (включително в професионалната му сфера, в семейството му и пред собствените му деца), както и на самооценката за собствената му обществена значимост, особено като се вземе предвид обстоятелството, че текстовете са станали достояние на голям брой читатели. Ответното дружество носи отговорност за назоваването на ищеца по този начин и в коментарите към статията от 27.11.2014 г. („С. е Н.К." (коментар 1), „ето го Н.К." (коментар 2), „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме" (коментар 14), „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа" (коментар 27), тъй като притежавайки и управлявайки сайта  е длъжно да контролира съдържането им и да цензурира тези от тях, които накърняват по недопустим начин честта и достойнството на личността, което в случая не е направено.

Обективно обидни са и колажите към публикациите от 05.12.2014 г., от 16.01.2015 г. и от 26.04.2015 г., съдържащи снимка на в. насочен към снимка на ищеца, както и колажът към публикацията от 02.02.2015 г., съдържащ снимка на Н.С. до снимка на с. артикули, тъй като се отразяват по негативен начин върху репутацията на лицето в обществото и собствената му самооценка, създавайки предпоставки за подигравателно отношение.

По отношение на квалификациите „търговец на пр.", „търговец на пр., в. и розови белезници", „търговец на пр. , в. и с. артикули", „търговец на в., камшици, жартиери и пр.", „търговец на пр. и в.", „търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр.", „търговец на садо-мазо изделия, камшици в. и розови белезници", „търговец на пр. и садо-мазо изделия" по адрес на ищеца съдът намира следното: Действително в статията от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн", е посочено, че Н.С. притежава дялово участие в дружеството [фирма], което стопанисва сайт за продажба на пр. (като това обстоятелство не е спорно между страните по делото), поради което от нея се установява в каква връзка се твърди, че Н.С. търгува с пр. От тази гледна точка сами по себе си твърденията за лична търговия с пр., направени в посочената публикация от 27.11.2014 г., не могат да бъдат окачествени като клеветнически. Но претенцията на ищеца е основана на твърдение за системна кампания на ответното дружество чрез изброените в исковата молба статии, поради което определенията „търговец на пр.", „търговец на пр., в. и розови белезници", „търговец на пр., в. и с. артикули", „търговец на в., камшици, жартиери и пр.", „търговец на пр. и в.", „търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр.", „търговец на садо-мазо изделия, камшици в. и розови белезници", „търговец на пр. и садо-мазо изделия" следва да бъдат преценени съвкупно, като бъде взета предвид връзката им с останалото съдържание на статиите, както и връзката им с колажите към публикациите от 05.12.2014 г., от 16.01.2015 г., от 26.04.2015 г. и от 02.02.2015 г. Погледнати от тази гледна точка определенията създават впечатление и внушение, че ищецът извършва дейността търговия със съответните артикули в лично качество, както и че това е основна негова дейност, от която се издържа. Безспорно този факт не отговаря на истината (ответникът не твърди и не ангажира доказателства в тази насока, особено за артикулите розови белезници и садо-мазо изделия). Съдът намира, че изопачена по този начин информацията, извадена от контекста, е от естество да накърни доброто име на ищеца, тъй като го представя пред обществото единствено като търговец в лично качество на съответните артикули (някои, от които свързани с неприемливи действия от гледна точка на господстващото обществено мнение) и омаловажава професионалните му постижения в публицистичната сфера. Ако авторите на статиите са искали да акцентират върху участието на ищеца в [фирма] е следвало да го направят по начин, по който обективно да отразят съответния факт, без да изопачават и преувеличават извън границите на свободата на словото информацията.

Съдът намира за неоснователно изложеното в исковата молба, че твърдението в публикацията от 20.02.2015 г. („САМО в …! В. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!") „търговецът на пр., розови белезници, в. се фука из улиците на София с лъскав джип „М." представлява клевета, тъй като дори да не е вярно същото, то не представлява укорим от гледна точка на господстващия морал факт.

Неоснователно е твърдението, че статията от 24.06.2015 г. съдържа клеветническо и обидно внушение, че ищецът се разпорежда със слуги, както и твърдението, че публикацията от 21.07.2015 г. създава обидно внушение, че същият експлоатира слуги и черноработници. Очевидно е, че авторите са използвали съответните съществителни, за да подсилят ефекта на заглавието на статията от 24.06.2015 г. и на съответната част от текста от публикацията от 21.07.2015 г. върху читателите, като предизвикат интерес. От статиите е видно, че съществителните са използвани, за да подчертаят, че съответни лица са организационно подчинени на Н.С.. Ищецът не твърди, че последният факт не е истина, а освен това същият не представлява позорно или унизително обстоятелство от обективна гледна точка.

Неоснователно и е твърдението, че статията от 03.10.2015 г. уличава Н.С. в доносничество, тъй като в нея се твърди, че сайтът [сайт] функционира като пощенска кутия за доноси, а не че именно ищецът е автор на съответните доноси. 

От свидетелските показания на А.Ц. и на В.П.-С., се установят претърпените от ищеца вреди вследствие на процесните публикации. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви и кореспондиращи си, както и поради обстоятелството, че по делото не са ангажирани оборващи ги доказателства. Сам по себе си фактът, че А.Ц. води съдебно дело срещу [фирма] ЕООД и че В.С. е съпруга на ищеца не означава, че показанията са недостоверни. От последните се установява, че Н.С. се чувствал унизен и гневен, чувствал, че изграденият му публичен образ се разрушава, чувствал се безпомощен. Бил раздразнителен и притеснен, на моменти дори отчаян. Трудно се фокусирал върху каквото и да е. Не можел да спи. Бил депресиран и много тъжен. Освен това от свидетелките показания на В.П.-С. се установява, че по време на публикацията на процесните статии тя и съпругът й Н.С. били вписани в регистъра за осиновяване на деца (което обстоятелство се установява и от представените с исковата молба копие от Заповед ЗД-ЗД22-1/ 08.01.2014 г. на директора на ДСП – Лозенец към Агенцията за СП и копие от уведомление с изх.номер СО 94 ВВ/ 15 от 10.01.2014 г. от Агенция за СП, Регионална дирекция за СП София град), поради което се породил страх у ищеца, че няма да им бъде разрешено да осиновят деца заради написаното по негов адрес, което допълнително го натоварило отрицателно психически.

С оглед на изложеното, като взе предвид само установените по делото клеветнически и обидни твърдения и внушения и като съобрази начина, по който съответните словесни определения и визуални образи рефлектират върху името, репутацията, самооценката и оценката на обществото (включително имиджът и авторитета в служебната сфера, в семейството и пред децата),  обстоятелството, че съответните публикации са достигнали до  голям брой читатели (за м.02.2014 г. – 940 991; м.03.2014 г. – 943 294; м.04.2014 г. – 878 148; м.05.2014 г. – 900 656; м.06.2014 г. – 1 166 552; м.07.2014 г. – 1 097 964; м.08.2014 г. – 942 919; м.11.2014 г. – 901 000; м.12.2014 г. – 783 193; м.03.2015 г. – 1 116 297; м.04.2015 г. – 1 262 935; м.05.2015 г. – 1 131 788; м.06.2015 г. – 1 046 422; м.07.2015 г. – 1 203 886; м.08.2015 г. – 1 162 230), че са разпространени по начин, по който относително лесно и бързо могат да бъдат възпроизведени многократно и да достигнат по-голям брой хора, че същите продължават да бъдат достъпни и след публикацията им (видно от показанията на свидетелката В. С.а), че не става въпрос за единствен случай, а за множество статии, публикувани в дълъг период от време (почти две години), че обидният псевдоним „Н.К." е поставен за първи път именно във връзка с публикация на ответното дружество, и като прецени конкретно претърпените вреди, периодът и интензитета им, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер на 120 000 лева. Тъй като искът е предявен като частичен за сумата 12 500 лева следва да бъде уважен в този размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3000 лева – съдебни разноски (за държавна такса и адвокатско възнаграждение).

По изложените съображения Софийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. , да заплати на Н.Г.С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [ж.к.], бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 12 500 лева – обезщетените за неимуществени вреди, причинени от статиите, публикувани на сайта : „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!", „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!", „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. – Б.", „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)", „ШОК! [организация] търгувала със секс артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн", [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!", „Търговец на в. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!", [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!", „САМО в …! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!", „САМО В …! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!",  „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!",  „Първо в …! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!",  „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П.а отказа да говори пред … за милионите (снимки)", съдържала същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С.", „САМО В ..! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата – п., вицеп., министър, банкерка", „Откъде идват парите на [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!",  „…." е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!", „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?", „САМО в …! В. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!", „ПЪРВО в …! Прокуратурата и НАП започнаха проверка на доходите на [организация]! К.Ц. А.К. Н.П. Т.Б. и компания са в паника!", [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!"., както и от коментари към статия от 27.11.2014 г., озаглавена „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" - „С. е Н.К.", „ето го Н.К.", „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме", „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа", която сума е предявена като частична от сумата 300 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] , ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. , да заплати на Н.Г.С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [ж.к.], бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 3000 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: