Комбинирано хранене по време на продължителен преход

Общото правило е, че енергията трябва да идва около 50-70% от въглехидрати и по 20-30% от белтъчини и мазнини. В зимната планина може да понаблегнеш на мазнините - примерно да ги увеличиш до 30-35%. Защото са адски калорични и леки. И гледай да ги ядеш предимно вечер ако ще бивакувате. Противно на разпространеното мнение, белтъци не ти трябват повече, отколкото всеки друг ден. Тялото има нужда от повече белтъци само при изграждане на допълнителна мускулна маса. По отношение на въглехидратите - гледай да са такива дето "горят" бавно - няма по-гадно от това да се намааш с шекерливи работи (медове, сладка) и да се юрнеш по баира. Изгарят за нула време, вдигаш яко инсулина (и пулса) и верно дават бууст, ама като изгорят ставаш труп. Според някои малтодекстрин му е майката - http://www.sponser.ch/g3.cms/s_page/79220/s_name/productdetail/s_level/10030/s_product/1005 Хем ти дава бавноразградими въглехидрати, хем ти дава и електролити, а това нещо можеш да го ползваш за закуска, да кажем с един-два сухара със сиренце (по-добре кашкавал). Сиренето има и мазнини, и протеини. За обяд - една чаша такова питие (с 50-ина грама прах, разтворен във вода) и един лек сандвич от сухари с малко пастърмица (повече сухари, ей, да не наблегнеш на пастърмата!) + малко сушени плодове (бананите са най-добри) за десерт. За вечеря - яко мазно! Сланинка, по-мазничък салам или луканка, пак със сухари + малко сушени банани за десерт.

Особено много са ми чудни хората които блъскат вафли като ходят продължително. Много важно да се приема целулоза - зеленчуци и плодове и бавноразградими бъглехидрати

Въглехидрати - сварен ориз, варено жито
Белтъчини - сварени пилешки гърди (не са толкова тежки и са безценни), яйца
Мазнини - СУРОВИ ядки, шарено месо, риба

Целият рацион на ден - около 700-800 грама.

1-2 вафли за екстремни ситуации и като направиш така че да ядеш 4-5 пъти по малко и работата спи.

Задължително ракия в малко пластмасово шишенце – 300-400 гр.

http://www.sportsdirect.com/powerbar-powergel-769065,че е тежко да се мъкне хляб и кашкавал

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=20326

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=3870

http://www.nutrim.bg/bg/products/category/bars/

http://www.ravediet.com/

+ 1 таблетка магнезий

мас, хляб и лютеничка, няколко консерви (за основно ядене веднъж през деня), луканка, филе 'Елена, саламче или пушено месо, пастърми,

мед,

орехи, бадеми, лешници, слънчоглед, нахут и т.н., но избягвайте фъстъците, сушени плодове, стафиди, фурми, смокини, кайсии и т.н

Шоколад, корнита, вафли или бисквити, мюсли,  сникерси, енергиини барове и гелове (желета) може да ти помогнат за възвръщане на силата при силна умора, но от личен опит знам,че ефекта е краткотраен (STARTER с кофеин и таурин), зърнени енергийни вафли (французите им викат barres cereales - нещо като пресовани мюсли),

ако имате примус,една-две супи и картофени пюрета (кофти са, но става, ИЗБЯГВАЙТЕ спагетите ако сте решили да хапвате готвеничко, с един приятел при -10 градуса изхабихме половин литър газ, за да сварим 2 порции), ризото,

витамини и соли,

сухари, солети,

домашно приготвени енергийни сладки /ок. 120- 150гр - с мед, стафиди, брашно, ядки, шоколад и др. /,

двоен сандвич /2 тънки филийки препречен хляб с масло, кашкавал и нарязано на филийки месце/,

80-100 гр.арабски кус-кус, 50 гр. зехтин, 50 гр. суджук, сушени зеленчуци и сол на вкус - всичкото това в гореща вода; чесън или червен лук (стига да не ви се налага да спите в помещение с още 20-30 или повече хора

грис - В 1 литътър вода се разтваря необходимото количество сухо мляко /и без него става де, ама по-вкусно/ Аз лично съм я готвил винаги с консерва "сгусшонка", което представлява концентрирано мляко със захар /консистенцията е като на мед/ И после в заврялото мляко се посипват 4-5 - 6 супени лъжици грис, като интензивно се бърка. Почти веднага е готово за консумация. С изтиването се сгъстява. Мисля, че не са за изхвърляне детските храни тип "бананова каша", но аз лично не се притеснявам от химията на картофеното пюре - става бързо само с топла вода.

Когато сте в палнината употребявайте възможно най-малко (а най-добре никак) кафе и алкохол, а също и всякакви енергийни напитки. Кафето и алохолът (дори и бирата!) са диуретици – водят до обезводняване. Продължителното ходене в палнината, особено през лятото води до големи загуби на течности. А след като сте се обезводнили, последното нещо, от което се нуждаете, е някакъв диуретик.

Методи за събиране на данни

Методи за събиране на данни
в рамките на дескриптивната програма
Допитвания
Типология на дескриптивните методи за събиране на данни
Дескриптивни методи според
източника на данни
Допитване
Наблюдение
Типология на дескриптивните методи за събиране на данни
Обща характеристика
 Методи на допитването:
 Източник на данни е самосъзнанието на изследваните лица;
 Събирането на данни става въз основа на задаване на въпроси и получаване на отговори на тези въпроси.
 Методи на наблюдението:
 Източник на данни е поведението на изследваните лица;
 Събирането на данни става въз основа на задаване на въпроси и получаване на отговори на тези въпроси
Типология на дескриптивните методи за събиране на данни
Основни представители на допитванията и наблюденията
 Основни представители на допитванията:
 Интервюта;
 Анкети.
 Основни представители на наблюденията:
 Наблюдения в тесния смисъл на думата;
 Самонаблюдения.

Методи на допитванията
Обща характеристика и основни представители
 Източник на данни е самосъзнанието на изследваните лица;
 Събирането на данни става въз основа на задаване на въпроси и получаване на отговори на тези въпроси;
 Когато въпросникът съдържа изключително закрити или полузакрити въпроси, говорим за структурирано допитване;
 Когато са налице немалък брой открити въпроси, се говори за неструктурирано допитване

Методи на допитванията
Интервюта
 Според начина на осъществяването им, интервютата се делят на две категории:
 Персонални интервюта (наричани още преки, директни, лични, face-to-face) – основават се на пряк контакт между интервюъра и респондента;
 Телефонни интервюта – контактът е опосредстван от телефона.

ИНТЕРВЮТА
Интервюта
Персонални интервюта
 Според мястото на провеждане, персоналните интервюта биват:
 Персонални интервюта у дома на респондента;
 Персонални интервюта в обектите за продажба.
 Според метода на записване на отговорите:
 Персонални интервюта с хартиен въпросник;
 Персонални интервюта с електронен въпросник (CAPI).

Интервюта
Телефонни интервюта
 Все още слабо разпространен и все още донякъде пренебрегван метод;
 Използват се предимно в изследвания, включващи целеви съвкупности с труден достъп;
 Може да се очаква нарастване на използването им поради следните обстоятелства:
 Затруднен достъп до домовете на респондентите при персоналните интервюта;
 Масови откази на лицата за участие в изследвания поради опасения от различно естество;
 Изчезващата нагласа интервюърите да бъдат допускани в домовете на респондентите.

Телефонни интервюта
Класическо телефонно интервю
 Включва позвъняване на респондентите и задаване на серия от въпроси, чиито отговори се вписват в хартиен въпросник;
 В най-развитите в изследователско отношение страни, интервютата се изпълняват или директно от изследователската централа, или от специализирани за целта телефонни центрове (call centers).

Телефонни интервюта
Компютърно асистирано телефонно интервю (CATI)
 Технологията CATI включва система от компютри, свързани в мрежа и командвани от сървър;
1. Осъществяване на контакт.
2. Разговорът се прехвърля към свободен в момента оператор. интервюър, на чийто монитор се визуализира въпросника.
3. Интервюърът задава въпросите и вписва отговорите.
4. Програмата автоматично извършва съответните преходи във въпросника.
5. Сървърът складира и обобщава информацията от всички компютри.

Анкети
Характеристики и основни категории
 Разчита се на самостоятелното прочитане, разбиране и попълване на въпросника от страна на респондента.
 Като цяло, те се срещат рядко в съвременната изследователска практика у нас.
 Основни категории:
 Персонална анкета
 Пощенска анкета
 Анкета в обектите на продажба
 Анкета по интернет.

Методи на допитванията
Критерии за сравнение на методите на допитване
 Гъвкавост при събиране на данните;
 Използване на физически стимули;
 Контрол върху извадката;
 Контрол върху полевата среда;
 Контрол върху полевите сътрудници;
 Количество на данните;
 Равнище на отговаряне
 Възприемана поверителност;
 Риск от свръх изява;
 Възможност за събиране на деликатни данни;
 Бързина на изпълнение на полевата работа;
 Разходи за изпълнение.

Полева работа
Алгоритъм на полевата работа
1.Подбор и обучение на полеви сътрудници
2. Работа на сътрудниците по събиране на първични данни
3. Контрол върху полевата работа
4.Оценка на полевата работа
Полева работа
Подбор и обучение на полевите сътрудници
 Изборът на полеви сътрудници се извършва след като предварително са уточнени подробно изискванията и основните черти на изследването;
 Агенциите за маркетингови изследвания разполагат с каталог с имената на полевите сътрудници в различните райони на страната;
 След като се проведе обучението, започва същинската част – събирането на първичните данни;
 По време на събирането на първичните данни се провежда оперативен контрол върху работата на полевите сътрудници;
 След предаването на документите на изследването се извършва контрол post factum;
 На оценка подлежат работата както на полевите сътрудници, така и на ръководителите на изследването.

Полева работа
Подбор и обучение на полевите сътрудници
 Основни цели на обучението:
 Да се запознаят сътрудниците с основните измерения на изследването;
 Да се настроят и мотивират сътрудниците за ефективното изпълнение на възложената им работа.

Подбор и обучение на полевите сътрудници
Разновидности на обучението
 Съществуват две възможности за провеждане на обучението – пряко ("на живо") и задочно (чрез изпращането на писмена инструкция по пощата на сътрудниците, които живеят по места).
 Елементи на обучението:
 Уведомяване на сътрудниците и свикването им за обучение;
 Написване на писмена инструкция за въпросното маркетингово изследване;
 Инструктаж "на живо" на полевите сътрудници или на ръководителите на екипи от полеви сътрудници;
 Раздаване на документацията на изследването – въпросници, шоукарти, удостоверения за легитимация на сътрудника и др.

Подбор и обучение на полевите сътрудници Писмена инструкция
 Основни раздели и елементи:
 Раздел за основните методологически параметри на изследването;
 Раздел за документацията на изследването;
 Раздел за работата на сътрудника по подбор на единиците;
 Раздел за работата на интервюирането;
 Раздел за контрол върху полевата работа.

Подбор и обучение на полевите сътрудници
Инструктаж "на живо"
 Инструктажът "на живо" на полевите сътрудници или на ръководителите на екипи включва следните стъпки:
1. Самостоятелно запознаване на сътрудниците и ръководителите на екипи с въпросниците и другите документи на изследването.
2. Провеждане на устни разяснения, които по същество възпроизвеждат в по-големи детайли писмената инструкция.
3. Проиграване на въпросника, като се изчитат въпросите и отговорите и се дават пояснения;
4. В случай на инструктаж с ръководители на екипи, водещите инструктажа се разделят с тях с уточнения за това, върху какво трябва да се постави ударение при "вторичните" инструктажи с членовете на техния регионален екип.

Работа на сътрудниците по събирането на данните
 Основни задачи:
1. Откриване на лицата, подлежащи на изследване.
2. Въвеждане на лицата в изследването.
3. Поставяне на въпросите.
4. Получаване и записване на съответните отговори.
5. Изпращане на попълнените въпросници и останалите изисквани документи на изследването.

Контрол върху полевата работа
Оперативен контрол
 Оперативният контрол върху полевата работа се състои в:
 Проверка на начина, по който се провеждат интервютата;
 В изпълнение на изискванията по излъчване на единиците на случайната извадка.
 Основни разновидности на оперативния контрол:
 Пряк контрол – изразява се в надзираване на сътрудника по време на протичане на първите интервюта, осъществява се докато се постигне нужния стандарт върху полевата работа.
 Косвен контрол – състои се в преглеждане и оценка изпълнението на първите интервюта на основата на качеството на попълнените въпросници.

Контрол върху полевата работа
Контрол "Post Factum"
 Контролът след приключване на същинската полева работа преследва установяването на два факта:
 Дали интервютата са действително проведени;
 Дали интервютата са проведени с изискваните респонденти.
 Основни методи за проверка:
 Изпращането на друг сътрудник на съответния адрес;
 Обаждане по телефона;
 Изпращане на контролни писма по пощата;
 Други методи за проверка.

Оценка на качеството на полевата работа
 Оценката на полевата работа става по отношение на качеството и срока;
 Засяга двете имащи отношение към това страни – ръководителите на изследването и полевите сътрудници;
 Основание за оценка на работата на полевите сътрудници представлява изпълнението на възложените чрез инструкцията и инструктажа задачи.

Периодични изследвания, използващи методите на допитването
Омнибусни изследвания
Основни характеристики
 Омнибусните изследвания представляват изследвания едновременно за
различни клиенти, които поръчват въпроси от техен интерес;въпросите
залягат като съставни части на един общ въпросник, изпълняван от
изследователската агенция.
 Клиентите са изключителни собственици на информацията,
произтичаща от техните въпроси, в т.ч. и на предоставяния им от
агенцията аналитичен доклад.
 Най-чести случаи на използване:
 Тестване на продуктови концепции или на нови продукти
 Пазарни измервания;
 Измерване на предаността към марката и на преходите между марките.
 Проследяване облика на собствените марки и компания и тези на
 Конкурентите.
 Оценка на ефективността на рекламни кампании.
 Оценка на ефективността на рекламоносителите.

Омнибусни изследвания
Разновидности
 Според предметния им обхват, омнибусите биват:
 Общи омнибуси – имат за целева съвкупност пълнолетните граждани и неограничен като продуктови категории или интерес предмет на изследване;
 Специализирани омнибуси – отнасят се до определена специфична целева съвкупност и/или до по-тесен предмет на изучаване.
 Според модела и обема на извадката – вероятностни, квотни
или комбинирани);
 Според периодичността – всяка седмица, два пъти месечно, веднъж месечно и т.н.;
 Според метода на събиране на данни – персонално и телефонно
интервю и т.н.

Омнибусни изследвания
Извадкова практика при омнибусите
 Извадкови модели и процедури:
 Сред случайните извадки най-подходящ модел за омнибусите е този на клъстърната извадка, характеризираща се с голяма териториална концентрация и съответно бързина на полевата работа.
 В някои държави се използват и квотни извадки;
 Комбинирани модели между случайни и неслучайни принципи.
 Обеми на извадките:
 Като правило се използват извадки, превъзхождащи по обем тези на ad hoc изследванията(обичайно 1500-2000 души);
 Омнибуси, които са по-съсредоточени като предмет или потребители, обикновено работят с извадка с обемите на тази при ad hoc изследванията;
 Срещат се омнибуси, основаващи се на малки извадки (200-300 единици на вълна), по правило се характеризират с висока честота.

Омнибусни изследвания
Методи на събиране на данните
 Компютърно асистирано телефонно интервюиране (CATI);
 Компютърно асистирано персонално интервюиране (CAPI) – извършва се с помощта на портативен компютър (notebook), на който са качени въпросника, шоукартите и т.н.

Омнибусни изследвания
Особености на въпросника
 Подреждане на въпросите – при подредбата на ad hoc въпросите се прилагат два основни принципа:
 Принцип на опашката – дошлите по-напред (по-рано заявилите участието си в омнибуса) се обслужват по-напред;
 Принцип на оптималното подреждане на въпросите.
 Ограничения, налагани от изследователските агенции:
 Ограничения откъм съдържанието на въпросниците;
 Ограничения относно големината на въпросника.

Омнибусни изследвания
Информационни продукти и цени на омнибусите
 Информационни продукти – основни категории:
 Едномерни, двумерни разпределения и фигури за конкретната вълна без интерпретация;
 Едномерни, двумерни разпределения и фигури в сравнителен план за няколко вълни без интерпретация;
 Аналитичен доклад върху резултатите от конкретната вълна;
 Аналитичен доклад върху резултатите от конкретната вълна плюс сравнителен анализ с предходни вълни.
 Въпросът, като основа на цените;
 Отстъпки.

Омнибусни изследвания
Предимства на омнибусите
 Дават възможност да се наблюдава динамиката на интересуващите ни пазарни изследвания;
 Подходящи са за случаите, при които на фирмите не е необходима голяма по обем информация;
 Дават възможност и на фирми с по-скромни финансови възможности да ползват актуална и надеждна пазарна информация;
 Разпростирайки се върху различни извадки при различните вълни, омнибусите дават с натрупване ценна картина за редки целеви пазари.

Омнибусни изследвания
Ограничения на омнибусите
 Не са подходящи за по-задълбочени и трудни въпроси;
 Твърде уморителни са за респондентите;
 Невъзможност да бъдат включени големи комплекси от въпрос, изчерпващи съответната тема от интерес;
 Различни предметни и методологически ограничения;
 Не всички клиенти могат да бъдат удовлетворени еднакво добре;
 Не са пригодни за по-рафинирани и сложни анализи.

Следящи изследвания
Естество и разновидности
 Естество на следящите (наричани още трекингови) пазарни изследвания:
 Периодични изследвания върху потребителското поведение най-често на лицата и домакинствата , основаващи се на различни по състав извадки за всяка вълна и на нови такива;
 С тяхна помощ се наблюдават основните страни от покупката и употребата на едни и същи продуктови категории и се получава представа за очертаващите се тенденции.
 Разновидности на следящите изследвания:
 Според основния предмет на изследване
 Според броя на изучаваните продуктови категории
 Според броя на клиентите
 Според броя на вълните в годината (честотата).

Следящи изследвания
Предмет на изследване
 Познавателните променливи като предмет на изследване – основните познавателни променливи за различните марки, са тези за различните измерители на известността на марките: "връх на съзнанието", спонтанна известност, подпомогната известност и обща известност.
 Поведенческите променливи като предмет на изследване - събират се данни за вид, време, място, честота, обем на покупките и т.н.
 Оценъчните променливи като предмет на изследване – променливи относно потребителската привързаност към марките и променливи относно марковите облици.
 Продуктови категории, включвани в следящите изследвания.

Следящи изследвания
Извадкова практика и събиране на данни
 Извадкова практика – не се различава особено от тази при омнибусните изследвания.

 Методи за събиране на данни:
 Персонално интервю (с хартиен въпросник или CAPI);
 Анкета – сравнително рядко използван метод.

Следящи изследвания
Постройка на въпросника
1) Уводна част;
1) Част "Известност";
1) Част "Покупки/Употреба";
1) Част "Оценъчни въпроси".

Следящи изследвания
Анализ на данните и информационни продукти
 Показатели, които се следят:
 Потребителски познания;
 Поведенчески показатели;
 Оценъчни показатели.
 Информационни продукти:
 Доклади за резултатите от всяка вълна;
 Обобщени доклади за резултатите от няколко вълни;
 Годишни доклади.

Сламена къща

В продължение на темата за екологичните сламените къщи  публикувам и видео за арх. Георги Георгиев, който е изградил жива къща в махала Чифлика на село Извос край Белоградчик с двете си ръце и само с помощта на местна циганска бригада. Всички материали за къщата са от самото място на строежа й - тухлите са ръчно пресовани от глината от изкопа за къщата, гредите са рециклирани от стари разрушени къщи от селото, а върху покрива са засадени местни треви и цветя. Къщата дублира формите на местния ландшафт - странните наклонени хълмове, наречени глами. Тоалетната е архитектурно решена във вид на купа сено. Арх. Георгиев ползва за електричество и отопление само местни ресурси - слънчевата енергия за ток и сухите клони от закупената от него местна горичка за утопление през зимата.

Ето и видео за този експеримент:

Клъстърният анализ

Клъстърният анализ е група от статистически техники, предназначени за групиране на множество обекти едновременно по няколко или повече критерия в относително хомогенни малко на брой категории, наречени клъстъри.  Обектите във всеки клъстър са подобни помежду си и различни от тези в другите клъстъри. <В качеството на обекти при клъстърния анализ могат да встъпват както случаи, така и променливи.  В по-общото му приложение като обекти се използват предимно случаите.  Като знаем, те могат да бъдат индивидуални или групови потребители (например домакинствата); различни търговски или индустриални фирми; училища или болнични заведения и т.н.  Клъстърният анализ обаче има смисъл главно тогава, когато обектите са множество на брой и в желанието си да ги обхванем и разберем ние се стремим да ги класифицираме в някакви хомогенни категории.

В сегментационните изследвания, които са основният обект на клъстърния анализ в маркетинговите проучвания, се използват множество критерии за класификация.  Всички сегметационни променливи например могат успешно да бъдат използвани за тази цел.  Колкото повече променливи се използват в рамките на една класификационна процедура, толкова по-богати като съдържание клъстъри могат да бъдат получени., но същевременно и толкова по-трудно тълкуваме е „физиономията" на клъстърите.

Други приложени на клъстърния анализ извън задачите по сегментирането
Разбиране на покупателското поведение
Идентифициране на нови продуктови възможности

Определяне на класификационните критерии

↓

Избиране на мярката за дистанция

↓

Избиране на клъстърен метод

↓

Определяне броя на клъстърите

↓

Тълкуване съдържанието на клъстърите

↓

Оценяване валидността на клъстърите

↓

Профилиране на клъстърите

Определянето на класификационните критерии е задача, която трябва да се решава в строго съответствие с изследователските проблеми и цели.  Зад избора на една или друга променлива в качеството J на класификационна обикновено стоят и някакви теория, хипотеза, опит от предходни изследвания или просто изследователска интуиция.
За да групираме изследваните обекти, в случая фирмите – потребители на компютри марка Х, в еднородния клъстър, е нужно да определим мерките, които ще използваме за измерване на подобието между тях.  Най-често използван подход за решаване на тази задача е прилагането на някаква мярка за отдалеченост (дистанция) между два обекта.  Алтернативният подход е този на мерките за близост.
Нейерархични методи на клъстъризация
Нейерархичните методи на клъстъризация, често наричани клъстъризация на К-средите, включват три основни процедури.
Последователно прескачане
Паралелно прескачане
За разлика от двете посочени процедури тази на оптималното разпределение позволява прескачането на едни обект в различни клъстъри с цел удовлетворяване някакъв критерий за оптимизация (например средното вътрешноклъстърно разстояние за даден брой клъстъри).

Неметрична корелация Маркетинг

Analyze -> Descriptive statistics -> Crosstabs -> Statistics
In a negative correlation, as the values of one of the variables increase, the values of the second variable decrease.
Изследване на връзки между номинално измерени променливи
Хи-квадрат тест за съответствие – определя дали честотите на дадена наблюдавана категориална променлива отговарят на определено очаквано разпределение.
1. Занятие и притежание на собствен автомобил ( с условие q1=1)
2. Намерение за покупка и материално положение.
3. Намерение за покупка и занятие.
4. Образование и занятие.
5. Пол и образование.
Равнище на значимост е 0,000 означава, че нулевата хипотеза за липса на връзка между променливите се отхвърля, стойността на коефициентите показва доколко силна е връзката.

V коефициент на Крамър – мярка за връзка между две номинални променливи, основаваща се върху Хи-квадрат, стойността му варира в интервала от 0 до 1, където 0 изразява липсата на каквато и да било връзка, а 1 – силна връзка.

Фи-коефициент – основан върху хи-квадрат, за таблици с размерност 2х2 фи-коефициентът е равен на корелационния коефициент на Пиърсън и приема стойности от -1 до +1, за таблици с по-голяма размерност може да надхвърля по абсолютна стойност 1.В общия случай, при условие че коя да е от двете променливи има повече от две категории, се препоръчва да се гледа по-скоро равнището на значимост, а не коефициента.

Коефициент на контингенцията С – измерва връзката между номинално измерени променливи, основан на хи-квадрат. Коефициентът на контингенцията приема стойности от 0 до 1, без 1, има две слабости – никога не е в състояние да приеме стойност 1 и величината му зависи от размерноста на таблицата

Друг подход за изследване на корелацията между две променливи се гради върху идеята да се установи доколко честотата на едната променлива може да бъде предсказана от честотата на другата променлива., представители на този подход са ламбда коефициентът и коефициентът на несигурността.

Ламбда коефициент – мярка за връзка между две номинално измерени променливи, който показва пропорционалното свеждане в грешката, когато стойностите на независимата променлива се използват за предсказване стойностите на зависимата. При стойност 1 независимата променлива изцяло предсказва зависимата, стойност 0 означава, че независимата променлива не е от никаква полза за предсказване на зависимата.

Коефициент на несигурността – основава се на идеята за ентропията – (величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, т.е. изразяването на броя на възможните конфигурации или подреждания на градивните частици на системата. Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност, са по-големи) – колкото повече стойността му клони към 1, толкова повече информация за предсказване на зависимата променлива е налице и колкото повече клони към 0, толкова повече е ненужна независимата променлива, защото информацията която предоставя за предсказването на зависимата е нищожна.

Изследване на връзки между ординално измерени променливи

Analyze-Correlate-Bivariate – Kendal-Spearman

Ординално измерени са онези променливи, чиито стойности са подредени, но не е задължително да бъдат смислени като числа

Коефициент на Кендал – приема стойности от -1 до +1, като крайните стойности могат да бъдат достигнати само при квадратни таблици, знакът на коефициентът показва посоката на корелацията, а абсолютната й величина – силата.

Коефициент ро на Спирман – едно от най-често използваните средства за измерване на корелацията между две ординално измерени променливи. По отношение на всички изследвани случаи, стойностите на променливите се подреждат от най-ниската до най-високата и после се прилага коефициентаът на Пиърсън по отношение на така получените рангове.
1. Възраст и ползване на интернет.
2. Ползване на интернет и образование.
3. Образование и материално положение.
4. Възраст и доход.
5. Чета книги/ходя на театър.
6. Отделям твърде много време за работа/Отделям време за хобита.
7. Прекарвам времето си със семейство/Посещавам нощни барове дискотеки.
Метрична корелация

Отнася се до променливи, които са измерени в силните скали, при тях числата имат същинско количествено съдържание

Проста линейна корелация

Analyze -> Correlate -> Bivariate->

За изчисляването на проста линейна корелация между две променливи се използва корелационният коефициент r на Пиърсън, примащ стойности от -1 до +1, като граничните стойности показват съвършено отрицателна или съвършено положителна връзка между променливите.
1. Доход и брой на притежаваните автомобили.
2. Доход и брой на лицата в домакинството.
3. Възраст и доход.

Маркетинг

Клъстърният анализ е група от статистически техники, предназначени за групиране на множество обекти едновременно по няколко или повече критерия в относително хомогенни малко на брой категории, наречени клъстъри.  Обектите във всеки клъстър са подобни помежду си и различни от тези в другите клъстъри.


В качеството на обекти при клъстърния анализ могат да встъпват както случаи, така и променливи.  В по-общото му приложение като обекти се използват предимно случаите.  Като знаем, те могат да бъдат индивидуални или групови потребители (например домакинствата); различни търговски или индустриални фирми; училища или болнични заведения и т.н.  Клъстърният анализ обаче има смисъл главно тогава, когато обектите са множество на брой и в желанието си да ги обхванем и разберем ние се стремим да ги класифицираме в някакви хомогенни категории.


В сегментационните изследвания, които са основният обект на клъстърния анализ в маркетинговите проучвания, се използват множество критерии за класификация.  Всички сегметационни променливи например могат успешно да бъдат използвани за тази цел.  Колкото повече променливи се използват в рамките на една класификационна процедура, толкова по-богати като съдържание клъстъри могат да бъдат получени., но същевременно и толкова по-трудно тълкуваме е „физиономията" на клъстърите.


Други приложени на клъстърния анализ извън задачите по сегментирането
Разбиране на покупателското поведение
Идентифициране на нови продуктови възможности

Определяне на класификационните критерии

↓

Избиране на мярката за дистанция

↓

Избиране на клъстърен метод

↓

Определяне броя на клъстърите

↓

Тълкуване съдържанието на клъстърите

↓

Оценяване валидността на клъстърите

↓

Профилиране на клъстърите

Определянето на класификационните критерии е задача, която трябва да се решава в строго съответствие с изследователските проблеми и цели.  Зад избора на една или друга променлива в качеството J на класификационна обикновено стоят и някакви теория, хипотеза, опит от предходни изследвания или просто изследователска интуиция.


За да групираме изследваните обекти, в случая фирмите – потребители на компютри марка Х, в еднородния клъстър, е нужно да определим мерките, които ще използваме за измерване на подобието между тях.  Най-често използван подход за решаване на тази задача е прилагането на някаква мярка за отдалеченост (дистанция) между два обекта.  Алтернативният подход е този на мерките за близост.


Нейерархични методи на клъстъризация
Нейерархичните методи на клъстъризация, често наричани клъстъризация на К-средните, включват три основни процедури.
Последователно прескачане
Паралелно прескачане
За разлика от двете посочени процедури тази на оптималното разпределение позволява прескачането на едни обект в различни клъстъри с цел удовлетворяване някакъв критерий за оптимизация (например средното вътрешноклъстърно разстояние за даден брой клъстъри).

Узана WebCam