петък, 20 октомври 2017 г.

Съдебна практика трудови дела

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 85 том ІV стр. 100

 

гр.Добрич, 23 април 2015 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

При участието на секретаря Г.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3622 по описа на ДРС за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Г.К.И., ЕГН ********** *** срещу „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 искове за прогласяване недействителността на клаузата за сключване на допълнително споразумение към трудов договор №133 от 03.07.2014г. със срок на изпитване по чл.70, ал.1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №117/03.12.2014г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***** в район Каварна", за осъждане на ответника да заплати сумата от 2940 лева, представляваща обезщетение  за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, а именно за максималния срок от 6 месеца и за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните съображения: От 22.01.1997 г. ищецът работел като ел. монтьор или ***** във „В и К" ЕООД, клон Каварна. Първият му трудов договор с дружеството бил от 27.01.1997 г. с правно основание чл.68, т.1 във вр. с чл.70 от КТ със срок на изпитване от три месеца. След този срок трудовият му договор станал безсрочен. С допълнително споразумение към трудов договор №65, сключено на 30.06.2009 г., ищецът бил преназначен от длъжността ел.монтьор на длъжността - ***** - ел.монтьор с НПК:83312010, с месторабота помпена станция Каварна 1, където работел и преди това независимо от предходната длъжност. Работното му място не е променяно. С допълнително споразумение към трудов договор №133, сключено на 03.07.2014 г. ищецът бил преназначен отново само на длъжността *****, като без негово изрично съгласие е  бил променен вида на трудовия договор като срочен, със срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Със Заповед №117 от 03.12.2014 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ, управителят на ответното дружество прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта, като посочва причина за прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване. Междувременно от месец август 2012 г. до сега, ищецът всяка година, се явява на ТЕЛК. Като водеща диагноза е посочена, във всички експертни решения, СТЕНОКАРТИЯ и ОКЛУЗИЯ НА СЪДОВЕТЕ НА РЕТИНАТА. Последното експертно решение №1724 е от 05.06.2014 г. със заключението, че същият може да работи като *****. Ищецът счита оспорваната заповед за уволнение за неправилна и незаконна. Съгласно чл.69 от КТ първоначалният трудов договор, сключен на 27.01.1997 г., с изтичането на срока за изпитание е станал безсрочен. С допълнителното споразумение от 30.06.2009 г. ищецът е назначен на длъжността ***** - ел.монтьор. Съгласно чл.67, ал.3 от КТ - трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно изискванията на чл.119 от КТ споразумение за промяната на съдържанието му е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа в случая неговото изрично желание за променянето му. Когато работодателят променя трудовата функция на някоя длъжност, той върши трансформация. Промяната може да се състои в прибавяне или отпадане на някои задължения, но за да се различават новите длъжности от старите такива, различията трябва да са съществени. В случая при ищеца отпада длъжността ел.монтьор, но се запазва по същество дейността му и работното му място. Изменението на трудовата функция при отпадане на някои от задълженията и запазване на останалите не е съществено. Освен това ал.5 на чл.70 от КТ указва „че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж". В конкретния случай тази разпоредба е нарушена. Ищецът счита също за нарушение на закона и това, че работодателят не се е съобразил с изискването на чл.333, ал.1, т.3 от КТ и не е изискал предварително разрешение от инспекцията по труда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на производството ответникът чрез представител заявява оспорване основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че при обстойно сравнение на трудовите договори и допълнителни споразумения се установява, че ищецът не е бил назначаван на изпитателен срок на длъжността „*****", с оглед на което работодателят се е възползвал от дадената му от закона възможност. Не са налице доказателства за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в изпитателния срок. Настоява се за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Предявените искове са с  правно основание чл.74, ал.4 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.

За да бъде уважен главния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.

В настоящия случай са наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на издадената заповед от 03.12.2014г. поради недействителност на клаузата в трудовия договор, сключен на 03.07.2014 г., предвиждаща срок за изпитване. Иска се обявяване на клаузата за недействителна на основание  чл. 74, ал.4 вр. с чл. 357 от КТ. На основание чл.154 ГПК, при оспорване на уволнение в тежест на ответника е да докаже законосъобразното му извършване, а в случая конкретно законосъобразността на включването на клауза за изпитване при сключване на допълнително споразумение с ищеца.

Със заповед №117/03.12.2014г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г.К.И. на длъжност "*****" на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 08.12.2014г.

От представеното трудово досие на ищеца И. се установява, че същият работи в ответното дружество от 27.01.1997 г., като първоначално е заемал длъжността „ел.монтьор" по трудов договор с правно основание чл.68, т.1 във вр. с чл.70 от КТ със срок на изпитване от три месеца. Впоследствие ищецът е заемал длъжностите *****, енергетик, ел.монтьор и ел.монтьор – ***** въз основа на срочни и безсрочни трудови договори. С допълнително споразумение към трудов договор №65, сключено на 30.06.2009 г., ищецът бил преназначен от длъжността „ел.монтьор" на длъжността – „***** - ел.монтьор", а  с допълнително споразумение към трудов договор №133, сключено на 03.07.2014 г. на длъжността „*****", като е уговорен срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца.

Според разпоредбата на  чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на  чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по  чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. В този смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 261 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В настоящия случай между страните по делото преди сключване на прекратения трудов договор са били сключени срочни и безсрочни трудови договори, въз основа на които ищецът е заемал длъжностите „*****" и „ел.монтьор-*****", а именно: допълнително споразумение №**** от 01.04.1997г., въз основа на които ищецът И. е заемал длъжността „ел.монтьор-*****" за определен срок – до 30.04.1998г.; допълнително споразумение №1/05.01.2007г., въз основа на което И. е заемал длъжността „*****" за неопределен срок; допълнително споразумение №65/30.06.2009г., въз основа на което И. е заемал длъжността „*****-ел.монтьор" за неопределен срок. При това съдът намира за установено допуснато нарушение на забраната за последващо изпитване, отнасяща се до всички последващи трудови правоотношения между същите страни и при обоснован извод за идентична по съществото си трудова функция, както е в разглеждания случай. Недопустимо с ищеца е бил сключен  договор за изпитване за работа/ длъжност, за която същият вече е имал сключен с работодателя – ответник окончателен трудов договор. Не кореспондира с мотивите на законодателя, защитната теза на ответника, според която ищецът не е бил назначаван на изпитателен срок на длъжността „*****", което прави допустимо сключването на последващ трудов договор с изпитателен срок. 

Следва да се посочи също, че не се установява последният трудов договор с ищеца да е бил за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава каквато до този момент същият не е изпълнявал. Както вече беше посочено ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „*****". По делото са представени и длъжностни характеристики за длъжността, заемна от ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение – „*****" и заеманата от него преди това длъжност - „ел.монтьор-*****". Видно от длъжностните характеристики няма съществено разграничение между двете длъжности.

От изложеното следва, че към момента на сключване на допълнително споразумение №133 от 03.07.2014г., годността на ищеца да изпълнява работа на "*****" е изпитана, поради което клаузата, предвиждаща срок за изпитване следва да се приеме за недействителна. Недействително е всяко следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която работникът вече е изпитан. От така установената недействителност на клаузата по чл. 70, ал. 1 КТ следва, че допълнителното споразумение от 03.07.2014г. е незаконосъобразно прекратено на основание чл. 71, ал.1 от КТ. По изложените съображения предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Изходът на спора по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя уважаването и на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищeца на предишната работа, като същият бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*****". Тук следва да се посочи, че договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ и не се прекратява с изтичане на срока за изпитване. Модалитетът „срок за изпитване" дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. А в случая с ищеца е установена недействителността на клаузата за изпитване.

По осъдителния акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период, в частност размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение. В процесния случай от представения заверен препис на трудовата книжка, неоспорен от ответната страна се установява, че ищецът е останал без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта, с която е извършено - 08.12.2014г. до  приключване на  съдебното дирене по настоящото дело. Видно от представената служебна бележка с изх.№146/09.03.2015г., издадена от ответното дружество, последното брутно трудово възнаграждение на ищeца възлиза на 490 лв., определено съобразно правилата на чл.228 КТ.  Ищецът претендира заплащане на обезщетение  за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението, а именно за максималния срок от 6 месеца. Правото на този иск възниква от момента на уволнението на работника, за пълния му размер. За да бъде уважен иска в пълен размер, следва да прецени доколко е изтекъл срокът, визиран в чл.225, ал.1 КТ. В конкретния случай, за времето от 08.12.2014г., когато е прекратен трудовия договор на ищеца до 09.04.2015г., когато е приключило съдебното дирене е изтекъл срок от 4 месеца и 1 ден. При това на ищеца се дължи обезщетение за този период в размер на 1984,50  лв., като за горницата над тази сума, предявеният иск следва да се отхвърли.

Съдът намира предявения иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка за недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. За да се допусне такава поправка, то трябва да е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението на извършеното основание да е признато за незаконно или валидно прекратяване на трудовото правоотношение, но в трудовата книжка да е допусната грешка при отразяване на основанието. Едва с влизане в сила на решението, с което уволнението е отменено този иск може да бъде предявен, т.е. към момента същия е преждевременно заведен, тъй като не е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението да е признато за незаконно и бъде отменено и не е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените разноски в размер на 147 лв. - заплатено  адвокатско възнаграждение.

          На основание  чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 229,38 лв. 

          С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА за недействителна клаузата, предвиждаща срок за изпитване на основание чл.70 от КТ, в допълнително споразумение към трудов договор №133 от 03.07.2014г., сключено между „Водоснабдяване и канализация" ЕООД и Г.К.И., ЕГН **********, на основание  чл. 74, ал.4 вр. с чл. 357 от КТ.

ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г.К.И., ЕГН ********** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ заповед №117/03.12.2014г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.К.И. на длъжност „***** в район Каварна" на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от 08.12.2014г.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ Г.К.И., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***** в район Каварна" във „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** сумата от 1984,50  лв. - обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - от 08.12.2014г. до 09.04.2015г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска  за разликата до претендирания размер от 2940 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г.К.И. иск за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на този иск.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати на Г.К.И., ЕГН **********   сторени по делото разноски в размер на 147 лв.   

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул."3-ти март" №59 да заплати по бюджетната сметка на ДРС държавна такса в размер на 229,38 лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен срок от датата на обявяването му в регистъра – 23.04.2015г.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар