понеделник, 19 юни 2017 г.

Решение № 19713 - клевета


Решение

 

№ 19713 от 29.11.2016  град София

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ДОБРИНОВА

 

при секретаря Минка Башова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 78158 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на делото е иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Н.Г.С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на системни и взаимосвързани обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в 30 статии, публикувани на сайта , собственост на ответника [фирма], в периода от 12.01.2014 г. до 03.10.2015 г. Сочи, че е виден публицист и обществен деятел в страната и чужбина, ползващ се с уважение и доверие сред активните си сънародници. От страна на ответното дружество била започната кампания за дискредитирането му чрез публикации, съдържащи обидни и клеветнически твърдения, внушения, изопачения на действителността и изображения относно личността, политическите убеждения, обществената и професионалната дейност, имущественото състояние, нравствените и моралните качества на ищеца. Кампанията започнала с материал, публикуван на 12.01.2014 г., озаглавен „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!" (1), който съдържал клеветнически твърдения под формата на внушение, че Н.С. чрез сложна схема с участието на сестра му И.С. и И.П. се бил домогвал до контрол на доставките за [фирма]. Клеветническата сюжетна линия била доразвита в публикация около месец по-късно - на 14.02.2014 г., озаглавена „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" (2), където били повторени клеветническите твърдения относно участие на ищеца ми в комплот, целящ контрол върху доставките за [фирма]. Същите клеветнически твърдения се съдържали и в публикация от 25.02.2014 г., озаглавена: „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б." (3), целяща според ищеца да затвърди в читателите на медната илюзията за истинността на развития в предходните статии сюжет. На 23.05.2014 г. била публикувана статия, озаглавена: „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" (4), която съдържала обидни квалификации, като израза „обърнаха резбата", който в разговорния български език представлявал еднозначна обида, насочена към с. ориентация, както и клеветнически твърдения относно симпатизиране от страна на Н.С. на партия ….., което е не отговаряло на истината. Според изразеното в исковата молба становище целта на клеветата била да подрони авторитета на ищеца като принципен и последователен човек, внушавайки промяна на политическите му позиции в рязка несъвместимост с изразяваните от него идеи. В исковата молба се сочи, че Н.С. притежава 50% от капитала на дружеството [фирма], което, наред е разнообразна търговска дейност, която извършва, е собственик на сайта [сайт], представляващ онлайн магазин за търговия с пр. и продукти за безопасен секс. Това капиталово участие било използвано от ответното дружество като ядро на масирана кампания за съсипване репутацията на ищеца. В публикация от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" (5), бил изопачен посоченият факт, като било създадено впечатление, че Н.С. търгува лично със „с. изделия и пр.", което не отговаряло на истината. Същевременно публикацията се превърнала в трибуна на публикуване на груби обиди срещу ищеца, наричан в коментарите „Н.К." (коментари с № 1, 3, 14 и 27). Обидите не били премахнати от ответното дружество, въпреки че същото модерирало коментарите. На 28.11.2014 г. била публикувана статия, озаглавена „Готви се задкулисен комплот на властта е участието на п.! [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!" (6), в която Н.С. отново бил наречен с клеветническото твърдение „търговецът на пр.". На 05.12.2014 г. била публикувана следващата статия, базирана на същия шаблон, озаглавена: „Търговец на в. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!" (7), съдържаща клеветнически твърдения и обидни квалификации. В допълнение към текстовото съдържание, публикацията била илюстрирана с колаж с обиден характер, в който в. бил насочен към лицето на Н.С.. На 06.12.2014 г. ответното дружество публикувало материал, озаглавен: „Ю.М. пред ….: [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!" (8), в който бил поставен въпрос, съдържащ клеветническото твърдение „Н.С. е по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули". Според посоченото в исковата молба твърдението е невярно, тъй като известността на ищеца била в резултат от публицистичната му дейност и активна гражданска позиция, а не на твърдяната в публикациите на ответното дружество „търговска дейност". На 15.12.2014 г. била публикувана статия, озаглавена: „САМО в…! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!" (9), съдържаща клеветническото твърдение: „Н.С., който е известен търговец на пр., в. и розови белезници", като било добавено и „розови белезници", какъвто артикул не бил предлаган никога на сайта [сайт]. В публикация на 19.12.2014 г., озаглавена: „САМО В ….! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!" (10), се съдържало клеветническото твърдение: „чрез основния активист в организацията Н.С. - бивш служител на [фирма] и търговец на пр. и в.". В статия от 08.01.2015 г., озаглавена: „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!" отново се съдържало клеветническото твърдение „Н.С., известен търговец на в., пр. и с. артикули" (11). На 16.01.2015 г. била публикувана статия, озаглавена: „Първо в ….! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!" (12), в която наред с клеветническото твърдение „Н.С. (на снимката долу), който се прочу като търговец на в., камшици, жартиери и пр.", съдържала и обидно изображение, използвано в публикацията от 05.12.2014 г. Следващата публикация от 19.01.2015 г. със заглавие: „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П. отказа да говори пред ….за милионите (снимки)", съдържала същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С." (13), а в публикация от 29.01.2015 г. със заглавие: „САМО В ….! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата – п., вицепр, министър, банкерка" (14), се съдържало клеветническото твърдение Н.С., бивш журналист в [фирма], търговец на пр.". На 02.02.2015 г. бил публикуван материал със заглавие: „Откъде идват парите на [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!" (15), в който се съдържали клеветническо твърдение „Медията ни разкри, че друг виден протестър Н.С. се издържа от продажба на пр., ви. и с. артикули" и нов обиден колаж, изобразяващ снимка на С. до снимка на секс артикули.  Следващата публикация от 05.02.2015 г. със заглавие: „Гном" е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!" (16), съдържала обида „Н.К." . В публикация от 06.02.2015 г. със заглавие: „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?" (17), отново се съдържало клеветническото твърдение „търговецът на пр. Н.С.".  На 20.02.2015 г. била публикувана статия, озаглавена: „САМО в ….! Ви. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!" (18), в която наред с вече направеното клеветническо твърдение се съдържала и нова клевета „търговецът на пр., розови белезници, ви. се фука из улиците на София с лъскав джип „М.". Според ищеца с последната се търсело внушението за негова меркантилност и еснафщина с твърдението, че шофира демонстративно и показно скъп автомобил. Клеветническото съдържание на материала било илюстрирано с два обидни колажа, представляващи снимки на ищеца, с. атрибути и скъп автомобил. В заглавието и текста на материал от 25.02.2015 г., озаглавен: „ПЪРВО в …! Прокуратурата и НАП започнаха проверка на доходите на [организация]! К.Ц.. А.К.. Н.П.. Т.Б. и компания са в паника!" (19), наред с клеветническите твърдения  се съдържали и груби обидни квалификации и внушения срещу ищеца: „Н.П.", „Н.С., известен търговец на ви., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр. (към момента не се уточнява дали ко. са първа или втора употреба)", представящи го в грозна и нечистоплътна светлина, търсещи да предизвикат отвращение на читателите от личността му по изключително примитивен начин. На 27.02.2015 г. били публикувани две статии: „Ю.М. пред ….: Къде са милионите на [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!" (20) и „…. пита - ходили ли са босовете на [организация] да пишат доноси срещу медията ни в чуждите посолства? Откъде идва индулгенцията им от а. и от ф. посолство?" (21), които съдържали клеветнически обидни твърдения: „Един от най- злостните пропагандатори е търговецът на садо-мазо продукти Н.С." и „Особено злостен в атаките си е търговецът на садо-мазо изделия, камшици, ви. и розови белезници Н.С.". Във връзка с изнесеното с тези материали ищецът твърди, че [фирма] не търгува със садо-мазо продукти, камшици или белезници и такива не се предлагат и никога не са се предлагали на сайта [сайт]. В публикация от 05.03.2015 г., озаглавена: „М. ексклузивно пред …: Защо от [организация] се държат като ощипани моми?! Народът трябва да знае за каква сума протестират!" (22), се съдържало клеветническото твърдение „Н.С., който богатее от търговия с пр. и садо-мазо изделия.", а в материал от 09.03.2015 г., озаглавен: „Ексклузивно! Компроматът на [организация] срещу П. рухна! Прокуратурата отказа да образува дело срещу депутата от …!" (23), - клеветническото твърдение „Н.С. (виден търговец на презервативи и садо-мазо продукти)". На 23.03.2015 г. била публикувана стария, озаглавена: „Б. взриви [организация] с идеята си да кандидатира техен човек за кмет! Търговецът на пр. предложи П.Д.. Т.Б. и Г. в шах! Ц. ли е скритият фаворит?" (24), в заглавието и текста на която се съдържало клеветническото твърдение „търговецът на пр. и с. изделия Н.С.". На 24.06.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „Скандал! Слуга на търговец на пр. в групата за метеж срещу Ц.! Протестърът-министър гузно се хили. Кака Ц. дебне в засада!" (25), в която се повтаряли вече публикуваните клеветнически и обидни твърдения: ,,Н.С. (на снимката вляво пред розовия ,,микрофон"), известен повече като търговец на пр. (към момента не е ясно дали първа или втора употреба), розови белезници и с.артикули". Текстът бил  илюстриран с обиден колаж, който вече бил публикуван в статията от 05.12.2014, като в този случай, към който имало разяснение на замисъла на разпределението на снимките: „на снимката вляво пред розовия „микрофон", създавайки обидна и подигравателна асоциация с публицистичната дейност на ищеца и участието му в международни репортажи. Наред с това публикацията окачествява Н.С. като разпореждащ се със „слуги" робовладелец, което също представлява клеветническо и обидно внушение според ищеца, насочено срещу защитаваните и изповядвани от доверителя ми демократични ценности. В заглавието и текста на публикация от 14.07.2015 г., озаглавена: „ПЪРВО в …! Протестът срещу Ц. пред провал! Камерите са повече от клакьорите! Търговецът на пр. и Л. перука се клатушкат пред Съдебната палата! (обновена + снимки)" (26), се съдържало клеветническото твърдение „един от тях е видният търговец на пр. Н.С.". На 21.07.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „САМО В …! Време е Р. и И.К. да изхвърчат! Л. перука и бандата му протестъри утре ще пробват да ги спасят. Това е отчаян ход - „реформаторите" съсипаха „реформата" (27), в която наред с обичайните систематично повтаряни клеветнически и обидни твърдения „Н.С., търговеца на с.играчки, неговите черноработници Г.И. и брадърчето П.М." било повторено и невярното и обидно внушение от публикацията от 24.06.2015 г., че ищецът експлоатира „слуги" и „черноработници". На 23.07.2015 г. ответникът публикувал статия, озаглавена: „Позор! Л.М. на една маса е Н.К., Кака Ц. и [организация]! (снимки)" (28), съдържаща обидни квалификации: „на сбирката е бил и Н.С., известен като Н.К.". На 24.07.2015 г. бил публикуван материал, озаглавен „Пирамидата [организация] се разпада! Момичето с най-големия бюст хвърли оставка заради кафето с М.! Л. Перука и Кака Ц. все по-самотни!" (29), съдържащ клеветническото и обидно твърдение: „най-вероятно в [организация] ще останат двете персони и обслужващия ги търговец на пр. Н.С.". Последната статия срещу Н.С. била публикувана на 3.10.2015 г. Същата била озаглавена „По следите на комитетите-призраци в подкрепа на електронното гласуване" (30) и съдържала клеветническото и обидно твърдение „Н.С. пък е от [организация], бардът на позабравения сайт [сайт], който в момента функционира като пощенска кутийка за доноси", като с нея ищецът се уличавал в доносничество. В исковата молба се твърди, че с посочените обидни и клеветнически твърдения, представляващи системна, продължителна и целенасочена клеветническа и обидна кампания срещу Н.С., ответното дружество му е нанесло противоправно значителни и комплексни вреди. Сериозно били накърнени личната му чест, достойнството и доброто му име. Освен това ищецът претърпял продължителни и все по-задълбочаващи своя интензитет душевни болки и терзания и засягащо из основи личния му и социален живот, стрес. В исковата молба е посочено, че дълбокият негативен ефект на клеветите и обидите се дължал на продължителното систематично и целенасочено повтаряне и преповтаряне и препечатването им и в други медии и социалните мрежи. Всяка следваща публикация предизвиквала раздразнение, прерастващо в гняв, нервни изблици, чувство на безсилие за преустановяване на очевидната клеветническа и обидна кампания, което се е обострило до степен на страх от невъзможност за ищеца да защити себе си и близките си, загуба на увереност като глава на семейството, чувство на срам от близките в социалното обкръжение. Ищецът изпаднал в трайно състояние на невроза, продължаващо близо две години от началото на клеветническата кампания в началото на 2014 г. до момента на подаване на исковата молба. Особено голям допълнителен източник на притеснение било обстоятелството, че по времето на публикуване на процесиите статии ищецът и съпругата му били в процедура по осиновяване, която предполагала пълно проучване от страна на агенция за социално подпомагане във връзка с исканото осиновяване. Поради това Н.С. и съпругата му били изключително притеснени да не би клеветническите и обидни публикации на ответника да станат причина за лишаването им от възможността да осиновят дете. В исковата молба е изложено, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, прогласено в чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не е абсолютно, поради което ответното дружество неправомерно изопачавало обективни факти от личния, обществен и професионален живот на ищеца, както и използвало епитети и квалификации като "капут", "търговец на ви., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр." и др., имащи според ищеца обидно значение в общоприетия български език.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че голяма част от изразите, използвани в процесните статии представляват мнение и оценки на качествата на ищеца. Твърди, че в първите три публикации не се съдържат никакви клеветнически твърдения, които да бъдат отнесени към личността на Н.С.. Изразява становище, че изразът „обърнаха резбата" не може да се приеме като обидна квалификация, адресирана до личността на ищеца, а освен това сочи, че съответния израз не цели коментар по отношение на чиято и да е сексуална ориентация.

 

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните статии (30 бр.):

            1 .Статия от 12.01.2014 г. със заглавие: „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!" (1), в която се твърди, че скандал с екипа на телевизия [фирма], снимащ имоти на депутата от …. Д.П., е провокация към П. от страна на И.П. и президента П., тъй като обкръжението на П. се целило към една от най-апетитните хапки в родната енергетика - доставките за [фирма]. Името на С. се споменава като едно от основните лица в екшъна с телевизия [фирма] и се сочи, че именно той обвинил полицаи, че са осъществили репресия над журналистите, докато са снимали хотел [фирма], собственост на Д.П. и майка му. Твърди се още, че Н.С. е бивш кадър на вестник [фирма] и участва във формирането на мрежа от интернет издания, целящи да формират обществено мнение в полза на И.П. и президента.

2. Статия, озаглавена „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" (2), публикувана на 14.02.2014 г., в която се сочи, че съществува мрежа от печатни издания и сайтове с трудно проследима собственост, обединени единствено от интересите на бизнесмена И.П. и президента Р.П., които формират мощна пропагандна машина. В агитацията били впрегнати и бивши и привидно отделили се от него дългогодишни кадри на медийната му група. Името на ищеца се споменава в статията, като се твърди, че той се откроява като ас в посочената група. Сочи се, че е бивш кадър на [фирма], както и че за него специално бил създаден сайтът [сайт], предназначен основно за отразяване на протестите срещу правителството и за тиражиране на пропрезидентски новини. Обсъден е сайтът [сайт], като се сочи, че няма посочено седалище, въпреки че в репортажа на фр.-не. телевизия за културни прояви A. С. се появявал в луксозен офис. В статията се твърди също, че С. направил истинска кариера в площадната журналистика. В сайта на [фирма] от 1998 г. насам фигурирали 157 негови статии, което не било голямо постижение за такъв дълъг период, но показвало, че като журналист във вестника С. се е занимавал само с икономика. Сега сменил ресора с политика. В публикацията се сочи, че Н.С. има сестра и през нея минала сделка за бивше пристанище в близост до П. а. Чрез нея обкръжението около енергийния олигарх и медиен бос И.П. и пр. Р.П. се целело към една от най-апетитните хапки в родната енергетика - доставките за [фирма].

            3. Статия от 25.02.2014 г. „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б." (3), в която е посочено, че Н.С. внесъл сигнал до гл. пр. С.Ц. за "организирана престъпна група" около депутата от … Д.П., собственика на (…) Ц.В. и лидера на "…." Н.Б., и се обяснява съдържанието на сигнала. В статията е преповторена информацията, съдържаща се в статията от 14.02.2014 г. относно кариерата на Н.С., както и относно сделката, сключена от сестрата на С..

            4. Публикация от 23.05.2014 г. със заглавие „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от ….! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" (4), в която е посочено, че видни членове на подривната организация [организация] били разконспирирани на митинга на… в Пазарджик. Репортер на …. ги съзрял сред тълпа, която приветствала лидера Л.М. Същите били маскирани и причаквали Д.П., за да го "разстрелят" с канонада от парещи въпроси и горещи обвинения. В статията се сочи, че сред тях се отличавал Н.С., специалист в подаването на жалби до прокуратурата срещу български бизнесмени.

            5. Публикация от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с.артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" (5), в която се твърди, че разследване на …. установило, че един от двигателите на [организация] Н.С., търгувал със с. изделия и пр., като част от печалбите на фирмата му отивали за издръжката на различни обществени дейности на протестърите. Сочи се, че Н.С. и сестра му И. са съакционери с еднакви дялове във фирмата [фирма], която  стопанисва сайт за продажба на пр., както и че [сайт], собственост  на [фирма], се занимава с онлайн продажба на пр., л. и всякакви други с. продукти. В коментарите към публикацията се съдържат следните изрази: „С. е Н.К." (коментар 1), „ето го Н.К." (коментар 2), „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме" (коментар 14), „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа" (коментар 27).

            6. Публикация от 28.11.2014 г. „Готви се задкулисен комплот на властта е участието на пр.! [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!" (6), в която е посочено, че А.Ц. е подготвила документи и ще стартира учредителна подписка за бъдещата й партия. Целта била  А.Г., търговецът на пр. Н.С., К.П.-К., И.С. и други маргинални люде да се явят на местните избори и да заблудят част от наивниците, считащи [организация] за гражданска организация, че тя е по-добра алтернатива от традиционните партии.

7. Статия от 05.12.2014 г., озаглавена: „Търговец на ви. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!" (7), съдържаща следния текст: „За онлайн журналист № 1 избран...познайте кой! Друг виден активист на [организация] - Н.С. (на снимката), по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули (вижте в още по темата разследването на … по въпроса). С. е награден заради разследванията на неговия изключително четен и престижен сайт [сайт] по темата... е - темата е "Д.П.", разбира се." Под заглавието на статията е поставен колаж с три снимки, от които една снимка на ищеца и намираща се до нея в дясно снимка на вибратор, насочен към снимката на ищеца.

8. Публикация от 06.12.2014 г. със заглавие: „Ю.М. пред …: [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!" (8), в която е отразено интервю на Ю.М.. Видно от публикацията журналистът е задал въпрос на интервюирания: „Нормално ли е такива хора да бъдат обявявани за журналисти? Медията ни разкри, че Н.С. е по-известен като търговец на пр., в. и други с.артикули".

            9. Статия от 15.12.2014 г., озаглавена: „САМО в …! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!" (9), в която Н.С. е наречен „търговец на пр., в. и розови белезници".

            10. Публикация от 19.12.2014 г., озаглавена: „САМО В …! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!", в която е посочено, че Н.С. е бивш служител на [фирма] и „търговец на пр. и в.".

            11. Статия от 08.01.2015 г., озаглавена „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!" в която Н.С. е определен като „известен търговец на в., п. и с. артикули".

            12. Статия от 16.01.2015 г., озаглавена: „Първо в …! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!", със следния текст: „Н.С. (на снимката долу), който се прочу като търговец на в., к., ж. и п.". Към текстът на статията е добавен колаж, използван в статията от 05.12.2014 г. (статия 7).

13. Публикация от 19.01.2015 г. „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П.а отказа да говори пред … за милионите (снимки)", съдържаща същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С." (13), в която се съдържа следния текст: „'Търговецът на пр. и в. Н.С. (на снимката с шалчето) бе сред първите, които се изсипаха на бутафорния протест срещу решението на ….. да глоби [фирма] заради манипулативни публикации увреждащи финансовите пазари".

14. Статия от 29.01.2015 г. „САМО В …! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата - президент, вицепремиер, министър, банкерка" (14) със съдържащ се в нея текст: „Н.С., бивш журналист в [фирма], търговец на пр.".

15. Публикация от 02.02.2015 г. - [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!" (15), с текст: „Медията ни разкри, че друг виден протестър Н.С. се издържа от продажба на пр., в. и с. артикули". Към текста е добавен колаж от четири снимки, една от които на Н.С., до която е поставена снимка на с. артикули.

16. Публикация от 05.02.2015 г. „Г…" е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!", в която ищецът е наречен „Н.К.".

17. Статия от 06.02.2015 г. „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?", в която ищецът е наречен „търговецът на пр.".

18. Публикация от 20.02.2015 г. „САМО в ….! В.. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!", със съдържащ се в нея текст: „Оказва се, че търговецът на пр., розови белезници, в. се фука из улиците на София с лъскав джип "М.". Към статията е поставен колаж с три снимки– на ищеца, на автомобил, както и на с. артикули.

19. Публикация от 25.02.2015 г. [организация]! К.Ц. А.К. Н.П. Т.Б. и компания са в паника!", в която ищецът е определен като „известен търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр. (към момента не се уточнява дали к. са първа или втора употреба)".

20. Статия от 27.02.2015 г. [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!" с текст: „Един от най-злостните пропагандатори е търговецът на садо-мазо продукти Н.С.".

21. Статия от 27.02.2015 г. „….. пита - ходили ли са босовете на [организация] да пишат доноси срещу медията ни в чуждите посолства? Откъде идва индулгенцията им от а. и от ф. посолство?" с текст: „Особено злостен в атаките си е търговецът на садо-мазо изделия, камшици, в. и розови белезници Н.С.".

22. Публикация от 05.03.2015 г. „М. ексклузивно пред ….: Защо от [организация] се държат като ощипани моми?! Народът трябва да знае за каква сума протестират!" с текст: „Н.С., който богатее от търговия с пр. и садо-мазо изделия"

23. Статия от 09.03.2015 г. [организация] срещу П. рухна! Прокуратурата отказа да образува дело срещу депутата от ….!", съдържаща текст: „Н.С. (виден търговец на пр. и садо-мазо продукти)".

24. Статия от 23.03.2015 г. „Б. взриви [организация] с идеята си да кандидатира техен човек за кмет! Търговецът на пр. предложи П.Д. Т.Б. и Г. в шах! Ц. ли е скритият фаворит?".

25. Статия от 24.06.2015 г. „Скандал! Слуга на търговец на пр. в групата за метеж срещу Ц.! Лротестърът-министър гузно се хили. Кака Ц. дебне в засада!", в която се твърди, че от [организация] се опитали да организират провокация срещу конференцията на прокурорите. В статията Н.С. е определен като: „известен повече като търговец на пр. (към момента не е ясно дали първа или втора употреба), розови белезници и с.артикули". Към текста е добавен колаж, използван в статиите от 05.12.2014 г. и от 16.01.2015 г.

26. Публикация от 21.07.2015 г. „ПЪРВО в ….! Протестът срещу Ц. пред провал! Камерите са повече от клакьорите! Търговецът на пр. и Л. перука се клатушкат пред Съдебната палата! (обновена + снимки)" с текст: „Един от тях е видният търговец на пр. Н.С.".

27. Статия от 21.07.2015 г. „САМО В …! Време е Р. и И.К. да изхвърчат! Л. перука и бандата му протестъри утре ще пробват да ги спасят. Това е отчаян ход - „реформаторите" съсипаха „реформата", в която е посочено: „Н.С., търговеца на с.играчки, неговите черноработници Г.И. и брадърчето П.М., Л. перука Г. и разградската лелка Ц. (известна и като А.Ц.)"

            28. Статия от 23.07.2015 г. „Позор! Л.М. на една маса е Н.К., Кака Ц. и [организация]! (снимки)", в която ищецът е наречен „Н.К.".

            29. Статия от 24.07.2015 г. - „Пирамидата [организация] се разпада! Момичето с най-големия бюст хвърли оставка заради кафето с М.! Л. Перука и Кака Ц. все по-самотни!", в която Н.С. е определен като „търговец на презервативи".

30. Статия от 03.10.2015 г. „По следите на комитетите-призраци в подкрепа на електронното гласуване", в която е посочено: „Н.С. пък е от [организация], бардът на позабравения сайт [сайт], който в момента функционира като пощенска кутийка за доноси от време на време, разбира се".

От страна на ищеца е представено копие от Заповед ЗД-ЗД22-1/ 08.01.2014 г. на директора на Дирекция за социално подпомагане – Лозенец към АСП, от което е видно, че е разрешено вписване на В. и Н.С.и в регистрите на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане на територията на цялата страна за срок от две години. Представено е и копие от уведомление с изх.номер СО 94 ВВ/ 15 от 10.01.2014 г. от АСП, Регионална дирекция за СП, София град, адресирано до В. и Н.С.и, в което се сочи, че В. и Н.С.и са вписани в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване в РДСП – София град под номер 26 в том 74.

Като доказателство по делото са приети копия от страници от сайта [сайт], съдържащи данни относно броя читатели на [фирма] за съответния период, като между страните по делото е безспорен фактът, че броят на посещенията от читатели на Информационна агенция [фирма] е такъв, какъвто е отразен в представените с исковата молба данни, а именно: за м.02.2014 г. – 940 991 посещения; за м.03.2014 г. – 943 294; за м.04.2014 г. – 878 148; за м.05.2014 г. – 900 656; за м.06.2014 г. – 1 166 552; за м.07.2014 г. – 1 097 964; за м.08.2014 г. – 942 919; за м.11.2014 г. – 901 000; за м.12.2014 г. – 783 193; за м.03.2015 г. – 1 116 297; за м.04.2015 г. – 1 262 935; за м.05.2015 г. – 1 131 788; за м.06.2015 г. – 1 046 422; за м.07.2015 г. – 1 203 886; за м.08.2015 г. – 1 162 230.

От свидетелските показания на А.Д.Ц. се установява, че ищецът е журналист на свободна практика, който пише аналитични текстове, че негови статии се публикували в престижни международни и български издания, както и че бил цитиран като авторитетен източник. Свидетелката сочи, че Н.С. реагирал гневно на публикациите срещу него в …, бил обиден, тъй като се подлагала на съмнение способността му да прави правилна преценка на събитията и се правили опити да се заглуши неговия свободен глас. В…. наричали ищеца „капут", като реакцията на последния била във връзка с това, че името му се асоциира с този етикет, което се възприема като нещо обидно и негативно. От изложеното в публикациите Н.С. се чувствал унизен, гневен, чувствал, че изграденият му публичен образ се разрушава чрез внушенията, направени със статиите, но най вече чувствал обида, унижение и гняв от това, че е безпомощен и не може да отговори на нападките, а много хора ги четат.

От показанията на свидетелката В.Д.П.-С. (съпруга на ищеца) се установява, че процесните публикации започнали да излизат в един важен за семейството момент. В началото на януари 2014 г. свидетелката и съпругът й били вписани в регистъра за осиновяване на деца, поради което се притеснявали дали изложеното в публикациите няма да се отрази негативно при осиновяването на децата им. Ищецът бил раздразнителен и притеснен, на моменти дори отчаян, тъй като не можел да се противопостави на случващото се. Бил наранен до степен на отчаяние, раздразнителен и сприхав. Трудно се фокусирал върху каквото и да е. Не можел да спи. Бил депресиран и много тъжен. Твърденията за с. извращения дълбоко го наранявали и засилили притесненията на семейството дали ще се отразят при оценката дали са годни да бъдат родители. Н.С. се чувствал отговорен за това, без да има вина. Свидетелката твърди, че съответните текстове унищожили авторитета му, а експертизата му като журналист и общественик била заличена. Макар че в един момент били преустановени писанията, останалите публикации продължили да бъдат достъпни онлайн. Поради това свидетелката и съпругът й се притеснявали дали същите няма да доведат до нежелания последици във връзка с извършвания след осиновяването мониторинг от социалните работници. В.С. сочи, че осиновените от нея и Н.С. деца вече ходят на детска градина, поради което семейството се притеснява процесните публикации да не се отразят негативно на децата.

От свидетелските показания на Г.Т.И. се установява, че работи в [фирма] на длъжност „политически репортер". Свидетелката твърди, че не познава лично ищеца, а е чувала и чела за него. Сочи, че прякорът му е „Н.К.", с който го пишели в различни сайтове (като [фирма], [фирма], [фирма] и др.) и с който го наричали нейни колеги. Твърди, че прякорът му идва от търговия с пр. и други с. атрибути. Според свидетелката публикациите в …. за Н.С. са под формата на интервюта и мнения на трети лица, а не представляват авторски публикации. За опровергаване показанията на свидетелката И., в частта, с която се сочи, че същата е срещала прякора „Н.К.", от страна на ищеца са представени копие от писмо от В.Й. – председател на съвета на директорите на „О. м." , както и копия от страници на сайта [сайт]. В писмото е посочено, че медията [сайт]  никога не е използвала цитираното обръщение към Н.С., тъй като строгата редакторска политика не допуска подобно отношение, а обезпеченото активно администриране на форума гарантира, че подобни изрази биват незабавно премахнати. Съдът намира, че изложеното в писмото по същността си представлява свидетелски показания в писмен вид, каквито са недопустими, тъй като не са събрани по реда на ГПК, а именно чрез разпит на съответното лице, направило изявлението. Поради това съдът не кредитира същите при изграждане на правните си изводи. В представените копия от страници на сайта [сайт] е посочено, че при търсене по ключова дума „С." за годините 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. няма намерени резултати.

Като свидетел е разпитана Н.Б.С., от показанията на която се установява, че е журналист. С името Н.С. се сблъскала, когато правела проверка на източниците на доходите на организаторите на Протестна мрежа. Тогава попаднала на информация, че С. се занимавал с търговия със сексуални атрибути. Свидетелката се опитала да намери статии на ищеца в сайта на [фирма], но й давало грешка. За опровергаване показанията на свидетелката С. от страна на ищеца е представена разпечатка от  с показани 461 резултата при търсене по ключова дума „Н.С.".

 

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: противоправно деяние, извършено от лице, на което ответникът е възложил работа; вреди, които да са причинени при или по повод на възложената работа; както и причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай твърденията на ищеца са, че претърпените от него вреди са следствие на системни и взаимосвързани обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в 30 статии, публикувани на сайта  в продължение на около две години (от 12.01.2014 г. до 03.10.2015 г.). С оглед на това съдът намира, че при произнасяне по предявения иск следва да вземе предвид и да обсъди сочените от ищеца обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в процесните статии, като прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесните 30 публикации са поместени на сайта , който е собственост на ответното дружество и управляван от него. Следователно се установява възлагането на работата по изготвяне на статиите от страна на ответното дружество на съответни автори (независимо от формата на възлагане - Решение № 581/2010 г. по гр.дело № 1019/2009 г., ВКС, III ГО).

С Конституцията на Република България е прокламиран принципът на свобода на изразяване (чл. 39, ал. 1 – Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или друг начин) и в частност принципът за свобода на медиите (чл. 40, ал. 1 - Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура). Тази свобода обаче не е неограничена и следва да бъде съобразна с общия принцип да не се вреди другиму. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България правото на свободно изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Допустимо е преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове, но при зачитане достойнството на личността. Във всички случаи, когато съответният журналист изразява мнението си за определени събития или личности, дори това мнение да е негативно, следва да подходи по начин, че да не накърни по недопустим начин честта и достойнството им. От друга страна при произнасяне по настоящия иск съдът отчита и обстоятелството, че Н.С. е лице със сравнително голяма известност в българското общество, поради което следва да има по-голяма търпимост към журналистическия интерес към него и към журналистическите публикации по негов адрес, тъй като публичните личности се ползват от по-занижена защита на репутацията си.

Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване другиму на неизвършено от него престъпление. Изведеният от съдебната практика и правна теория смисъл на „позорно обстоятелство" е че същото представлява факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал. Съгласно чл. 146, ал. 1 НК обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като казаното или извършеното следва да е обидно от обективна гледна точка, а не въз основа на субективните възприятия по пострадалия.

Съдът намира за основателни твърденията, изложени в исковата молба, че първите три статии (от 12.01.2014 г., 14.02.2014 г. и 25.02.2014 г.), озаглавени „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!", „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!" и „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. - Б.", съдържат клеветнически внушения, че Н.С., участвайки в съответна схема се домогвал до контрол на доставките за [фирма]. Макар, да не е казано директно в статиите, от съдържането им се разбира, че идеята е именно, че лицата от обкръжението на И.П. (включително и ищеца) се домогват до контрол на доставките за [фирма]. Ответникът не твърди, че информацията е вярна и не ангажира доказателства в тази насока. Вменената с публикациите цел на Н.С., сочен като част от обкръжението на И.П., представена по този начин, е укорима от гледна точка на господстващото мнение в обществото.

Съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в исковата молба относно обстоятелството, че публикацията от 23.05.2014 г., озаглавена „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)" съдържа обидни квалификации („обърнаха резбата", което в разговорния български език означавало обида, насочена към с. ориентация) и клеветнически твърдения относно симпатизиране от страна на Н.С. на партия …. От заглавието на статията е видно, че терминът „обърнаха резбата" не е адресиран към с. ориентация на Н.С.. В текста на публикацията също не се съдържат подобни твърдения или внушения. Очевидно е, че терминът е използван за да бъде привлечен читателския интерес, като в тази връзка следва да бъде отчетно правото на журналиста да озаглавява статиите си по начин, по който да бъде привлечено вниманието на читателя (стига разбира се да не се прекрачва коментираната по-горе граница относно свободата на словото и достойнството на личността). От самото съдържание на публикацията се установява, че авторът й не твърди, че Н.С. симпатизира на …., а излага, че последният, заедно с други лица, желаел да осъществи контакт с Д.П., за да му зададе съответни въпроси. Дори обаче да се създава внушение, че ищецът симпатизира на посочената партия, то този факт не би могъл да се приеме като позорно обстоятелство по смисъла на чл. 147 НК, доколкото не е укорим от гледна точка на господстващия морал.

Псевдонимът „Н.К." (включително „Н.П."), използван в процесните статии, съдът намира за обиден, независимо в каква връзка е прикрепен към името на ищеца. Същият излиза извън рамките на свободата на словото, тъй като е унизителен за честта и достойнството на човек, разбирани като морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на лицето, с репутацията и доброто му име в обществото. Псевдонимът се отразява по негативен начин на имиджа на Н.С. в обществото (включително в професионалната му сфера, в семейството му и пред собствените му деца), както и на самооценката за собствената му обществена значимост, особено като се вземе предвид обстоятелството, че текстовете са станали достояние на голям брой читатели. Ответното дружество носи отговорност за назоваването на ищеца по този начин и в коментарите към статията от 27.11.2014 г. („С. е Н.К." (коментар 1), „ето го Н.К." (коментар 2), „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме" (коментар 14), „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа" (коментар 27), тъй като притежавайки и управлявайки сайта  е длъжно да контролира съдържането им и да цензурира тези от тях, които накърняват по недопустим начин честта и достойнството на личността, което в случая не е направено.

Обективно обидни са и колажите към публикациите от 05.12.2014 г., от 16.01.2015 г. и от 26.04.2015 г., съдържащи снимка на в. насочен към снимка на ищеца, както и колажът към публикацията от 02.02.2015 г., съдържащ снимка на Н.С. до снимка на с. артикули, тъй като се отразяват по негативен начин върху репутацията на лицето в обществото и собствената му самооценка, създавайки предпоставки за подигравателно отношение.

По отношение на квалификациите „търговец на пр.", „търговец на пр., в. и розови белезници", „търговец на пр. , в. и с. артикули", „търговец на в., камшици, жартиери и пр.", „търговец на пр. и в.", „търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр.", „търговец на садо-мазо изделия, камшици в. и розови белезници", „търговец на пр. и садо-мазо изделия" по адрес на ищеца съдът намира следното: Действително в статията от 27.11.2014 г., озаглавена: „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн", е посочено, че Н.С. притежава дялово участие в дружеството [фирма], което стопанисва сайт за продажба на пр. (като това обстоятелство не е спорно между страните по делото), поради което от нея се установява в каква връзка се твърди, че Н.С. търгува с пр. От тази гледна точка сами по себе си твърденията за лична търговия с пр., направени в посочената публикация от 27.11.2014 г., не могат да бъдат окачествени като клеветнически. Но претенцията на ищеца е основана на твърдение за системна кампания на ответното дружество чрез изброените в исковата молба статии, поради което определенията „търговец на пр.", „търговец на пр., в. и розови белезници", „търговец на пр., в. и с. артикули", „търговец на в., камшици, жартиери и пр.", „търговец на пр. и в.", „търговец на в., розови белезници, камшици за садо-мазо и пр.", „търговец на садо-мазо изделия, камшици в. и розови белезници", „търговец на пр. и садо-мазо изделия" следва да бъдат преценени съвкупно, като бъде взета предвид връзката им с останалото съдържание на статиите, както и връзката им с колажите към публикациите от 05.12.2014 г., от 16.01.2015 г., от 26.04.2015 г. и от 02.02.2015 г. Погледнати от тази гледна точка определенията създават впечатление и внушение, че ищецът извършва дейността търговия със съответните артикули в лично качество, както и че това е основна негова дейност, от която се издържа. Безспорно този факт не отговаря на истината (ответникът не твърди и не ангажира доказателства в тази насока, особено за артикулите розови белезници и садо-мазо изделия). Съдът намира, че изопачена по този начин информацията, извадена от контекста, е от естество да накърни доброто име на ищеца, тъй като го представя пред обществото единствено като търговец в лично качество на съответните артикули (някои, от които свързани с неприемливи действия от гледна точка на господстващото обществено мнение) и омаловажава професионалните му постижения в публицистичната сфера. Ако авторите на статиите са искали да акцентират върху участието на ищеца в [фирма] е следвало да го направят по начин, по който обективно да отразят съответния факт, без да изопачават и преувеличават извън границите на свободата на словото информацията.

Съдът намира за неоснователно изложеното в исковата молба, че твърдението в публикацията от 20.02.2015 г. („САМО в …! В. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!") „търговецът на пр., розови белезници, в. се фука из улиците на София с лъскав джип „М." представлява клевета, тъй като дори да не е вярно същото, то не представлява укорим от гледна точка на господстващия морал факт.

Неоснователно е твърдението, че статията от 24.06.2015 г. съдържа клеветническо и обидно внушение, че ищецът се разпорежда със слуги, както и твърдението, че публикацията от 21.07.2015 г. създава обидно внушение, че същият експлоатира слуги и черноработници. Очевидно е, че авторите са използвали съответните съществителни, за да подсилят ефекта на заглавието на статията от 24.06.2015 г. и на съответната част от текста от публикацията от 21.07.2015 г. върху читателите, като предизвикат интерес. От статиите е видно, че съществителните са използвани, за да подчертаят, че съответни лица са организационно подчинени на Н.С.. Ищецът не твърди, че последният факт не е истина, а освен това същият не представлява позорно или унизително обстоятелство от обективна гледна точка.

Неоснователно и е твърдението, че статията от 03.10.2015 г. уличава Н.С. в доносничество, тъй като в нея се твърди, че сайтът [сайт] функционира като пощенска кутия за доноси, а не че именно ищецът е автор на съответните доноси. 

От свидетелските показания на А.Ц. и на В.П.-С., се установят претърпените от ищеца вреди вследствие на процесните публикации. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са последователни, вътрешно и взаимно непротиворечиви и кореспондиращи си, както и поради обстоятелството, че по делото не са ангажирани оборващи ги доказателства. Сам по себе си фактът, че А.Ц. води съдебно дело срещу [фирма] ЕООД и че В.С. е съпруга на ищеца не означава, че показанията са недостоверни. От последните се установява, че Н.С. се чувствал унизен и гневен, чувствал, че изграденият му публичен образ се разрушава, чувствал се безпомощен. Бил раздразнителен и притеснен, на моменти дори отчаян. Трудно се фокусирал върху каквото и да е. Не можел да спи. Бил депресиран и много тъжен. Освен това от свидетелките показания на В.П.-С. се установява, че по време на публикацията на процесните статии тя и съпругът й Н.С. били вписани в регистъра за осиновяване на деца (което обстоятелство се установява и от представените с исковата молба копие от Заповед ЗД-ЗД22-1/ 08.01.2014 г. на директора на ДСП – Лозенец към Агенцията за СП и копие от уведомление с изх.номер СО 94 ВВ/ 15 от 10.01.2014 г. от Агенция за СП, Регионална дирекция за СП София град), поради което се породил страх у ищеца, че няма да им бъде разрешено да осиновят деца заради написаното по негов адрес, което допълнително го натоварило отрицателно психически.

С оглед на изложеното, като взе предвид само установените по делото клеветнически и обидни твърдения и внушения и като съобрази начина, по който съответните словесни определения и визуални образи рефлектират върху името, репутацията, самооценката и оценката на обществото (включително имиджът и авторитета в служебната сфера, в семейството и пред децата),  обстоятелството, че съответните публикации са достигнали до  голям брой читатели (за м.02.2014 г. – 940 991; м.03.2014 г. – 943 294; м.04.2014 г. – 878 148; м.05.2014 г. – 900 656; м.06.2014 г. – 1 166 552; м.07.2014 г. – 1 097 964; м.08.2014 г. – 942 919; м.11.2014 г. – 901 000; м.12.2014 г. – 783 193; м.03.2015 г. – 1 116 297; м.04.2015 г. – 1 262 935; м.05.2015 г. – 1 131 788; м.06.2015 г. – 1 046 422; м.07.2015 г. – 1 203 886; м.08.2015 г. – 1 162 230), че са разпространени по начин, по който относително лесно и бързо могат да бъдат възпроизведени многократно и да достигнат по-голям брой хора, че същите продължават да бъдат достъпни и след публикацията им (видно от показанията на свидетелката В. С.а), че не става въпрос за единствен случай, а за множество статии, публикувани в дълъг период от време (почти две години), че обидният псевдоним „Н.К." е поставен за първи път именно във връзка с публикация на ответното дружество, и като прецени конкретно претърпените вреди, периодът и интензитета им, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер на 120 000 лева. Тъй като искът е предявен като частичен за сумата 12 500 лева следва да бъде уважен в този размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3000 лева – съдебни разноски (за държавна такса и адвокатско възнаграждение).

По изложените съображения Софийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. , да заплати на Н.Г.С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [ж.к.], бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 12 500 лева – обезщетените за неимуществени вреди, причинени от статиите, публикувани на сайта : „Интрига! Кръгът [фирма] атакувал П. заради офшорките и [фирма]!", „Разследване на …! Истината за П.. П. и медийните им тролове! Оплита ги мрежа от лъжи и офшорки!", „Цирк! Агент на П. донася за „организираната престъпна група" П. - Ц.В. – Б.", „БОМБА В …! Босове на [организация] обърнаха резбата - вече са от …! Ето как дебнат от засада П. сред роми в Пазарджик (уникални снимки)", „ШОК! [организация] търгувала със секс артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн", [организация] прераства в партия. А.Ц. става мюре на П.!", „Търговец на в. обявен за журналист №1 заради П.. В журито - А.Ц.. Намазва и Ц. от [фирма]! Вижте как се преуспява в бг медиите!", [организация] извършва слугинаж! Жадни са за власт и гравитират около П.!", „САМО в …! Грозният слух с изчезването на И.Д. целял да отклони вниманието от темата „П.С."!", „САМО В …! [организация] стъкми нов донос против П. по поръчка на Ц.В.! Ето го новият съюз: фалиралият банкер - О.Д. - И.П.!",  „ЕКСКЛУЗИВНО в …! Кликата от [фирма] стои зад бутафорния протест пред ВСС! И.П. задкулисно разчиства сметки с неудобни магистрати! Протестърът Х. и М. са целите в бяло!",  „Първо в …! Прокуратурата протестира присъдата, с която М.Т. оправда скандално А.Г.! Пишман-протестърът отново пред съда за хулиганство!",  „Търговецът на в. се изтъпани на протеста срещу С.М.! П.а отказа да говори пред … за милионите (снимки)", съдържала същото клеветническо твърдение „Търговецът на пр. и в. Н.С.", „САМО В ..! Кой кой е в кръга [фирма]! В орбитата – п., вицеп., министър, банкерка", „Откъде идват парите на [организация]? Как се финансираше този цирк [фирма]? Протестърите осребриха всичко с постове!",  „…." е идеологът на [организация]. Добре е ген. А. първо да си каже за микрофоните в дома на Ф., за К.С. и за обвиненията на жена му А. После да обяснява, че протестърите били слушани!", „СКАНДАЛ! [организация] се прицели в МВР, принуди вътрешното ведомство да проверява дали нейни членове са подслушвани! Ще се върже ли държавата на пиар акцията на А.Г. и компания!?", „САМО в …! В. на [организация] подкара лъскав джип „М."! Бизнесът на С. със с. играчки просперира!", „ПЪРВО в …! Прокуратурата и НАП започнаха проверка на доходите на [организация]! К.Ц. А.К. Н.П. Т.Б. и компания са в паника!", [организация] от [организация]? Те получават пари, за да разрушават обществото!"., както и от коментари към статия от 27.11.2014 г., озаглавена „ШОК! [организация] търгувала със с. артикули и пр.! Ключовият активист Н.С. - протеже на П., продава к. онлайн" - „С. е Н.К.", „ето го Н.К.", „Н.К. е готино. Така вече ще му викаме", „Умен и красив капут продава смачкани капути. Капутска работа", която сума е предявена като частична от сумата 300 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] , ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. , да заплати на Н.Г.С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [ж.к.], бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 3000 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

вторник, 23 май 2017 г.

В Сливен пригодиха лифта за колела

http://www.360mag.bg/posts/84155

Двадесет седалки вече са монирани и могатда превозват велосипеди. Предстои монтаж на още 15.

Радваме се на предприетят ход и поздравяваме управителят на общинска фирма "Пътнически превози" Енчо Петров, оператор на лифта.

Лифтът работи Работи всеки ден от 8.30 часа до 18.30 часа, с последно качване в 18.00 часа. Всеки понеделник се извършва профилактика и лифтът работи с клиенти от 12.00 часа.
Врмето за изкчване с въжената линия е 20 минути при скорост 1.6 м/с.

вторник, 2 май 2017 г.

Fwd: Reklama na alkohol




Закон за здравето

Чл. 55. (1) Забранява се пряката реклама на спиртни напитки.

(2) Непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не може:

1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст, както и да се излъчва в предавания или да се публикува в печатни издания, предназначени за тях;

2. да използва лица под 18-годишна възраст като участници;

3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения или с управление на превозни средства;

4. да съдържа неверни твърдения относно полза за здравето, социално или сексуално благополучие или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина.

(3) Непряката реклама на спиртни напитки не може да се излъчва в радио- и телевизионни предавания преди 22,00 часа.

17. "Алкохолни напитки" са спиртните напитки, виното и бирата.

18. "Спиртни напитки" са течности, предназначени за консумация, които съдържат най-малко 15 обемни процента етилов алкохол.

19. "Пряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която цели популяризирането на алкохолните напитки и/или консумацията им, чрез използване на самите напитки или на действия, свързани с тяхното консумиране, производство и разпространение.

20. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) "Непряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование или марка на алкохолна напитка, както и фирма или марка на производител на алкохолни напитки върху продукти и стоки, които не са алкохолни напитки.


http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=40&aid=1259



сряда, 5 април 2017 г.

България е осъдена заради мръсния въздух - Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

5 април 2017 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 2008/50/ЕО — Качество на атмосферния въздух — Член 13, параграф 1 — Приложение XI — Дневни и годишни пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 — Систематично и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности — Член 22 —Удължаване на крайните срокове за постигане на някои пределно допустими стойности — Условия за прилагане — Член 23, параграф 1 — Планове за качеството на въздуха — „Възможно най-кратък" срок на превишаване — Подходящи мерки — Критерии за преценка"

По дело C‑488/15

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 14 септември 2015 г.,

Европейска комисия, за която се явяват E. Kružíková, С. Петрова, П. Михайлова и E. Manhaeve, в качеството на представители,

ищец,

срещу

Република България, за която се явяват Ел. Петранова и М. Георгиева, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Република Полша, за която се явяват A. Gawłowska, B. Majczyna и D. Krawczyk, в качеството на представители,

встъпила страна,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик) и D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 септември 2016 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 ноември 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че:

–        във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10 в следните зони и агломерации: БГ0001 агломерация София, БГ0002 агломерация Пловдив, БГ0004 Северна; БГ0005 Югозападна и БГ0006 Югоизточна,

–        както и във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013 г. включително на дневната пределно допустима стойност за ПЧ10, както и на годишната пределно допустима стойност за ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. поне до 2013 г. включително в зона БГ0003 Варна,

–        и при липсата на допълнителна информация, показваща, че тази ситуация на неспазване на дневните и годишните пределно допустими стойности за ПЧ10 в гореспоменатите зони и агломерации се е променила,

Република България продължава да не изпълнява задълженията си съгласно член 13, параграф 1, във връзка c приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1);

–        като се има предвид, че последният годишен доклад за качеството на въздуха за 2013 г. показва, че превишенията както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10 във всички горепосочени зони и агломерации продължават, да постанови също така, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, както и че това нарушение все още е в ход.

 Правна уредба

 Директива 96/62/ЕО

2        Съгласно член 7 („Подобряване на качеството на околния въздух — Основни изисквания"), параграфи 1 и 3 от Директива 96/62/EО на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (ОВ L 296, 1996 г., стр. 55; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 198):

„1.      Държавите членки предприемат необходимите мерки за осигуряване на съответствие с пределно допустимите стойности.

[…]

3.      В случаите, когато съществува риск от превишаване на пределно допустимите стойности и/или алармените прагове, държавите членки изготвят планове за действие, указващи мерките, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен план, с оглед намаляването на посочения риск и ограничаването на продължителността на подобни явления. Тези планове, според отделния случай, могат да предвиждат мерки за контрол, а при необходимост и спиране на определени дейности, включително движението на моторни превозни средства, които допринасят за превишаването на пределно допустимите стойности".

3        Съгласно член 8 („Мерки, приложими в зоните, в които нивата превишават пределно допустимите стойности"), параграфи 1, 3 и 4 от тази директива:

„1.      Държавите членки съставят списък на зоните и агломерациите, в които нивата на един или повече замърсители превишават съответните пределно допустими стойности (плюс допустимото отклонение).

[…]

3.      В зоните и агломерациите съгласно параграф 1 държавите членки вземат мерки за осигуряване на подготовката или изпълнението на план или програма за постигане на пределно допустимата стойност в рамките на конкретен срок от време.

Споменатият план/споменатата програма, до който/която обществеността трябва да има достъп, включва най-малко информацията от списъка в приложение IV.

4.      В зоните и агломерациите съгласно параграф 1, където нивото на повече от един замърсител е по-високо от пределно допустимите стойности, държавите членки предоставят комплексен план, обхващащ всички разглеждани замърсители".

4        Съгласно член 11 („Предаване на информация и отчети") от цитираната директива държавите членки са имали задължението да представят на Комисията годишни доклади относно спазването на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10.

 Директива 1999/30/ЕО

5        Съображение 7 от Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 година относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух (ОВ L 163, 1999 г., стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 46) има следния текст:

„като има предвид, че Директива 96/62/ЕО изисква разработване на планове за действие за зоните, в които концентрациите на замърсителите в околния въздух превишават определено допустимите стойности плюс приложимите временни допустими отклонения, за да се осигури спазване на пределно допустимите стойности към датата или датите, посочени по-долу; като има предвид, че доколкото имат отношение към праховите частици, такива планове за действие и други стратегии за намаляване следва да имат за цел намаляване на концентрациите на фините частици като част от общото намаляване на концентрациите на праховите частици".

6        Съгласно член 5 („Прахови частици") от Директива 1999/30:

„1.      Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух, оценени в съответствие с член 7, не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, считано от съответните дати, определени пак там.

[…]

3.      Плановете за действие относно ПЧ10, изготвени в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО и общите стратегии за намаляване на концентрациите на ПЧ10, също така са насочени към намаляването на концентрациите на ПЧ2,5.

4.      Държавите членки информират Комисията за местата, където пределно допустимите стойности за ПЧ10, определени в раздел I от приложение III, са превишени поради концентрации на ПЧ10 в околния въздух, дължащи се на природни явления, и това води до значително по-високи концентрации, отколкото са нивата на естествения фон в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО. При информиране на Комисията в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО държавите членки предоставят и необходимите доказателства, за да покажат, че тези превишения се дължат на природни явления. Държавите членки са задължени да прилагат планове за действие в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО само в случаите, когато пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, са превишени по причини, различни от природните явления".

7        Съгласно член 12 от Директива 1999/30 държавите членки са имали задължението да въведат в сила в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с тази директива преди 19 юли 2001 г.

8        За да се гарантира опазването на човешкото здраве, в приложение III към същата директива са били определени два вида пределни стойности за ПЧ10, като се прави разграничение между два етапа, всеки които от своя страна е разделен на два периода. Що се отнася до периодите от етап 1, от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2009 г., от една страна, дневната стойност от 50 μg/m3 не е трябвало да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година, и от друга, годишната стойност, която не е трябвало да бъде превишавана, е 40 μg/m3 за една календарна година. Колкото до периодите от етап 2, който започва от 1 януари 2010 г., от една страна, дневната стойност, която не е трябвало да се превишава повече от 7 пъти за една календарна година, е 50 μg/m3, а от друга, годишната пределна стойност е 20 μg/m3 за една календарна година.

 Директива 2008/50

9        Съгласно съображения 2, 16, 18 и 19 от Директива 2008/50:

„(2)      За опазване човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно, национално и общностно равнище. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се поставят подходящи цели за качеството на атмосферния въздух, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки и програми на Световната здравна организация.

[…]

(16)      В зони и агломерации с особено тежки условия следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качеството на въздуха в случаите, при които в конкретни зони и агломерации, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона или агломерация следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в рамките на преразгледаните срокове. Наличието на необходимите общностни мерки, които отразяват установената цел в Тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха, за намаляване на емисиите от източника е важно за ефективното намаляване на емисиите до времевата рамка, определена в настоящата директива, за съответствие с пределно допустимите стойности, като това следва да се вземе предвид при оценяването на заявления за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие.

[…]

(18)      Планове за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните и агломерациите, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните целеви стойности за качеството на въздуха или пределно допустимите стойности, увеличени с всякакви временни допустими отклонения, ако има такива. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качеството на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност и интегрирани с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации [ОВ L 309, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 210], Директива 2001/81/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (ОВ L 309, 2001 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 231)] и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда [ОВ L 189, 2002 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 196]. При издаване на разрешителни за промишлени дейности съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването [ОВ L 24, 2008 г., стр. 8] изцяло ще се вземат под внимание и целите, свързани с качеството на атмосферния въздух, предвидени в настоящата директива.

(19)      Следва да бъдат изготвени планове за действие, посочващи необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. Когато рискът касае една или повече пределно допустими стойности или целеви стойности, държавите членки могат, когато това е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие. […]".

10      Член 1 („Предмет") от Директива 2008/50 предвижда в точки 1—3:

„Настоящата директива установява мерки, целящи следното:

1.      определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;

2.      оценяване на качеството на атмосферния въздух в държавите членки въз основа на общи методи и критерии;

3.      получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на националните и общностните мерки".

11      Член 2 („Определения") от тази директива предвижда в точки 5, 8 и 18:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

5.      „пределно допустима стойност" означава ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано;

[…]

8.      „планове за качество на въздуха" означава планове, които определят мерки за постигане на допустимите стойности или целевите стойности;

[…]

18.      „ПЧ10" означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 μm".

12      Член 13 („Пределно допустими стойности и алармени прагове за опазване на човешкото здраве") от споменатата директива предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ПЧ10, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI.

[…]".

13      Член 22 („Удължаване на крайните срокове за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности") от същата директива има следния текст:

„1.      Когато в дадена зона или агломерация не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за азотен диоксид или бензен в рамките на посочения в приложение XI краен срок, съответната държава членка може да удължи този краен срок максимум с пет години за тази конкретна зона или агломерация, при условие че се състави план за качеството на въздуха, в съответствие с член 23, за зоната или агломерацията, за която се отнася удължаването на срока; този план за качеството на въздуха се допълва от информацията, посочена в раздел Б от приложение XV, за съответните замърсители и посочва как ще се постигне съответствие с пределно допустимите стойности преди новия краен срок.

2.      Когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ПЧ10, посочени в приложение XI, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности в срок до 11 юни 2011 г., ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, и държавата членка докаже, че на национално, регионално и местно равнище са взети всички необходими мерки за спазване на крайните срокове.

3.      Когато някоя държава членка прилага параграф 1 или 2, тя гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максимално допустимото отклонение, определено в приложение XI за всеки от съответните замърсители.

4.      Държавите членки нотифицират Комисията, когато смятат, че параграф 1 или 2 е приложим, и представят плана за качество на въздуха, посочен в параграф 1, включително всякаква свързана с него информация, необходима на Комисията, за да прецени дали са удовлетворени или не съответните условия. В своята оценка Комисията взема предвид очакваното въздействие върху настоящото и бъдещото качество на атмосферния въздух в държавите членки, произтичащо от мерките, които са били предприети от държавите членки, както и очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух, произтичащо от настоящите мерки на Общността и от планираните мерки на Общността, които се предлагат от Комисията.

Когато Комисията не е направила възражения в рамките на девет месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграф 1 или 2 се смятат за удовлетворени.

Ако бъдат направени възражения, Комисията може да изиска държавата членка да коригира или да представи нови планове за качеството на въздуха".

14      Член 23 („Планове за качество на въздуха") от Директива 2008/50 предвижда в параграф 1:

„Когато в определени зони или агломерации нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, увеличени с което и да е съответстващо допустимо отклонение за всеки от случаите, държавите членки гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, за да се постигне съответната пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложения XI и XIV.

В случай на превишавания на тези пределно допустими стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.

Тези планове за качеството на въздуха включват най-малко информацията, посочена в раздел А от приложение XV, и могат да включат мерки съгласно член 24. Тези планове се съобщават на Комисията без отлагане, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.

[…]".

15      Съгласно член 27 („Предаване на информация и докладване") от тази директива:

„1.      Държавите членки гарантират, че информацията за качеството на атмосферния въздух се предоставя на Комисията в рамките на предвидените срокове, определени с мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2.

2.      Във всички случаи за специфичните цели на оценяване на съответствието с пределно допустимите стойности и критичните нива и постигането на целевите стойности се предоставя информация на Комисията не по-късно от девет месеца след края на всяка година, която включва:

а)      промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните и агломерациите, определени съгласно член 4;

б)      списък на зоните и агломерациите, в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности плюс допустимото отклонение, където има такова, или са по-високи от целевите стойности или критичните нива; а за тези зони и агломерации:

i)      оценените нива и, при необходимост, датите и периодите, в които са наблюдавани тези нива;

ii)      ако е уместно, оценка на дела от природни източници и от повторното суспендиране на частици вследствие на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата в измерените нива, които са декларирани пред Комисията съгласно членове 20 и 21.

3.      Параграфи 1 и 2 се прилагат към информацията, събирана от началото на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2".

16      Член 31 („Отмяна и преходни разпоредби") от тази директива предвижда в параграф 1:

„Директиви 96/62/ЕО, 1999/30/ЕО, 2000/69/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (ОВ L 313, 2000 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 180)] и 2002/3/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 година относно озона в атмосферния въздух (ОВ L 67, 2002 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 101)] се отменят считано от 11 юни 2010 г., без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране или прилагане на тези директиви.

[…]".

17      Член 33 („Транспониране") от Директива 2008/50 посочва в параграф 1:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 11 юни 2010 г. Те съобщават незабавно на Комисията текстовете на тези разпоредби.

[…]".

18      Съгласно член 34 („Влизане в сила") от тази директива, същата влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз, т.е. 11 юни 2008 г.

19      Приложение XI към Директива 2008/50 е озаглавено „Пределно допустими стойности за опазване на здравето". Съгласно това приложение по отношение на ПЧ10 дневната пределна допустима стойност е 50 μg/m3 и не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година, а годишната пределна допустима стойност е 40 μg/m3 за една календарна година. В същото приложение се уточнява, че датата, към която тези пределно допустими стойности е трябвало да бъдат спазени, е 1 януари 2005 г.

 Досъдебната процедура

20      На 14 април 2009 г. в приложение на член 22, параграф 2 от Директива 2008/50 Република България отправя до Комисията искане за освобождаване от задължението да прилага пределно допустимите стойности за ПЧ10 в срок до 11 юни 2011 г. С решение от 11 декември 2009 г. Комисията повдига, на основание член 22, параграф 4 от тази директива, възражение срещу искането за освобождаване.

21      След приемането на това решение Комисията, която смята, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 13 от Директива 2008/50, изпраща на 1 октомври 2010 г. официално уведомително писмо до тази държава членка.

22      На 18 февруари 2011 г. в отговор на официалното уведомително писмо Република България не отрича неизпълнението на задълженията си по член 13 от Директива 2008/50. Тази държава членка посочва, че през 2007 г. и 2008 г. в българските зони и агломерации са регистрирани превишавания на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, с изключение на някои общини, и анализира в отговора си причините за тези превишавания.

23      С писмо от 9 юни 2011 г. Република България отправя до Комисията второ искане за освобождаване от задължението да прилага пределно допустимите стойности за ПЧ10 съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2008/50 (наричано по-нататък „нотификацията от 9 юни 2011 г."). С писмо от 11 юли 2011 г. Комисията отговаря, че тъй като това искане е регистрирано на 10 юни 2011 г., деветмесечният срок по член 22, параграф 4, втора алинея от Директива 2008/50, който е предвиден, за да направи Комисията оценка, би изтекъл доста след посочената в член 22, параграф 2 от същата директива крайна дата — 11 юни 2011 г. Комисията добавя, че би имала нужда от този двумесечен срок, за да направи пълна оценка, и че с оглед на съхраняването на полезното действие на Директива 2008/50 и гарантирането на правната сигурност приемането на решение след 11 юни 2011 г., което би означавало преценка на посоченото искане за минал период, е невъзможно.

24      На 25 януари 2013 г. Комисията изпраща до Република България допълнително официално уведомително писмо, като приема, че тази държава членка е нарушила както член 13, така и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50. В това отношение Комисията твърди неспазване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, във всички зони и агломерации на посочената държава членка между 2007 г. и 2011 г. включително, с изключение на зона БГ0003 АГ Варна, където през 2009 г. е спазена годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10.

25      С писмо от 1 април 2013 г., допълнено с писмо от 2 септември 2013 г., Република България отговаря на Комисията, че съобщените данни показват тенденция за намаляване на броя на превишаванията на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10. Тази държава членка твърди, че е идентифицирала и предприела подходящи мерки за постигане на съответствие с член 13 от Директива 2008/50.

26      С писмо от 11 юли 2014 г., получено на същия ден, Комисията издава мотивирано становище, в което упреква Република България, че не е изпълнила на задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея и член 23, параграф 1 от същата директива, като не е спазила, от една страна, дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, в зони и агломерации БГ0001 АГ София, БГ0002 АГ Пловдив, БГ0004 Север, БГ0005 Югозапад и БГ0006 Югоизток от 2007 г. поне до 2012 г., и от друга страна, дневната пределно допустима стойност в зона БГ0003 АГ Варна от 2007 г. поне до 2012 г. и на годишната пределно допустима стойност през 2007 г., 2008 г. и от 2010 г. поне до 2012 г. (наричано по-нататък „мотивираното становище от 11 юли 2014 г."). Комисията също така приканва тази държава членка да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с това мотивирано становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

27      С писмо от 8 септември 2014 г. в отговор на мотивираното становище Република България не отрича превишаването в споменатите зони и агломерации на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10. В тази насока същата държава членка представя данни относно дневните и годишните концентрации на ПЧ10 на общинско равнище, като съпоставя данните за 2013 г. с тези за 2012 г. и 2011 г., които показвали подобряване на средните стойности.

28      На 2 юни 2015 г. Република България изпраща до Комисията допълнителен отговор на мотивираното становище от 11 юли 2014 г., като поддържа, че на територията ѝ в голяма част от пунктовете за измерване на качеството на въздуха е налице тенденция за намаляване както на броя на превишаванията на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, така и на дневните и годишните концентрации на тези стойности.

29      Според Комисията обаче представеният от Република България в съответствие с член 27 от Директива 2008/50 годишен доклад за качеството на въздуха за 2013 г. потвърждава, че и през въпросната година пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, не са били спазени във всички шест зони и агломерации, посочени в мотивираното становище от 11 юли 2014 г.

30      При тези обстоятелства Комисията предявява иска по настоящото производство.

 По иска

 По първото твърдение на Комисията — за нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея

 По допустимостта на първото твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

31      В писмената си защита Република България поддържа, че първото твърдение за нарушение е недопустимо, тъй като Комисията е разширила предмета на спора, определен в досъдебната фаза на производството.

32      Най-напред, по отношение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея допълнителното официално уведомително писмо от 25 януари 2013 г. всъщност визирало периода 2007—2011 г. На следващо място, мотивираното становище от 11 юли 2014 г. обхващало периода от 2007 г. „поне до 2012 г.". На последно място, в исковата молба бил посочен периодът от 2007 г. „поне до 2013 г. включително".

33      Освен това, относно посочения в първото твърдение за нарушение период искът по настоящото производство съдържал неточни изрази, като например че Република България „продължава да не изпълнява" задълженията си. При тези условия непосочването на елемент, абсолютно необходим за съдържанието на искова молба или жалба, какъвто е периодът, през който Република България е нарушила, според твърденията на Комисията, правото на Съюза, не отговаряло на изискванията за последователност, яснота и точност, припомнени в решение от 15 ноември 2012 г., Комисия/Португалия (C‑34/11, EU:C:2012:712, т. 47).

34      В репликата си Комисията изтъква, че би противоречало на целта, разума и буквата на Директива 2008/50 да се игнорира периодът след изпращане на мотивираното становище от 11 юли 2014 г., през който период нарушението на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея продължавало и било потвърдено от нови данни.

35      Всъщност годишният доклад за качеството на въздуха за 2014 г., представен от Република България в съответствие с член 27 от Директива 2008/50, показвал превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, и по отношение на посочената година. Ето защо занапред следвало да се има предвид периодът от 2007 г. „поне до 2014 г. включително". В тази насока предметът на спора не бил разширен, нито променен и Република България не можела да твърди, че е нямало как да разбере този предмет или че не е имала възможност да се защити.

36      В дупликата си Република България излага предварителни данни от измервания на качеството на въздуха през 2015 г.

–       Съображения на Съда

37      Съгласно постоянната практика на Съда предметът на иска на основание член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка се определя с мотивираното становище на Комисията, поради което искът трябва да се основава на същите съображения и основания като мотивираното становище (вж. решения от 8 юли 2010 г., Комисия/Португалия, C‑171/08, EU:C:2010:412, т. 25 и от 13 февруари 2014 г., Комисия/България, C‑152/12, непубликувано, EU:C:2014:82, т. 30).

38      В конкретния случай както в исковата молба по настоящото производство, така и в мотивираното становище от 11 юли 2014 г. Комисията твърди превишаване на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, така както са предвидени в член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея.

39      Ето защо следва да се приеме за установено, че що се отнася до първото твърдение за нарушение, искът по настоящото производство се основава на същите съображения и основания като мотивираното становище от 11 юли 2014 г.

40      От практиката на Съда следва също, че наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, посочен в мотивираното становище (решения от 10 април 2003 г., Комисия/Германия, C‑20/01 и C‑28/01, EU:C:2003:220, т. 32, от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания, C‑562/07, EU:C:2009:614, т. 23 и от 1 декември 2016 г., Комисия/Люксембург, C‑152/16, непубликувано, EU:C:2016:919, т. 20).

41      По настоящото дело крайната дата на определения срок в мотивираното становище от 11 юли 2014 г., получено на същия ден от Република България, е 11 септември 2014 г.

42      От практиката на Съда обаче следва също, че доколкото целта на иска по настоящото производство е да се констатира систематично и постоянно нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея, представянето във фазата на производството пред Съда на допълнителни доказателства, които подкрепят твърдението, че нарушението е общо и трайно, поначало не може да бъде изключено (вж. в този смисъл решения от 26 април 2005 г., Комисия/Ирландия, C‑494/01, EU:C:2005:250, т. 37, от 22 декември 2008 г., Комисия/Испания, C‑189/07, непубликувано, EU:C:2008:760, т. 29 и от 11 юли 2013 г., Комисия/Нидерландия, C‑576/10, EU:C:2013:510, т. 29).

43      Съдът в частност вече е имал повод да уточни, че в предмета на иск за неизпълнение на задължения от държава членка могат да попадат и факти, настъпили след приемането на мотивираното становище, стига да са от същото естество и да съставляват същото поведение като посочените в това становище (вж. в този смисъл решения от 22 март 1983 г., Комисия/Франция, 42/82, EU:C:1983:88, т. 20, от 22 декември 2008 г., Комисия/Испания, C‑189/07, непубликувано, EU:C:2008:760, т. 30 и от 15 март 2012 г., Комисия/Кипър, C‑340/10, EU:C:2012:143, т. 37).

44      В настоящия случай Република България е представила на Комисията в съответствие с член 27 от Директива 2008/50 годишния доклад за качеството на въздуха за 2014 г., който засяга по-специално спазването на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея. Данните, съдържащи се в този доклад, са възпроизведени в приложението към писмената защита на Република България.

45      В репликата си Комисията обосновава с тези данни своята теза, че първото твърдение за нарушение обхваща периода „поне до 2014 г. включително".

46      Действително, данните за качеството на въздуха за 2014 г. са факти, настъпили след приемането на мотивираното становище от 11 юли 2014 г., но са от същото естество като посочените в това становище и съставляват същото поведение.

47      Ето защо е имало основание тези данни, с които Комисията се е запознала след издаването на мотивираното становище от 11 юли 2014 г., да бъдат споменати от Комисията при констатацията, че Република България е нарушила член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея и що се отнася до 2014 г.

48      При това положение фактът, че при посочването докога Република България не изпълнявала задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея Комисията не се позовава на определена конкретна дата, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че първото твърдение за нарушение е изцяло недопустимо.

49      Трябва да се добави, че в приложението към дупликата си Република България е представила данните за дневните и годишните концентрации на ПЧ10 за част от 2015 г. На този етап обаче тези данни не са покривали цялата година и все още са били предварителни. Поради това те не следва да се отчитат в настоящото производство.

50      Впрочем, след като Съдът може служебно да проверява дали са изпълнени предвидените в член 258 ДФЕС условия за предявяване на иск за неизпълнение на задължения от държава членка (вж. решения от 15 януари 2002 г., Комисия/Италия, C‑439/99, EU:C:2002:14, т. 8 и от 22 септември 2016 г., Комисия/Чешка република, C‑525/14, EU:C:2016:714, т. 14), необходимо е да се провери дали с първото си твърдение за нарушение Комисията има право да поиска от Съда да установи, че Република България не е изпълнявала задълженията си, считано от 2007 г.

51      Съгласно член 34 от Директива 2008/50 последната, която е единствено посочената от Комисията директива в първото ѝ твърдение за нарушение, е влязла в сила на 11 юни 2008 г., т.е. след датата, считано от която Комисията иска от Съда да установи неизпълнението на задължения. Освен това в приложение на член 33, параграф 1 от тази директива държавите членки е трябвало да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с нея, най-късно до 11 юни 2010 г.

52      Съгласно практиката на Съда обаче Комисията има право да поиска да бъде установено неизпълнението на задължения, които произтичат от първоначалната редакция на впоследствие изменен или отменен акт на Европейския съюз и които продължават да съществуват съгласно разпоредбите на новия акт на Съюза. За сметка на това предметът на спора не може да обхваща задължения, произтичащи от нови разпоредби, които нямат еквивалент в първоначалната редакция на съответния акт, тъй като противното би довело до съществени процесуални нарушения в производството по установяване на неизпълнението (решения от 24 май 2011 г., Комисия/Португалия, C‑52/08, EU:C:2011:337, т. 42 и от 10 септември 2015 г., Комисия/Полша, C‑36/14, непубликувано, EU:C:2015:570, т. 24).

53      В настоящия случай от член 5 от Директива 1999/30 във връзка с приложение III към нея следва, че що се отнася до периодите от етап 1 — от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2009 г. — от една страна, дневната стойност от 50 μg/m3 не е трябвало да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година, и от друга страна, годишната стойност, която не е трябвало да бъде превишавана, е била 40 μg/m3 за една календарна година.

54      Безспорно е, че тези задължения са продължили да съществуват и в член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея. Всъщност в цитираното приложение се посочва, че тези пределно допустими стойности се налагат, считано от 1 януари 2005 г.

55      От изложеното се налага изводът, че твърдението за нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея е допустимо, що се отнася до периода 2007—2014 г. включително.

 По основателността на първото твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

56      В исковата си молба Комисията поддържа, че самото превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, представлява нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея.

57      От представените от Република България от 2008 г. нататък годишни доклади за качеството на въздуха всъщност следвало, че дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, били систематично и постоянно превишавани на цялата територия на тази държава членка, а именно в зони и агломерации БГ0001 АГ София, БГ0002 АГ Пловдив, БГ0003 АГ Варна, БГ0004 Север, БГ0005 Югозапад и БГ0006 Югоизток — от 2007 г. нататък, с изключение на зона БГ0003 АГ Варна, където през 2009 г. годишната пределно допустима стойност била спазена.

58      В отговора си на мотивираното становище от 11 юли 2014 г. Република България не отрекла тези превишавания. В допълнение, при редица пунктове за измерване на качеството на въздуха представените данни за броя дни на превишаване на годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10, не показвали никаква тенденция за намаляване.

59      Република България изтъква, че на 9 юни 2011 г. е подала до Комисията искане съгласно член 22 от Директива 2008/50 за освобождаване от задължението да прилага пределно допустимите стойности на ПЧ10, на което Комисията е отговорила, че приемането на решение след 11 юни 2011 г. — датата, посочена в член 22, параграф 2, което би означавало преценка на това искане за минал период, е невъзможно.

60      Според Република България обаче не е предвиден краен срок за извършването от държава членка на нотификация съгласно член 22 от Директива 2008/50. Следователно Комисията била длъжна да разгледа нотификацията от 9 юни 2011 г. и да приеме решение с обратно действие.

61      С отказа си да се произнесе по нотификацията от 9 юни 2011 г. Комисията нарушила задължението си за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 4, параграф 3 ДЕС, и следователно неизпълнението на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея не било установено.

62      По отношение на превишаванията на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, Република България отбелязва тенденция на намаляване през последните години на ПЧ10 в атмосферния въздух в България.

63      В тази насока по-специално в 28 от 37-те пункта за измерване на качеството на въздуха било регистрирано намаляване на средногодишната концентрация на ПЧ10. Освен това в 29 от 37-те пункта за измерване на качеството на въздуха било регистрирано намаляване на броя на превишаванията на дневните пределно допустими стойности между 2011 г. и 2015 г.

64      Република България твърди също, че пречка пред усилията ѝ за намаляване на нивата на ПЧ10 е нейното социално-икономическо положение. Всъщност проблемът с емисиите на ПЧ10 бил труден за решаване поради източниците на замърсяване — битовото отопление и автомобилния транспорт. Съответно икономическите трудности на голяма част от българското население били причината дървата и въглищата да бъдат масово използвани за отопление през зимния период. По-специално за 2013 г. процентът от населението, което изпитва големи трудности да покрие основните си месечни разходи, бил 32,9 % за Република България, докато за 28-те държави членки като цяло бил 12,2 %.

65      В репликата си Комисията отбелязва, че е получила нотификацията от 9 юни 2011 г. едва два дни преди да изтече срокът по член 22, параграф 2 от Директива 2008/50, а именно 11 юни 2011 г. Тя нямала правомощието нито да удължи този срок за спазването на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, нито да одобри със задна дата едно правно положение, което не е съобразено с изискванията на тази директива.

–       Съображения на Съда

66      По отношение на преценката за основателност на първото твърдение за нарушение следва да се припомни, че съгласно член 1, точка 1 от Директива 2008/50 тази директива установява мерки, целящи да определят и въведат цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло.

67      В този контекст съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от същата директива държавите членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата по-специално на ПЧ10 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI към тази директива.

68      Всъщност предвидената в член 258 ДФЕС процедура се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право (вж. решения от 1 март 1983 г., Комисия/Белгия, 301/81, EU:C:1983:51, т. 8, от 19 декември 2012 г., Комисия/Италия, C‑68/11, EU:C:2012:815, т. 62 и от 4 септември 2014 г., Комисия/Гърция, C‑351/13, непубликувано, EU:C:2014:2150, т. 23).

69      Ето защо превишаването на пределно допустимите стойности е достатъчно, за да се приеме за установено неизпълнението на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея (вж. в този смисъл решения от 10 май 2011 г., Комисия/Швеция, C‑479/10, непубликувано, EU:C:2011:287, т. 15 и 16, както и от 15 ноември 2012 г., Комисия/Португалия, C‑34/11, EU:C:2012:712, т. 52 и 53).

70      В това отношение тезата, че просто с изготвянето на план за качеството на въздуха държава членка би изпълнила напълно задълженията, произтичащи от член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, не може да бъде приета (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2014 г., ClientEarth, C‑404/13, EU:C:2014:2382, т. 42).

71      В настоящия случай от данните от годишните доклади за качеството на въздуха, представени от Република България, е видно, че тази държава членка е превишила дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в зони и агломерации БГ0001 АГ София, БГ0002 АГ Пловдив, БГ0003 АГ Варна, БГ0004 Север, БГ0005 Югозапад и БГ0006 Югоизток — от 2007 г. до 2014 г. включително, с изключение на годишната пределно допустима стойност в зона БГ0003 АГ Варна през 2009 г. — нещо, което впрочем не се оспорва.

72      Относно довода на Република България, че след направената от нея нотификация от 9 юни 2011 г. тя трябвало да се ползва от прилагането на член 22, параграф 2 от Директива 2008/50 и че с отказа си да разгледа искането на тази държава членка Комисията нарушила задължението си за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 4, параграф 3 ДЕС, следва да се отбележи — както по същество е направил и генералният адвокат в точка 59 от заключението си — че отговорът на Комисията до Република България, че искането на последната е направено твърде късно с оглед на крайния срок до 11 юни 2011 г., залегнал в член 22, параграф 2 от споменатата директива, съдържа възражение от страна на Комисията съгласно член 22, параграф 4 от същата директива, което не е било оспорено от Република България.

73      Всъщност едно такова възражение на Комисията, което е правилно повдигнато с оглед на явно просроченото искане на Република България, е достатъчно, за да се изключи приложимостта на условното освобождаване, закрепено в член 22 от Директива 2008/50, а следователно и нарушението от страна на Комисията на задължението ѝ за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 4, параграф 3 ДЕС.

74      Ето защо се налага изводът, че до 11 юни 2011 г. Република България не е била освободена от задължението да спазва пределно допустимите стойности.

75      Колкото до довода на Република България, че пречка пред усилията ѝ за намаляване на нивата на ПЧ10 е нейното социално-икономическо положение, следва да се припомни, че съгласно приложение III към Директива 1999/30 датата, от която дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, е трябвало да бъдат спазвани, е 1 януари 2005 г. Това задължение се прилага към Република България от деня на присъединяването ѝ към Европейския съюз — 1 януари 2007 г.

76      След като е обективно установено неспазването от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, е без значение е дали неизпълнението се дължи на волята на държавата членка, на която е вменено, на нейната небрежност или пък на евентуални технически трудности, с които се е сблъскала (вж. решения от 1 октомври 1998 г., Комисия/Испания, C‑71/97, EU:C:1998:455, т. 15 и от 4 септември 2014 г., Комисия/Гърция, C‑351/13, непубликувано, EU:C:2014:2150, т. 23).

77      Следователно доводът на Република България за социално-икономическото ѝ положение не може да бъде приет.

78      При тези условия първото твърдение за нарушение, изложено от Комисията, трябва да бъде уважено.

 По второто твърдение на Комисията — нарушение на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50

 По допустимостта на второто твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

79      По отношение на твърдението за нарушение на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 Република България отбелязва, че в петитума на исковата молба се посочва не период, през който това нарушение било осъществено, а само, че e налице неизпълнение и че това „нарушение е все още в ход". Така, както и за първото твърдение за нарушение, Комисията не спазила изискванията за последователност, яснота и точност, формулирани от Съда по-специално в решение от 15 ноември 2012 г., Комисия/Португалия (C‑34/11, EU:C:2012:712, т. 46—48).

80      Относно второто твърдение за нарушение Комисията подчертава, че непосочването на определен период във времето се дължи на това, че задължението на съответната държава членка да приеме подходящи мерки, за да бъде периодът на превишаване възможно най-кратък, в съответствие с член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, възниква в момента на първото нарушение на задълженията по член 13 от същата директива и продължава до момента, в който тази държава членка постигне съответствие с пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10.

–       Съображения на Съда

81      Съгласно член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда и съдебната практика по тази разпоредба исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на тези основания. Те трябва да бъдат посочени достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да се извеждат по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът свръхпетитум или да пропусне да се произнесе по някое оплакване (вж. по-специално решения от 15 юни 2010 г., Комисия/Испания, C‑211/08, EU:C:2010:340, т. 32 и от 22 септември 2016 г., Комисия/Чешка република, C‑525/14, EU:C:2016:714, т. 16).

82      В тази насока следва да се отбележи, че съгласно член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 в случай на превишаване на приложимите за концентрациите на ПЧ10 пределно допустими стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде „възможно най-кратък".

83      Следователно тази разпоредба създава пряка връзка между, от една страна, превишаването на пределно допустимите стойности, приложими за предвидените с член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея концентрации на ПЧ10, и от друга, изготвянето на такива планове.

84      От точка 55 от настоящото решение следва, че в конкретния случай твърдението за нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея е допустимо, що се отнася за периода до 2014 г. включително.

85      Вярно е, че във връзка с второто твърдение за нарушение Комисията не е посочила определени дати за периода, за който твърди, че Република България не изпълнявала задълженията си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50.

86      Поради съществуващата пряка връзка с твърдяното нарушение на член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 и на приложение XI към нея обаче следва да се приеме, че твърдението за нарушение на член 23, параграф 1 от тази директива също обхваща периода до 2014 г. включително.

87      В допълнение, що се отнася до датата, считано от която второто твърдение за нарушение би било обосновано, от цитираната в точка 52 от настоящото решение съдебна практика следва, че предметът на спора не може да обхваща задължения, произтичащи от нови разпоредби, които нямат еквивалент в първоначалната редакция на съответния акт.

88      В настоящия случай член 5 от Директива 1999/30 във връзка с член 8 от Директива 96/62 не е определял изричен срок за изготвянето на планове за действие. Както поддържа Комисията, в тази насока Директива 96/62 просто е изисквала от държавите членки да приемат в разумен срок мерки за привеждане на качеството на въздуха в съответствие с пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10.

89      От друга страна, съгласно член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 в случай на превишаване на приложимите за концентрациите на ПЧ10 пределно допустими стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде „възможно най-кратък".

90      При това положение с посоченото изискване периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък тази разпоредба предвижда задължение, което няма еквивалент в предходната правна уредба на Съюза, както посочва и самата Комисия в исковата си молба.

91      Освен това датата, от която държавите членки са имали задължението да спазват член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, произтича от самия текст на същата директива. Всъщност съгласно член 33 от посочената директива държавите членки е трябвало да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с посочената директива, най-късно до 11 юни 2010 г.

92      Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 91 от заключението си, наличие на нарушение на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 може да бъде установено едва считано от 11 юни 2010 г.

93      Следователно твърдението за нарушение на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 е допустимо, що се отнася до периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително.

 По основателността на второто твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

94      Според Комисията, когато държава членка нарушава член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 и след това нарушение същата държава членка, както в настоящия случай Република България, поне седем последователни години не предвижда в плановете си за качеството на въздуха всички мерки за привеждане в съответствие, тя не изпълнява и задълженията си по член 23, параграф 1 от цитираната директива, а именно да гарантира, че периодът на превишаването е възможно най-кратък.

95      Комисията поддържа, че мерките на национално равнище, описани от Република България в отговорите ѝ на мотивираното становище от 11 юли 2014 г., все още не са изпълнени или изпълнението им е започнало, но резултатите от тях не са доказани, което било доказателство за недостатъчността на тези мерки. Колкото до мерките на местно равнище, макар в повечето общини да било установено подобрение при броя на превишаванията на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, към момента на предявяване на иска по настоящото производство се запазвала ситуацията на постоянно превишаване във всяка от шестте български зони и агломерации.

96      Ето защо според Комисията тези мерки са недостатъчни или неподходящи, за да бъде периодът на превишаване „възможно най-кратък" по смисъла на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50.

97      Република България изтъква, че е имала задължението в рамките на план за действие в краткосрочна перспектива да вземе адекватни мерки, с които да сведе до минимум опасността от превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, но срокът, в който трябва да гарантира, че периодът на превишаване на тези пределно допустими стойности е „възможно най-кратък", варирал в зависимост от конкретните обстоятелства и не ѝ бил указан от Комисията.

98      Впрочем след като член 23, параграф 1, трета алинея от Директива 2008/50 предвиждал, че плановете се съобщават на Комисията не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване, този двегодишен срок трябвало да бъде отчетен при изчисляването на „възможно най-краткия" период на превишаване.

99      В допълнение, задължението за спазване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, действително било уредено в член 13, параграф 1 от Директива 2008/50, но превишаването на тези стойности било просто условието за възникване на задължението по член 23, параграф 1 от въпросната директива. Следователно условията за установяване на нарушение на последната разпоредба били различни от тези относно нарушението на член 13 от Директива 2008/50. Комисията обаче не изложила конкретни доводи, за да докаже нарушение на член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50.

100    Колкото до приетите мерки, всички български общини, които били в нарушение, разработили и изпълнявали планове, чиято крайна цел било привеждането в съответствие с разпоредбите на Директива 2008/50 и които се изразявали в подобряване на данните за качеството на въздуха. На национално равнище законодателството било изменено през декември 2015 г., за да се ускори процесът по подобряване на качеството на атмосферния въздух. С оглед на подобряване на качеството на въздуха били приети редица програми, отнасящи се по-специално до системите за обществен градски транспорт, до енергийната ефективност на сградите, до подобряването на градската среда и до развитието на селските региони. Освен това били приети мерки с цел да се създадат по-добри условия за битовата газификация.

101    На последно място Република България посочва, че изпълнението на тези мерки продължава и че новите програми съдържат графици за изпълнението в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план в зависимост от вида мерки. Що се отнася до броя на превишаванията на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, и на средните нива на тези превишавания, подобрението на резултатите било очевидно.

–       Съображения на Съда

102    От член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 следва, че когато превишаването на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, е налице, след като е изтекъл крайният срок за тяхното постигане, съответната държава членка е длъжна да изготви план за качеството на въздуха, който да отговаря на определени изисквания.

103    Така този план трябва да предвижда подходящи мерки, за да бъде периодът на превишаване възможно най-кратък, и може допълнително да включва конкретни мерки за защита на чувствителните категории от населението, включително децата. Нещо повече, съгласно член 23, параграф 1, трета алинея от Директива 2008/50 този план съдържа най-малко информацията, посочена в раздел А от приложение XV към тази директива, и може да включва и мерките по член 24 от нея. Посоченият план трябва да се съобщи на Комисията без отлагане, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.

104    Съгласно практиката на Съда член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 има по-общ обхват, тъй като се прилага, без ограничение във времето, към превишаването на всички определени в тази директива пределни стойности на замърсители след изтичане на предвидения срок за тяхното постигане, независимо дали той е определен в цитираната директива или от Комисията по силата на член 22 от Директивата (вж. решение от 19 ноември 2014 г., ClientEarth, C‑404/13, EU:C:2014:2382, т. 48).

105    При тълкуването на Директива 96/62 Съдът е отбелязал, че държавите членки действително разполагат с право на преценка, но с оглед на неговото упражняване член 7, параграф 3 от същата директива съдържа предели, които могат да бъдат изтъкнати пред националните юрисдикции, когато се поставя въпросът доколко мерките, които планът за действие трябва да съдържа, отговарят на целта за намаляване на опасността от превишаване на пределно допустимите стойности и за ограничаване на неговата продължителност, като се отчита равновесието, което следва да бъде осигурено между тази цел и различните засегнати обществени и частни интереси (вж. решение от 25 юли 2008 г., Janecek, C‑237/07, EU:C:2008:447, т. 45 и 46).

106    Както отбелязва генералният адвокат в точка 96 от заключението си, същият подход трябва да бъде следван по отношение на тълкуването на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50. Следователно плановете за качеството на въздуха могат да бъдат изготвени единствено въз основа на постигнато равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси.

107    Ето защо фактът, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива 2008/50.

108    При това положение следва да се провери чрез анализ за всеки конкретен случай дали плановете, изготвени от съответната държава членка, са в съответствие с тази разпоредба.

109    В този аспект от член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 следва, че макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка при определянето на мерките, които следва да се приемат, последните трябва при всички случаи да позволяват периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък (решение от 19 ноември 2014 г., ClientEarth, C‑404/13, EU:C:2014:2382, т. 57).

110    Според Република България, за да се установи дали е спазено условието периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, следва да се отчете двегодишният срок, предвиден в член 23, параграф 1, трета алинея от Директива 2008/50 за съобщаване на Комисията на плановете след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.

111    Тези доводи не могат да бъдат приети.

112    Всъщност от буквата и от разума на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 следва, че задължението периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък е независимо от задължението плановете да бъдат съобщени на Комисията. Следователно член 23, параграф 1, трета алинея от тази директива не предоставя никакъв допълнителен срок на съответната държава членка да приеме подходящи мерки и те да породят действие.

113    Както следва от точка 78 от настоящото решение, в конкретния случай Република България не е изпълнявала задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея във всички зони и агломерации през осем последователни години.

114    Следователно считано от 11 юни 2010 г. — датата, към която Република България е трябвало да е въвела в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2008/50 съгласно член 33, параграф 1 от нея — тази държава членка е била длъжна да приеме и приведе в действие възможно най-бързо подходящи мерки, в приложение на член 23, параграф 1 от споменатата директива.

115    И през 2014 г. обаче дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, все още са били превишени във всички шест български зони и агломерации, т.е. повече от три години след изтичането на срока за транспониране на Директива 2008/50. Следователно посочените пределно допустими стойности продължават систематично и постоянно да бъдат превишавани в тази държава членка, въпреки задълженията ѝ съгласно Директива 2008/50.

116    Впрочем, както отбелязва Република България и както бе посочено в точка 100 от настоящото решение, националното законодателство е изменено едва през декември 2015 г., за да се ускори процесът по подобряване на качеството на атмосферния въздух.

117    Такова положение само по себе си доказва, без да е необходимо подробно да се проучва съдържанието на изготвените от Република България планове, че в настоящия случай тази държава членка не е привела в действие подходящи и ефикасни мерки, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, „възможно най-кратък" по смисъла на член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50.

118    При тези условия второто твърдение за нарушение, изложено от Комисията, трябва да бъде уважено.

119    С оглед на предходните съображения се налага изводът, че Република България:

–        със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, в следните зони и агломерации: БГ0001 агломерация София, БГ0002 агломерация Пловдив, БГ0004 Северна, БГ0005 Югозападна и БГ0006 Югоизточна,

–        както и със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително на дневната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10, в зона БГ0003 Варна, както и на годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. до 2014 г. включително, също в зона БГ0003 Варна,

не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50, а

–        поради превишаванията както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, във всички горепосочени зони и агломерации, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, що се отнася до периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително.

 По съдебните разноски

120    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република България и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати тези разноски.

121    В приложение на член 140, параграф 1 от същия правилник, съгласно който встъпилите по делото държави членки понасят направените от тях съдебни разноски, Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Република България

–        със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, в следните зони и агломерации: БГ0001 агломерация София, БГ0002 агломерация Пловдив, БГ0004 Северна, БГ0005 Югозападна и БГ0006 Югоизточна,

–        както и със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително на дневната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10, в зона БГ0003 Варна, както и на годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. до 2014 г. включително, също в зона БГ0003 Варна,

не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, а

–        с превишаването както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, във всички горепосочени зони и агломерации, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, що се отнася до периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително.

2)      Осъжда Република България да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.


Bay Larsen

Vilaras

Malenovský

Safjan

 

      Šváby

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 април 2017 година.

Секретар

 

      Председател на трети състав

A. Calot Escobar

 

понеделник, 9 януари 2017 г.

Дунав бързо замръзва, достигна 50% ледоход

http://m.24chasa.bg/novini/article/5983317

Температурата на водата закова 0 градуса

Дунав бързо започна да замръзва и при прогнозата за тежки студове до края на седмицата, се очаква ледът напълно да скове реката. В момента температурата на водата при Русе и в почти целия български участък вече е 0 градуса, съобщиха от Агенцията за поддържане и проучване на реката в Русе.

От неделя сутринта по Дунав тръгна и ледоход . Хидрографкият кораб на АППД „Вит" прибра шамандурите от плавателния път по реката. По информация от Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав ледените късове вече са обхванали 50 процента от акваторията на реката край Русе, Силистра, Оряхово и Лом. До 40 % достигна ледоходът и в района на Свищов. Засега той е все още по-слаб – 30 процента, в акваторията на Ново село, но положението се усложнява с всеки изминал час.

Край Русе вече се е образувало и значително количество крайбрежен лед, което прави районите около бреговете на реката опасни за разходки. Ширината му е повече от пет метра и постепенно сковава реката. Нивото на Дунав край Русе е сравнително ниско, което благоприятства замръзването на реката.

В понеделник то бе 34 см. При спад с 13 см, като прогнозата за следващия ден е да спадне с още 11 см.

С 23 см пък се очаква да спадне нивото при Силистра. Това, комбинирано с очакваните още по-ниски температури предполага увеличение на ледохода до пълното замръзване на Дунав.

В горната си част Балканите също са сковани от ниски температури, както и в съседна Румъния, което повишава опасността от замръзване на Дунав в българския участък през следващите няколко дни. Реката вече е скована от ледове в Сърбия, като край Нови Сад и Смедерево и напълно замръзнала, сочат данните на АППД.


Снимки - ТУК