понеделник, 19 юни 2017 г.

Решение № 92838 - дело клевета

Решение

 

№ 92838 от 13.04.2017  град София

 

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД

Ищците твърдят, че ответното дружество издава и разпространява печатно издание на в-к Телеграф, в което на 11.07.2015 г. е била публикувана статия със заглавие: „Ц. и Г. в паника- не могат да съберат масовка. Броят по 50 лв. за протест срещу Ц.", без посочен автор и цитирано в исковата молба съдържание. Поддържат, че в същата се съдържала невярна и оклеветяваща ги информация, правели се внушения за извършени от тях неморални действия, а именно- събиране и плащане на хора, за да протестират срещу главния прокурор, създавайки впечатление за конспирация и тайни. Твърдят, че изнесеното в статията не отговаря на истината. Намират я за позоряща тяхната чест и достойнство. Свързването на имената им с неморални дейности създавали лошо отношение на близки, познати, колеги и на обществото срещу тях, вследствие на което търпели негативи в професионален и личен план. Засегнати били личните и професионални авторитети, честта и достойнството им, създава невярна представа за личността им.  Всичко това се отразило на репутацията им. В резултат претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството им, авторитетите им в обществото, градени през годините, включително в средите, в които работят, създадени били негативни представи за личните им качества, етика и морал, накърнени били добрите им имена. Претърпели неимуществени вреди и в емоционален план,  създадено им бил психологически и физически дискомфорт. Процесната статия предизвикала негативни коментари по техен адрес. С оглед изложеното ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да им пати по 4500 лв. на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и разпространяване  на процесната статия.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана. Твърди, че авторът на статията възпроизвежда информация от трето за делото лице и така е изпълнил задължението си да информира обществото за събитията от обществения живот. На следващо място твърди, че не може да се изведе извод, че статията касае именно ищците. Освен това заявява, че статия със същото съдържание е публикувана и в друг ежедневник, поради което твърдените вреди може да са в причинна връзка именно с него. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение.

            След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

 

Представен по делото е екземпляр от в-к „Телеграф" от дата 11.07.2015 г.

Представена по делото е статия на информационна агенция „Пик" от 10.07.2015 г., както и статия във в-к „Монитор" от 11.07.2015 г.

Представено по делото е решение по гр. д. №41259/215 г., СРС, 33-ти с-в, за което няма отбелязване да е влязло в сила.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. и Л..

Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца Г. от около 10 години, знае с какво се занимава, а именно реагира в случаи на решения, казуси, случки в посока защита свободата на словото, гражданите и правата им. Спомня си публикация на в-к „Телеграф", в която се твърди, че ищецът заедно с други лица, е плащал на протестиращи хора. Знае, че това не е вярно, тъй като самият свидетел бил част от протестиращите. А. се чувствал зле,  тъй като това твърдение сривало авторитета му на честен, правдив и защитаващ гражданските каузи.  Споделил, а и било видимо, че се чувствал зле, а свидетелят, бивайки психолог по професия, го определя като човек на ръба на депресивно състояние. Ищецът споделил със свидетеля, че всеки, който го познавал, го питал дали е правил „подобни неща". Поддържа, че не е се е случвало това, за което се пише в статията. Чул за конкретната статия и я прочел.

Свидетелката Л. заявява, че познава Ц. от 2007 г., от когато работят заедно. Спомня си протеста срещу главния прокурор, в който също участвала. Заявява, че всичко започнало с публикация в сайта на ПИК, доразвита впоследствие в „Монитор" и „Телеграф", в последния от които обявена като новина. Конкретно за публикацията в „Телеграф"  твърди, че пишело, че А. и А. раздавали по 50 лв. за участие в процес срещу Ц.. Статиите били въртени в публичното пространство доста дълго време., често ги коментирали. Първоначално ищцата била разстроена, после се ядосала, което, по мнение на свидетелката, я направило неработоспособна. Питали я: „Т., вярно ли е?", което означавало, че е пробудило съмнение. След въпрос на адв. С., процесуален представител на ответника, свидетелката уточнява, че последното, а именно, че ищцата е била питана „Т., вярно ли е?", се отнася за статията в „Телеграф".

 

 

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на  гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за  противоправно поведение на лица, на които е възложило работа, което поведение се изразява в незаконосъобразни действия по разгласяване позорни, неотговарящи на истината, за ищеца обстоятелства.

За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно поведение от страна на  изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

С определение от 23.06.2016 г. съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен, без да е оспорен от страните, съдът е признал  за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.07.2015 г. във в-к Телеграф е била публикувана статия с посочено в исковата молба заглавие и съдържание. Също така не се нуждае от доказване и обстоятелството, че ответникът е издател на посоченото в исковата молба печатно издание, а именно в-к „Телеграф", както и обстоятелството, че служител на ответника е съставил процесната публикация.

Твърденията в статията несъмнено са позорящи и обидни и са от естество да накърнят правото на добро име на ищците, което е абсолютно субективно неимуществено право на физическите лица. Накърняването му без основание е противоправно. Разгласените с процесните статии обстоятелства за ищеца са позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.

В настоящия случай субект на това защитимо право са личности, за които се прави внушение, че участват в организирането на протест не с идеологически характер, а  такъв, който има финансов аспект и обслужва определени интереси. Само по себе си това не съставлява престъпление, но е морално укоримо поведение. Доказателства, че твърденията в статиите са верни, не бяха ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест. Нещо повече- разпитаните свидетели, които са в близкия кръг на ищеца и са запознати с неговото ежедневие, опровергават твърденията в статията.

Неоснователно е възражението на ответника, че не може да се обоснове извод, че процесните статии се отнасят именно до ищците. Имената им са  не само споменати в статията, а са изписани на заглавната страница, с което се прави внушение, че не просто са участвали в платеното набиране на хора за протеста, а че са сред неговите организатори и главни действащи лица.

Неоснователно е и възражението на ответника, че статията просто препредава информация, публикувана по-рано от агенция „ПИК". Действително се установява от представеното по делото доказателство, че има друга публикация  на сайта на информационната агенция, но също така се установява, че към процесната статия има допълнения, както и съществени различия, поради което не може да се възприеме тезата за простото и коректно „препредаване" на същата  по смисъла на цитираното в отговора на исковата молба решение по чл. 290 ГПК. Едно от съществените различия между двете е, че в статията на ИА „Пик" името на ищцата Ц. само е споменато и то не като лице, заплащало въпросните суми, а само в качеството й на участник в някаква среща, на която „се зародила идеята за протест". Името на другия ищец изобщо не е включено.

Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се  на чл. 40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от чл. 40, ал.1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 от Конституцията на Република България, но правото на ответника да извършва тази публикация не може да бъде противопоставено на правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот по чл. 32 КРБ. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. 3аписаната в чл. 40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекста/ В този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК/.

Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за доказано негативното отражение на публикацията върху състоянието на ищците. Свидетелите посочват, че статията във в-к „Телеграф" е довела до посочените настъпили вреди, поради което съдът приема, че е доказано наличие на причинно-следствената връзка между същите с процесната статия. От свидетелските показания, а и от представеното по делото от  ищеца Г.  решение по гр. д. №41259/2015 г., СРС, 33-ти с-в обаче е видно, че настъпилите  за Ц.  неимуществени вреди са следствие както  на процесната статия, така и на   публикуване на няколко  други статии, касаещи едно и също събитие- протеста срещу главния прокурор. За това свидетелства свидетелката Л., която не разграничава процесната статия по ефекта си спрямо ищцата, а говори общо за статиите, които били „въртени в публичното пространство дълго време". За конкретната статия споменава отделно само по отношение обстоятелството, че хора са питали Ц. дали написаното е вярно. Поради това съдът приема, че за установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие, което следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение при деликтната отговорност се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. всяка неимуществена вреда, всяко неприятно изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищеца Г. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищеца. В конкретния случай съдържанието на процесната статия е достигнало до неограничен кръг от хора. Разгласените обстоятелства са обидни за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и интензивни негативни емоции- свидетелят го определя като „на ръба на депресията". Уронено е доброто име на човек, който е познат в обществото, видно от събраните по делото доказателства. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 2500 лв. би възмездило ищеца Г. в пълна степен за претърпените от него неимуществени вреди от процесната статия.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за ищцата Ц. съдът взе предвид установените, описани по-горе, негативни преживявания на ищцата. Относно конкретните съображения, служещи като основание за определяне на обезщетението важи казаното и установеното по-горе за ищеца Г.. Съдът взима предвид обаче и обстоятелството, установено и анализирано по-горе, а именно, че за настъпване на установените в настоящото производство вреди е допринесла не само процесната статия, а и наличието на още поне две статии, касаещи едно и също събитие-протеста срещу главния прокурор. Поради това и като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 1500 лв. би възмездило ищцата Ц. в пълна степен за претърпените от нея неимуществени вреди от процесната статия, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ищците, съответно в полза на А. Г. 100 лв., на А. Ц. 243.33 лв.  Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доказателства за направени такива не са представени, съответно не се присъждат.

 

При тези мотиви Софийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 2500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

            ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 49 вр. чл.45  ЗЗД сумата от 1500 лева, главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие отпечатване и рапространяване  на процесната статия, публикувана на 11.07.2015 г. във в-к „Телеграф", като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4500 лв.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица],  да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на А. Д. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],   [улица], ет.5, ап.5  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 243.33 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],  [улица], да заплати на адв. К. Р. К., ЕГН [ЕГН], САК, с адрес на кантората: [населено място],  [улица], на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 302.78 лв., адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ:

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар