петък, 20 октомври 2017 г.

Съдебна практика трудови дела

http://npazar.court-sh.org/img/File/dela_2015/00634515/34062215.htm

 

Р Е Ш Е Н И Е     № 232

гр. Н., 06.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съдН. в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното гражданско дело №340 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от страна на ищцата В.Р.Г. *** против ответната страна Основно Училище "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И..

 

Ищцата В.Р.Г. твърди в исковата молба, че на 13.01.2015 г., на основание чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е сключила трудов договор с ответната страна с №121 от 12.01.2015 г. Същата била назначена на длъжност възпитател в ОУ „***" – с. П., обл. Ш.. Трудовият договор бил сключен за определено време – до завръщането на титуляра Н. П. Д.. Ищцата работила в същото училище и преди – в периода 18.11.2014 г. – 16.12.2014 г., отново по сключен договор за заместване, но тогава изпълнявала длъжността старши учител. На 06.02.2015 г. ищцата получила обаждане от директора на учебното заведение, който я уведомил, че на 09.02.2015 г. тя ще получи заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение по автобуса, с който ищцата и колегите й пътували от гр. Ш. до с. П.. След получаването на заповедта ищцата се регистрирала в Бюрото по труда – гр. Ш.. Седмици след това ищцата разбрала, че заместваният от нея титуляр не се е връщал на работа, а на заеманата от ищцата позиция е било назначено друго лице. Поради така изложените обстоятелства, ищцата счита, че работодателят й незаконосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение. Затова ищцата моли, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да постанови неговата отмяна; да я възстанови на заеманата от нея длъжност – възпитател в ОУ „****" – с. П., обл. Ш.; както и да осъди ответната страна да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно за периода от 09.02.2015 г. до 22.06.2015 г. в размер кратен на брутното й трудово възнаграждение месечно от 821, 91лв.

            На ответната страна са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея. В законовия срок за отговор по иска такъв е депозиран от И.С.И., в качеството му на директор на ОУ „***" – с. П.. В отговора се сочи, че ответната страна не оспорва фактите, че с ищцата е бил сключен трудов договор за определено време – до завръщане на Н. П. Д., както и че този договор е прекратен на 09.02.2015 г. Прекратяването на договора било извършено, защото титулярът на длъжността следвало на 09.02.2015 г. да се върне на работа, тъй като отпускът му по болнични изтичал на 08.02.2015 г. Титулярът на длъжността Д. информирал директора на училището, че на 09.02.1015 г. сутринта ще посети болнично заведение и след това ще даде отговор дали ще се върне на работа в 11, 30 часа, когато започвало работното време за длъжността му. Затова директорът уведомил ищцата в този ден – на 09.02.2015 г. да не пътува за работа. Смятал, че на 09.02.2015 г. титулярът ще се върне на работа. Всъщност заместваният се върнал на работа на 25.05.2015 г. По съществото на делото представителят на ответната страна моли, предявената искова молба да бъде отхвърлена.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е установено с категоричност, че между страните е било налице трудово правоотношение. Сключен е бил трудов договор №121/12.01.2015 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността възпитател в ОУ „***" – с. П., считано от 13.01.2015 г. Трудовият договор е бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ - за определено времедо завръщането на Н. П. Д.. Също така безспорно е доказано по делото, че със заповед на Директора на училището №161/09.02.2015 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от същата дата. Основанието за прекратяване на трудовия договор, посочено в заповедта е „изтичане на уговорения срок". Всъщност заместваният от ищцата служител Н. Д. не се завърнал на работа на 09.02.1015 г. Видно е от представените по делото в заверени копия болнични листи, че същият е бил в болнични от 07.01.2015 г. до 08.02.2015 г. и след това от 09.02.15 г. до 10.03.2015 г. Д. се завърнал на работа през месец майна 25.05.2015 г., в който месец отработил един ден. От представените от ответната страна справка за начислените възнаграждения и осигурителни плащания на Д. за месец май 2015 г. и отчетен доклад се установява, че през месец май той е ползувал един ден отпуск и е отработил един ден – 26.05.2015 г. Доказано е също така по делото, че от прекратяването на трудовото правоотношение мужду страните и до момента ищцата не е в трудовоправноотношение с друг работодал, а същата е регистринана в Бюрота по труда. Това обстоятелство е доказано от представената по делото служебна бележка №175/24.03.2015 г., изд. от ДирекцияБюро по труда" – гр. Ш., както и от констатацията на съда, извършена въз основа на представената от ищцата трудова книжка, а именно, че там няма отбелязване за сключен последващ трудов договор, след вече прекратения с ответната страна. Наред с това, се доказва по делото от назначената съдебно-счетоводна експертиза, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец е в размер на 821, 91 лв., включващо основна заплата, клас за придобит трудов стаж и професионален опит, клас квалификация и СБКО, а брутното трудово възнаграждение ва ищцата за един работен ден е в размер на 39, 14 лв.

Предвид гореустановениге факти на базата на представенитге от страните по делото доказателства, съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно:

Претенцията по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Този иск е основателен и доказан. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, защото е извършено на основание, което е неотносимо към сключения трудов договор. Трудовияут договор, сключен с ищцата, е бил на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ и прекратяването му е следвало за се извърши на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ – със завръщането на титуляра, а не както е сторено - на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. Тук не е бил налице сключен срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Трудовият договор за заместване на остъстващ служител по същността си също е срочен. Неговият срок не е определен, но е определяемдо зъвръщане на замествания. Така, че прекратяването му се извършва със завръщане на титуляра, а не с изтичане на предварително уговорен между страните срок. Наред с това по делото е установено също, че в случая заместваният не се е върнал на работа на 09.02.2015 г. Аргументите, които се излагат от ответната страна в тази насока, а именно, че през работния ден на 09.02.2015 г. директорът не е знаел със сигурност дали заместваният ще се върне, или не на работа, са несъстоятелни. При липса на категорични данни за завръщането на титуляра, не би следвало да се прекратява правоотношението. Предвид тези съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се увяжи, като съдът признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно и го отмени.

Претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Принципно този иск е акцесорен по отношение на предходния и при уважаването на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва съдът да постанови възстановяване на ишцата на длъжността, заемата от нея преди уволнението. Но за да може съдът да постанови това възстановяване, е необходимо ищцата да е носител на правото за възстановяване. Установено е безспорно в случая, че заместваният се е върнал на работа на 25.05.2015 г. – факт, осъществен в хода на производството, който съдът следва да съобрази, независимо, че е настъпил след предявяването на иска. Както по-горе бе споменато трудовият договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ се приема за вид срочен такъв, като срокът му изтича със завръщането на замествания. Но ако в хода на делото срокът на договора е изтекъл /без значение за какъв вид срочен договор се касае/, то съдът няма как да възстанови заместващия на предишната длъжност, защото заместващит вече не е носител на правото да бъде възстановен, тъй като е изтекъл определяемият срок на договора, който срок е от значение за съществуването на правоотношението между ищцата и ответното учебно заведение. Поради това съдът счита, че искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ като неоснователен и недоиказан следва да се отхвърли.

Претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Този иск е частично основателен и доказан. Приемайки уволнението за незаконосъобразно, съдът следва да постанови на ищцата да бъде заплатено от страна на ответника обезщетение за времето, през което тя е останала без работа. Категорично е установено по делото, че ищцата от прекратяването на трудовия договор с ответната страна и до момента не работи. Обезщетението, обаче й се следва за времето, през което не е могла да работи по причина на уволнението, а този преиод в случая е от прекратяването на трудовия договор на 09.02.2015 г. до завръщане на титуляра на 25.05.2015 г. Размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на месечното трудово брутно възнаграждение на ищцата за последния месец, в който тя е отработила всички работни дни. Установено е по делото, че от сключването на трудовия договор между страните и до прекратяването му, няма месец, в който ищцата да е отработила всички работни дни. Поради това съдът приема, че следва обезщетението й да се изчисли на базата на брутното трудово възнаграждение на ищцата за един работен ден. Така изчислено обезщетението за работните дни в периода от 09.02.2015 г. до 24.05.2015 г. включително, на базата на дневно брутно трудово възнаграждение от 39, 14 лв., възлиза на сумата от 2 739, 80 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищцата. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в останалата му част до пълнтия му размер, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

            При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна следва да заплати по сметка на Новопазарския районен съд дължимите по делото такси за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 3 и разноските за предоставената на ищцата правна помощ, съобразно уважената част от исковата молба. Дължимата държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е от 30 лв., а таксата за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е 109, 59 лв. Ответната страна следва да заплати по сметка на съда и сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото експертиза, както и сумата от 50 лв., съставляваща възнаграждение на назначения на ищцата представител с оглед предоставената й правна помощ, съобразно уважената част от исковата молба. От своя страна ищцата следва да заплати държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ в размер на 30 лв., както и разноски за предоставената й правна помощ, в съответствие с отхвърлената част от исковата молба, в размер на 25 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА уволнението на В.Р.Г. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед №161/09.02.2015 г. на Директора на Основно Училище "***" – с. П., обл. Ш. за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ от В.Р.Г. с ЕГН ********** *** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И., а именно за въдстановяване на длъжността, заемана от ищцата преди уволнението.

            ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., ул. „***", №***, представлявано от Директора И.С.И. да заплати на В.Р.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 2 739, 80 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 09.02.2015 г. до 24.05.2015 г. включително.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от В.Р.Г. с ЕГН ********** *** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И. в останалата му част до пълния му размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., ул. „***", №***, представлявано от Директора И.С.И. да заплати по сметка на Районен съд – Н. следните суми: 139, 59 лв. /сто тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - държавна такса за предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ; сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ - възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото експертиза и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - възнаграждение на назначения на ищцата представител, осъществил правна помощ в нейна полза.

ОСЪЖДА В.Р.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Н. следните суми: 30 лв. /тридесет лева/ - държавна такса за предявения иск по чл.344, ал.2 от КТ и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ -

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 06.07.2015 г.

 

 

                                                  

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /

Няма коментари:

Публикуване на коментар