петък, 20 октомври 2017 г.

практика трудови дела


http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2013/05/17052013/0163d813/24650913.htm

Р Е Ш Е Н И Е

 

№......

 

гр. Варна, 17.05.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, осми състав, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                                                                      ДИАНА ПЕТРОВА-ЕНЕВА

 

при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева гр. дело  № 1246 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

             

              Производството е образувано по жалба срещу решение № 532/ 14.02.2013 год.  по гр. д. № 19923/ 2010г. на Варненски районен съд, предявена от "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1. С цитираното решение на РС – гр. Варна е признато за незаконно и отменено уволнението на М.К.К., с ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед №426/27.10.2010г.; възстановен е М.К.К., с ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност-"ръководител звено информационно обслужване" в "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006; осъдено е дружеството  да заплати на М.К.К., с ЕГН **********,***, сумата от 10547.67лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода 28.10.2010г.-20.03.2011г., като иска е отхвърлен за разликата над 10547.67лв, до претендираните 13453.86лв. и за периода 21.03.2011г.-28.04.2011г., като неоснователен; осъдено е дружеството да заплати в полза на ВРС, сумата от 681.91лв., представляваща дължими ДТ и разноски за производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ. Като намира, че решението е неправилно и необосновано и е постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила,  моли да бъде отменено изцяло  и вместо него  да  се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените срещу дружеството – жалбоподател искови претенции като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените пред районния и въззивния съд разноски.

             С жалбата не са направени доказателствени искания.

             Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, представя писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар. Не заявява доказателствени искания. Редовно призована не се е явила в с.з., но е изпратила представител, чрез който поддържа и развива изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на жалбата, както и искането за присъждане на разноските, направени от въззиваемата страна в това производство.

За да се произнесе ВОС съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на М.К.К., с ЕГН **********,***, против "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1, с която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, по по реда на Глава "ХХV" от ГПК - бързо производство.

В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор №195 от 01.11.2007г., за неопределен срок, като ищеца заемал длъжността "ръководител звено информационно обслужване".Със Заповед №416 от 27.10.2010г. ищеца бил освободен от работа на основание чл.331 от КТ, поради постигнато съгласие между страните по предложение на работодателя, срещу заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. Твърди се, че в срока по чл.331 от КТ, т.е. до 28.112010г. ответникът не заплатил на ищеца уговореното обезщетение, поради което основанието за уволнението е отпаднало. На следващо място се твърди, че уволнението е незаконно, поради това, че заповедта не е подписана от двама от всичките четирима управители на ответното дружество.

Съдът е сезиран искане да постанови решение, с което да признае и отмени уволнението, извършено със Заповед №426/27.10.2010г., като незаконно, и да възстанови ищеца на работата, която същия е изпълнявал към деня на уволнението, както и след допуснато изменение на иска, да присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на 13453.86лв. за времето, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното изплащане на главницата.

В постъпилия отговор на исковата молба, чрез синдика С.В.М., се подържа становище за неоснователност на исковете, като се оспорват фактическите твърдения на ищеца. Твърди се, че уговорено между страните обезщетение на основание чл.331 от КТ в размер от 9000лв., е заплатено на 30.11.2010г., поради което не е налице неизпълнение от страна на работодателя, респективно не е налице незаконност на уволнението. На следващо място се твърди, че Заповед №416/27.10.2010г., с която е извършено атакуваното уволнение, е законосъобразна, тъй като е подписана от двама от общо четиримата управители на ответното дружеството, в съответствие с определения в чл.19, ал.3 от Дружествен договор на "Холидей Мениджмънт" ООД начин на управление на дружеството, а именно че "дружеството се управлява и представлява от всеки двама от избраните управители заедно". Поддържа се, че в случая не е налице незаконно уволнение, съответно за ищецът няма законово основание да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение, тъй като на 01.11.2010г. между страните е сключено споразумение, с което те са изразили "неотменимото си съгласие" да прекратят трудовото правоотношение, както и че извън въпроса за заплащането на уговореното обезщетение от 9000лв., нямат други финансови претенции една към друга за неточно и непълно изпълнение. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че са били в трудово - правни отношения, по силата на които, считано от 01.11.2007г. - безсрочно,  М.К.К.  е заемал длъжността "ръководител звено информационно обслужване".

Видно от представения по делото заверен препис от Предложение от 27.10.2010г. от "Холидей Мениджмънт" ООД  - л. 83, на посочената дата работодателя е отправил предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.331 от КТ, със заплащане на обезщетение в размер на 4 месечни възнаграждения в размер на 9 000.00 лева, прието от работника – ищец по делото. Приетото по делото Споразумение от 01.01.2010г. – л.155, потвърждава постигнатото между страните съгласие в същия смисъл. Със Заповед № 416 от 27.10.2010г., връчена на М. К. на 01.11.2010г., той е освободен от работа на основание чл.331 от КТ - по предложение на работодателя, с заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. Видно от същата тя  носи един подпис за работодател, за който от приетата като неоспорена от страните СПЕ, се установява, че принадлежи на К.В.Й.. От направената справка в Търговския регистър и приетия препис от Дружествен договор на "Холидей Мениджмънт" ООД, се установява, че към датата на уверението ответното дружество се е представлявано заедно от всеки двама от управители Т.Г.Г., И.Д.К., Л.В.П. и Б.М.К..

От постъпилото Писмо от НАП-ТДД Варна, ведно с приложение, се установява, че след прекратяване на процесното ТПО, ищеца е сключил последващ трудов договор на 21.03.2011г. със "Стоун компютърс".

В проведеното на 10.01.2013г. съдебно заседание е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че по банкова сметка *** ***, открита в "Сосиете Женерал Експресбанк", са превеждани трудовите възнаграждения на ищеца по времето, когато е бил служител в ответното дружество до м.09.2010г., след което - на 26.11.2010г., сметката е закрита от титуляра й М.К..

От представените извлечения по партидата на ответника в "Уникредит Булбанк" се установява, че на 26.11.2010г. ответното дружество е наредило превод от 9000лв. по вече закритата сметка BG50TTBB94001524047869, с основание заплащане на обезщетение по чл.331 от КТ, който превод е върнат обратно по сметката на наредителя на 29.11.2010г., поради закриване на сметката.

Установява се още, че на 30.11.2010г. е извършен нов превод, който видно от постъпилото писмо от "Уникредит Булбанк" е постъпил по сметката на ищеца на същата дата.

От заключението по приетата от съда и неоспорена от страните ССч.Е, се установява, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за един месец е 2242.31лв., или 13453.86лв. за шест месеца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените обективно, кумулативно съединени искове намират правно основание в разпоредбата на чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Твърдението на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, че уволнението е незаконно, се основават на упражненото по инициатива на работодателя право на уволнение срещу уговорено обезщетение. Ето защо носителят на това право - работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В конкретния случай, уволнението е оспорено от формална страна, относно изискванията на чл. ЗЗ1, ал. 3  КТ  - поради неплащане в 1-месечния срок от датата на прекратяване на трудовия договор, както и по същество, доколкото М. К. твърди, че дружеството – работодател не е представлявано надлежно – заедно от двама от общо четиримата управляващи и представляващи го управители.

Разпоредбата на чл.331, ал.1 вр. с ал.2 от КТ предвижда особена хипотеза прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие - по инициатива единствено на работодателя, срещу уговорено с работника обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, при условие, че работникът приеме писмено предложението в 7-дневен срок от получаване на предложението. Съгласно чл.331, ал.3 КТ, ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Доколкото по отношение на хипотеза чл.331 от КТ не са предвидени особени правила, следва да се приеме, че по отношение на същата са приложими тези касаещи основния състава на прекратяване на ТПО по взаимно съгласие уреден в чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Съобразно константната съдебна практика, включително и задължителна такава, по взаимно съгласие ТПО се прекратява в момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора от другата страна, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В разглеждания случай предложението е отправено от работодателя на 27.10.2010г. и върху същото е положен ръкописен текст за приемането му, за който текст не е спорно, че изхожда от работника. Дата на приемане на предложението не е посочена, но от дата на съставяне на заповедта за уволнение и съдържанието споразумението от 01.11.2010г. следва извода, че предложението е прието най-късно на следващия ден -  на 28.10.2010г., поради което страните са приели, че обезщетението се дължи най-късно на 28.11.2010г. В резултат от изложеното следва извода, че ТПО е прекратено на 28.10.2010г., респективно крайната дата на срока за плащане предвиден в чл.331, ал.3 КТ е 28.11.2011г. По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане в този срок, напротив установи се, че плащането е станало по-късно  - на 30.11.2010г. Ето защо и с оглед факта, че разпоредбата на чл.331, ал.3 от КТ е императивна, се налага извода, че уволнението е незаконно поради отпадане на основанието за извършването му с неплащане на уговореното обезщетение в 1-чесечния срок за това. Неоснователни са доводите на защитата в първоинстанционното производство, изложени и във въззивната жалба, че М. К. е възпрепятствал получаването на уговореното обезщетение в 1-месечния срок от уговарянето му като е закрил своята б.сметка, по която преди прекратяването на трудовия договор е получавал трудовото си възнаграждение. С това свое възражение дружеството работодател вменява задължение в тежест на работника -  да уведоми работодателя за промяната на банковата си сметка, но не установява с годни доказателствени средства  възникването му. С  подписването на трудовия договор, както и с подписването на приемане на инициираното по предложение на работодателя  прекратяване на трудовия договор срещу уговорено обезщетение в полза на работника, не е договаряно и не е поемано от страна на М. К. такова или подобно задължение, подлежащо на тълкуване в процеса, поради което съдът приема, че  не  е налице хипотезата на чл. 83, ал.1 ЗЗД, съгласно която, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника – в случая работодателя, от отговорност.  Не се установява виновно поведение на работника -  дължащ, но не указал, съдействие на работодателя да е станало причина за забавеното изпълнение на срочното му – по закон и споразумение, задължение за плащане на уговореното обезщетение. В случая, съгласно правилото на чл.68, б."а" ЗЗД, тъй като местоизпълнението не е определено от закона – КТ, от договора – приетото предложение,  или от естеството на задължението, работодателят е трябвало да извърши изпълнението на своето парично задължение в местожителството на кредитора – гр. Варна, по време на изпълнение на задължението. Предвид изложеното обжалваното решение, в тази си част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед този свой извод за незаконосъобразност на уволнението, първоинстанционния съд не е обсъдил другия довод, съставляващ самостоятелно основание на исковата претенция, на ищеца за опорочаване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение при издаване на заповедта за уволнение, приемайки че това няма да повлияе на изхода на спора. Неоснователно защитата на въззиваемата страна претендира произнасяне от въззивния съд по този довод – ненадлежно представляване на дружеството - работодател, тъй като в отговор на въззивната жалба М. К. е разполагал с възможността да депозира своя насрещна въззивна жалба, което не е направил. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд  се произнася служебно по валидността на първоинст. решение; по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 С оглед иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, съдът приема, че като законова последица от признаването на уволнението за незаконно, следва да бъде уважена претенцията на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, да бъде възстановен той на  заеманата преди уволнението длъжност. С оглед откритото производство по несъстоятелност, ще следва след влизането на решението на съда в сила, с оглед изпълнението му, ще следва да се  пре- уредят отношенията между  възстановения на работа работник  и работодателя – търговско дружество, действително обявено в несъстоятелност, но не заличено като юридическа личност.    3

 С оглед иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът има предвид следното: След като заповедта е отменена, то, ако работникът или служителят е останал без работа, му се дължи обезщетение от работодателя за максимален срок от шест месеца. С първоинстанционното решение е присъдено такова от датата на уволнението- период 28.10.2010г.-20.03.2011г., т.е. четири месеца и двадесет дни, в размер на правилно изчислената от РС – гр. Варна, съобразено с изслушаното заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните, сумата 10 547.67 лева. За разликата до претендирания шестмесечен период  21.03.2011г.-28.04.2011г., исковата претенция е отхвърлена Жалбата на „Холидей мениджмънт" – ООД, и в тази й част е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. 

            С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на въззивника за присъждане в тежест на въззиваеманата страна на разноските му по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

            Основателна е претенцията на въззиваеманата страна за присъждане на разноските й по делото в тежест на дружеството – въззивник, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 780.00 лева – платено адв.възнаграждение по договор за правна защита серия Б, № 174926/ м.03.2013 г. . За разликата от 780.00 лева до претендираните по списък в размер на 1 560.00 лева, искането е неоснователно, тъй като те съставляват разноски за платено в първоинст. производство адвокатско възнаграждение, относно която претенция съдът е изразил воля в решението си и в Определение № 4785/ 01.04.2013 г., което страната е имала право, но не е обжалвало, поради което то е влязло в законна сила. С цитираното е оставена без разглеждане молбата на ищеца в производството за изменение на необжалваното от него решение по делото, вкл. и в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл.272, предл. І-во ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/ 14.02.2013 г.  по гр. д. № 19923/ 2010г. на Районен съд – гр. Варна, осми състав.

ОСЪЖДА   "Холидей Мениджмънт" ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 103952006, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул."Граф Игнатиев" №34, ет.1, ап.1, представлявано от С.М. – синдик, на основание чл.78, ал.3 ГПК,  да заплати на М.К.К., с ЕГН **********,***, сумата 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лева – деловодни разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 23.05.2013 г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар