съдебна практика трудови дела

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2010/12/GA/02634510/72862910.htm

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 13.07.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на  двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело №  2728 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно съединени искове от И.К.А. против „Тежко машиностроене- 97" АД за заплащане на трудово възнаграждение, лихва за забава върху всяка от деветте суми, обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и обезщетение за забава по отношение на него. Ответникът твърди, че работел при ответника като борвергист. Трудовият му договор бил прекратен с предизвестие и ответникът не му заплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Претендира се законна лихва върху главниците от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание  и по размер. Счита, че дължимите трудови възнаграждения са в по- малък размер. Твърди, че някои от исканите обезщетения не се дължат и оспорват размера на лихвата за забава.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства- трудов договор, че И.К.А. е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, като е заемал длъжност борвергист, считано от 18.08.2008 год. до 19.09.2008 год. с трудово възнаграждение в размер на 485 лева месечно и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 95 лева. На 18.09.2008 год. с допълнително споразумение договорът му бил преобразуван в безсрочен и трудовото му възнаграждение било увеличено на 750 лева и допълнително възнаграждения за продължителна работа – 145 лева. Твърди, че за периода май 2009 год. – януари 2010 год., включително, ответникът не му изплатил трудовите възнаграждения.

На 08.01.2010 год. ответникът връчил на А. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата. На 13.01.2010 год. била връчена заповед № 138/13.01.2010 год., с която трудовото правоотношение било прекратено от следващия ден – 14.01.2010 год.

Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че претендираните от ищеца суми за дължими трудови възнаграждения са в по- голям размер и той не е съобразил съответните удръжки. Счита, че не дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и това по чл. 224, ал. 1 от КТ. Оспорва и размера на търсената лихва за забава. Твърди, че няма сключен договор за поръчка с ответната страна. Моли да бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза, която да определи дължимите и суми на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:                                             

Страните не спорят, че между тях съществувал трудов договор за периода 18.08.2008 год. – 14.01.2010 год.

Разпоредбата на чл. 124 от КТ задължава работодателят да изплаща трудово възнаграждение за извършената работа. Възнаграждение било уговорено в размер на 485 лева месечно и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 95 лева. С допълнително споразумение трудовото възнаграждение било увеличено на 750 лева, както и допълнителното възнаграждение – 145 лева, което се установява от приложеното допълнително споразумение към трудов договор № 862/14.08.2008 год. между страните. Ответникът не оспорва факта, че не са били изплатени трудовите възнаграждения за процесния период. Счита обаче, че дължимите суми са по- малки от претендираните от ищеца в исковата молба. Възражението му е основателно. След извършена съдебно- счетоводна експертиза се установи, че размерът на дължимите трудови възнаграждения, след приспадане на удръжки и получени аванси, е 5345.51 лева, а на лихвата за забава върху сумата е 280.57 лева. При подаване на исковата молба ищецът не е съобразил, че преди да му бъде изплатено трудовото възнаграждение, работодателят прави съответните удръжки и сумата е по- малка от записаната в трудовия договор.

Сумата от 200 лева, която ищецът претендира като дължима по договор за поръчка, не се дължи от ответника. От приложеното писмено доказателство- договор за поръчка е видно, че страна по този договор е друго дружество- „Ремотекс- Раднево" ЕАД, а не ответното дружество.

Ответникът не оспорва, че на 08.01.2010 год. връчил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а на 13.01.2010 год. Със заповед № 138/13/01.2010 год. прекратил трудовият договор, считано от 14.01.2010 год. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Видно от представените доказателства срокът не е бил спазен. Ответникът не оспорва, че дължи такова обезщетение в размер на 447.50 лева.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че не се дължи обезщетение по чл. 222, ал 1 от КТ – за времето през което ищецът е останал без работа, но не повече от един месец. При този иск ищецът е този, който носи доказателствената тежест и следва да докаже, че е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Такива доказателства не бяха представени, поради което възражението е основателно и такова обезщетение не се дължи. Представеното копие от трудова книжка, което съдът не е приел като доказателство по делото, тъй като е изтекъл преклузивният срок за представянето му, не  може да бъде ценено на още едно основание- трудовата книжка не доказва липсата на последващ трудов договор, сключен от ищеца. Такова доказателство е справка от НАП, каквато не беше представена по делото въпреки указанията, дадени в определението по чл. 140 т ГПК.

Относно претенцията по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2009 год. също има възражение, че платеният отпуск е бил използван и обезщетение не се дължи. Това твърдение бе потвърдено от вещото лице в заключението му, поради което възражението е основателно.  

Възражението на ответника, че неправилно е изчислена лихвата за забава, също е основателно. В заключението си вещото лице е представило размера на дължимите лихви за забава върху трудовите възнаграждения, който е 280.57 лева, върху дължимите обезщетения, а върху дължимите обезщетения : по чл. 220, ал. 1 от КТ- 7.81 лева. Вещото лице не е взело предвид разпоредбата на чл. 220 от КТ, а именно, че се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Не следва да се начисляват удръжки при определяне на обезщетението. Дължимата сума е 447.40 лева, съобразно претенцията и признанието в отговора на исковата молба, а лихвата за забава върху нея е в размер 10.48 лева. Принципно няма законоворегламентиран ден, от който започва да тече срокът за заплащане на обезщетение, поради което се счита, че то се дължи от поканата. В настоящия казус, съдът приема, че лихва за забава се дължи, тъй като и в предизвестието, и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е коментиран въпросът за дължимостта на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, поради което приема, че неговата изискуемост е настъпила на 14.01.2010 год. и от тази дата до предявяване на иска се дължи мораторна лихва.

По чл. 222, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ както се установи обезщетение не се дължи, следователно не се дължат и лихви за забава.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени до размер 5345.51 лева по отношение неизплатените трудови възнаграждения и до размер 280.57 лева  по отношение претендираната лихва за забава върху сумата, за разликата искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение исканите обезщетения: за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ искът следва да бъде уважен до размер 447.50 лева и до размер 10.48 лева по отношение на лихвата за забава, за разликата искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен; обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ искът остана недоказан и се отхвърля като неоснователен; обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ искът се отхвърля като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът  „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 66.86 лева за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса, съобразно уважената част от исковете в размер 313.82 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдените възнаграждения и обезщетения.

Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН ********** сумата 5793.01 лева (Пет хиляди седемстотин деветдесет и три лева, една стотинка), представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от май 2009 год.- януари 2010 год.,  включително и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, от които 5345.51 лева неплатени трудови възнаграждения и 447.50 лева обезщетение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска- 07.04.2010 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за размера над 5793.01 лева.

        ОСЪЖДА  „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН ********** сумата 291.05 лева (Двеста деветдесет и един лева, пет стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 220, ал .1 от КТ, от които 280.57 лева лихва за забава върху трудовите възнаграждения и 10.48 лева лихва за забава върху обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за размера над 291.05 лева.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.А., ЕГН ********** против „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** иск с правно основание чл. чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно с обезщетението за забава, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение.

        ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.А., ЕГН ********** против „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** иск с правно основание чл. чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с обезщетението за забава, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

        ОСЪЖДА „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б* Х* Ц* с ЕГН ********** да заплати на И.К.А., ЕГН **********  сумата 66.86 лева (Шестдесет и шест лева, осемдесет и шест стотинки), представляваща платено адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА „ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ-97" АД, ЕИК 117066358 представлявано от Б*Х*Ц*с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 313.82 лева (Триста и тринадесет лева, осемдесет и две стотинки),представляваща държавни такси.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му  пред Русенски окръжен съд.

 

                                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъденото възнаграждение и обезщетения за работа.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

практика трудови дела

http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2013/05/17052013/0163d813/24650913.htm

Р Е Ш Е Н И Е

 

№......

 

гр. Варна, 17.05.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, осми състав, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                                                                      ДИАНА ПЕТРОВА-ЕНЕВА

 

при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева гр. дело  № 1246 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

             

              Производството е образувано по жалба срещу решение № 532/ 14.02.2013 год.  по гр. д. № 19923/ 2010г. на Варненски районен съд, предявена от "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1. С цитираното решение на РС – гр. Варна е признато за незаконно и отменено уволнението на М.К.К., с ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед №426/27.10.2010г.; възстановен е М.К.К., с ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност-"ръководител звено информационно обслужване" в "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006; осъдено е дружеството  да заплати на М.К.К., с ЕГН **********,***, сумата от 10547.67лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода 28.10.2010г.-20.03.2011г., като иска е отхвърлен за разликата над 10547.67лв, до претендираните 13453.86лв. и за периода 21.03.2011г.-28.04.2011г., като неоснователен; осъдено е дружеството да заплати в полза на ВРС, сумата от 681.91лв., представляваща дължими ДТ и разноски за производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ. Като намира, че решението е неправилно и необосновано и е постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила,  моли да бъде отменено изцяло  и вместо него  да  се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените срещу дружеството – жалбоподател искови претенции като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените пред районния и въззивния съд разноски.

             С жалбата не са направени доказателствени искания.

             Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, представя писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар. Не заявява доказателствени искания. Редовно призована не се е явила в с.з., но е изпратила представител, чрез който поддържа и развива изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на жалбата, както и искането за присъждане на разноските, направени от въззиваемата страна в това производство.

За да се произнесе ВОС съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на М.К.К., с ЕГН **********,***, против "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1, с която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, по по реда на Глава "ХХV" от ГПК - бързо производство.

В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор №195 от 01.11.2007г., за неопределен срок, като ищеца заемал длъжността "ръководител звено информационно обслужване".Със Заповед №416 от 27.10.2010г. ищеца бил освободен от работа на основание чл.331 от КТ, поради постигнато съгласие между страните по предложение на работодателя, срещу заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. Твърди се, че в срока по чл.331 от КТ, т.е. до 28.112010г. ответникът не заплатил на ищеца уговореното обезщетение, поради което основанието за уволнението е отпаднало. На следващо място се твърди, че уволнението е незаконно, поради това, че заповедта не е подписана от двама от всичките четирима управители на ответното дружество.

Съдът е сезиран искане да постанови решение, с което да признае и отмени уволнението, извършено със Заповед №426/27.10.2010г., като незаконно, и да възстанови ищеца на работата, която същия е изпълнявал към деня на уволнението, както и след допуснато изменение на иска, да присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на 13453.86лв. за времето, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното изплащане на главницата.

В постъпилия отговор на исковата молба, чрез синдика С.В.М., се подържа становище за неоснователност на исковете, като се оспорват фактическите твърдения на ищеца. Твърди се, че уговорено между страните обезщетение на основание чл.331 от КТ в размер от 9000лв., е заплатено на 30.11.2010г., поради което не е налице неизпълнение от страна на работодателя, респективно не е налице незаконност на уволнението. На следващо място се твърди, че Заповед №416/27.10.2010г., с която е извършено атакуваното уволнение, е законосъобразна, тъй като е подписана от двама от общо четиримата управители на ответното дружеството, в съответствие с определения в чл.19, ал.3 от Дружествен договор на "Холидей Мениджмънт" ООД начин на управление на дружеството, а именно че "дружеството се управлява и представлява от всеки двама от избраните управители заедно". Поддържа се, че в случая не е налице незаконно уволнение, съответно за ищецът няма законово основание да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение, тъй като на 01.11.2010г. между страните е сключено споразумение, с което те са изразили "неотменимото си съгласие" да прекратят трудовото правоотношение, както и че извън въпроса за заплащането на уговореното обезщетение от 9000лв., нямат други финансови претенции една към друга за неточно и непълно изпълнение. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че са били в трудово - правни отношения, по силата на които, считано от 01.11.2007г. - безсрочно,  М.К.К.  е заемал длъжността "ръководител звено информационно обслужване".

Видно от представения по делото заверен препис от Предложение от 27.10.2010г. от "Холидей Мениджмънт" ООД  - л. 83, на посочената дата работодателя е отправил предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.331 от КТ, със заплащане на обезщетение в размер на 4 месечни възнаграждения в размер на 9 000.00 лева, прието от работника – ищец по делото. Приетото по делото Споразумение от 01.01.2010г. – л.155, потвърждава постигнатото между страните съгласие в същия смисъл. Със Заповед № 416 от 27.10.2010г., връчена на М. К. на 01.11.2010г., той е освободен от работа на основание чл.331 от КТ - по предложение на работодателя, с заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. Видно от същата тя  носи един подпис за работодател, за който от приетата като неоспорена от страните СПЕ, се установява, че принадлежи на К.В.Й.. От направената справка в Търговския регистър и приетия препис от Дружествен договор на "Холидей Мениджмънт" ООД, се установява, че към датата на уверението ответното дружество се е представлявано заедно от всеки двама от управители Т.Г.Г., И.Д.К., Л.В.П. и Б.М.К..

От постъпилото Писмо от НАП-ТДД Варна, ведно с приложение, се установява, че след прекратяване на процесното ТПО, ищеца е сключил последващ трудов договор на 21.03.2011г. със "Стоун компютърс".

В проведеното на 10.01.2013г. съдебно заседание е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че по банкова сметка *** ***, открита в "Сосиете Женерал Експресбанк", са превеждани трудовите възнаграждения на ищеца по времето, когато е бил служител в ответното дружество до м.09.2010г., след което - на 26.11.2010г., сметката е закрита от титуляра й М.К..

От представените извлечения по партидата на ответника в "Уникредит Булбанк" се установява, че на 26.11.2010г. ответното дружество е наредило превод от 9000лв. по вече закритата сметка BG50TTBB94001524047869, с основание заплащане на обезщетение по чл.331 от КТ, който превод е върнат обратно по сметката на наредителя на 29.11.2010г., поради закриване на сметката.

Установява се още, че на 30.11.2010г. е извършен нов превод, който видно от постъпилото писмо от "Уникредит Булбанк" е постъпил по сметката на ищеца на същата дата.

От заключението по приетата от съда и неоспорена от страните ССч.Е, се установява, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за един месец е 2242.31лв., или 13453.86лв. за шест месеца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените обективно, кумулативно съединени искове намират правно основание в разпоредбата на чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Твърдението на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, че уволнението е незаконно, се основават на упражненото по инициатива на работодателя право на уволнение срещу уговорено обезщетение. Ето защо носителят на това право - работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В конкретния случай, уволнението е оспорено от формална страна, относно изискванията на чл. ЗЗ1, ал. 3  КТ  - поради неплащане в 1-месечния срок от датата на прекратяване на трудовия договор, както и по същество, доколкото М. К. твърди, че дружеството – работодател не е представлявано надлежно – заедно от двама от общо четиримата управляващи и представляващи го управители.

Разпоредбата на чл.331, ал.1 вр. с ал.2 от КТ предвижда особена хипотеза прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие - по инициатива единствено на работодателя, срещу уговорено с работника обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, при условие, че работникът приеме писмено предложението в 7-дневен срок от получаване на предложението. Съгласно чл.331, ал.3 КТ, ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Доколкото по отношение на хипотеза чл.331 от КТ не са предвидени особени правила, следва да се приеме, че по отношение на същата са приложими тези касаещи основния състава на прекратяване на ТПО по взаимно съгласие уреден в чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Съобразно константната съдебна практика, включително и задължителна такава, по взаимно съгласие ТПО се прекратява в момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора от другата страна, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В разглеждания случай предложението е отправено от работодателя на 27.10.2010г. и върху същото е положен ръкописен текст за приемането му, за който текст не е спорно, че изхожда от работника. Дата на приемане на предложението не е посочена, но от дата на съставяне на заповедта за уволнение и съдържанието споразумението от 01.11.2010г. следва извода, че предложението е прието най-късно на следващия ден -  на 28.10.2010г., поради което страните са приели, че обезщетението се дължи най-късно на 28.11.2010г. В резултат от изложеното следва извода, че ТПО е прекратено на 28.10.2010г., респективно крайната дата на срока за плащане предвиден в чл.331, ал.3 КТ е 28.11.2011г. По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане в този срок, напротив установи се, че плащането е станало по-късно  - на 30.11.2010г. Ето защо и с оглед факта, че разпоредбата на чл.331, ал.3 от КТ е императивна, се налага извода, че уволнението е незаконно поради отпадане на основанието за извършването му с неплащане на уговореното обезщетение в 1-чесечния срок за това. Неоснователни са доводите на защитата в първоинстанционното производство, изложени и във въззивната жалба, че М. К. е възпрепятствал получаването на уговореното обезщетение в 1-месечния срок от уговарянето му като е закрил своята б.сметка, по която преди прекратяването на трудовия договор е получавал трудовото си възнаграждение. С това свое възражение дружеството работодател вменява задължение в тежест на работника -  да уведоми работодателя за промяната на банковата си сметка, но не установява с годни доказателствени средства  възникването му. С  подписването на трудовия договор, както и с подписването на приемане на инициираното по предложение на работодателя  прекратяване на трудовия договор срещу уговорено обезщетение в полза на работника, не е договаряно и не е поемано от страна на М. К. такова или подобно задължение, подлежащо на тълкуване в процеса, поради което съдът приема, че  не  е налице хипотезата на чл. 83, ал.1 ЗЗД, съгласно която, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника – в случая работодателя, от отговорност.  Не се установява виновно поведение на работника -  дължащ, но не указал, съдействие на работодателя да е станало причина за забавеното изпълнение на срочното му – по закон и споразумение, задължение за плащане на уговореното обезщетение. В случая, съгласно правилото на чл.68, б."а" ЗЗД, тъй като местоизпълнението не е определено от закона – КТ, от договора – приетото предложение,  или от естеството на задължението, работодателят е трябвало да извърши изпълнението на своето парично задължение в местожителството на кредитора – гр. Варна, по време на изпълнение на задължението. Предвид изложеното обжалваното решение, в тази си част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед този свой извод за незаконосъобразност на уволнението, първоинстанционния съд не е обсъдил другия довод, съставляващ самостоятелно основание на исковата претенция, на ищеца за опорочаване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение при издаване на заповедта за уволнение, приемайки че това няма да повлияе на изхода на спора. Неоснователно защитата на въззиваемата страна претендира произнасяне от въззивния съд по този довод – ненадлежно представляване на дружеството - работодател, тъй като в отговор на въззивната жалба М. К. е разполагал с възможността да депозира своя насрещна въззивна жалба, което не е направил. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд  се произнася служебно по валидността на първоинст. решение; по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 С оглед иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, съдът приема, че като законова последица от признаването на уволнението за незаконно, следва да бъде уважена претенцията на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, да бъде възстановен той на  заеманата преди уволнението длъжност. С оглед откритото производство по несъстоятелност, ще следва след влизането на решението на съда в сила, с оглед изпълнението му, ще следва да се  пре- уредят отношенията между  възстановения на работа работник  и работодателя – търговско дружество, действително обявено в несъстоятелност, но не заличено като юридическа личност.    3

 С оглед иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът има предвид следното: След като заповедта е отменена, то, ако работникът или служителят е останал без работа, му се дължи обезщетение от работодателя за максимален срок от шест месеца. С първоинстанционното решение е присъдено такова от датата на уволнението- период 28.10.2010г.-20.03.2011г., т.е. четири месеца и двадесет дни, в размер на правилно изчислената от РС – гр. Варна, съобразено с изслушаното заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните, сумата 10 547.67 лева. За разликата до претендирания шестмесечен период  21.03.2011г.-28.04.2011г., исковата претенция е отхвърлена Жалбата на „Холидей мениджмънт" – ООД, и в тази й част е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. 

            С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на въззивника за присъждане в тежест на въззиваеманата страна на разноските му по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

            Основателна е претенцията на въззиваеманата страна за присъждане на разноските й по делото в тежест на дружеството – въззивник, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 780.00 лева – платено адв.възнаграждение по договор за правна защита серия Б, № 174926/ м.03.2013 г. . За разликата от 780.00 лева до претендираните по списък в размер на 1 560.00 лева, искането е неоснователно, тъй като те съставляват разноски за платено в първоинст. производство адвокатско възнаграждение, относно която претенция съдът е изразил воля в решението си и в Определение № 4785/ 01.04.2013 г., което страната е имала право, но не е обжалвало, поради което то е влязло в законна сила. С цитираното е оставена без разглеждане молбата на ищеца в производството за изменение на необжалваното от него решение по делото, вкл. и в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл.272, предл. І-во ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/ 14.02.2013 г.  по гр. д. № 19923/ 2010г. на Районен съд – гр. Варна, осми състав.

ОСЪЖДА   "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1, представлявано от С.М. – синдик, на основание чл.78, ал.3 ГПК,  да заплати на М.К.К., с ЕГН **********,***, сумата 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лева – деловодни разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 23.05.2013 г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

Съдебна практика - трудови дела

http://www.smolyanrc.court-bg.org/img/File/January%202016/20155440100831%20%2006-01-2016.pdf.
Page 1

1

Решение № 2

Номер

2

Година 05.01.2016

Град Смолян

Районен Съд - Смолян

На

08.12

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Златанова

дело

номер

20155440100831

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Б. Р. Ч. от с. Д. срещу СОУ „**" Б., П. от директора П. И. Т..

Ищцата е предявила обективно и кумулативно съединени искове срещу ответника, както следва:

главен с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. ал. 4 КТ за признаване на трудовия ѝ договор с ответника

от 09.09.2014 г. за частично недействителен относно клаузата срок; чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за

признаване на уволнението ѝ за незаконно и неговата отмяна и акцесорни с правно осн. чл.344, ал.1,

т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3, във р. с

чл.225, ал.1 от КТ – за обезщетение за времето на оставане на ищцата без работа поради

уволнението ѝ в период от 6 месеца след прекратяването в размер на 3 696,30 лв., ведно със

законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2015 г. – датата на подаване на исковата молба

до окончателното заплащане на вземането. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете се свеждат до следното: започнала

работа при ответника с трудов договор от 17.09.2012 г. като старши учител, начален етап на

основното образование (I-IV клас) с преподаване на английски език". Договорът е сключен като срочен

по чл. 68, т. 1 КТ за срок до 15.06.2013 г. и след изтичане на уговорения срок е прекратен на

основание чл. 325, т. 3 КТ. Впоследствие, с нов трудов договор от 16.09.2013 г. е продължила да

работи при ответника на същата длъжност, като договорът отново е срочен по чл. 68, т. 1 КТ за срок

до 1.07.2014 г., респ. е прекратен повторно на основание чл. 325, т. 3 КТ. На 15.09.2014 г. трудовото й

правоотношение с ответника отново се подновява с трудов договор по чл. 68, т. 1 КТ с определен в

него срок - 31.08.2015 г. Със заповед № 5090-1057 от 31. 08. 2015 г. трудовото правоотношение на

доверителката ми е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения

срок, считано от 1.09.2015 г. Считаме, че с тази заповед е извършен акт на незаконно уволнение,

поради следните съображения: 1. В нарушение на императивните разпоредби на чл. 68, ал. 3 и ал. 4

КТ, трудовият договор на доверителката ми е сключен като срочен с определен срок по чл. 68, т. 1 КТ.

Не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ, тъй като изпълняваната от нея работа като старши учител

начален етап на основното образование (I-IV клас) с преподаване на английски език, е част от

постоянната и основна дейност на ответния работодател и няма временен, сезонен или краткотраен

---

Page 2

2

характер. Като потвърждение на това е и сключването на три последователни срочни трудови

договора за една и съща работа, което предпоставя нейния постоянен характер. Не е налице и

хипотезата на „изключение" по смисъла на чл.68, ал.4 КТ във връзка с § 1, т.8 ДР КТ, което изисква

кумулативно наличие на следните предпоставки: - Конкретна обективна причина, свързана с основния

предмет на дейност; - Причината да е от такъв характер, че да налага наемане на допълнителен

персонал или да "обуславя срочността на договора"; - Причината да съществува към момента на

сключване на договора; - Причината да е записана в самия договор. 2. Основанието за прекратяване

на трудово правоотношение по чл. 325, ал.1, т.З КТ е специално основание, на което се прекратяват

само трудови правоотношения, възникнали от определен вид срочен трудов договор - чл. 68. т. 1 КТ

"договор с определен срок". В тази връзка, на това основание не могат да се прекратяват други

видове трудови договори -срочни или безсрочни, поради липса на визираното в чл. 325, ал.1, т.3 КТ

обстоятелство - "изтичане на уговорения срок". По изложените по-горе съображения счита, че е

налице частична недействителност на трудов договор № 4024-960 от 9.09.2014 г. относно клаузата

срок, поради което и на основание чл. 68, ал. 3 КТ трудовото правоотношение следва да се счита за

безсрочно, а Заповед № 5090-1057 от 31.08.2015 г. да бъде обявена за акт на незаконно уволнение

поради липса на законово основание за прекратяване. След прекратяване на трудовото

правоотношение, е останала без работа по трудово правоотношение, което ангажира имуществената

отговорност на работодателя, да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без

работа за период от 6 месеца.

Ответникът не признава претендираните права и факти, оспорва исковете като

неоснователни, а заповедта за уволнение на ищцата поддържа като мотивирана и законосъобразно

издадена, при спазване на законовите изисквания. Твърди, че за сключването на посочения договор е

налице изрично писмено искане на ищцата със заявление вх. № 1157/05.09.2014 г., в което самата тя

е изявила желанието си да бъде назначена като преподавател по английски език, считано от

15.09.2014 г. до 31.08.2015 г. Преди сключването на посочения трудов договор действително ищцата

е имала и други трудови договори с определен срок, но те са били прекратявани, след което ищцата

оставала без работа, при което всеки последващ трудов договор се е явявал нов такъв. Заповедта, с

която трудовото правоотношение е прекратено е обоснована и законосъобразна, тъй като е издадена

от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържа всички необходими реквизити по КТ,

същата е мотивирана - посочени са причините за прекратяване на трудовия договор, а именно поради

изтичане на уговорения срок 31.08.2015 г. Действително с трудов договор № 2026-1079/14.09.2012г.

на основание чл. 68, ал. 1 от КТ ищцата е назначена на работа като учител начален етап на

основното образование с преподаване на английски език за определен срок - до 31.05.2013 г., като с

допълнително споразумение №2881-846/30.05.2013 г. срокът на договора е удължен до 14.06.2013 г..

Със заповед № 2830-895/14.06.2013 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, за което е

подадено съответното уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до Националната агенция по заетостта, а на

03.09.2013 г. от училището е подадено заявление № 669 до Дирекция „Бюро по труда" Смолян за

свободно работно място за ст. учител начален етап с преподаване на английски език. На 05.09.2013 г.

ищцата е подала до училището заявление вх. № 1123, с което моли да бъде назначена на

посочената длъжност считано от 16.09.2013 г. до 30.06.2014 г., т.е. самата тя моли трудовото й

правоотношение да е срочно, като към заявлението си подава всички необходими - свидетелство за

съдимост, карта за предварителен медицински преглед, медицинско у-ние от ЦПЗ Смолян. На

09.09.2013 г. с трудов договор № 3046-1020 на основание чл.68,ал.1 от КТ ищцата е назначена на

свободната длъжност със срок до 30.06.2014 г. Със заповед № 3935-861/30.06.2014 г. трудовото

правоотношение на ищцата е прекратено, като е изпратено и уведомление до НАП. Със Заявка

№95/01.09.2014 г. училището е обявило в Бюрото по труда Смолян свободно работно място за

старши учител начален етап с английски език. С писмо изх. № 503/01.09.2014 г. Дирекция „БТ"

Смолян е препоръчала да бъде назначена ищцата на свободното учителско място. На 05.09.2014г.

ищцата е подала до училището заявление № 1157, с което моли да бъде назначена на свободното

учителско място, като в молбата си сочи изрично срока, за който моли да бъде назначена, считано от

15.09.2014 г. до 31.08.2015 г. На 09.09.2014 г. с ищцата е сключен трудов договор № 4024-960, с който

на основание чл. 68, ал. 1 от КТ е назначена на свободната длъжност старши учител начален етап на

основното образование с преподаване на английски език със срок до 31.08.2015 г. На 31.08.2015 г. с

процесната заповед № 5090-1005 на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда поради изтичане

на уговорения срок-31.08.2015 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено. Твърди, че в

случая няма последователно сключвани няколко срочни трудови договори, а всеки от тях е нов такъв,

тъй като е налице прекъсване на трудовото правоотношение - при първия трудов договор от 2012 г.

трудовото правоотношение е прекратено на 14.06.2013 г., а нов трудов договор е сключен едва на

09.09.2013 г., считано от 16.09.2013 г. и така в периода 14.06.2013 г. -16.09.2013 г. ищцата не е

работила никъде. При посоченото, тъй като има период от време, в който ищцата не е работила,

---

Page 3

3

трудовият договор от 09.09.2013 г. се явява нов срочен трудов договор. Такова е положението и с

трудовия договор от 2014 г., по който трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед.

Със заповед № 3935-861/30.06.2014 г. трудовото правоотношение на ищцата, възникнало по силата

на трудов договор № 3046-1020 09.09.2013 г. е прекратено. Ищцата е назначена на работа на

09.09.2014 г. с трудов договор № 4024-960, считано от 15.09.2014 г. Така в периода 30.06.2014 г.

-15.09.2014 г. ищцата не е била на работа, тъй като трудовото й правоотношение е било прекратено.

Дори и преди сключването на посочения трудов договор ищцата да е имала и други трудови договори

с определен срок, тъй като те са били прекратявани и след това ищцата оставала без работа, всеки

последващ трудов договор се явява нов такъв. Така трудовият договор № 4024-960/ 09.09.2014 г. се

явява първи срочен трудов договор, поради което не е частично недействителен досежно уговорения

в него срок и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е обоснована и

законосъобразна, тъй като се касае до срочно трудово правоотношение и с изтичането на уговорения

в трудовия договор срок трудовото правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл. 325, ал. 1

от КТ е прекратено, тъй като трудовото правоотношение не е безсрочно. Самата ищца е поискала в

заявлението си за назначаване да бъде назначена за определен срок и договорът ѝ е сключен като

срочен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с Наредба № 3/2008 г. за нормите за преподавателска

работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета и

заеманата от нея длъжност няма постоянен характер. Счита за неоснователна и претенцията на

ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа след

незаконното уволнение за период от 6 м. в размер на 3 696.30 лв. Моли исковете да бъдат

отхвърлени.

В съдебно заседание ищцата лично и с упълномощения представител адв. Ф. поддържа

предявените искове и моли същите да бъдат уважени и да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски

по съображенията, изложени в пледоарията и в писмената защита.

За ответното училище – директорът Т. и адв. М. считат исковете за неоснователни и

молят същите да бъдат отхвърлени по изложените в отговора, в хода на устните състезания и в

писмената защита съображения.

Съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че в три последователни години ответното училище е подавало

заявки пред БТ за свободно място за длъжността начален учител с английски език.

Няма спор между страните, че ищцата е работила по трудово правоотношение с

ответното училище на длъжност „учител начален етап на основното образование с преподаване на

английски език" по трудов договор № 2026-1079/14.09.2012 г. и допълнително споразумение от

30.05.2013 г., считано от 17.09.2012 г. с определен срок до 14.06.2013 г.. Със Заповед №

2830-895/14.06.2013 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 15.06.2013 г. с

изтичане на уговорения срок.

Няма спор също, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответното училище

на длъжност „старши учител, начален етап на основното образование /I - IV клас/ с преподаване на

английски език". Така първоначално е била назначена на посочената длъжност с трудов договор №

3046-1020/09.09.2013 г., считано от 16.09.2013 г., сключен с определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ до

30.06.2014 г., прекратен със заповед № 3925-861/30.06.2014 г., считано от 01.07.2014 г. поради

изтичане на уговорения срок.

В последствие с трудов договор № 4024-960/09.09.2014 г., считано от 15.09.2014 г. отново

ищцата е назначена на същата длъжност с определен срок до 31.08.2015 г. Последният договор е

изменен, считано от 01.10.2014 г., в частта на договореното трудово възнаграждение в размер на 555

лв. и 11% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 61,05 лв.

Изменена е и длъжността от „старши учител, начален етап на основното образование /I - IV клас/ с

преподаване на английски език" на "старши учител, чужд език в начален етап на основното

образование /I-IV клас/". Със заповед № 5090-1057/31.08.2015 г., считано от 01.09.2015 г. последният

трудов договор е прекратен на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Не се

оспорва от ищцата, че заповедта ѝ е връчена.

Видно от трудова книжка серия Т, № 484630 липсват данни ищцата да е постъпвала на

работа след уволнението ѝ от ответното училище. В съдебно заседание, проведено на 08.12.2015 г.

съдът констатира по оригинала на трудовата книжка на ищцата, че последният запис за трудово

правоотношение е нанесен на страница 22 и 23, където е отразено прослуженото време на ищцата

при СОУ „**" с. Б. в периода 15.09.2014 – 01.09.2015 г. общо 11 месеца и 16 дни, след което липсва

друго удостоверяване за ново трудово правоотношение. В съдебно заседание ищцата заявява, че

след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с ответника не е регистрирана в БТ като лице

търсещо работа, но и не е започвала работа при друг работодател и не работи.

В заявлението за последното назначаване /л. 52/ ищцата е заявила, че желае да бъде

---

Page 4

4

назначена на длъжността старши учител с преподаване на английски език от първи до четвърти клас,

считано от 15.09.2014 до 31.08.2015 г.

Видно от фиша за заплатата на ищцата за м. август 2015 г. ѝ е начислена сумата от

636,17 лв., от които 158,57 лв. основна заплата за 6 отработени дни; 19,03 лв. – 12% допълнително

възнаграждение за професионален опит и стаж; 18,53 лв. - СБКО и 440,04 лв. - платен годишен

отпуск, от които удръжки ДОО - 46,32 лв.; ДЗПО – 14 лв.; фонд пенсия 1,06 лв.; здравно осигуряване

– 20,36 лв. и ДОД - 55,44 лв..

Според длъжностното щатно разписание на персонала в ответното училище, считано от

01.09.2014 г. фигурира един щат за учител начален етап с английски език.

В поименните щатни разписания, считано от 16.09.2013 г.; считано от 15.09.2014 г.;

считано от 26.09.2014 г. и считано от 01.10.2014 г. фигурира и ищцата. В поименните щатни

разписания считано от 01.07.2014 г. и от 01.09.2015 г. тя не фигурира.

Правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. ал. 4 КТ

за признаване на трудовия договор на ищцата от 09.09.2014 г. за частично недействителен относно

клаузата срок; по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението ѝ за незаконно и неговата

отмяна и акцесорни с правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди

уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3, във р. с чл.225, ал.1 от КТ – за обезщетение за времето

на оставане на ищцата без работа поради уволнението ѝ в период от 6 месеца след прекратяването в

размер на 3 696,30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2015 г. –

датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на вземането..

Относно иска по чл. 74, ал. 2, вр. ал. 4 КТ за признаване на трудовия договор на ищцата

от 09.09.2014 г. за частично недействителен относно клаузата срок:

Безспорно се установи по делото, че в три поредни учебни години – 2012/2013; 2013/2014

и 2014/2015 г. ищцата е била назначавана по срочни трудови договори на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ,

като последният е сключен за периода 15.09.2014 - 31.08.2015 г. на длъжността „старши учител, чужд

език в начален етап на основното образование /I – IV клас/".

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен трудов договор се сключва за

определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на

Министерския съвет не е предвидено друго. Условията, при които може да се сключи трудов договор

за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните

са длъжни да се съобразяват с тях, като те не могат да се дерогират дори по изрична тяхна обща

воля. Създадени са законови ограничения за сключване на трудов договор за определено време, като

е прието, че такова е допустимо единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ.

Според ал. 3 срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни,

сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в

обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а съгласно ал. 4 по изключение срочен

трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности,

които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и

за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов

договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва

повторно само веднъж за срок най-малко една година.

В настоящия казус не е налице нито едно от условията на ал. 3 на чл. 68 КТ. Не се касае

нито за временна, нито да краткотрайна или сезонна трудова дейност; работодателят не е обявен в

несъстоятелност и ищцата не е новопостъпващ служител.

Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на

закона за народната просвета училищното обучение се организира в учебни години, учебни срокове,

учебни седмици, учебни дни и учебни часове, учебната година е с продължителност 12 месеца и

започва на 15 септември, а в спортните училища - на 1 септември. В случая се касае за средно

общообразователно училище, при което учебната година започва на 15 септември в съответната

календарна година и завършва на 31 август в следващата календарна година. Така организирана

работата в учебните заведения няма временен характер, както твърди ответникът. Организацията на

работата на учителите в учебни години е с цел да се създаде цикличност в педагогическия процес,

тъй като в една учебна година на учениците се преподават определени знания, съобразени с

възрастовото им развитие и след което те преминават на следващо ниво от обучението си в по-горен

клас, където се преподават нови, различни и по-високи знания. Работата на учителя, освен че се

развива в рамките на една учебна година, не завършва с приключване на учебната година, а

напротив, тя преминава в следващата учебна година, което й придава постоянен характер. Така

например времето на ученическите ваканции, предвидени в чл. 91, ал. 2 ППЗНП за учителите също е

работно време, през което те са длъжни да изпълняват своите задължения, включително такива по

---

Page 5

5

планиране и подготовка на учебния процес, които не са свързани с провеждането на занятия с

учениците. Това също придава постоянен характер на учителската дейност и прави напълно

неоснователно възражението на ответника за това, че работата на ищцата е временна. В този смисъл

е прието в задължителната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 176

от 15.03.2010 г. по Г. д. № 3022/2008 г. по описа на ВКС, III Г.о.

Освен това в § 1, т. 8 от ДР на КТе дадена легална дефиниция на понятието „изключение"

по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е предвидено, че то е налице при конкретни икономически,

технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи

към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В

процесния случай работодателят нито твърди, нито доказва съществуването на обективни причини,

които да могат да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби. Такива

няма посочени и в сключения между страните трудов договор от 09.09.2014 г. В него е налице

единствено клауза, с която се определя срока, за който той ще обвързва страните, но не са изложени

никакви причини, които са наложили сключването на договора като срочен. Обективно такива условия

не са били налице и не е имало причина договорът да се сключва като срочен за срока на

продължителност на учебната 2014/2015 година. Твърдението на ответника, че за новата учебна

година 2015/2016 г. отпаднал изборът на учениците за СИП английски език и това е рефлектирало

върху задължителната норма за часове по Наредба № 3/2008 г. и не е дало основание за образуване

на половин щатна бройка, поради което и ищцата отсъства в щатното разписание е несъстоятелно,

тъй като списък – образец № 1 за учебната 2014/2015 г. е одобрен от директора на училището на

24.09.2014 г. и в него фигурира 1 група СИП английски език от 9 ученика и договорът на ищцата е със

срок на действие до приключване на учебната 2014/2015 г. на 31.08.2015 г.. Наличието на нови

обстоятелства, свързани със следващата учебна 2015/2016 г. са ирелевантни към момента на

прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на посоченото основание - изтичане на срока. Освен

това одобряване на новите щатни разписания се извършва през м. септември на текущата учебна

година и такова разписание, както и списък –образец № 1 за учебната 2015/2016 г. не са били

утвърдени към момента на уволнението на ищцата в срока по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/2008 г..

Следва да се отбележи също, че това възражение е преклудирано като е заявено едва в хода на

устните състезания и не следва да бъде обсъждано.

Основателно е възражението на ответника, че между трите сключени трудови договора с

ищцата и тяхното прекратяване е изминала време, в което тя не е продължила да изпълнява

трудовите си функции в училището и всеки един от тях не е продължение на предходния. По този

начин всеки един от тях се разглежда като самостоятелен трудов договор, сключен на самостоятелно

основание като временен. Отделен е въпросът за недействителността на клаузата срок, изложени по-

горе, както и сключването им в нарушение на чл. 68, ал. 4, изр. 3 КТ.

Чл. 68, ал. 5 КТ въвежда законова фикция при отклонение от императивните изисквания

на ал. 3 и 4 за сключване на срочен договор, а именно, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в

нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. При така изложените

съображения се налага крайният извод, че постигната между страните уговорка за срока на действие

на процесния трудов договор е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ,

поради което и на основание законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ срочният трудов договор, сключен

между страните, се трансформира в договор за неопределено време и клаузата регламентираща

срока на действие в договора е недействителна поради противоречие с нормите на чл. 68, ал. 3 и 4

КТ.

Относно иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За да бъде преценено дали уволнението на ищцата е законосъобразно следва на първо

място да се установи дали към момента на уволнението й е съществувала посоченото в заповедта

уволнение – изтичане на уговорения срок. Тежестта за доказване на законосъобразността на

уволнението е на работодателя - ответник. Както се посочи по-горе трудовият договор между

страните по силата на законовата фикция се трансформира в договор за неопределено време.

Договор за неопределено време не може да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ, което е

основание, приложимо само и единствено при срочните договори. По изложените съображения

главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде

признато уволнението на ищцата за незаконно и бъде отменена като незаконосъобразна заповедта за

уволнението й. Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният

конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея

преди уволнението й длъжност.

Относно осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ: Искът е

частично основателен. Безспорно се установи, че след уволнението от ответника ищцата е останала

без работа и е без работа и към момента на приключване на съдебното дирене. В подкрепа на този

---

Page 6

6

извод е представената трудова книжка на ищцата, която като официален удостоверителен документ е

годно доказателство за отразените в него обстоятелства, а именно за липсата на вписване на

възникнало последващо трудово правоотношение. /Така е прието в ТР №6/15.07.2014 г. по т.д. №

6/2013 г. на ВКС, ОСГК/. Ответникът не оспорва доказателствената сила на това доказателство. Тъй

като оставането на ищцата без работа е в причинна връзка с незаконното й уволнение, то ответникът

й дължи обезщетение за периода на оставането без работа, а именно от 01.09.2015 г. до 08.12.2015 г.

– датата на последното съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене. Безспорно се

установи от представените доказателства – трудов договор от 09.09.2014 г., допълнително

споразумение и фиш за заплатата за м. август 2015 г., че брутното трудово възнаграждение на

ищцата е в размер на 616,05 лв. /среднодневено БТВ – 29,33 лв./, от които основно трудово

възнаграждение 555 лв. и 61,05 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и

професионален опит. Или за периода 01.09.2015 г. - 08.12.2015 г. дължимото ѝ обезщетение е в

размер на 2 669,51 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба

02.10.2015 г. до окончателното заплащане на вземането, като искът следва да бъде отхвърлен за

разликата до пълния предявен размер от 3 696,30 лв. и за периода от 09.12.2015 г. до 01.03.2016 г.

като неоснователен и недоказан.

Ще следва на основание чл. 78, ал.1 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати на

ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважените искове в размер на

558,33 лв..

Ще следва на основание чл. 78, ал.3 ГПК да бъде осъдена ищцата да заплати на

ответника разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковете

в размер на 29,17 лв..

Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в полза

на СмРС държавна такса върху уважените искове в размер на 256,78 лв.

Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 КТ недействителността на клаузата

„определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – 31.08.2015 г.", с която се определя срок на трудовия

договор № 4024-960/09.09.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 4158-126/14.10.2014 г.,

сключен между Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О. Б. и Средно общообразователно училище „**" с. Б., П. от

директора П. И. Т., поради противоречие с нормите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О. Б., извършено със

Заповед № 5090-1057/31.08.2015 г. на Директора на СОУ „**" с. Б. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от

КТ поради изтичане на уговорения срок.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 5090-1057/31.08.2015 г. на Директора на

СОУ „**" с. Б., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда поради изтичане на

уговорения срок е прекратено трудовото правоотношение на Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О. Б..

ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О. Б. на заеманата преди уволнението й

длъжност "старши учител, чужд език в начален етап на основното образование /I-IV клас/" в СОУ „**"

с. Б..

ОСЪЖДА СОУ „**" с. Б., П. от директора П. И. Т. да заплати на Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О.

Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда обезщетение за

времето, през което ищцата е останала без работа в следствие на незаконното уволнение в периода

01.09.2015 г. - 08.12.2015 г. в размер на 2 669,51 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на

завеждане на исковата молба – 02.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения размер от 2 669,51 лв.

до пълния предявен размер от 3 696,30 лв. и за периода 09.12.2015 - 01.03.2016 г..

ОСЪЖДА СОУ „**" с. Б., П. от директора П. И. Т. да заплати на Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О.

Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат в размер на 558,33 лв. - пропорционално на

уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Б. Р. Ч., ЕГН *, от с. Д., О. Б. да заплати на СОУ „**" с. Б., П. от директора П. И.

Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокат в размер на 29,17 лв. - пропорционално на

отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА СОУ „**" с. Б., П. от директора П. И. Т. да заплати по сметка на РС Смолян

държавна такса в размер на 256,78 лв..

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в

двуседмичен срок от връчването му.

Решението да се връчи на ищцата чрез адв. Ф. на посочения в ИМ съдебен адрес и на

---

Page 7

7

ответника чрез адв. М..

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Съдебна практика трудови дела

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 85 том ІV стр. 100

 

гр.Добрич, 23 април 2015 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

При участието на секретаря Г.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3622 по описа на ДРС за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Г.К.И., ЕГН ********** *** срещу „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 искове за прогласяване недействителността на клаузата за сключване на допълнително споразумение към трудов договор №133 от 03.07.2014г. със срок на изпитване по чл.70, ал.1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №117/03.12.2014г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***** в район Каварна", за осъждане на ответника да заплати сумата от 2940 лева, представляваща обезщетение  за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, а именно за максималния срок от 6 месеца и за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните съображения: От 22.01.1997 г. ищецът работел като ел. монтьор или ***** във „В и К" ЕООД, клон Каварна. Първият му трудов договор с дружеството бил от 27.01.1997 г. с правно основание чл.68, т.1 във вр. с чл.70 от КТ със срок на изпитване от три месеца. След този срок трудовият му договор станал безсрочен. С допълнително споразумение към трудов договор №65, сключено на 30.06.2009 г., ищецът бил преназначен от длъжността ел.монтьор на длъжността - ***** - ел.монтьор с НПК:83312010, с месторабота помпена станция Каварна 1, където работел и преди това независимо от предходната длъжност. Работното му място не е променяно. С допълнително споразумение към трудов договор №133, сключено на 03.07.2014 г. ищецът бил преназначен отново само на длъжността *****, като без негово изрично съгласие е  бил променен вида на трудовия договор като срочен, със срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Със Заповед №117 от 03.12.2014 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ, управителят на ответното дружество прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта, като посочва причина за прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване. Междувременно от месец август 2012 г. до сега, ищецът всяка година, се явява на ТЕЛК. Като водеща диагноза е посочена, във всички експертни решения, СТЕНОКАРТИЯ и ОКЛУЗИЯ НА СЪДОВЕТЕ НА РЕТИНАТА. Последното експертно решение №1724 е от 05.06.2014 г. със заключението, че същият може да работи като *****. Ищецът счита оспорваната заповед за уволнение за неправилна и незаконна. Съгласно чл.69 от КТ първоначалният трудов договор, сключен на 27.01.1997 г., с изтичането на срока за изпитание е станал безсрочен. С допълнителното споразумение от 30.06.2009 г. ищецът е назначен на длъжността ***** - ел.монтьор. Съгласно чл.67, ал.3 от КТ - трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно изискванията на чл.119 от КТ споразумение за промяната на съдържанието му е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа в случая неговото изрично желание за променянето му. Когато работодателят променя трудовата функция на някоя длъжност, той върши трансформация. Промяната може да се състои в прибавяне или отпадане на някои задължения, но за да се различават новите длъжности от старите такива, различията трябва да са съществени. В случая при ищеца отпада длъжността ел.монтьор, но се запазва по същество дейността му и работното му място. Изменението на трудовата функция при отпадане на някои от задълженията и запазване на останалите не е съществено. Освен това ал.5 на чл.70 от КТ указва „че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж". В конкретния случай тази разпоредба е нарушена. Ищецът счита също за нарушение на закона и това, че работодателят не се е съобразил с изискването на чл.333, ал.1, т.3 от КТ и не е изискал предварително разрешение от инспекцията по труда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на производството ответникът чрез представител заявява оспорване основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че при обстойно сравнение на трудовите договори и допълнителни споразумения се установява, че ищецът не е бил назначаван на изпитателен срок на длъжността „*****", с оглед на което работодателят се е възползвал от дадената му от закона възможност. Не са налице доказателства за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в изпитателния срок. Настоява се за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Предявените искове са с  правно основание чл.74, ал.4 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.

За да бъде уважен главния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.

В настоящия случай са наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на издадената заповед от 03.12.2014г. поради недействителност на клаузата в трудовия договор, сключен на 03.07.2014 г., предвиждаща срок за изпитване. Иска се обявяване на клаузата за недействителна на основание  чл. 74, ал.4 вр. с чл. 357 от КТ. На основание чл.154 ГПК, при оспорване на уволнение в тежест на ответника е да докаже законосъобразното му извършване, а в случая конкретно законосъобразността на включването на клауза за изпитване при сключване на допълнително споразумение с ищеца.

Със заповед №117/03.12.2014г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г.К.И. на длъжност "*****" на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 08.12.2014г.

От представеното трудово досие на ищеца И. се установява, че същият работи в ответното дружество от 27.01.1997 г., като първоначално е заемал длъжността „ел.монтьор" по трудов договор с правно основание чл.68, т.1 във вр. с чл.70 от КТ със срок на изпитване от три месеца. Впоследствие ищецът е заемал длъжностите *****, енергетик, ел.монтьор и ел.монтьор – ***** въз основа на срочни и безсрочни трудови договори. С допълнително споразумение към трудов договор №65, сключено на 30.06.2009 г., ищецът бил преназначен от длъжността „ел.монтьор" на длъжността – „***** - ел.монтьор", а  с допълнително споразумение към трудов договор №133, сключено на 03.07.2014 г. на длъжността „*****", като е уговорен срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца.

Според разпоредбата на  чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на  чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по  чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. В този смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 261 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В настоящия случай между страните по делото преди сключване на прекратения трудов договор са били сключени срочни и безсрочни трудови договори, въз основа на които ищецът е заемал длъжностите „*****" и „ел.монтьор-*****", а именно: допълнително споразумение №**** от 01.04.1997г., въз основа на които ищецът И. е заемал длъжността „ел.монтьор-*****" за определен срок – до 30.04.1998г.; допълнително споразумение №1/05.01.2007г., въз основа на което И. е заемал длъжността „*****" за неопределен срок; допълнително споразумение №65/30.06.2009г., въз основа на което И. е заемал длъжността „*****-ел.монтьор" за неопределен срок. При това съдът намира за установено допуснато нарушение на забраната за последващо изпитване, отнасяща се до всички последващи трудови правоотношения между същите страни и при обоснован извод за идентична по съществото си трудова функция, както е в разглеждания случай. Недопустимо с ищеца е бил сключен  договор за изпитване за работа/ длъжност, за която същият вече е имал сключен с работодателя – ответник окончателен трудов договор. Не кореспондира с мотивите на законодателя, защитната теза на ответника, според която ищецът не е бил назначаван на изпитателен срок на длъжността „*****", което прави допустимо сключването на последващ трудов договор с изпитателен срок. 

Следва да се посочи също, че не се установява последният трудов договор с ищеца да е бил за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава каквато до този момент същият не е изпълнявал. Както вече беше посочено ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „*****". По делото са представени и длъжностни характеристики за длъжността, заемна от ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение – „*****" и заеманата от него преди това длъжност - „ел.монтьор-*****". Видно от длъжностните характеристики няма съществено разграничение между двете длъжности.

От изложеното следва, че към момента на сключване на допълнително споразумение №133 от 03.07.2014г., годността на ищеца да изпълнява работа на "*****" е изпитана, поради което клаузата, предвиждаща срок за изпитване следва да се приеме за недействителна. Недействително е всяко следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която работникът вече е изпитан. От така установената недействителност на клаузата по чл. 70, ал. 1 КТ следва, че допълнителното споразумение от 03.07.2014г. е незаконосъобразно прекратено на основание чл. 71, ал.1 от КТ. По изложените съображения предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Изходът на спора по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя уважаването и на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищeца на предишната работа, като същият бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*****". Тук следва да се посочи, че договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ и не се прекратява с изтичане на срока за изпитване. Модалитетът „срок за изпитване" дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. А в случая с ищеца е установена недействителността на клаузата за изпитване.

По осъдителния акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период, в частност размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение. В процесния случай от представения заверен препис на трудовата книжка, неоспорен от ответната страна се установява, че ищецът е останал без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта, с която е извършено - 08.12.2014г. до  приключване на  съдебното дирене по настоящото дело. Видно от представената служебна бележка с изх.№146/09.03.2015г., издадена от ответното дружество, последното брутно трудово възнаграждение на ищeца възлиза на 490 лв., определено съобразно правилата на чл.228 КТ.  Ищецът претендира заплащане на обезщетение  за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението, а именно за максималния срок от 6 месеца. Правото на този иск възниква от момента на уволнението на работника, за пълния му размер. За да бъде уважен иска в пълен размер, следва да прецени доколко е изтекъл срокът, визиран в чл.225, ал.1 КТ. В конкретния случай, за времето от 08.12.2014г., когато е прекратен трудовия договор на ищеца до 09.04.2015г., когато е приключило съдебното дирене е изтекъл срок от 4 месеца и 1 ден. При това на ищеца се дължи обезщетение за този период в размер на 1984,50  лв., като за горницата над тази сума, предявеният иск следва да се отхвърли.

Съдът намира предявения иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка за недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. За да се допусне такава поправка, то трябва да е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението на извършеното основание да е признато за незаконно или валидно прекратяване на трудовото правоотношение, но в трудовата книжка да е допусната грешка при отразяване на основанието. Едва с влизане в сила на решението, с което уволнението е отменено този иск може да бъде предявен, т.е. към момента същия е преждевременно заведен, тъй като не е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението да е признато за незаконно и бъде отменено и не е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените разноски в размер на 147 лв. - заплатено  адвокатско възнаграждение.

          На основание  чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 229,38 лв. 

          С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА за недействителна клаузата, предвиждаща срок за изпитване на основание чл.70 от КТ, в допълнително споразумение към трудов договор №133 от 03.07.2014г., сключено между „Водоснабдяване и канализация" ЕООД и Г.К.И., ЕГН **********, на основание  чл. 74, ал.4 вр. с чл. 357 от КТ.

ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г.К.И., ЕГН ********** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ заповед №117/03.12.2014г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.К.И. на длъжност „***** в район Каварна" на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от 08.12.2014г.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ Г.К.И., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***** в район Каварна" във „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** сумата от 1984,50  лв. - обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - от 08.12.2014г. до 09.04.2015г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска  за разликата до претендирания размер от 2940 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г.К.И. иск за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на този иск.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати на Г.К.И., ЕГН **********   сторени по делото разноски в размер на 147 лв.   

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати по бюджетната сметка на ДРС държавна такса в размер на 229,38 лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен срок от датата на обявяването му в регистъра – 23.04.2015г.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

https://dobrichrs.root.bg/2015/04/g/03634514/62240915.htm