Смятаме в нета как да пътуваме най-изгодно

Само след 10 дни столичани ще могат да си сметнат сами как да ползват най-изгодно об­ществения транспорт, съобщи за „Преса" шефът на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) Николай Костов. От 1 юни на интернет страницата на ЦГМ www.sofiatraffic.bg електронен калкулатор ще ориентира со­фиянци как да надхитрят сто­личния трафик, така че всяко пътуване да им излезе въз­можно най-евтино.
Всеки ще може да въведе броя на месечните си пътува­ния и номерата на линиите, които ползва, както и дали има право на отстъпки. Системата ще му изчислява незабав­но трите най-изгод­ни варианта на або­наментен план.
„До месец ще предложим на Сто­личния общински съвет да одобри гъвкави тарифи за пътуване. Не е спра­ведливо с левче да се возиш 500 метра и 20 километра", категоричен е Костов. Анализи­те показвали, че най-добрият вариант е системата да е на брой пътувания, макар че има­ло варианти и със зониране на столицата.
За да се въведат новите гъвкави тарифи, електронното таксуване трябва да се внедри и в автобусите. За целта в ЦГМ вече подготвят документите за търг за изпълнител, който да осигури билетни автомати и в рейсовете. Той ще е ясен до края на август и ще има срок от 1 г. да монтира системата в 800-те автобуса. Едва след това щяла да се решава съд­бата на класическото хартиено билетче. По-рано в история­та можел да го прати парла­ментът, ако приеме и на второ четене промените в закона за автомобилните превози, изис­кващи билетите да се издават от свързани с данъчните фи­скални апарати.
„Преса" провери колко време отнема издаването на електронна карта. Един час и две минути изчака в четвър­тък вечерта екипът ни пред бюрото на центъра в подлеза на ЦУМ. „Идвам от Софийския университет, там опашката е двойна", стресира допълни­телно Виолета Илиева близо 40-ината наредени на опашка за заветния документ.
От началото на месеца сто­личани нямат друг начин да актуализи­рат картите си, след като нова наредба сложи край на хар­тиените. Електрон­ните вече са два вида - персонални със снимка и бези­менни. Последните са по-скъпи между 5 и 10 лв. в зависи­мост от това дали са за една, или за всички линии.

„Цялото напрежение пред бюрата е заради но­вите поименни карти. Шест-седем минути отне­ма ваденето на една такава заради сканирането на снимката и обработването на допълнителната информация", обясни служителката Катерина Ас­парухова. Време отнемало и за да успокоят тези, които се притеснявали, че им снимат неправомер­но личните карти. „Още през юни опашките ще на­малеят наполовина, защото повечето клиенти ще имат от новите карти, а зареждането им отнема по-малко от минута", успокои Николай Костов.
От 1 май 22 000 столичани са си извадили персо­нални карти, 9000 - безименни.

Догодина зареждаме карта за транспорт в мола

В-к "24 часа"
28.05.2012 г.,стр. 2-3

Догодина зареждаме карта за транспорт в мола

До края на 2013 г. столичани ще могат да презареждат картите си за градския транспорт в молове, университети и големи обекти от специални автомати. Машините ще работят както с дебитни карти, така и кеш. Зареждането ще става за минута-две, като всеки ще може да избира тарифния план, броя пътувания и вида градски транспорт, който иска да ползва, научи „24 часа". Доставката на първите десет спецапарата, които приличат на машините за билетчета в метрото, е част от проекта за довършване на електронната система за таксуване в градския транспорт. "Целта е да намалим опашките пред абонаментните бюра, като създадем удобства на хората. Апаратите ще бъдат поставени в големи магазини, молове и университети. С тях ще се презареждат смарткарти за целия градски транспорт - автобуси, тролеи, трамваи и метро", обясни шефът на Центъра за градска мобилност Николай Костов. Довършването на тикет системата се финансира със заем от 7 млн. евро от ЕБВР До края на месеца тръжната документация ще бъде изпратена за одобрение на банката. Очаква се изпълнителят, който ще трябва да оборудва 800 автобуса на градския транспорт, да е ясен наесен и да стартира работа до края на годината. Така най-късно до края на 2013 г. метрото, тролеите, трамваите и автобусите ще се управляват от единна електронна система за таксуване. Всеки автобус ще бъде оборудван с бордови устройства за билети, електронни валидатори на всяка врата и GPS-CPU протоколни адаптери, а перфораторите ще бъдат свалени. С тях ще си отиде и хартиеното билетче, което вече ще се издава само от автомат. С устройствата ще се отчита колко пътници е превозил за деня всеки автобус, колко билета е продал и колко карти за пътуване са отчетени от валидаторите. Данните от всяко превозно средство ще се разчитат при прибирането в гаража. Затова всички девет автобусни гаража в столицата ще бъдат оборудвани със специална техника, която ще пренася данните от всяка кола към централната система. Така всеки ден ще е ясно колко души са пътували с тролей, трамвай, автобус и метро; кои са най-натоварените линии и колко билета са продадени в целия градски транспорт. След изграждането на първия етап на тикет системата в електротранспорта през 2009 г. гратисът в тролеите и трамваите намаля значително. Ако средно за целия градски транспорт 10% пътуват без билет, то в тролеите и трамваите гратисчиите са 7,5% Очакваме същото да стане и при автобусния. Тогава картата за всички видове, транспорт ще е една и съща, като всеки ще си избира тарифата, която му е изгодна. Прогнозите са, че с билетче ще пътуват само около 25% от хората, каза Костов.

Къща куб – перфектна!

Къща куб – перфектна!

кип от дизайнери от университета в Хартфордшър (югоизточна Англия) са създали къща под формата на куб – Cube House. Особеното на имота е, че потребява малко енергия. Размерите му са 3х3х3 метра. Малкият слънчев панел на покрива на къщата е напълно достатъчен, за да задоволи енергийните нужди на обитателите й. Истинското предизвикателство за дизайнерите е бил не толкова външния вид на къщата, колкото вътрешното разпределение. То е така направено, че дори човек да страда от клаустрофобия, пак би живял в него. Кое как е разпределено може да видите във видеоматериала. 

Списък със защитените природни обекти в България

ЗАПОВЕД № 988 от 4.11.1993 г. за определяне защитените природни обекти
с международно и национално значение

Издадена от министъра на околната среда, обн., ДВ, бр. 97 от
16.11.1993 г., изм., бр. 33 от 19.04.1994 г., бр. 69 от 4.08.1995 г.

На основание чл. 25, ал. 2 от Закона за защита на природата с оглед
прилагането на чл. 24, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи определям защитените природни обекти с
международно и национално значение за опазване на биологичното
разнообразие, за науката и културата, както следва:

I. Защитени природни обекти с международно значение

Народни паркове

1. Пирин - общини: Разлог, Банско, Гоце Делчев, Сандански, Струмяни,
Кресна, Симитли.

2. Рила - общини: Костенец, Самоков, Сапарева баня, Дупница, Рила,
Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово.

3. Централен Балкан - общини: Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево,
Антон, Карлово, Павел баня.

Резервати

1. Сребърна - гр. Силистра.

2. Стенето - с. Черни Осъм, община Троян.

3. Царичина - с. Рибарица, община Тетевен.

4. Боатин - гр. Тетевен.

5. Атанасовско езеро - гр. Бургас.

6. Комплекс Беленски острови - резервати Персински блата, Милка и
Китка и природна забележителност Персин-Изток - гр. Белене.

7. Чупрене - с. Чупрене.

8. Джендема - гр. Карлово.

9. Камчия със защитена местност Камчийски пясъци - с. Старо Оряхово,
община Г. Трайков.

10. Бистришко бранище - гр. София.

11. Централен рилски - гр. Самоков.

12. Парангалица - Благоевград.

13. Баюви дупки - Джинджирица - гр. Разлог.

14. Купена - гр. Пещера.

15. Мантарица - гр. Ракитово.

16. Дупката - гр. Батак.

17. Червената стена - Асеновград.

18. Узунбуджак - с. Кости, община Царево.

19. Алиботуш - с. Голешево, с. Парил, община Хаджидимово.

20. Ропотамо - гр. Созопол, гр. Царево.

21. Риломанастирска гора - гр. Рила.

22. Тисата и природна забележителност Моравска - гр. Кресна.

23. Северен Джендем - гр. Априлци.

24. Витаново - гр. Малко Търново.

25. Конгура - гр. Петрич.

26. Соколна - гр. Павел баня.

27. Пеещи скали - с. Стоките, с. Кръвеник, община Севлиево.

28. Врачански карст - гр. Враца.

29. Беглика - гр. Батак.

30. Ибър - гр. Костенец.

31. Ореляк - гр. Гоце Делчев.

32. Каменица - с. Енина, община Казанлък.

33. Тисовица - с. Българи, община Царево.

34. Бели Лом - с. Хлебарово, с. Кривня, община Хлебарово.

35. Калиакра - с. Българево, община Каварна.

36. Силкосия - с. Кости, община Царево.

37. Стара река - гр. Карлово.

Природни забележителности

1. Мелнишки пирамиди - гр. Мелник, община Сандански.

2. Урдини езера - с. Говедарци, община Самоков.

3. Леденика - гр. Враца.

4. Алепу - гр. Созопол.

5. Ятата - гр. Белослав.

Защитени местности

1. Пода - гр. Бургас.

2. Стария дъб - гр. Свищов.

3. Триградско ждрело - гр. Триград, община Девин.

4. Баташки снежник - гр. Батак.

5. Устието на р. Велека (само горския фонд) - гр. Царево.

6. Велека (само горския фонд) - гр. Малко Търново.

II. Защитени природни обекти с национално значение

Резервати

1. Козя стена - с. Чифлик, община Троян.

2. Средока - гр. Малко Търново.

3. Торфено бранище - София.

4. Острица - гр. Радомир.

5. Долна Топчия и Балабана - гр. Елхово.

6. Горна Топчия - гр. Ямбол.

7. Балтата - с. Оброчище, община Балчик.

8. Кастракли - с. Борино.

9. Вълчи дол - с. Студен кладенец, община Крумовград.

10. Орлица - с. Медвен, община Котел.

11. Лешница - с. Ясеново.

12. Габра - с. Невестино.

13. Соколата - с. Игралище.

14. Църна река - с. Сажденик, община Кюстендил.

15. Ардъчлъка - с. Боринци, община Котел.

16. Кутелка - гр. Сливен.

17. Дервиша - гр. Преслав.

18. Еленова гора - с. Сахране, община Павел баня.

19. Училищната гора - с. Боженица, община Ботевград.

20. Казаните - с. Мугла, община Смолян.

21. Сосковчето - гр. Смолян.

22. Чамджа - с. Хр. Даново, община Карлово.

23. Казъл черпа (Женда) - с. Женда, община Черноочене.

24. Горна кория - гр. Берковица.

25. Шабаница - с. Триград, община Девин.

26. Вълчи преход - с. Горен чифлик, община Г. Трайков.

27. Киров дол - гр. Долен чифлик.

28. Патлейна - гр. Преслав.

Природни забележителности

1. Белоградчишки скали - гр. Белоградчик.

2. Ритлите - с. Лютиброд, община Мездра.

3. Стобските пирамиди - с. Стоб, община Кочериново.

4. Долмените - с. Устрем, община Тополовград.

5. Маслен нос - гр. Приморско, община Царево.

6. Скалните кукли - с. Реселец, община Плевен.

7. Буйновско ждрело - гр. Смолян.

8. Земенските скали - с. Злогош, община Трекляно.

9. Нос Емине - с. Емона, община Несебър.

10. Находище на окременени стъбла - с. Оряховица, община Долна Митрополия.

11. Окременени стъбла - с. Ставерци, община Долна Митрополия.

12. Топчийско дере - с. Топчии, с. Каменово, община Ветово.

13. Нос Агалина - гр. Созопол.

14. (отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.).

15. Заского - с. Гинци, община Годеч.

16. Скакавица (водопад) - гр. Сапарева баня.

17. Горица (водопад) - с. Овчарци, община Сапарева баня.

18. Златна Панега (извор) - гр. Златна Панега, община Ябланица.

19. Кая бунар - с. Хотница, община В. Търново.

20. Смолянски езера - гр. Смолян.

21. Гарванско блато - с. Гарван, община Ситово.

22. Малък Преславец (блато) - с. Малък Преславец, община Главиница.

23. Туловската кория - с. Тулово, община Мъглиж.

24. Генчов орман - с. Крушовене, община Долна Митрополия.

25. Ветренската кория - с. Ветрен, община Мъглиж.

26. Юперската кория - с. Юпер, община Кубрат.

27. Айтоска кория - гр. Айтос.

28. Патьова кория - с. Оборище, община Панагюрище.

29. Чирпанската кория - гр. Чирпан.

30. Корията - с. Гълъбец, община Поморие.

31. Дъбова гора - с. Горицвет, община Лозница.

32. Дъбова гора - с. Градище.

33. Бреснишко бранище - с. Тодорово, община Плевен.

34. Колчаковска кория - с. Хърсово, община Самуил.

35. Марашка кория - с. Мараш, община Шумен.

36. Александрийската гора - с. Александрия, община Крушари.

37. Благунова гора - с. Господиново, община Бяла.

38. Корията - с. Везенково, община Сунгурларе.

39. Преображенски манастир - с. Самоводене, община В. Търново.

40. Находища на чинар (3 обекта) - с. Г. Брезница, община Кресна.

41. Орлов камък - Червената стена - с. Лопян, община Етрополе.

42. Големия юк - гр. Разград.

43. Седемте престола - с. Осеновлак, община Своге.

44. Могилата - с. Макак, община Шумен.

45. Иберийско ботурче - с. Осенец, община Разград.

46. Кованкая - с. Горно поле, община Кърджали.

47. Чертиград - с. Лопян, община Етрополе.

48. Черния рът - с. Рибарица, община Тетевен.

49. Огняновско-Синитевски рит - с. Огняново, с. Синитово, община Пазарджик.

50. Злостен - гр. Котел.

51. Кожуха - с. Кърналово, община Петрич.

52. Връшка чука - с. Извор махала, община Кула.

53. Пясъчни дюни - гр. Несебър.

54. Пясъчни дюни - гр. Приморско - м. Перла.

55. Пясъчни дюни - гр. Приморско - Младежки лагер.

56. Пясъчни дюни - гр. Созопол - м. Каваците.

57. Пясъчни дюни - гр. Созопол - м. Градина.

58. Пясъчни дюни - с. Равадиново - м. Алепу, община Созопол.

59. Пясъчни дюни - гр. Несебър - м. Бабата.

60. Понора (пещера) - с. Чирен, община Враца.

61. Голашката пещера - гр. Костенец.

62. Парниците (пещера) - с. Бежаново, община Луковит.

63. Снежанка (пещера) - гр. Пещера.

64. Магурата (пещера) - с. Рабиша, община Белоградчик.

65. Гинината пещера - с. Садовец, община Долни Дъбник.

66. Съева дупка (пещера) - с. Малка Бресница, община Ябланица.

67. Духлата (пещера) - с. Боснек, община Перник.

Защитени местности

1. Лакатнишки скали - с. Миланово, община Своге.

2. Коренята - гр. Созопол.

3. Калината (находище на блатно кокиче) - с. Кошарица, община Несебър.

4. Чаирите - с. Триград, община Девин.

5. Копрен - с. Копиловци, община Г. Дамяново.

6. Тъмра - гр. Брацигово.

7. Клептуза - Велинград.

8. Кайкуша - с. Ореш, община Свищов.

9. Мъглижката клисура - гр. Мъглиж.

10. Стамополу - гр. Приморско, община Царево.

11. Парория - с. Заберново, с. Калово, община М. Търново.

12. Силистар (горския фонд) - с. Розово, община Царево.

13. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1994 г.) Чокльовото блато (част, в размер
167,8 ха в границите на съществуващата дига) - с. Чокльово, община
Радомир.

Исторически места

1. Връх Столетов - гр. Казанлък.

2. Бузлуджа - гр. Казанлък.

3. Вола - гр. Враца.

4. Оборище - с. Оборище, община Панагюрище.

5. Петрова нива - гр. Малко Търново.

6. Еледжик - с. Мухово, община Ихтиман.

7. Шейновска кория - с. Шейново, община Казанлък.

8. Яйлата - гр. Балчик.

9. Козлодуй - гр. Козлодуй.

Тунелът под прохода Петрохан

Тунелът под прохода Петрохан е по-нужен за страната, отколкото този при Шипка, заяви вчера арх. инж. Валентин Трашлиев, председател на УС на Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Той ще осигури по-бърза връзка на Дунав мост 2 и автомагистралите „Люлин" и „Струма", които са част от еврокоридор №4. „Другият проект за тунел под Балкана при Шипка ще дублира трасето, свързващо Южна и Северна България  при Прохода на републиката и на практика ще вкара по-голям трафик от автомобили в Габрово, а градът не е готов за подобно нещо", каза още Трашлиев.

2008

На 12 септември след­обед бяха отворени тръжните оферти за предпроектно проучване за тунел под прохода Петрохан (II-81 София - Гинци - Петрохан - Монтана - експресен път, с възможност за изграждане на пътен тунел при Петрохан, участък с. Бучин проход - с. Бързия (км 29+800 - км 71+900)"). Възложител е Министерството на транспорта. Участваха четири фирми - "Пътпроект", "Пътпроект 2000", "Рутекс" и "Пътконсулт".

Избраният изпълнител трябва да разработи варианти, които да помогнат за оптимизиране на направлението и подобряване технико-икономическите характеристики на пътя. Габаритът на пътя е 20 м. Цялата отсечка е около 42 км. За тунела сега има три вариантни идеи. Според едната той е с дължина 3.6 км. Според втората - 6.2 км. Най-скъп е третият вариант - 9 км, но той е предпочитан от експертите, защото е на ниска кота и няма изкачване във височина.

За България най-вероятната дължина на тунела е 3.6-6 км.

Срокът за изпълнение на предпроектното проучване е 4 месеца.

Построяването на тунел под Петрохан ще постигне две цели – сериозно ще скъси разстоянието от Егейско море до изграждащия се в момента Дунав мост 2 с около 100 км и ще осигури алтернатива за снижаване на трафика по автомагистрала "Хемус", в участъка Ботевград - София.

800 млн Евро 2009 г.

 

Проектът е още от времето на социализма – обявяват го през 60-те години на миналия век.

 

През 1991 г. „Транспроект" разработва няколко варианта за пробиване на планината, което според транспортни експерти ще съкрати пътя от Дунав до Егейско море със 100 км.

 

През октомври 2003 г. строителният министър в царското правителство Валентин Церовски дори обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 г. Разбира се, това се оказа поредният балон. Но проектът все пак влезе в плана за регионално развитие на Северозападна България. През февруари 2008 г. правителството на тройната коалиция официално реши да строи тунел край Берковица вместо край Шипка. Експертите предложиха три варианта за тунели с дължина 3,6 км, 6,2 км и 9 км, но всичко замря дотам.

 

Преди дни министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев поля със студен душ ентусиастите. „Тунел под Петрохан няма да има поне до 2020 г.!", отсече той.

Ноща на музейте в Министреството на външните работи

 

На 19 май, (от 18.00 до 21.00ч) в рамките на инициативата „Нощ на музеите и галериите", министерството ще остане с отворени врати, за да посрещне почитатели на съвременното изкуство в легендарното фоайе с черния мрамор.

Галерия Мисията и двора на сградата на Държавния културен институт ще бъдат домакини на две паралелни събития:

Изложба скулптура и проекти на младия скулптор Огнян Читаков ще бъде открита в галерия Мисията в навечерието на Нощта на музеите.

Огнян Читаков (1976) е сред активните и перспективни автори от младото поколение

български скулптори. Негова творба присъства в Скулптурния парк на МВнР от самото му създаване през 2005г. Скулпторът е част от екипа на Скулптурния парк на Колекцията на г-н Хюго Вутен в Белгия. Изложбата на Читаков ще представи негови проекти от последните години и е подготвена специално за галерия „Мисията". Тя ще включва както проекти „на хартия", проекти в материал и пластика.

След откриването на изложбата ще бъде представен проектът на швейцареца Антони Бануарт „Tempography". Започнат през 2003г, заедно с шведския художник Магнус Аронсон, проектът за уникален визуален архив със статични видео кадри се развива и разраства като преминава през Лондон, Стокхолм, Сеул, Ханой. През 2010г. проектът беше представен във Варна и Пловдив, което повлия на идеята за разгръщането му в креативна лаборатория на територията на СГХГ, чиито финален резултат ще бъде представен под формата на прожекция в Нощта на музеите в двора на Държавния културен институт. Партньори на проекта са Фондация „Отворени изкуства", СГХГ, Склада, с подкрепата на Швейцарското посолство в София.

Скулптурният парк на МВнР ще приеме мащабна изложба „Проект Аматерас", част от която ще се подреди във фоайето на Киносалона на Министерството, посветена на ръчно изработената хартия. SOFIA PAPER ART FEST 2011 „In Harmony with Nature". Изложбата ще се открие в Нощта на музеите и ще продължи около месец.

Концепцията на организаторите от Фондация „Аматерас" е да развиват дългосрочен проект – периодичен фестивал на ръчната хартия, който поставя акцента върху взаимодействието на човека с природата и възможностите за екологично изкуство и дизайн. Тематично фестивалът се е насочил към устойчивостта на отношенията между човека и природата като глобална тема и проблем. Широкото международно участие в този рядък по своя характер артистичен форум е доказателство за универсалните послания на приложните изкуства и устойчив дизайн от ръчно изработена хартия.

 

ПРОГРАМА ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА НОЩТА НА МУЗЕИТЕ – 19 МАЙ 2012 г

ПРОГРАМА ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА НОЩТА НА МУЗЕИТЕ – 19 МАЙ 2012 г

П Р О Г Р А М А

ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА НОЩТА НА МУЗЕИТЕ – 19 МАЙ 2012 г.

Прочетете още »