петък, 1 октомври 2010 г.

Латински сентенции

Вчера търсих някакви изрази на латински, но нещо нищо не открих на прима виста. Заради това се разрови с разни ключови думи като „изрази преведи на латински, превод на латински” и най-накрая намерих. За да не ги търся отново и за да е по удобно на всички ни сложих всичко сентенции на латински, които намерих тук на едно място. Защото в нета хората са ги слагали било само латински сентенции, преведени на български, било превода и след това оригиналните латински мъдрости. Сега всичко е на едно място, дори и да има повторения е по-добре, отколкото да пропуснем нещо. Успех

A
A bove maiore discit arare minor - Старият вол учи младия да оре
A capillusque ad ungues (Petronius) - От косите до ноктите на краката (Петроний)
A capite - От главата (от началото)
A contrari- доказване от обратното
A Deet Rege - От Бога и царя
A die - От този ден
A fortiori - Още повече
A limine - От прага (веднага)
A linea – на нова страница
A nulldiligitur, qui neminem diligit - Никой не обича този, който сам не обича никого
A pedibus usque ad caput – от нозете до главата
A posse ad esse - От възможност към действителност
A posteriori - Изхождайки от натрупания опит на базата на опита Правейки извод от опита
A prima facie - на пръв поглед
A priori – предварително, преди опита, без проверка, независимо от опита Независимо от натрупания опит
A recta conscientia non oportet discedere - Не трябва да се отстъпва от разумните убеждения
A solis ortu usque ad occasum - от изгрев слънце до залез
A tulare incipe - Започвай от своето огнище (говори отначало за себе си, а след това за другите)
A verbis ad verbera - От думи към удари
A vol d'oiseau (а воль д'оазо) - От птичи полет
Ab absurd- от противното (метод за доказване)
Ab aliexpectes, alteri quod feceris - Чакай от другия това, което си му направил
Ab aliеxspectes, alteri quod feceris - Очаквай от другия товa, което му направиш
Ab antiquo - Отдавна, от стари времена
Ab equis ad asinos - От кон на магаре (понижение в длъжност)
Ab exterioribus ad interiora - от външното към вътрешното
Ab haedis scindere oves - Да се отделят овцете от козите (тоест: да не се смесва хубавото с лошото)
Ab hinc - Отсега нататък
Ab hoc et ab hoc – и така и иначе, и тако и вако
Ab igne ignem (Cicero) - От огъня - огън (Цицерон)
Ab impectore - Откровено, от душа/ буквално- "от дълбините на сърцето" / изцяло искрено, от душа и сърце
Ab incunabulis - От люлката (от детството, от самото начало)
Ab initi- От начало от възникването, от началото
Ab initinullum, semper nullum - Отначало ли е нищо - и нататък нищо
Ab Iove principium (Vergilius) - Започва се от Юпитер (тоест: започвай от най-важното) (Вергилий)
Ab origine – от самото начало, по произход
Ab ov– от началото (буквално – от яйцето)
Ab ovusque ad mala - От яйцето до ябълките, ie от началото до края от началото до края (Хораций) (буквално: от яйцето до ябълката – при римляните обедът започвал с яйце и завършвал с ябълки)
Ab uncrimine disce omnes (Vergilius) - По едно престъпление съди за всички останали (Вергилий) Ab urbe condita - От (годината) на основаване на града (Рим) (тоест: от 753 г прне)
Ab urbe condita - от основаването на Рим
Abiit, excessit, evasit, erupit – отиде си, скри се, спаси се, избяга (Цицерон)
Abiit, non obiit - Отиде си, но не загина (няма го, но споменът за него е жив)
Absens carens - Отсъстващият вреди на себе си
Absentem laedit, qui cum ebrilitigat - Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ (Syrus, Сир)
Absentem laedit, qui cum ebrilitigat (Syrus) - Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ (Syrus)
Absit dict(verbo) invidia (Livius) - Нека думата бъде свободна от завист (Ливий) Absolutum dominium - Абсолютна (неограничена) власт
Absolutum dominium - Абсолютна, неограничена власт
Absque omni exeptione - Без каквото и да е било изключение Без всякакво изключение Без каквото и да е съмнение
Absurdum in adiect- Безсмислено предложение
Abusus in Bacch– злоупотреба с вино
Abusus non tollit usum - Злоупотребата не изключва употребата
Acidum - Киселина
Acrius appetimus nova, quam iam perta tenemus - По-упорито се стремим към новото, отколкото да пазим вече придобитото
Acta diurna – произшествието на деня, хроника
Acti labores iucundi - Приятен е краят на работата
Actum atque tractatum - направено и обсъдено
Actum ne agas! - Не прави правеното!
Acu rem tetigisti (Plautus) - Ти докосна с игла (тоест: засегна болезнено) (Плавт)
Ad absurdum - привеждане на нелеп извод
Ad augusta per angusta - Към височини през теснини (през трудности) (девиз на заговорниците в "Ернани" на Виктор Юго)
Ad avisandum – за предварително уведомяване
Ad bestias (damnare) - (Да се осъди) на разкъсване от дивите зверове в цирка - Наказание, използвано в древния Рим за престъпници, извършили убийство, грабеж и тн
Ad Calendas (Kalendas) Graecas - До гръцките календи (тоест: никога) - Римляните наричали календи първия ден от всеки месец Гърците нямали такова понятие
Ad cogitandum et agendum homnatus est - Човекът е роден да мисли и да действа
Ad delectandum - За удоволствие; за наслаждение
Ad disputandum - за обсъждане
Ad dufestinans neutrum bene peregeris - Вършейки прибързано две работи, няма да се справиш добре с ни една
Ad exemplum - по образец; за пример
Ad fontes – връщане към източниците, към оригинала
Ad futuram (perpetuam) rei memoriam - За бъдеща (вечна) памет; за дълга (вечна) памет
Ad gloriam – За слава
Ad Herculis columnas - До Херкулесовите стълбове (тоест: до крайна степен на нещо, до последен предел)
Ad hoc - Към това (за дадения случай, за тази цел, впрочем, за това, за конкретния случай, за тази цел)
Ad hominem - Относно човека
Ad honores - Заради честа; даром, безвъзмездно
Ad infinitum - До безкрайност до край
Ad instantiam - по ходатайство
Ad Kalendas Graecas - за неопределен срок, никога, на куково лято (буквално: след гръцките календи, каквито всъщност гърците нямат)
Ad libitum - По желание; по избор
Ad literam (literas) - Дословно, буквално
Ad litteram - Буквално
Ad meliorem – към по-добро
Ad memorandum - За спомен (за да не се забрави)
Ad modum - По подобие
Ad multos anos! - За много години!
Ad notam - За сведение
Ad notanda - Трябва да се отбележи
Ad notata - Забележка
Ad nova omnes concurrunt - Всички бързат към новото
Ad opus! - На работа!
Ad patres - Към прадедите, ie към смъртта
Ad patres - При отците; при предците (тоест: да умреш) Към прадедите (те към смъртта)
Ad poenitendum properat, citqui iudicat - Който бързо взема решение, може бързо да се разкае (Сир)
Ad poenitendum properat, citqui iudicat (Syrus) - Който бързо взема решение, може бързо да се разкае (Сир) (може бързо да се разкае (Syrus))
Ad referendum - На/за референдум за доклад
Ad rem - Към дело по същество, към важното
Ad restim res rediit (Terentius) - Работата стигна до въжето (тоест: ) (Теренций)
Ad tertium – трето
Ad unguem - До нокътя (до съвършенство, съвсем точно)
Ad unum (omnes) - Всички до един; всички без изключение
Ad usum - За употреба за използване
Ad usum internum - За вътрешна употреба
Ad usum internum – за вътрешно използване, употреба
Ad usum proprium – за собствена употреба
Ad valorem - nдостойнство
Ad valorem - Според цената
Ad verbum audientum - За устно събеседване (да се извика, да се покани)
Ad virtutem via ardua est - Стръмен е пътят към мъжеството
Adhibenda est in iocandmoderati- Трябва да се знае мярка в шегите
Advocatus diaboli - Адвокат на дявола (Понятието идва от Средновековието, когато решавайки да канонизира някого, Църквата устройвала диспут между двама монаси Единият (Advocatus Dei) по всякакъв начин хвалел делата на покойния мъченик или угодник, докато другият монах е бил длъжен да докаже, че канонизируемият всъщост немалко е грешил и не е достоен за високото звание Той е представлявал "адвокатът на дявола")
Aestas non semper durabit: condite nidos! - Лятото няма да продължава вечно: вийте гнезда! (тоест: хващайте се своевременно за работа, използвайте случая)
Aetas dilcissima adulescentia est - Младостта е прекрасно време от живота
Aetate fruere, mobili cursu fugit - Ползвайте живота, защото е бързотечен (Сенека)
Aetate fruere, mobili cursu fugit - Ползвайте живота, защото е бързотечен (Луций Аней Сенека)
Aetate fruere, mobili cursu fugit (Seneca) - Ползвайте живота, защото е бързотечен (Сенека)
Aeterna urbs - Вечният град (тоест: Рим)
Agere cum dignitate et venustate - Да се държиш с достойнство и изящество (Cicero, Цицерон)
Agere cum dignitate et venustate (Cicero) - Дръж се с достойнство и изящество (Цицерон)
Agnoscveteris vestigia flammae (Vergilius) - Виждам следите на някогашен огън (тоест: на някогашна любов) (Вергилий)
Aiunt multum legendum esse, non multa - Казват, че не трябва да се чете много, а подбрани неща
Alba discernere et atra non posse - Да не можеш да отличиш бялото от черното
Albis dentibus deridere (aliquem) - Да се смея открито над някого (в смисъл: доброжелателно)
Alblapilldiem notare - Да отбелязваш деня с бяло камъче - Древните римляни отбелязвали щастливите дни с бели камъчета
Alea iacta est - Жребият е хвърлен (Гай Юлий Цезар при преминаването на Рубикон)
Alea iacta est - Жребият е хвърлен (тоест: взето е смело решение) - Според преданието тези думи са изречени на 10 януари 49 г преди новата ера от Гай Юлий Цезар, когато решил да премине граничната река Рубикон и с това да сложи начало на гражданска война
Alea iacta est - Жребият е хвърлен (Юлий Цезар)
Alea jacta est – жребият е хвърлен, взето е окончателно и безвъзвратно решение (Юлий Цезар)
Alia omnia - Всичко друго (тоест: каквото и да е, само не това)
Alias - В друго време; на друго място; иначе (казано)
Alias - по-друг начин, иначе, освен това
Alibi - На друго място
Alibi – на друго място
Aliena laudat‚ qui genus iactat suun - С чуждо имущество се хвали този, който се хвали с произхода си (Сенека)
Aliena laudat‚ qui genus iactat suun (Seneca) - С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си (Сенека)
Aliena nobisq nostra plus aliis placent (Syrus) - Чуждото повече се харесва на нас, нашето - на другите (Syrus)
Aliena vitia in oculis habemus, а tergnostra sunt – чуждите пороци са ни пред очите, нашите – зад гърба; виждаш сламката в очите на другия, а не виждаш гредата в своите очи
Aliena vitia in oculis habemus‚ a tergnostra sunt - Чуждите пороци са пред очите ни, а нашите - зад гърба ни
Aliena vitia quisque reprehendi mavult - Всеки предпочита да осъжда чуждите пороци
Alienis delectari malis - voluptas inhumana - Да се радваш на чуждото нещастие е нечовешко наслаждение
Aliis si licet‚ tibi non licet - Ако на другите е провървяло, на тебе не е
Alimore vivit - Всеки живее по своите си обичаи
Aliud ex alimalum - Едно зло идва от друго
Aliud sceptrum‚ aliud plectrum - Едно е скиптър, друго е плектър (тоест: не всеки може да бъде цар и актьор)
Alium silere quod voles, primus sile (Seneca) - Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам (Сенека)
Alius aliplura invenire protest, nemomnia (Бор ) - Един може да открие повече от друг, но никой не може да открие всичко(Бор)
Alma mater - кърмеща майка, майка-кърмилница (почтително за учебно заведение)
Alma mater (Seneca) - Майка-кърмилница (метафорично название на учебно заведение) (Сенека)
Alter eg- моя двойник, другото ми аз
Altera pars - Друга (противоположна) страна
Altera pars - другата (противната) страна
Alteri vivas oported, si tibi vis vivere(Seneca) - Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си (Сенека)
Altissima quaeque flumina minimsollabuntur - Дълбоката река тихо тече
Altissima quaeque flumina minimsollabuntur - Най-дълбоките реки текат с най-малък шум
Amabilis insania! Dulce periculum! (Horatius) - Приятно безумие! Сладостен опит! (Хораций)
Amant alterna Camenae (Vergilius) - Камените (музите) обичат промените (Вергилий)
Amantes amentes - Влюбените са лишени от разум
Amantes amentes(Terentius) - Влюбените са безумни (Теренций)
Amantis iusiurandum poenam non habet(Syrus) - Клетвата на любовника не подлежи на наказание (Syrus)
Amantium ira amoris integratio(Terentius) - Гневът на влюбения е възраждане на любовта (Теренций)
Amare simul et sapere ipsi Iovi non datur - Да обича и едновременно с това да запази разсъдъка си не е дадено дори на Юпитер
Amat pacem Phidias - Фидий обича мира (изкуството се нуждае от мир)
Amat victoria curam - победа обича старанието (грижата)
Amat victoria curam - Победата обича прилежанието (няма победа без трудности)
Ambmeliores - И единия като другия
Amemus patriam, pareamus legibus - Да обичаме родината и да се подчиняваме на нейните закони!
Ames parentem, si aequus est; si aliter, feras (Syrus) - Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е - търпи (Syrus)
Amici fures temporum (temporis) - Приятелите са крадци на време (за приятелите е необходимо време)
Amici mores noveris, non oderis! - Опознай характера на приятеля си и няма да има омраза
Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est - Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна
Amicitia nisi in bonis (inter bonos) esse non potest - Дружба може да има само между добри хора
Amicitia semper prodest, amor et nocet(Syrus) - Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди (Syrus)
Amicitiae coagulum unicum est fides(Syrus) - Дружбата най-добре се скрепя с вярност (Syrus)
Amicitiae immortales, mortales inimicitiae debent esse - Дружбата трябва да бъде безсмъртна, враждата - мигновена
Amicitiam natura ipsa peperit - Самата природа е създала дружбата
Amicos amamus, a quibus amamur - Обичаме приятелите, от които сме обичани
Amicos res secundae parant, adver sae probant - Приятелите ги създава щастието, нещастието ги поставя на изпитание
Amicum laedere ne iocquidem licet(Syrus) - Приятелят не трябва да се обижда дори с шега (Syrus)
Amicum perdere est damnorum maximum(Syrus) - Загубата на приятел е най-голямата загуба (Syrus)
Amicus amic(sum) - Приятел съм на приятеля
Amicus animae dimidium - Приятелят е половината ни душа
Amicus certus in re incerta cernitur – верния приятел в беда се познава
Amicus certus in re incerta cernitur (Ennius) - Истинският приятел се познава в беда (Ений)
Amicus cognoscitur amore, more, ore, re - Приятелят се познава по любовта, характера, приказката и постъпките
Amicus est tamquam alter idem (Cicero) - Приятелят е като второ аз (Цицерон)
Amicus hominis, inimicus causae - Приятел на човека, враг на делото ("дружбата си е дружба, но Syrusенето е с пари")
Amicus optima vitae possessi- Приятелят е най-доброто съкровище на света
Amicus Plato, amicus Socrates, sed magis amica veritas - Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината (Aristoteles, Аристотел)
Amicus Plato, amicus Socrates, sed magis amica veritas (Аристотел ">Aristoteles) - Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината (Аристотел)
Amicus Plato, sed magis amica veritas – Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа (Аристотел)
Amicus usque ad aras - Приятел до олтара (гроба)
Amittit meritproprium, qui alienum appetit (Phaedrus) - Заслужено губи своето богатство този, който иска чуждото (Федър)
Amor caecus - Любовта е сляпа
Amor magister optimus - Любовта е най-добрият учител
Amor misceri cum timore non potest (Syrus) - Любовта не трябва да се съпътства от страх (Syrus)
Amor non est medicabilis herrbis - За любовта билка (лек) няма
Amor non est medicabilis herrbis - За любовта няма билка
Amor omnia vincit - Любовта побеждава всичко
Amor patriae - Любов към родината
Amor perennis castae coniugis manet (Seneca) - Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам (Сенека)
Amor vincit omnia - Любовта побеждава всичко
Amor, ut lacryma, oculis oritur, in pectus cadit (Syrus) - Любовта на преданата жена остава вечна (Syrus)
Amoris vulnus sanat idem, qui facit (Syrus) - Любовните рани лекува този, който ги прави (Syrus)
Anathema sit - Да бъде проклет
Angius in herba - Змия в тревата, ie скрита опасност (Vergilius, Вергилий)
Angius in herba (Vergilius) - Змия в тревата (скрита опасност) (Вергилий)
Anima mundi - Душа на вселената (център на нещо)
Anima sana in corpore sano – здрав дух в здраво тяло
Anima vilis - Подла душа (подъл човек)
Animos labor nutrit - Трудът храни умовете
Animsanin corpore sana - Здрав дух в здраво тяло
Animus aequus optimum est aerumnae condimentum (Platus) - Равновесието на духа е най-доброто лекарство за скръбта (Плавт)
Anni currentis (а с) - тази (текущата) година От този род
Anni futuri (а f) – следващата година
Annum novum bonum felicem faustum fortunatumque! - Щастлива Нова година!
Annus superior semper melior - Изминалата година е винаги по-добра
Ante Christum - Преди Христос (до християнската ера)
Ante lentem augere ollam - До варивото да намериш гърне (на време да направиш нещо)
Ante victoriam ne canas triumphum - До победата не говорят за триумф
Antiqua, quae nunc sunt, fuerunt olim nova - Това, което е сега старо, някога е било ново
Antiqumodo, antiqumore - По старо правило, по стар обичай
Apertae Musarum ianuae - Вратата към музите е отворена (всеки може да се занимава с изкуство)
Aqua - Вода
Aqua vitae (Terentius) - Вода на живота (ракия) (Теренций)
Aquila non capit (captat) muscas - Орелът не лови мухи
Aquila non captat muscas - Орелът не лови мухи
Aquilam volare doces - Учиш орела да лети (някого да прави това, което знае)
Arare bove et asin- Да ореш с вол и магаре (да правиш нещо несъвместимо)
Arbiter elegantiae (elegantiarum) - Съдия по изящност
Arbor mala, mala mala - Лошо дърво, лоши плодове
Arbor vitae – дървото на живота
Arcum intensifrangit, animum remissi(Syrus) - Лъкът се чупи от прекомерно напрягане, а душата от вялост (Syrus)
Argumenta non numeranda, sed ponderanda sunt - Доказателствата се определят не от количеството, а от тежестта си
Argumentum ad hominem - Доказателство, основаващо се не на обективни данни, а разчитащо на чувствата на този, когото убеждаваме
Argumentum ad ignorantiam - довод, пресметнат на неосведомеността на събеседника
Aristoteles non semper Aristoteles - Аристотел не винаги е Аристотел (и мъдрецът може да сгреши)
Arma virumque can(Vergilius) - Възпявам военните подвизи на героя (Вергилий - началото на "Енеида")
Arrectis auribus - Да слушам с наострени уши
Ars alit artificem - Изкуството храни твореца
Ars est celare artem - Задача на изкуството е да скрие изкуството (добрият художник трябва да създава илюзия за истински живот)
Ars longa, vita brevis (Hippocrates) - Животът е кратък, изкуството вечно (Хипократ)
Ars longa, vita brevis est – науката е безгранична, а животът е кратък, изкуството е дълговечно, животът е кратък (Хипократ) (коментар)
Ars Phoebea - слънчево (лечебно) изкуство
Arte – майсторски, изкусно
Arte et humanitate, labore et scientia – (Чрез) изкуство и човеколюбие, с труд и знание
Artem non odit nisi ignarus - Само невежата мрази изкуството
Artes liberales - Свободни изкуства (средновековно название на седемте светски науки: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика)
Artes molliunt mores - Изкуствата смекчават нравите
Artificem commendat opus - Творбата хвали художника, ie тя е показател за таланта му
Asens heres non erit - Отсъстващите не се броят за наследници
Asinus asinorum - Магаре над магаретата (глупак над глупаците)
Asinus asinum fricat - Магарето се търка в магаре(глупак глупака хвали)
Asinus Buridani inter duprata - Буриданово магаре между две поляни (метафорически пример, характеризиращ състояние на нерешителност)
Asinus in tegulis - Магаре на покрива (нещо невиждано)
Asinus stramen mavult quam aurum - Магарето предпочита постелката пред златото (всеки си има своя гледна точка за нещата)
Atrocitati mansuetudest remedium - Кроткостта е лекарство за жестокост
Audaces fortuna iuvat - Щастието спохожда смелите
Audaces fortuna iuvat timidosque repellit - На смелите съдбата помага, страхливите ги отказва
Audaces fortuna juvat – на смелите съдбата помага (Вергилий)
Audendum est: fortes adiuvat ipsa Venus - Трябва да бъдеш смел: на смелите помага самата Венера
Audendvirtus crescit, tardandtimor (Syrus) - Мъжеството нараства от смели постъпки, страхът - от колебание (Syrus)
Audi multa, loquere pauca - Слушай много, говори малко
Audiatur et altera pars - Да се изслуша и другата страна (стара юридическа формула) трябва да се изслуша и другата страна (необходимо е да бъдат изслушани и обвиняемия и обвинителя)
Auferte malum ех vobis - изкоренете (изтръгнете) злото сред вас
Aurem substringe loquaci (Horacius) - Наостри уши край бъбривеца (Хораций)
Aures hominum novitate laetantur - Човешките уши се утешават с новини
Auri sacra fames (Vergilius) - Проклета жажда за злато (Вергилий)
Aurora Musae (Musis) amica (est) - Аврора е приятелка на музите (утринните часове са най-благоприятни за умствен труд)
Ausculta et perpende - Слушай и преценявай
Auscultare disce – учете се (внимателно) да слушате
Auscultare disce, si nescis loqui - Учи се да изслушваш, ако не можеш да говориш
Aut bibat, aut abeat! - Или да пее, или да си отива! (или да се подчинява на правилата на обществото, или да си отива)
Aut Caesar, aut nihil - Или всичко, или нищо
Aut Caesar, aut nihil - Или Цезар, или нищо (или всичко, или нищо)
Aut cum scuto, aut in scut- Със щит или върху него (ie или да се върнеш победител, или да загинеш)
Aut cum scuto, aut in scut- Със щита или на него (или да се върнеш победител, или да загинеш)
Aut inveniam viam, aut faciam - Или ще намеря пътя, или ще прокарам път
Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium - Жената или мрази, или обича, трето положение няма
Aut prodesse volunt, aut delectare poetae (Horatius) - Поетите се стремят да носят или полза, или наслада (Хораций)
Aut vincere, aut mori - победа или смърт; да победиш или да умреш
Aut Сaesаr, aut nihil - всичко, или нищо; или Цезар, или нищо
Auxilia humilia, firma consensus facit (Syrus) - Съгласието прави незначителната помощ по-силна (Syrus)
Auгеа mediocritas – златната среда
Avaritia neque copia, neque inopia minuitur - Алчността не намалява нито от богатството, нито от недостига
Avarquid mali optes, nisi ut vivat diu? (Syrus) - Какво по-лошо можеш да пожелаеш на скъперника, освен да живее по-дълго (Syrus)
Avarum irritat, non satiat pecunia (Syrus) - Парите дразнят скъперника, а не го успокояват (Syrus)
Avarus animus nullsatiatur lucr- Скъперническата душа не се насища от никакви богатства (Сир)
Avarus animus nullsatiatur lucr(Syrus) - Скъперническата душа няма да се насити на никакви богатства (Syrus)
Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant! - Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват (поздрав на гладиаторите преди битка)
Ave, Caesar! Мorituri te salutant! - Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император)
Ave, Caesar! Мorituri te salutant! - Здравей, Цезаре! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император)
Avis rаrа - рядка птица, уникат
Aрertо libr- от листа, без подготовка
B
Barba non facit philosophum - Брадата не прави човека философ
Barbarus hic egsum, quia non intelligor ulli - Варваринът тук съм аз, защото никой не ме разбира (Овидий)
Beata stultica - блажена глупост
Beatitudnоn est virtutis praemium, sed ipsa virtus – щастието не е н наградата за доблест, а в самата доблест (Спиноза)
Bellum omnium contra omnes - Война на всички против всички.
Bene diagnoscitur, bene curatur - Правилна диагноза, успешно лечение
Bene qui latuit, bene vixit - Този, който живее добре, живее незабелязан (Публий Сир)
Benedicite! – На добър час!
Bis – два пъти
Bis dat, qui citdat – който бързо дава, дава два пъти (Публилий Сир)
Bona valetudmelior est quam maximae divitiae - Доброто здраве е по-хубаво от най-голямото богатство
Bonus pater familias - добър (грижлив) домакин (стопанин)
Brevi manu - без формалности (букв: с къса ръка)
Brevis esse laboro, obscurus fiо – ако се постарая да съм кратък, ще съм непонятен
C
Caecus non iudicat de colore - Слепият не съди за цветовете
Canes latrant, caravanna attamen it! - Кучетата си лаят, керванът си върви!
Carpe diem! - Улови мига
Castigare ridendmores – със смях да поправях нравите
Casu - случайно
Casus - случай
Casus belli - повод за война, за конфликт
Causa causalis – причината на причините, основната причина
Cave! – Внимавай! Пази се!
Certum est, quia impossibile - Сигурно е, защото е невъзможно
Cessante causa, cessat effectus - с прекратяването на причината се прекратява и действието
Ceteris paribus - при равни други условия
Ceterum censeCarthaginem esse delendam! - Впрочем, смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен! (Катон Стари, вж "Delenda Carthago!")
Chirurgus mente prius et oculis agat, quam armata manu - нека хирургът първо да поработи с ум и очи, а чак после – с въоръжена (със скалпел) ръка
Circulus vitiosus - порочен кръг
Circus et panem! - Цирк и хляб (изразът е популярно известен като "хляб и зрелища"; изразява философията на римските императори, които низвергнали републиката с подкрепата на тълпата, която спечелили чрез този прийом)
Cis – от тази страна
Citatloсо – на цитираното място, там
Citius, altius, fortius! – По-бързо, по-високо, по-силно! (Девиз на олимпийските игри)
Clara pacta, boni amici - Чисти сметки, добри приятели
Clavus clavpellitur - Клин клин избива
Cogito, ergsum – Мисля, следователно съществувам (Декарт)
Cogito, ergsum! - Мисля, следователно съществувам
Cognomine - по призвание
Cognosce te ipsum - опознай себе си
Con amore- с любов
Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur - при съгласие малките дела растат, при несъгласие великите дела се рушат (Гай Салюстий Крисп)
Concordia victoriam gignit - Съгласието ражда победата
Conditio, sine qua non! - Условие, без което не може! (принцип при договаряне в политиката, правото, търговията и т.н.)
Conditio, sine qua non! - Условие, без което не може! (принцип при договаряне в политиката, правото, търговията и тн)
Confer! – Виж там! Сравни! (при препратка в научни работи)
Conscia mens recti famae mendacia ridet - Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове
Consensu omnium - С всеобщо съгласие
Consuetudest аlterа natura – Навикът е втора природа
Contra spem sper– надявам се въпреки надеждите
Copia verborum - многословие
Cornix cornici oculos non effodiet - Гарван гарвану око не вади
Corpus delicti – състав на престъплението; веществено доказателство
Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum - Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето (Луций Аней Сенека)
Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas - Утре, утре, винаги утре и така минава животът
Cred- вярвам
Crede quod habes, et habes - Вярвай,че имаш и ще имаш
Crescente pecuniaе, crescit avaritia - Когато расте богатството, расте и алчността
Cuius regio, eius religi- Чиято е земята, негова е религията (принцип на Аугсбургския мир)
Cuius regio, eius religio - Чиято е земята, негова е религията (принцип на Аугсбургския мир)
Cuiusvis hominis est errare; nullius nisi insipientis in errore perseverare - Всеки може да сгреши, но само глупаците повтарят грешките си
Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare – На всеки човек е свойствено да греши, но само на глупака е свойствено да упорства в грешката (Цицерон)
Cum gransalis – с щипка сол; остроумно, с ум
Cuneus cuneum trudit - Клин клин избива
Curriculum vitae - животоописание, кратки сведения за живота, биография (букв: бяг на живота)
Cаrре diem - улови деня; възползвайсе от всеки ден, не отлагай днешната работа за утре (Хораций)
Cеterа desiderantur – за останалото, можем само да желаем/мечтаем
D
De (ех) nihilnihil – от нищо - нищо; нищо не възниква от нищото (Лукреций)
De actu et visu - по опит и наблюдения
De die in diem – От ден в ден
De fact- Действително (фактическо) състояние на нещата
De fact- фактически, на практика
De facto - Действително (фактическо) състояние на нещата
De gustibus et coloribus (non) est disputandum - за вкус и цвят (не) се спори
De jure - Състояние на нещата според официалните документи по случая и действащата нормативна уредба
De lana caprina – за глупости (букв; за ярина)
De lingua slulta incommoda multa – заради празни (глупави) думи стават големи неприятности
De mortuis aut bene aut nihil - За мъртвите или добро, или нищо
De mortuis aut bene aut nihil – За мъртвите не се злослови (букв; За мъртвите или добро или нищо)
De mortuis sicut de vivis nil nisi verum - За мъртвите, както и за живите, само истината
De nihilnihil - Нищо не възниква от нищото
De nihilnihil et in nihilum nil posse reverti - От нищо нищо не възниква и нищо не може да се върне в нищото
De non apparentibus et non existentibus eadem est rati- отношението към това, което не се е появило и несъществуващото е еднакво
De visu – със своите очи, като очевидец
Debes, ergpotes – длъжен си, значи можеш
Debittempore - в необходимото време
Delenda Carthago! - Разрушете Картаген!
Deliberandum est saepe, statuendum est semel - Трябва да се обсъжда често, да се решава веднъж
Des partem leonis - отдай лъвския пай
Desiderata - пожелания, намерения
Desunt inopiae multa, avaritiae omnia - На бедните хора не им достига много, на алчните - всичко
Detur digniori - да бъде дадено на най-достойния
Di te ament - Боговете да те закрилят
Diagnosis ех juvantibus - диагноза на базата на помощни средства
Dictum - factum - речено - сторено
Dies diem docet - ден деня учи
Difficile est proprie communia dicere – Да се изразят общоизвестни истини добре е трудно (Хораций)
Dimicandum – трябва да се бориш
Dimidium facti, qui соeрit, habet – началото е половин свършена работа
Disce, sed а doctis, indoctos ipse docet– учи се от знаещите, а незнещите сам учи!
Discernit sapiens res, quas confundit asellus – умният може да се оправи във въпросите, които магарето забърква
Divide et impera! - Разделяй и владей!
Dixi - Казах; всичко е казано, няма какво да се добави
Do, ut des - Давам, за да ми дадеш (формула от римското право)
Dones eris felix, multos numerabis amicos – Докато си щастлив, много приятели ще имаш (Овидий)
Dosis sola facit venenum! - Дозата сама прави отровата! (основополагащ принцип на фармакологията, смисълът му е, че безвредно лекарство няма; затова лекарствата трябва да се използват внимателно и само след препоръка от лекар)
Dubia plus torquet mala - Най-много мъчи неизвестното (Сенека)
Dulce et decorum est prpatria mori – Сладко и почетно е да умреш за отечеството (Хораций)
Dulce et decorum est prpatria mori - Сладко и прилично е да умреш за своята родина
Dum docemus, discimus - Докато обучаваме, се учим
Dum spiro, sper– Докато дишам, надявам се
Dum spiro, sper- Докато дишам, се надявам
Dum spiro, spero - Докато дишам, се надявам
Dum vivimus, vivamus - Докато сме живи, да живеем
Duobus litigantibus tertius gaudet – двама се бият, трети се радва
Duos lepores insequens, neutrum cepit – Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един
Duos qui lepores sequitur, neutrum capit - Който гони два заека не хваща ни един
Dura lex, sed lex – Законът е суров, но си е закон; законът си е закон
Dura lex, sed lex - Строг закон, но закон
Dut des – Давам, за да дадеш
Dut facias – Давам, за да направиш
Dе jure - юридически, по право
E
E fructu arbor cognoscitur – Дървото се познава по плода (крушата не пада по-далеч от дървото)
E fructu arbor cognoscitur - По плода познават дървото
Edimus, ut vivamus; nоn vivimus, ut edamus – Ядем за да живеем, но не живеем за да ядем
Eg- Аз
Elephantum ех musca facis – Правиш от мухата слон
Elucentissimum est edocendi genus exemplorum subditi- Най-добрият начин да се обучава е да се обучава с примери
Erba mala prestcresce - Лошата трева бързо расте
Erg- Следователно
Eripitur persona, manet res - Човек умира, остават делата му
Erranddiscimus - Учим се като грешим
Errare humanum est – човешко е да се греши
Errare humanum est stultum est in errore perseverare - Човешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака
Errata – грешки, недогледани неща
Error a culpa vacat - Грешката е свободна от вина
Est medicina triplex: servare, cavere, mederi - Задачата на медицината е тройна: да пази, да предупреждава, да лекува
Est modus in rebus – всичко си има своя край, всичко има своята мярка (Хораций)
Est rerum omnium magister usus – опитът е учител за всеки (Юлий Цезар)
Et cetera (etc) - И така нататък
Et cetera (etc) – и така нататък
Et gaudium et solatium in litteris – и радост, и утешение в науката (Плиний)
Et semel emissum volat irrevocabile verbum - Когато думата е казана, тя отлита безвъзвратно (те не може да се върне обратно)
Et singula praeduntur anni – и годините взимат своето
Etiam post malam segetem serendum est - И след лоша реколта трябва да се сее (Сенека)
Etiam sanatvulnere, cicatrix manet - Дори и след като е излекувана раната, остава белег
Etiam sine lege poena est conscientia - Угризението на съвестта е наказание без закон
Ex offici- По задължение, по служба
Ex Oriente lux - Светлината идва от Изток
Ex tempore - Навреме (непосредствено преди приготвяне или употреба)
Excepticonfirmat regulam - Изключението доказва правилото
Exceptiprobat regulam - Изключението доказва правилото
Exceptis excipiendis – с изключение на това, което трябва да бъде изключено
Exempli causa – например, за пример
Exempli gratia (е g) – например
Exitus acta probat - Целта оправдава средствата
Expedite – скоро
Experientia docet - Опитът е най-добрият учител
Extra muros – публично (буквално: извън стените)
Eо ips– вследствие на това, поради това
Eх abrupt– без предисловия, без подготовка, изведнъж, внезапно
Eх advers– доказателство от обратното
Eх auditu – на слух, от чутото
Eх cathedra – необоримо, (буквално: от катедрата)
Eх consuetudine – по навик, съгласно обичая
Eх libris – от книгите
Eх nihilnihil – из нищо – нищо; от нищото нищо няма да се получи; не се ловят маймуни с трици (Лукреций)
Eх offici– по задължение
Eх oribus parvulorum – от устата на младенеца
Eх oriete lux – cветлина от изток
Eх tempore – в нужния момент, без подготовка, незабавно, тутакси
Eх ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum – лъвът се познава по ноктите, а магарето – по ушите
Eх ungue leonem – лъвът се познава по ноктите
Eх vot– Съгласно обещаното Cogitergsum-Мисля следователно съществувам Nulla dies sine linea-Нито ден без ред Pulchrum est pancorum-Красотата е приятелка с малцина
Eхtrа formam – без всякакви формалности
Faber est suae quisque fortunae - Всеки е ковач на собствената си съдба
Facile dictu, difficile factu - Лесно за казване, трудно за правене
Fas est et ab hoste doceri - Добре е да се учиш и от врага си
Felix, qui potuit rerum cognoscere causas - Щастлив е този, който разбира (познава) причините на нещата
Festina lente! - Бързай бавно!
Fortes fortuna adiuvat - съдбата помага на смелите
Fortuna fortes metuit, ignavos premit - Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите
Fortuna fovet fortibus - Съдбата обича смелите
Fur semper moram facere videtur — винаги изглежда, че крадеца е в забава
G
Gaudeamus igitur (iuvenes dum sumus) - Да се веселим (докато сме млади)
Graeca sunt non leguntur - Гръцко е, не се чете ( смисълът се крие в трудността на старогръцкия език)
Gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadend- Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане
Gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadend- Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си падане
H
Historia est magistra vitae - Историята е учителка на живота
Hoc est verum et nihili nisi verum - Това е истината и нищо друго освен истината
Hodie mihi, cras tibi! - Днес на мен, утре на теб!
Homad duas res ad intelligendum et ad agendum natus est - Човек е роден за две неща: да мисли и да действа
Homdoctvs is se semper divitias habet - Ученият човек винаги има в себе си богатство
Homhomini lupus est - Човек за човека е вълк
Homines caecos reddit cupiditas - Страстта прави хората слепи
Hompraesumitur bonus donec probetur malus - Всеки е невинен до доказване на противното
Homsum et nihil humani a me alienum put- Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо
Honesta mors turpi vita potior - Почетната смърт е по-добра от позорния живот
Honores mutant mores - Почестите променят нравите
I
Iam fama nimium fecit - Мълвата добавя излишното (Луций Аней Сенека)
Id est (ie) - То ест, с други думи
Id facere laus est, quod decet, non quod libet - Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш (Сенека)
Ignoranti quem portum petat nullus suus ventus est - Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър (Сенека)
Ignorantia legis non excusat - Непознаването на закона не е извинение
Illi mors gravis incubat qui notus nimis omnibus ignotus moritur sibi - Тежка е смъртта за този, който твърде добре познат на всички, умира непознат на себе си (Сенека)
Imperare sibi maximum imperarium est - Властта над самия себе си е най-голямата власт
In idem flumen bis non descendimus - Два пъти в една и съща река не се влиза
In vinveritas - Във виното е истината
In vinveritas, ergbibamus! - Във виното е истината, така че да пийнем!
Initium est salutis notitia peccati - Началото на оправдаването е признаване на вината (Сенека)
Iniuriam, qui facturus est, iam facit - Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши
Invia est in scientia (medicina, biologia) via sine lingua latina - Непроходим е пътят на науката (медицината, биологията) без латинския език
Iuvenile vitium est regere non posse impetum - Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си (Сенека)
L
Lege artis - По всички правила на изкуството (ie с много висока прецизност и професионализъм)
Lege artis! - По всички правила на изкуството (те с много висока прецизност и професионализъм)
Legem brevem esse oportet - Законът трябва да бъде кратък (Сенека)
Loquacitas rarcaret mendaci- Бъбривостта рядко е лишена от лъжа
Loquacitas rarcaret mendacio - Бъбривостта рядко е лишена от лъжа
Lupus non mordet lupum - Вълк вълка не хапе
M
Magna res est vocis et silentii temperamentum - Велико е да знаеш кога да говориш и кога да замълчиш
Medicus curat, natura sanat - Лекарят лекува, природата излекува
Melior est canis vivus leone mortuo - По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв
Mementmei, memini tui! - Ти ще помниш мен, аз ще помня теб! (надпис върху античен пръстен)
Mementmori! - Помни, че си смъртен!
Mementmori, homine, quia pulvis est et in pulveris reverteris! - Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш!
Mementvivae - Помни живота (не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)
Mementvivere - Помни за живота
Mens sana in corpore sano - Здрав дух в здраво тяло
Multi sunt in bellcervi, in pace leones - Мнозина по време на война са елени, а по време на мир - лъвове
Multi sunt vocati, pavci verelecti - Много са призваните, но малко избраните
N
Nascentes morimur - Раждайки се, умираме
Naturalia non sunt turpia - Което е естествено, не е безобразно
Ne sit summum malum dolor, malum certe est - Болката може и да не е най-голямото зло, но със сигурност е зло
Nemamat, quos timet - Никой не харесва този, от когото се страхува (Сенека)
Nemfelicitatis suae obliviscitur - Никой не забравя своето щастие
Nemme impune lacessit - Никой няма да ме оскърби безнаказано
Nemme impune lacessit (лат) - Никой няма да ме оскърби безнаказано
Nemnostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis - Никой от нас не е същият на старини, какъвто е бил на младини
Nemnostrum non peccat; homines sumus - Никой от нас не е безгрешен, хора сме
Nempatriam, quia magna est, amat, sed quia sua - Никой не обича родината си защото е голяма, а защото е негова
Nempatriam, quia magna est, amat, sed quia sua - Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова
Nemsine vitiis est - Никой не е без пороци (Сенека)
Nihil est intellektu quod non fuerit in sensu - Нищо не е в ума,`което не е било в чувството Veritas est index sut et falsi - Истината е показател за себе си и за неистината Homsum, nihil humani a me alienum puto - Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо Теренций
Nihil est morti tam simile quam somnus - Нищо не е така подобно на смъртта като съня
Nil desperandum! - Никога не се отчайвай
Nocet bonis, qui malis parcit - Вреди на добрите, който щади лошите
Non mortem timemus, sed cogitationem mortis - Не се страхуваме от самата смърт, а от мисълта за нея
Non omne quod nitet aurum est - Не всичко, което блести е злато
Non scholae sed vitae discimus - Не заради училището, а заради живота се учим (Сенека)
Nuda veritas - Голата истина
Nulla poena sine lege - Никакво наказание без закон (Основен принцип в наказателното право)
Nullus dies sine linea - Нито ден без следа
O
Occasiaegre offertur, facile amittitur - Удобният случай рядко се появява, но лесно се губи
Oderint, dum metuant - Нека мразят, стига само да се страхуват
Omne initium est difficile - Всяко начало е трудно
Omnia aut nihil - Или всичко, или нищо
Os umerosque desimilis - В лице и плещи подобен на Бог
Ovem lupcommittis - Поверяваш овцата на вълка
P
Pacta sunt servanda! - Договорите трябва да се спазват! (един от принципите в международното право записан в Устава на ООН)
Parvi sunt foris arma, nisi est consilium domi - Малко струва оръжието навън, ако няма разбирателство вкъщи
Patria amanda est nobis - Родината трябва да бъде обичана от нас
Patria amanda est nobis. - Родината трябва да бъде обичана от нас.
Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina - Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица
Peregrinatiest vita - Животът е странстване (Сенека)
Post mortem nihil est - След смъртта няма нищо
Praemonitus Praemunitus - Предупреден, значи въоръжен
Primum non nocere! - Първо не вреди! (основополагащ принцип на медицинската наука!!!; ако лекарят не е сигурен, че добре разпознава заболяването и действително може да помогне на пациента, той не трябва да си прави опити с неговото здраве, а да го изпрати при друг лекар)
Prrata - Пропорционално
Q
Qui ceteris deus sibi certe homest - Който за другите е бог, за себе си положително е човек
Qui prqu- Един вместо друг (значението на израза е "бъркотия")
Qui prquo - Един вместо друг (значението на израза е "бъркотия")
Qui vere severit, autumnmetet - Който е сял напролет, ще жъне наесен
Qui vult dare parva non debet magna rogare - Този, който дава малко няма право да иска много
Quidquid id est, timeDanaos et dona ferentes - Каквото и да е това, страхувам се от гърците дори когато правят подаръци (предупреждението на жреца Лаокоон, когато вижда Троянския кон)
Quod erat demonstrandum - Което трябваше да се докаже (QED)
Quod medicina aliis, aliis est acre venenum - Това, което за един е лекарство, за друг е отрова
Quod non est in actis, non est in mund— Което го няма в делото, няма го в света
Quod non est in actis, non est in mundo — което го няма в делото, няма го в света
Quot capita, tot sententiae - Колкото глави, толкова и мнения
Ratiest anima legis - Разумът е душа на закона
Ratiscripta: или нищо ново под слънцето (освен повечко мегдан за шикании в днешно време :lol: )
Rebus in humanis nulla est constantia certa - В човешките дела няма нищо постоянно
Rem tene, verba sequentur - Овладей същността, а думи ще се намерят
Repetitiest mater studiorum - Повторението е майка на учението
Rerum raritas pretium facit - Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност (Сенека)
Res sacra miser - Свещено нещо е нещастникът (Сенека)
Roma locuta, causa finita - Рим каза, въпросът е приключен (императив на католическата църква, с която се декларира, че казаното от Ватикана повече не подлежи на дискусия)
Sapere aude - Осмели се да бъдеш умен
Sapiens omnia sua, secum portat - Мъдрецът носи всичко свое със себе си
Scientia est potentia - Знанието е сила
Scio, me nihil scire - Знам, че нищо не знам
Scribere scribendo, dicenddicere discis - Учим се да пишем с писане, а да говорим с говорене
Scripta manent, verba volant - Написаното остава, думите отлитат
Scriptum prscribente nihil probat — Писаното за тогова, който го е писал, нищо не доказва.
Scriptum prscribente nihil probat — писаното за тогова, който го е писал, нищо не доказва
Semel heres, semper heres — Веднъж наследник, завинаги наследник (i.e. веднъж получено, наследството не може да се отменя).
Semel heres, semper heres — веднъж наследник, завинаги наследник, т е, веднъж прието наследството не може да се отменя
Servenientibus ossa - За закъснелите гости остават само кости
Si in ius vocat, ito Ni it, antestamino Igitur em capito
Si quid in te peccavi, ignosce - Ако съм сгрешил нещо спрямо тебе, извинявай
Si vale bene est, egvale(svbeev) - Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а) (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим)
Si vale bene est, egvaleo (svbeev) - Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а) (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим)
Si vivis Romae, Romanvivitmore - Ако живееш в Рим, живей според римските обичаи
Siletet spera! - Мълчи и се надявай!
Spersic moriar, ut mortuus non erubescam - Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя (Луций Аней Сенека)
Status qu- Статукво, положение, състояние
Sub sole nihil novi est - Нищо ново под слънцето
Suum cuique - Всекиму своето (положение в римското право)
T
Tempora mutantur, nos et mutamur in illis - Времената се менят и ние се меним с тях
tempora, mores! - О, времена! О, нрави! (възклицание на Цицерон)
Terminus nullus falsest - Лъжата няма край (Луций Аней Сенека)
Testis unus, testis nulus - Един свидетел не е свидетел
Trahimur omnes laudis studi- Всички ни обхваща страст към славата
Trans penem mihi est (que Senatus discit) - През оная ми работа е (какво казва сенатът) (Коментар на Гай Юлий Цезар)
Trans penem mihi est que Senatus discit - През оная ми работа е какво казва Сенатът (коментар на Гай Юлий Цезар)
Tu ne cede malis! - Не отстъпвай пред трудностите!
Tu quoque, Brute, fili mi? - И ти ли, мой сине Бруте? (Последните думи на Цезар (по едноименната пиеса на Шекспир), видял приятеля си Марк Брут сред убийците си в Сената, и използвани впоследствие като синоним на предателство и измяна)
U
Ubi bene, ibi patria - Където е добре, там е родината
Ubi concordia, ibi victoria - Където е съгласието, там е и победата
Ubi fumus, ibi ignis - Където има пушек, там има огън
Ultima ratiregum - Пoследното средство на царете (надпис на френските оръдия по времето на Луи XIV)
Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas - Ако и да липсват сили, трябва да се похвали намерението
Ut sentio, ita dic- Както чувствам, така говоря
V
Vade retro, Satana! - Върни се назад, Сатана!
Vae victis! - Горко на победените!
Vanitas vanitatum et omnia vanitas! - Суета на суетите и всичко е суета! (Старият завет, Книга на Еклезиаста)
Vanitas vanitatum et omnia vanitas! - Суета на суетите, всичко е суета! (Библията, Стар завет, Книга на Еклезиаста)
Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих! (Гай Юлий Цезар)
Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих! (Юлий Цезар)
Verba volant, scripta manent - Думите отлитат, написаното остава
Verbum est argentum, silentium est aureum - Думите са сребро, мълчанието е злато
Vere scire est per causas scire - Истинското знание е опознаване на причината
Via dolorosa - Път на страдание (също едноименна улица в Йерусалим по която минал Христос по пътя си към Голгота)
Via sacra - Свещен/правилен път
Vivamus atque amemus - Да живеем и да се обичаме
Vivere est militare - Да живееш значи да воюваш (Сенека)
Vivere est militare - Да живееш значи да се бориш (Луций Аней Сенека)
Volentem ducunt fata, nolentem trahunt - Съдбата води желаещия, нежелаещия го влачи (Сенека)
Vox populi, vox Dei - Глас народен, глас Божи
Vox unius, vox nullius - Гласът на едного е глас на никого
Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei - Гласът на едного е глас на никого, глас народен, глас Божи
Vulgus pessimus rerum interpres - Тълпата е най-лошият съдия (Сенека)
Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях — Sum, quod eris, quod es, ante fui ( Надпис на входа на Римските гробища)
Ако живееш в Рим, живей като римляните — Si vivis Romae, Romanvivitmore'
Ако искаш мир, готви се за война. — Si vis pacem, para bellum.'
Б
Бог от машина (Неочаквана намеса на висша сила, разрешаваща проблемите) — Deus ex machina'
Бързай бавно! (Девиз на Август Цезар) — Festina lente!
В
Вonа mente - с добри намерения
Виното и музиката радват сърцето — Vinum et musica laetificant cor'
Времето разкрива истината — Veritatem dies aperit'
Всичко омръзва — парите никога! — Omnis distaedere — pecunia nunquam!'
Глас народен — глас божи — Vox populi, vox dei
Горко на победените — Vae victis
Да започнем с най-важното — Аb Iove principium'
Дай ми фактите и ще ти дам правото — Da mihi factum, dabtibi ius'
Доброто начало е половината от работата — Initium bonum est dimidium facti'
Докато дишам се надявам — Dum Spiro, Spero'
Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна — Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est'
Думите инструктират, примера води — Verba docent, exempla trahunt'
Дървото се познава по плода — E fructu arbor cognoscitur'
Е
Един път написано, десет пъти прочетено — Semel scriptum, decies lectum'
Един свидетел, не е свидетел — Testis unus, testis nullus'
Едната ръка мие другата — Manus manum lavat'
Ж
Жребият е хвърлен — Alea iacta est'
З
За закъснелите остават кокалите — Tarde venientibus ossa'
Завистта е враг на честта — Hostis honori invidia'
Законът е суров, но е закон — Dura lex, sed lex'
Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват (Поздрав на гладиаторите към императора) — Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant!'
И
И да отпечаташ тайната, истината ще е скрита — Imprimatur secretum xeritas misterium'
Изкуството е вечно, животът кратък — Ars longa, vita brevis'
Или ще намеря пътя, или ще прокарам път — Aut inveniam viam, aut faciam''
Истината е във виното (Алкохолното опиянение кара хората да говорят истината) — In vinveritas'
Истината ражда ненавист, а подлизурството - приятели — Veritas odium parit obsequim amicos'
Истината ще ни освободи (Девизът на тамплиерите) - Veritas vos liberabit'
Истинската победа е тогава, когато врагът се признае за победен — Victoria nulla Quam quae confessos animquoque subjugat hostes'
Историята е учителка на живота — Historia vitae magistra'
К
Клин клина избива — Cuneos cuneum trudit'
Кой ще пази пазачите — Quis custodiet ipsos custodes?'
Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно — Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum'
Където е меда (сладостта), там е и горчивината — Ubi mel, ibi fel'
Където има пушек, там има огън — Ubi fumus, ibi ignis'
Любовта побеждава всичко — Omnia vincit amor'
Медицината е най-благородното изкуство — Omnium artium medicina nobilissima est
Медицината е най-благородното изкуство — Omnium artium medicina nobilissima est'
На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко — Desunt inopiae multa, avaritiae omnia'
Написаното остава — Litera scripta manet'
Не влизаме два пъти в една и съща река — In idem flumen bis non descendimus'
Не се отчайвай, уповавай се на Бога — Nil desperandum, auspice Deo'
Непознаването на закона не е извинение — Ignorantia legis non excusat'
Никой не трябва да носи отговорност за невъзможни неща — Ad impossibilia nemtenetur'
Нищо не е толкова необходимо, както медицината — Nulla res tam necessaria est quam medicina'
Нищо не съхне по-бързо от сълза — Nihil lacrima citius arescit'
Нищо освен най-доброто не е достатъчно (Мото на Евертън ФК) — Nil satis nisi optimum
Няма вечно да е лято (Готви се за трудни времена) — Non semper erit aestas'
Няма гладък път от земята към звездите — Non est ad astra mollis e terris via'
Няма медицина без латински — Nulla est medicina sine lingua Latina'
Няма правило без изключение — Nulla regula sine exceptione'
О
О, времена! О, нрави! (Цицерон) — tempora! mores!'
Обединени в различието (Мото на Европейския съюз) — In Varietate Concordia'
Опитваш се да пробиеш небето с глава — Caelum capite perrumpere conaris'
Орелът не лови мухи — Aquila non captat muscas'
От море, до море (мото на Канада) — A mari usque ad mare'
П
Парите не миришат (Веспасиан, като обложил тоалетните с данък) — Pecunia non olet'
Пести време — Tempori parce!
Плодовете на науката са сладки, корените — горчиви — Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae'
Победата е там, където има съгласие — Ubi concordia, ibi victoria'
Поверяваш овцата на вълка — Ovem lupcommittis'
Повторението е майка на знанието — Repetitiest mater studiorum'
Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица — Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina'
Подобните се лекуват с подобни — Similia similibus curantur'
Помни, че си смъртен! — Mementmori!
Прави това, което правиш (Прави това, което правиш добре) — Age quod agis
Правилна диагноза — успешно лечение — Bene diagnoscitur, bene curatur'
Р
Рим, каза, въпросът е приключен — Roma locuta, causa finita'
С
С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб — Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera'
С този знак ще победиш — In Hoc Signvinces'
Слава на победените! — Gloria victis!'
Славата променя нравите! — Honores mutant mores!'
Спокойствието е най-доброто лекарство — Optimum medicamentum quies est'
Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта — Vilius argentum est auro, virtutibus aurum'
Старите хора стават за втори път деца — Bis pueri senes'
Съдбата обича смелите — Fortuna favet fortibus'
Т
Така преминава световната слава — Sic transit gloria mundi'
Това, което за един е лекарство, за друг е отрова — Quod medicina aliis, aliis est acre venenum'
Този, който дава малко няма право да иска много — Qui vult dare parva non debet magna rogare'
Трима правят компания — Tres faciunt collegium'
У
Улови мига! — Carpe diem!'
Управниците са смъртни, държавата е вечна — Principes mortales, respublica aeterna'
Утре, утре, винаги утре и така минава животът — Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas'
Учиш рибата да плува — Piscem natare doces'
Ч
Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове — Conscia mens recti famae mendacia ridet'
Човек за човека е вълк — Homhomini lupus est'
Човешко е да се греши — Humanerrare est'
Щастието спохожда смелите — Audaces fortuna iuvat'

1 Ab alio expectes, alteri quod feceris (лат)
Чакай от другия това, което си му направил

2 Ab antiquo (лат)
Отдавна, от стари времена

3 Ab equis ad asinos (лат)
От кон на магаре (понижение в длъжност)

4 Ab haedis scindere oves (лат)
Да се отделят овцете от козите (тоест: да не се смесва хубавото с лошото)

5 Ab hinc (лат)
Отсега нататък

6 Ab igne ignem (лат) Cicero
От огъня - огън Цицерон

7 Abiit, non obiit (лат)
Отиде си, но не загина (няма го, но споменът за него е жив)

8 Ab imo pectore (лат)
От душа (откровено)

9 Ab incunabulis (лат)
От люлката (от детството, от самото начало)

10 Ab initio (лат)
От начало

11 Ab initio nullum, semper nullum (лат)
Отначало ли е нищо - и нататък нищо

12 Ab Iove principium (лат) Vergilius
Започва се от Юпитер (тоест: започвай от най-важното) Вергилий

13 A bon chat bon rat (а бон ша бон ра) (фр)
На добрата котка - добър плъх ("каквото повикало, такова се обадило")

14 Ab origine (лат)
От началото

15 A bove maiore discit arare minor (лат)
Старият вол учи младия да оре

16 Ab ovo usque ad mala (лат)
От яйцето до ябълките (от началото до края; обядът на римляните започвал с яйце и завършвал с плодове)

17 Absens carens (лат)
Отсъстващият вреди на себе си

18 Asens heres non erit (лат)
Отсъстващите не се броят за наследници

19 Absentem laedit, qui cum ebrio litigat (лат) Syrus
Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ Сир

20 Absit dicto (verbo) invidia (лат) Livius
Нека думата бъде свободна от завист Ливий

21 Absolutum dominium (лат)
Абсолютна (неограничена) власт

22 Absque omni exeptione (лат)
Без всякакво изключение

23 Absurdum in adiecto (лат)
Безсмислено предложение

24 Ab uno crimine disce omnes (лат) Vergilius
По едно престъпление съди за всички останали Вергилий

25 Ab urbe condita (лат)
От (годината на) основаване на града (Рим) (тоест: от 753 г пр.н.е.)

26 Abusus non tollit usum (лат)
Злоупотребата не изключва употребата

27 A capillo usque ad ungues (лат) Petronius
От косите до ноктите на краката Петроний

28 A capite (лат)
От главата (от началото)

29 A cappella (ит)
Без акомпанимент (за хорово пеене)

30 Acrius appetimus nova, quam iam perta tenemus (лат)
По-упорито се стремим към новото, отколкото да пазим вече придобитото

31 Acti labores iucundi (лат)
Приятен е краят на работата

32 Actum ne agas! (лат)
Не прави правеното!

33 Acu rem tetigisti (лат) Plautus
Ти докосна с игла (тоест: засегна болезнено) Плавт

34 Ad acta (лат)
Към дело, за по-късно (отлагам)

35 A dato (ит)
От деня на подписа

36 Ad augusta per angusta (лат)
Към височини през теснини (през трудности) (девиз на заговорниците в "Ернани" на Виктор Юго)

37 Ad bestias (damnare) (лат)
(Да се осъди) на разкъсване от дивите зверове в цирка - Наказание, използвано в древния Рим за престъпници, извършили убийство, грабеж и тн

38 Ad Calendas (Kalendas) Graecas (лат)
До гръцките календи (тоест: никога; римляните наричали календи първия ден от всеки месец Гърците нямали такова понятие)

39 Ad cogitandum et agendum homo natus est (лат)
Човекът е роден да мисли и да действа

40 Ad delectandum (лат)
За удоволствие; за наслаждение

41 Ad duo festinans neutrum bene peregeris (лат)
Вършейки прибързано две работи, няма да се справиш добре с ни една

42 Ad exemplum (лат)
По образец

43 Ad futuram (perpetuam) rei memoriam (лат)
За бъдеща (вечна) памет; за дълга (вечна) памет

44 Ad Herculis columnas (лат)
До Херкулесовите стълбове (тоест: до крайна степен на нещо, до последен предел)

45 Ad hoc (лат)
Към това (за дадения случай, за тази цел; впрочем)

46 Ad hominem (лат)
Относно човека

47 Ad honores (лат)
Заради честа; даром, безвъзмездно

48 A die (лат)
От този ден

49 Ad infinitum (лат)
До безкрайност

50 Ad libitum (лат)
По желание; по избор

51 Ad litteram (лат)
Буквално

52 Ad literam (literas) (лат)
Дословно, буквално

53 Ad memorandum (лат)
За спомен; за да не се забрави

54 Ad modum (лат)
По подобие

55 Ad multos anos! (лат)
За много години!

56 Ad notam (лат)
За сведение

57 Ad notanda (лат)
Трябва да се отбележи

58 Ad notata (лат)
Забележка

59 Ad nova omnes concurrunt (лат)
Всички бързат към новото

60 Ad opus! (лат)
На работа!

61 Ad patres (лат)
При отците; при предците (тоест: да умреш)

62 Ad poenitendum properat, cito qui iudicat (лат) Syrus
Който бързо взема решение, може бързо да се разкае Сир

63 Ad rem (лат)
Към дело

64 Ad restim res rediit (лат) Terentius
Работата стигна до въжето (тоест: иде ти да се обесиш) Теренций

65 Ad unguem (лат)
До нокътя (до съвършенство)

66 Ad unum (omnes) (лат)
Всички до един; всички без изключение

67 Ad usum (лат)
За употреба

68 Ad usum internum (лат)
За вътрешна употреба

69 Ad valorem (лат)
Според цената

70 Ad verbum audientum (лат)
За устно събеседване (да се извика, да се покани)

71 Ad virtutem via ardua est (лат)
Стръмен е пътят към мъжеството

72 Ad vitam aut culpam (лат)
За цял живот или до първата вина

73 Adhibenda est in iocando moderatio (лат)
Трябва да се знае мярка в шегите

74 Adulescentia in labore et patientia exercenda est (лат)
Младежта трябва да се упражнява в труд и търпение

75 Aequo animo (лат)
Равнодушно; спокойно

76 Aestas non semper durabit: condite nidos! (лат)
Лятото няма да продължава вечно: вийте гнезда! (тоест: хващайте се своевременно за работа, използвайте случая)

77 Aetas dilcissima adulescentia est (лат)
Младостта е прекрасно време от живота

78 Aetate fruere, mobili cursu fugit (лат) Seneca
Ползвайте живота, защото е бързотечен Сенека

79 Aeterna urbs (лат)
Вечният град (тоест: Рим)

80 A fortiori (лат)
Още повече

81 A friend to all is a friend to none (англ)
Приятелят на всички не е ничий приятел

82 Agere cum dignitate et venustate (лат) Cicero
Дръж се с достойнство и изящество Цицерон

83 Agnosco veteris vestigia flammae (лат) Vergilius
Виждам следите на някогашен огън (тоест: на някогашна любов) Вергилий

84 Aiunt multum legendum esse, non multa (лат)
Казват, че не трябва да се чете много, а подбрани неща

85 A la guerre comme a la guerre (а ла гер, ком а ла гер) (фр)
На война като на война (трябва да се действа според обстоятелствата)

86 Alba discernere et atra non posse (лат)
Да не можеш да отличиш бялото от черното

87 Albis dentibus deridere (aliquem) (лат)
Да се смея открито над някого (в смисъл: доброжелателно)

88 Albo lapillo diem notare (лат)
Да отбележиш деня с бяло камъче (Древните римляни отбелязвали щастливите дни с бели камъчета)

89 Alea iacta est (лат)
Жребият е хвърлен (тоест: взето е смело решение. Според преданието тези думи са изречени на 10 януари 49 г преди новата ера от Гай Юлий Цезар, когато решил да премине граничната река Рубикон и с това да сложи начало на гражданска война)

90 Alia omnia (лат)
Всичко друго (тоест: каквото и да е, само не това)

91 Alias (лат)
В друго време; на друго място; иначе (казано)

92 Alibi (лат)
На друго място

93 Aliena laudat‚ qui genus iactat suun (лат) Seneca
С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си Сенека

94 Aliena nobisq nostra plus aliis placent (лат) Syrus
Чуждото повече се харесва на нас, нашето - на другите Сир

95 Aliena vitia in oculis habemus‚ a tergo nostra sunt (лат)
Чуждите пороци са пред очите ни, а нашите - зад гърба ни

96 Aliena vitia quisque reprehendi mavult (лат)
Всеки предпочита да осъжда чуждите пороци

97 Alienis delectari malis - voluptas inhumana (лат)
Да се радваш на чуждото нещастие е нечовешко наслаждение

98 Aliis si licet‚ tibi non licet (лат)
Ако на другите е провървяло, на тебе не е

99 A limine (лат)
От прага (веднага)

100 Alio more vivit (лат)
Всеки живее по своите си обичаи

101 Alit lectio ingenium (лат)
Четенето храни ума

102 Aliter cum tyranno‚ aliter cum amico vivitur (лат)
По един начин живеем с тиранина, по друг - с другите

103 Aliud ex alio malum (лат)
Едно зло идва от друго

104 Aliud sceptrum‚ aliud plectrum (лат)
Едно е скиптър, друго е плектър (тоест: не всеки може да бъде цар и актьор)

105 Alium silere quod voles, primus sile (лат) Seneca
Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам Сенека

106 Alius alio plura invenire protest, nemo omnia (лат)
Един може да открие повече от друг, но никой не може да открие всичко Бор

107 Alma mater (лат)
Майка-кърмилница (метафорично название на учебно заведение)

108 Alter alterius auxilii eget) (лат) Sallustius
Всеки се нуждае от помощта на друг човек Салустий

109 Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera (лат)
С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб (хитър, коварен човек)

110 Altera pars (лат)
Друга (противоположна) страна

111 Alter ego (лат)
Друго аз (близък приятел и съмишленик)

112 Alteri vivas oported, si tibi vis vivere (лат) Seneca
Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си Сенека

113 Alter schutzt vor Torheit nicht (нем)
Възрастта не предпазва от глупост

114 Altissima quaeque flumina minimo solo labuntur (лат)
Най-дълбоките реки текат с най-малък шум

115 Amabilis insania! Dulce periculum! (лат) Horatius
Приятно безумие! Сладостен опит! Хораций

116 Amant alterna Camenae (лат) Vergilius
Камените (музите) обичат промените Вергилий

117 Amantes amentes (лат) Terentius
Влюбените са безумни Теренций

118 Amantis iusiurandum poenam non habet (лат) Syrus
Клетвата на любовника не подлежи на наказание Сир

119 Amantium ira amoris integratio (лат) Terentius
Гневът на влюбения е възраждане на любовта Теренций

120 Amare simul et sapere ipsi Iovi non datur (лат)
Да обича и едновременно с това да запази разсъдъка си не е дадено дори на Юпитер

121 Amat pacem Phidias (лат)
Фидий обича мира (изкуството се нуждае от мир)

122 Amat victoria curam (лат)
Победата обича прилежанието (няма победа без трудности)

123 Ambo meliores (лат)
И единия като другия

124 Amemus patriam, pareamus legibus (лат)
Да обичаме родината и да се подчиняваме на нейните закони!

125 Ames parentem, si aequus est; si aliter, feras (лат) Syrus
Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е - търпи Сир

126 Amici fures temporum (temporis) (лат)
Приятелите са крадци на време (за приятелите е необходимо време)

127 Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est (лат)
Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна

128 Amicitia nisi in bonis (inter bonos) esse non potest (лат)
Дружба може да има само между добри хора

129 Amicitia semper prodest, amor et nocet (лат) Syrus
Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди Сир

130 Amicitiae coagulum unicum est fides (лат) Syrus
Дружбата най-добре се скрепя с вярност Сир

131 Amicitiae immortales, mortales inimicitiae debent esse (лат)
Дружбата трябва да бъде безсмъртна, враждата - мигновена

132 Amicitiam natura ipsa peperit (лат)
Самата природа е създала дружбата

133 Amicos res secundae parant, adver sae probant (лат)
Приятелите ги създава щастието, нещастието ги поставя на изпитание

134 Amicum laedere ne ioco quidem licet (лат) Syrus
Приятелят не трябва да се обижда дори с шега Сир

135 Amicum perdere est damnorum maximum (лат) Syrus
Загубата на приятел е най-голямата загуба Сир

136 Amicum proba, probatum ama (лат)
Подложи приятеля на изпитание, а подложения на изпитание обичай

137 Amicus amico (sum) (лат)
Приятел съм на приятеля

138 Amicus certus in re incerta cernitur (лат) Ennius
Истинският приятел се познава в беда Ений

139 Amicus cognoscitur amore, more, ore, re (лат)
Приятелят се познава по любовта, характера, приказката и постъпките

140 Amicus est tamquam alter idem (лат) Cicero
Приятелят е като второ аз Цицерон

141 Amicus humani generis (лат)
Приятел на човешкия род (човеколюбец)

142 Amicus optima vitae possessio (лат)
Приятелят е най-доброто съкровище на света

143 Amicus Plato, amicus Socrates, sed magis amica veritas (лат) Aristoteles
Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината Аристотел

144 Amicus usque ad aras (лат)
Приятел до олтара (гроба)

145 Amittit merito proprium, qui alienum appetit (лат) Phaedrus
Заслужено губи своето богатство този, който иска чуждото Федър

146 Amor caecus (лат)
Любовта е сляпа

147 Amor et melle et felle est fecundissimus (лат)
Любовта изобилства на мед и злъч

148 Amor magister optimus (лат)
Любовта е най-добрият учител

149 Amor misceri cum timore non potest (лат) Syrus
Любовта не трябва да се съпътства от страх Сир

150 Amor non est medicabilis herrbis (лат)
За любовта няма билка

151 Amor patriae (лат)
Любов към родината

152 Amor, ut lacryma, oculis oritur, in pectus cadit (лат) Syrus
Любовта на преданата жена остава вечна Сир

153 Amor vincit omnia (лат)
Любовта побеждава всичко

154 Amor finem tempus, non animus facit (лат) Syrus
На любовта слага край времето, а не желанието Сир

155 Amoris vulnus sanat idem, qui facit (лат) Syrus
Любовните рани лекува този, който ги прави Сир

156 Anathema sit (лат)
Да бъде проклет

157 Angius in herba (лат) Vergilius
Змия в тревата (скрита опасност) Вергилий

158 Anima mundi (лат)
Душа на вселената (център на нещо)

159 Anima vilis (лат)
Подла душа (подъл човек)

160 Animos labor nutrit (лат)
Трудът храни умовете

161 Animus aequus optimum est aerumnae condimentum (лат) Platus
Равновесието на духа е най-доброто лекарство за скръбта Плавт

162 Anni currentis (лат)
От този род

163 Annosus non diu vixit, diu fuit (лат) Syrus
Дълговечният човек не е живял дълго, а е бил дълго Сир

164 Annum novum bonum felicem faustum fortunatumque! (лат)
Щастлива Нова година!

165 Annus superior semper melior (лат)
Изминалата година е винаги по-добра

166 Ante Christum (лат)
Преди Христос (до християнската ера)

167 Ante lentem augere ollam (лат)
Преди варивото да намериш гърне (на време да направиш нещо)

168 Ante victoriam ne canas triumphum (лат)
До победата не говорят за триумф

169 Antiqua, quae nunc sunt, fuerunt olim nova (лат)
Това, което е сега старо, някога е било ново

170 Antiquo modo, antiquo more (лат)
По старо правило, по стар обичай

171 A nullo diligitur, qui neminem diligit (лат)
Никой не обича този, който сам не обича никого

172 Apertae Musarum ianuae (лат)
Вратата към музите е отворена (всеки може да се занимава с изкуство)

173 A posteriori (лат)
Правейки извод от опита

174 Apre nous le deluge (апре ну льо делюж) (фр)
След нас и потоп (ако ще да има) (думи, приписвани на френския крал Людвик ХV; според други данни те са му били казани от неговата фаворитка мадам Помпадур за утеха след едно военно поражение)

175 A priori (лат)
Преди (независимо от) опита

176 Aquila non capit (captat) muscas (лат)
Орелът не лови мухи

177 Aquilam volare doces (лат)
Учиш орела да лети (някого да прави това, което знае)

178 Arare bove et asino (лат)
Да ореш с вол и магаре (да правиш нещо несъвместимо)

179 Arbiter elegantiae (elegantiarum) (лат)
Съдия по изящност

180 Arcum intensio frangit, animum remissio (лат) Syrus
Лъкът се чупи от прекомерно напрягане, а душата от вялост Сир

181 A recta conscientia non oportet discedere (лат)
Не трябва да се отстъпва от разумните убеждения

182 Argumenta non numeranda, sed ponderanda sunt (лат)
Доказателствата се определят не от количеството, а от тежестта си

183 Argumentum ad hominem (лат)
Доказателство, основаващо се не на обективни данни, а разчитащо на чувствата на този, когото убеждаваме

184 Aristoteles non semper Aristoteles (лат)
Аристотел не винаги е Аристотел (и мъдрецът може да сгреши)

185 Arrectis auribus (лат)
Да слушам с наострени уши

186 Ars alit artificem (лат)
Изкуството храни твореца

187 Ars est celare artem (лат)
Задача на изкуството е да скрие изкуството (добрият художник трябва да създава илюзия за истински живот)

188 Ars longa, vita brevis (лат) Hippocrates
Животът е кратък, изкуството вечно Хипократ

189 Artem non odit nisi ignarus (лат)
Само невежата мрази изкуството

190 Artes liberales (лат)
Свободни изкуства (средновековно название на седемте светски науки: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика)

191 Artes molliunt mores (лат)
Изкуствата смекчават нравите

192 Artificem commendat opus (лат)
Творбата хвали художника

193 Asinus asinorum (лат)
Магаре над магаретата (глупак над глупаците)

194 Asinus asinum fricat (лат)
Магарето се търка в магаре (глупак глупака хвали)

195 Asinus Buridani inter duo prata (лат)
Буриданово магаре между две поляни (метафорически пример, характеризиращ състояние на нерешителност)

196 Asinus in tegulis (лат)
Магаре на покрива (нещо невиждано)

197 Asinus stramen mavult quam aurum (лат)
Магарето предпочита постелката пред златото (всеки си има своя гледна точка за нещата)

198 Atrocitati mansuetudo est remedium (лат)
Кроткостта е лекарство за жестокост

199 A tuo lare incipe (лат)
Започвай от своето огнище (говори отначало за себе си, а след това за другите)

200 Audaces fortuna iuvat timidosque repellit (лат)
На смелите съдбата помага, страхливите ги отказва

201 Audendo virtus crescit, tardando timor (лат) Syrus
Мъжеството нараства от смели постъпки, страхът - от колебание Сир

202 Audendum est: fortes adiuvat ipsa Venus (лат)
Трябва да бъдеш смел: на смелите помага самата Венера

203 Audi multa, loquere pauca (лат)
Слушай много, говори малко

204 Audiatur et altera pars (лат)
Да бъде изслушана и другата страна

205 Aurem substringe loquaci (лат) Horacius
Наостри уши край бъбривеца Хораций

206 Aures hominum novitate laetantur (лат)
Човешките уши се утешават с новини

207 Auri sacra fames (лат) Vergilius
Проклета жажда за злато Вергилий

208 Aurora Musae (Musis) amica (est) (лат)
Аврора е приятелка на музите (утринните часове са най-благоприятни за умствен труд)

209 Ausculta et perpende (лат)
Слушай и преценявай

210 Auscultare disce, si nescis loqui (лат)
Учи се да изслушваш, ако не можеш да говориш

211 Aut bibat, aut abeat! (лат)
Или да пее, или да си отива! (или да се подчинява на правилата на обществото, или да си отива)

212 Aut Caesar, aut nihil (лат)
Или Цезар, или нищо (или всичко, или нищо)

213 Aut cum scuto, aut in scuto (лат)
Със щита или на него (или да се върнеш победител, или да загинеш)

214 Aut inveniam viam, aut faciam (лат)
Или ще намеря пътя, или ще прокарам път

215 Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium (лат)
Жената или мрази, или обича, трето положение няма

216 Aut prodesse volunt, aut delectare poetae (лат) Horatius
Поетите се стремят да носят или полза, или наслада Хораций

217 Auxilia humilia, firma consensus facit (лат) Syrus
Съгласието прави незначителната помощ по-силна Сир

218 Avaritia neque copia, neque inopia minuitur (лат)
Алчността не намалява нито от богатството, нито от недостига

219 Avaro quid mali optes, nisi ut vivat diu? (лат) Syrus
Какво по-лошо можеш да пожелаеш на скъперника, освен да живее по-дълго Сир

220 Avarum irritat, non satiat pecunia (лат) Syrus
Парите дразнят скъперника, а не го успокояват Сир

221 Avarus animus nullo satiatur lucro (лат) Syrus
Скъперническата душа няма да се насити на никакви богатства Сир

222 Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant! (лат)
Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват (поздрав на гладиаторите преди битка)

223 Barba crescit, caput nescit (лат)
Брадата расте, а главата нищо не знае

224 Barba non facit philosophum (лат)
Брадата не прави философа

225 Beate vivere est honeste vivere (лат)
Да живееш щастливо, значи да живееш честно

226 Beati omnes esse volumus (лат)
Всички искаме да сме щастливи

227 Beati pacifici (лат)
Щастливи са установяващите мир

228 Bedti possidentes (лат)
Щастливи са притежаващите

229 Beatitudo non est virtutis praemium, sed ipsa virtus (лат)
Не щастието е награда за честността, а самата честност Спиноза

230 Beatus esse sine virtute nemo potest (лат)
Без добродетелност никой не може да бъде щастлив

231 Bellum omnium contra omnes (лат)
Война на всички против всички (Хобс)

232 Bene dignoscitur, bene curatur (лат)
Добре разпознатото добре се лекува

233 Bene facit, qui ex aliorum erroribus sibi exemplum sumit (лат)
Добре прави този, който се учи от грешките на другите

234 Bene meritus (лат)
Добре заслужен

235 Bene mori praestat, quam turpiter vivere (лат)
По-добре честно да умреш, отколкото позорно да живееш

236 Bene vertat (quod agis)! (лат)
Да излезе на добре това, което вършиш!

237 Beneficia plura recipit, qui scit reddere (лат) Syrus
Този, който умее да благодари, ще получи още повече Сир

238 Beneficiorum calcar animus gratus est (лат)
Благодарността е стимул за благодеяния

239 Bis dat, qui cito dat (лат) Syrus
Два пъти дава този, който дава бързо Сир

240 Bis pueri senes (лат)
Старите хора стават за втори път деца

241 Bis vincit, qui se vincit in victoria (лат) Syrus
Два пъти побеждава този, който се владее след победата Сир

242 Blanditia, non imperio, fit dulcis Venus (лат) Syrus
Любовта е приятна ласка, а не власт Сир

243 Bona causa triumphat (лат)
Доброто дело побеждава

244 Bona fama divitiis est potior (лат) Syrus
Хубавата слава е по-добра от богатството Сир

245 Bona fama in tenebris proprium splendorum obtinet (лат) Syrus
Добрата мълва и в мрака запазва характерния си блясък Сир

246 Bona fide (лат)
По добра воля (добросъвестно, доверчиво, добросъвестно)

247 Bona mente (лат)
С добро намерение

248 Bona opinio hominum tutior pecunia est (лат) Syrus
Доброто мнение на хората е по-надеждно от парите Сир

249 Bona valetudo melior est quam maximae divitiae (лат)
Доброто здраве е по-хубаво от най-голямото богатство

250 Bonis nocet, qui malis parcit (лат) Seneca
Който щади лошите, вреди на добрите Сенека

251 Bono ingenio me esse ornatum, quam multo auro mavolo (лат) Plautus
По-добре мое украшение да е добрият характер, отколкото планина от злато Плавт

252 Bonorum vita vacua est metu (лат)
Животът на честните не знае страх

253 Bonus mores corrumpunt congressus mali (лат)
Лошите връзки развалят добрите нрави

254 Bonum ad virum cito moritur iracundia (лат) Syrius
Гневът на добрия човек минава бързо Сир

255 Bonum est fugienda adspicere in alieno malo (лат) Syrus
Добре е да се види в чуждото нещастие това, което трябва да се избягва Сир

256 Bonum initium est dimidium facti (лат)
Доброто начало е половината от работата

257 Bonus animus in mala re dimidium est mali (лат) Plautus
Доброто настроение по време на беда намалява бедата наполовина Плавт

258 Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum (лат)
Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно

259 Brevis nobis vita data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna (лат) Cicero
Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен Цицерон

373 Bona fama divitiis est potior (лат) Syrus
Хубавата слава е по-добра от богатството Сир

260 Caeca invidia est (лат)
Завистта е сляпа

261 Caecus non iudicat de colore (лат)
Слепият не съди за цветовете (не разсъждавай за това, което не разбираш)

262 Caelum capite perrumpere conaris (лат)
Опитваш се да пробиеш небето с глава

263 Caesar ad Rubiconem (лат)
Цезар при Рубикон (за човек, който е готов да вземе важно решение)

264 Caesar citra Rubiconem (лат)
Цезар отвъд Рубикон (за човек, който е извършил смела постъпка)

265 Calamitas virtutis occasio est (лат) Seneca
Нещастието е повод за мъжество Сенека

266 Calamitate doctus sum (лат)
Нещастието ме е научило

267 Cancrum recta ingredi doces (лат)
Учиш рака да върви напред (напразно се трудиш)

268 Candida pax homines, trux decet ira feras (лат)
На хората подобава светъл мир, на зверовете - дива стръв

269 Canis a corio numquam absterrebitur uncto (лат)
Невъзможно е да отпъдиш кучето от тлъстото парче

270 Canis mortuus non mordet (лат)
Умряло куче не хапе

271 Canis peccatum, sus dependit (лат)
Провинило се кучето, а наказват свинята

272 Canis timidus vehementius latrat, quam mordet (лат) Curtius
Страхливото куче повече лае, отколкото хапе Курций

273 Cantabit vacuus coram latrone viator (лат) Iuvenalis
Бедният пътник ще пее (тоест: няма да се страхува) пред разбойника Ювенал

274 Captatio benevolentiae (лат)
Оеднаквяване на възгледите

275 Carpe diem (лат) Horatius
Използвай деня Хораций

276 Causa finita est (лат)
Въпросът е решен; край на делото, работата

277 Cautus enim metuit foveam lupus (лат)
Предпазливият вълк се бои от ямата

278 Caveant consules (ne quid detrimenti respublica capiat) (лат)
Нека консулите бдят (републиката да не пострада) (първите думи от формулировката, с която римския сенат давал на консулите диктаторска власт в критични за държавата моменти)

279 Cave illum semper, qui tibi imposuit semel (лат)
Винаги се пази от този, който те е измамил (поне) един път

280 Cave ne cadas (лат)
Внимавай да не паднеш

281 Cave, quid dicas, quando et cui (лат)
Внимавай какво говориш, кога и на кого

282 Cave tibi a cane muto et aqua silente (лат)
Пази се от тихо куче и спокойна вода

283 Certa viriliter, sustine patienter (лат)
Сражавай се мъжествено, издържай търпеливо

284 Certum est omnia licere pro patria (лат)
Всички трябва да направят жертва за родината

285 Certum est, quia impossibile est (лат)
Сигурно е, защото е невъзможно

286 Cessante causa cessat effectus (лат)
С отстраняване на причината изчезва и следствието

287 C'est la vie (се льа ви) (фр)
Такъв е животът

288 Ceteris (caeteris) paribus (лат)
При равни условия

289 Ceterum censeo Carthaginem esse delendam (лат)
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен (думи на римския император Катон Старши, който завършвал всичките си речи с призив за война с Картаген)

290 Charta non erubescit (лат)
Хартията не се изчервява (можеш да напишеш всичко)

291 Cibi condimentum est fames (лат) Cicero
Гладът е (най-добрата) подправка към яденето Цицерон

292 Cicer cum caule (лат)
Грах със зеле (безразборна смес, безпорядък)

293 Circulus vitiosus (лат)
Порочен кръг (привеждане на доказателство, което само се нуждае от доказване)

294 Citius, altius, fortius (лат)
По-бързо, по-високо, по-силно

295 Citius venit periculum, cum contemnitur (лат) Syrus
Опасността минава по-бързо, ако я пренебрегват Сир

296 Cito inarescit lacrima (лат) Cicero
Сълзата изсъхва бързо Цицерон

297 Cito rumpes arcum, semper si tensum habueris (лат)
Бързо ще счупиш лъка, ако бъде постоянно обтегнат

298 Cito turgens spuma dilabitur (лат)
Безумният гняв минава бързо

299 Clara pacta claros faciunt amicos (лат)
Добрите договори създават добри приятели

300 Clarae mortes pro patria oppetitae beatae videri solent (лат)
Славната смърт за родината обикновено се счита за щастлива

301 Cogas amantem irasci, amare si velis (лат) Syrus
Накарай любимия да се сърди, ако искаш да те обича Сир

302 Cogit rogando, cum rogat potentior (лат) Syrus
Когато се моли настойчиво, принуждава се с молба Сир

303 Cogitationes posteriores saepe sunt meliores (лат)
По-късните мисли са често по-добри (от предишните)

304 Cogito, ergo sum (лат)
Мисля, значи съществувам Декарт

305 Cognosce te ipsum (лат) Socrates
Опознай себе си Сократ

306 Comme si, comme ca (ком си, ком са) (фр) - Долу-горе


307 Commune naufragium omnium solatio est (лат)
Общото нещастие е по-леко

308 Commune periculum concordia propulsandum (лат)
Общата опасност трябва да се отблъсква със съгласие

309 Communia sunt amicorum inter se omnia (лат) Terentius
На приятелите всичко е общо Теренций

310 Compesce mentem! (лат) Horatius
Бъди сдържан! Хораций

311 Concordia civium murus urbium (лат)
Съгласието на гражданите е (защитна) стена на града

312 Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur (лат) Sallustius
Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието Салустий

313 Confessio conscientiae vox est (лат)
Признанието е гласът на съвестта

314 Coniugium sine prole est quasi dies sine sole (лат)
Съпружество без деца е като ден без слънце

315 Conscia mens recti famae mendacia ridet (лат)
Чистата съвест се смее над лъжливите слухове

316 Conscientia mille testes (лат) Quintilianus
Съвестта струва колкото хиляди свидетели Квинтилиан

317 Consensio omnium gentium est lex naturae (лат)
Съгласието на всички народи е природен закон

318 Consensus facit legem (лат)
Съгласието прави закона

319 Consensus facit nuptias (matrimonium) (лат)
Съгласието води до брак

320 Conserit unus agrum, sed fruges demetit alter (лат)
Един засажда полето, а друг прибира плодовете

321 Consilio melius vinces, quam iracundia (лат) Syrus
По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв Сир

322 Consuetudinis magna vis est (лат)
Велика е силата на навика

323 Consuetudo est altera natura (лат) Cicero
Навикът е втора природа Цицерон

324 Consuetudo est mos vim legis habere videntur (лат)
Навикът и обичаят имат силата на закон

325 Consultor homini tempus utilissimus (лат)
Времето е най-полезният съветник на човека

326 Consumitur anulus usu (лат) Ovidius
И пръстенът се изтрива от употреба Овидий

327 Contentum esse suis rebus maximae sunt (certissimaeque) divitiae (лат)
Да бъдеш удовлетворен от положението си е най-голямото (и най-надеждното) богатство

328 Contentus abundat (лат)
На удовлетворения всичко му стига

329 Contradictio in adjecto (лат)
Противоречие между определяемо и определител (напр: суха вода); вътрешно противоречие

330 Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas (лат) Syrus
Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно Сир

331 Contraria contrariis curantur (лат)
Противоположното се лекува с противоположно

332 Contra spem spero (лат)
Без надежда се надявам

333 Contra verbosos noli contendere verbis: sermo datur cunctis, animi sapientia paucis (лат)
Не спори с бъбривците: реч е дадена на всички, разум - на малко

334 Contra vim non valet ius (лат)
Законът е безсилен пред силата

335 Contumeliam nec ingenuus fert, nec fortis facit (лат) Syrus
Честният човек не търпи да го оскърбяват, а смелият не оскърбява Сир

336 Conveniens homini est hominem servare voluptas (лат)
Да спасиш човек е наслаждение, достойно за човека

337 Coram populo (publico) (лат)
Всенародно; публично

338 Cornix cornici nunquam confodit oculum (лат)
Гарван гарвану никога око не вади

339 Corpus delicti (лат)
Състав на престъплението; съвкупност от признаци, характеризиращи престъплението; веществено доказателство, основни улики

340 Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum (лат) Seneca
Оправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето Сенека

341 Corruptio optimi pessima (лат)
Развращаването на добрия човек е най-голямото зло

342 Corvi mali - malum ovum (лат)
От лоша гарга - лоши яйца

343 Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas (лат)
Утре, утре, винаги утре и така минава животът

344 Crede, quod habes, et habes (лат)
Вярвай, че имаш, и ще имаш

345 Credula res amor est (лат)
Любовта е склонна към доверчивост

346 Crescit in adversis virtus (лат)
Смелостта расте при опасност

347 Crescit sub pondere virtus (лат)
Преследваната добродетел расте

348 Crudelis lacrimis pascitur, non frangitur (лат) Syrus
Жестокия човек не го трогват сълзите, а го радват Сир

349 Crudelitatis mater avaritia est (лат) Quintilianus
Алчността е майка на жестокостта Квинтилий

350 Crux interpretum (лат)
Кръст на коментаторите (трудно за разбиране и тълкуване място в текст)

351 Cui omnes bene dicunt, possidet populi bona (лат) Syrus
Този, за когото всички говорят хубаво, е любимец на народа Сир

352 Cuilibet in arte sua credendum est (лат)
На всеки трябва да се има доверие по въпросите на занаята (професията) му

353 Cuique proprius attributus error est (лат) Catullus
На всеки човек е свойствен някакъв недостатък Катул

354 Cuius regio, eius religio (лат)
Чиято е властта, негова е религията

355 Cuivis dolori remedium est patientia (лат) Syrus
За всяко страдание търпението е лекарство Сир

356 Culpa vacare maximum est solatium (лат)
Да си невинен е най-голямата утеха

357 Cum bonis bonus eris, cum malis perverteris (лат)
С добрите (хора) ще бъдеш добър, с лошите - ще станеш лош

358 Cum eximia laude (лат)
С най-висока похвала; с отличие (формула, която се е изписвала на дипломите на студентите от средновековните висши учебни заведения, след завършването им с отлично положени изпити)

359 Cum feriunt unum, non unum fulmina terrent (лат)
Мълниите, които поразяват един, плашат мнозина

360 Cum grano salis (лат) Plinius
Със зрънце сол (тоест: остроумно, хапливо, язвително) Плиний

361 Cum hoc non est propter hoc (лат)
"Едновременно с това" не означава "заради това"

362 Cum mula peperit (лат) Suetonius
Когато муле роди (тоест: никога) Светоний

363 Cum recte vivis, ne cures verba malorum! (лат)
Ако живееш честно, не се страхувай от злите езици!

364 Cum sapiente loquens perpaucis utere verbis! (лат)
Когато говориш с умни хора, употребявай колкото се може по-малко думи!

365 Cuneus cuneum trudit (лат)
Клин клина избива

366 Cupido atque ira consultores pessimi (лат)
Страстта и гневът са най-лошите съветници

367 Curae leves loquuntur, ingentes stupent (лат) Seneca
Само малките скърби говорят, големите са безмълвни Сенека

368 Currente calamo (лат)
С бързо перо (набързо написано)

369 Curriculum vitae (лат)
Описание на живота; биография

439 Consuetudo est altera natura (лат) Cicero
Навикът е втора природа Цицерон

370 Da dextram misero! (лат)
Подай десница на нещастника! (тоест: подай ръка за помощ)

371 Da lieget der Hund begraben (нем)
Тук е заровено кучето (тук е цялата тайна)

372 Da locum melioribus! (лат)
Отстъпвай място на по-добрите (от тебе)

374 Dumnat quod non intelligunt (лат) Quintilianus
Осъждат това, което не разбират Квинтилиан

375 Damni nihil facis (лат)
Нищо не губиш от това

376 Damnosa quid non imminuit dies? (лат) Horatius
И на какво ли няма да навреди пагубното време? Хораций

377 Dant gaudia vires (лат)
Радостта добавя сили

378 Dant saepe parvam magna nubila pluviam (лат)
Често от големия облак пада малък дъжд

379 Dat bene, dat multum, qui dat dat cum munere viltum (лат)
Дарява добре, дарява много този, който дарява с усмивка

380 De asini umbra disceptare (лат) Apuleius
Да спориш за сянката на магарето (да спориш напразно) Апулей

381 De caelo (coelo) in caenum (coenum) (лат)
От небето в калта (да паднеш много ниско)

382 De capsula totus (лат)
Целият като от кутия (елегантно, изискано облечен)

383 De duobus malis minus est semper eligendum (лат)
От две злини трябва да се избира по-малката

384 De facto (лат)
По силата на факта; действително

385 De grege illo est (лат)
От същото стадо е

386 De gustibus et coloribus non est disputandum (лат)
За вкус и за цвят не трябва да се спори

387 De iure (лат)
По силата на правото; формално, юридически

388 De lana caprina rixari (лат) Horatius
За козината на козата да спориш Хораций

389 De linqua stulta veniunt incommoda multa (лат)
Заради глупав език стават много неприятности

390 De mortius aut bene aut nihil (лат)
За мъртвите или добро, или нищо (да се, да не се говори)

391 De mortuis sicut de vivis nil nisi verum (лат)
За мъртвите, както и за живите, само истината

392 De nocte consilium (лат)
Нощта носи съвест

393 De se ipso modifice, de aliis honorifice (лат)
За себе си скромно, а за другите с почит (трябва да се говори)

394 De suis homines laudibus libenter praedicant (лат)
За своята слава хората разказват с удоволствие

395 De te fabula narratur (лат) Horatius
За тебе се разказва в баснята Хораций

396 Debes, ergo potes (лат)
Длъжен си, значи можеш

397 Decet cariorem esse patriam nobis quam nosmet ipsos (лат)
Необходимо е родината да ни е по-скъпа от самите нас

398 Decipit frons prima multos (лат)
Външният вид лъже мнозина

399 Decorum ab honesto non potest separari (лат)
Не трябва да се отделя прекрасното от почетното

400 Dediscit animus sero, quod didicit diu (лат)
Умът забравя късно това, което е изучавал дълго

401 Deliberando discitur sapientia (лат) Syrus
На мъдрост се учат с размишление Сир

402 Deliberando saepe perit occasio (лат) Syrus
Често от (дълго) мислене се пропуска удобният случай Сир

403 Deliberandum est diu, quod statuendum est semel (лат) Syrus
Трябва дълго да се обмисля това, което е необходимо да се решава един път Сир

404 Deliberare utilia mora tuttisima est (лат) Syrus
Да помислиш над това кое е полезно, е оправдано забавяне Сир

405 Delicias habet omne suas et gaudia tempus (лат)
Всяко време си има своите удоволствия и радости

406 Delphinum natare doces (лат)
Учиш делфина да плува

407 Delphinum silvis appingere (лат) Horatius
Да нарисуваш делфин до гората (да направиш нещо несъобразно) Хораций

408 Dente lupus, cornu taurus petit (лат) Horatius
Вълкът напада със зъби, бикът с рога (всеки си има свои силни страни) Хораций

409 Desidia est initium omnium vitiorum (лат)
Безделието е начало на всички пороци

410 Despice divitias, si vis animo esse beatus! (лат)
Презирай богатството, ако искаш да имаш щастлива душа

411 Desunt inopiae multa, avaritiae omnia (лат) Syrus
На бедните хора не им достига много, на алчните - всичко Сир

412 Deus ex machina (лат)
Бог от машина (развръзка поради намесване на непредвидени обстоятелства - в античната трагедия развръзката понякога настъпвала с намесата на някой бог, който се появявал на сцената с помощта на механично съоръжение)

413 Diabolus non est tam ater, ac pingitur (лат)
Дяволът не е толкова страшен, колкото го рисуват

414 Dicamus bona verba (лат)
Да кажем добри думи (да пожелаем успех)

415 Dicere bene nemo potest, nisi qui prudenter intellegit (лат)
Не може да говори добре този, който не познава задълбочено (нещата)

416 Dicere non est facere (лат)
Да кажеш още не означава да направиш

417 Dictis facta respondeant! (лат)
Нека делата да съответстват на думите!

418 Dictum acerbum (лат)
Горчива истина

419 Dictum factum (лат) Terentius
Казано - направено Теренций

420 Dictum sapienti sat (лат) Plautus
На умния е достатъчна една дума Плавт

421 Diem perdidi (лат) Titus Vespasianus
Изгубих деня (денят ми мина напразно) Тит Веспасиан

422 Dies diem docet (лат)
Денят учи деня (с всеки изминат ден ставаме по-умни)

423 Dies faustus (лат)
Щастлив ден

424 Dies levat luctum (лат)
Времето намалява мъката

425 Dies pulcher atque venustatis plenus! (лат) Plautus
Прекрасен, пълен с прелести ден! Плавт

426 Differentia specifica (лат)
Характерна особеност, отличителен белег

427 Difficile est dolori convenire cum sapientia (лат) Syrus
Трудно е да съвместяваш болката с разсъдителност Сир

428 Difficilis est ars regendi rem publicam (лат)
Сложно изкуство е управлението на държавата

429 Dignum laude virum Musa vetat mori (лат) Horatius
На мъжа, достоен за похвала, Музата няма да позволи да умре (литературата увековечава имената на прославените мъже) Сир

430 Diligentia in omnibus rebus valet (лат)
Във всички дела е необходимо усърдие

431 Diligere parentes prima naturae lex est (лат)
Да почиташ родителите си е най-първия закон на природата

432 Dimidium facti, qui coepit, facit (лат) Horatius
Който е започнал делото, свършил го е наполовина Хораций

433 Dis aliter visum (лат) Vergilius
Боговете са решили друго Вергилий

434 Disce libens: quid dulcius est quam discere multa? (лат)
Учи се с желание: какво по-приятно има от това да се учиш много?

435 Disce, sed a doctis (indoctos ipse doceto) (лат)
Учи се, но от учените (необразованите сам учи)

436 Discentem comitantur opes, comitantur honores (лат)
Този, който се учи, е съпроводен от богатство и почит

437 Discipulus est prioris posterior dies (лат) Syrus
Следващият ден е ученик на предходния Сир

438 Displicuit nоsus tuus (лат) Iuvenales
Не са ти харесали носа (станал си жертва на каприз) Ювенал

440 Dives est, qui sapiens est (лат)
Богат е този, който е мъдър

441 Divide et impera! (лат)
Разделяй и владей!

442 Divitiae bonum non est (лат)
Богатството не е благо

443 Divitiae et honores et caduca sunt (лат)
Богатствата и почестите са неопределени и кратковременни

444 Dixi (et salvavi animam meam) (лат)
Казах (и спасих душата си)

445 Dixisse, non tacuisse interdum paenitet (лат)
Понякога съжаляваме, че сме казали нещо, а не сме си замълчали

446 Docendo discimus (лат) Seneca
Обучавайки другите, се учим самите ние Сенека

447 Docto homini et erudito vivere est cogitare (лат)
За учения и образован човек да живее означава да мисли

448 Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae (лат)
Плодовете на науката са сладки, корените - горчиви

449 Doctrina multiplex, veritas una (лат)
Учения много, истината е една

450 Dolendi modus, timendi non item (лат) Plinius Minor
Само за скръбта има граница, а за страха - никаква Плиний Млади

451 Dolor animi gravior est, quam corporis dolor (лат) Syrus
Душевната болка е по-силна от телесната Сир

452 Domi suae quilibet rex (лат)
Във своя си дом всеки е цар

453 Domus magna, magna cura (лат)
Голям дом - голяма грижа

454 Domus propria domus optima (лат)
Собственият дом е най-добрият дом

455 Dormiunt aliquando leges, numquam moriuntur (лат)
Законите понякога спят, но никога не умират

456 Dos non facit faustum coniugium, sed virtus (лат)
Не зестрата прави брака щастлив, а добродетелта

457 Do, ut des (лат)
Давам, за да ми дадеш

458 Duabus sellis sedere (лат)
Да седиш на два стола (за непостоянни убеждения)

459 Duae res sunt, quae homines ad maleficium impellunt - luxuria et avaritia (лат)
Има две причини, които тласкат хората към престъпление - разкошът и алчността

460 Dubia plus torquet mala (лат) Seneca
Най-много мъчи неизвестното Сенека

461 Dubiam salutem qui dat afflictis, negat (лат) Seneca
Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва Сенека

462 Dubitando ad veritatem pervenimus (лат)
Към истината пристъпваме, съмнявайки се

463 Duce et auspice (лат)
Под предводителството и ръководството

464 Dulce et decorum est pro patria mori (лат) Horatius
Приятно и почетно е да умреш за родината Хораций

465 Dulcia non novit, qui non gustavit amara (лат)
Не е познал сладкото този, който не е изпитал горчивото

466 Dum spiro, spero (лат) Ovidius
Докато дишам, надявам се Овидий

467 Dum vitant stulti, vitia in contraria currunt (лат)
Глупаците, като избягат от едни пороци, попадат на други

468 Duobus litigantibus tertius gaudet (лат)
Където се карат двама, третият печели

469 Duo cum faciunt idem, non est idem (лат)
Когато двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо

470 Duo non faciunt collegium (лат)
Двама души не правят съдружие

471 Duos qui lepores sequitur, neutrum capit (лат)
Който гони два заека, не хваща ни един

472 Dura lex, sed lex (лат)
Строг закон, но закон

473 Dura tamen molli saxa cavantur aqua (лат) Ovidius
Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода Овидий

474 E cantu dignoscitur avis (лат)
Птицата се познава по песента

475 Ecce homo! (лат)
Ето го човекът! (Думи на Пилат, когато извежда Христос пред тълпата, за да го предаде на разпъване)

476 Editio princeps (лат)
Първо издание

477 E fructu arbor cognoscitur (лат)
По плода познават дървото

478 Einmal ist keinmal (лат)
Един път не се брои

479 Eius est nolle qui potest velle (лат)
Който има право да желае, той има и право да се откаже

480 Eiusdem farinae (лат) Persius
От същото тесто Персий

481 Elephanticorio circumtentus est (лат) Plautus
Завит в кожа на слон (дебелокож) Плавт

482 Elephantum ex musca facis (лат)
Правиш от мухата слон

483 Elucentissimum est edocendi genus exemplorum subditio (лат)
Най-добрият начин да се обучава е да се обучава с примери

484 Emas non quod opus est, sed quod necesse est (лат)
Купувай не това, което трябва, а което е необходимо

485 En gros (ан гро) (фр)
На едро; в общи линии

486 Eo ipso (лат)
Със същото това

487 Epistola non erubiscit (лат) Cicero
Писмото не се изчервява (в писмото можеш да се обясниш свободно) Цицерон

488 E plumis cognoscitur avis (лат)
По перата познаваме птицата

489 Equi donati dentes non sunt inspiciendi (лат)
На подарения кон не трябва да се гледат зъбите

490 Erba mala presto cresce (лат)
Лоша трева бързо расте

491 Eripere telum, non dare irato decet (лат) Syrus
Трябва да се взема от разгневеният оръжието, а не да му се дава Сир

492 Eripitur persona, manet res (лат) Lucretius
Човек загива, делото остава Лукреций

493 Errando discimus (лат)
Учим се като грешим

494 Errare humanum est (stultum est in errore perseverare) (лат)
Да греши е характерно за всеки човек (но да настоява на грешката си е характерно само за глупака)

495 Est aliquid patriis finibus vicinum esse (лат) Ovidius
Има нещо в това, че човекът иска да бъде (близо) до границите на родината Овидий

496 Est foculus proprius multo pretiosior auro (лат)
Домашното огнище е много по-ценно от злато

497 Est innatus in nobis cognitionis amor et scientiae (лат)
За нас е характерно вродено влечение към познанието и науката

498 Est medicina triplex: servare, cavere, mederi (лат)
Задачата на медицината е тройна: да пази, да предупреждава, да лекува

499 Est modus in rebus (sunt certi denique fines quos ultra citraque nequit consistere verum) (лат) Horatius
Има мярка в нещата (съществуват в края на краищата граници, от едната или от другата страна на които не може да има истина) Хораций

500 Est quodam prodire tenus, si non datur ultra (лат) Horatius
Трябва да напреднеш поне малко, ако не може далече Хораций

501 Est quoque cunctarum novitas carissima rerum (лат) Ovidius
Новото е най-доброто от всички неща Овидий

502 Est rerum omnium magister usus (лат) Caesar
Опитът е учител на всичко Цезар

503 Est socia mortis homini vita ingloria (лат) Syrus
Безславният живот е за човека като смърт Сир

504 Et cetera (caetera) (лат)
И така нататък

505 Et ego in Arcadia fui (лат)
И аз съм бил в Аркадия (в идилическата поезия Аркадия е страна на мира и щастието)

506 E tenui casa saepe vir magnus exit (лат)
От бедната къща често излиза велик човек

507 Et fumus patriae dulcis (лат) Ovidius
И димът на родината е сладък Овидий

508 Et gaudium et solatium in litteris (лат) Plinius
И радост, и утешение в науката Плиний

509 Et hoc genus omne (лат)
И все от този род

510 Etiam capillus unus habet umbram suam (лат) Syrus
Дори и един косъм има сянка (най-малките прегрешения хвърлят сянка върху човека) Сир

511 Etiam post malam segetem serendum est (лат) Seneca
И след лоша реколта трябва да се сее Сенека

512 Etiam sanato vulnere cicatrix manet (лат) Syrus
Дори заздравелите рани оставят белези Сир

513 Etiam sine lege poena est conscientia (лат)
Угризението на съвестта е наказание без закон

514 Et proprius panis magis exstat in ore suavis (лат)
Собственият хляб е по-сладък на вкус

515 Et semel emissum volat irrevocabile verbum (лат) Horatius
Когато думата е казана, тя отлита безвъзвратно Хораций

516 Et tu, Brute, contra me? (лат)
И ти ли, Бруте, срещу мене? (предсмъртно възклицание на Юлий Цезар, отправено към неговия родственик и любимец Марк Брут, когото видял сред убийците си)

517 Eum laborem sumas laudem, qui tibi ac fructum ferat (лат) Lucilius
Цени този труд, който ти носи слава, а на другите - полза Луцилий

518 Eventus stultorum magister est (лат) Livius
Учител на неразумните хора е горчивият опит Ливий

519 Ex arena funiculum nectis (лат)
Правиш въже от пясък

520 Exceptio confirmat (probat) regulam (лат)
Изключението потвърждава правилото

521 Exceptis excipiendis (лат)
С изключение на това, което трябва да се изключи

522 Ex comoedia saepe fit tragoedia (лат)
От комедията често става трагедия

523 Ex cupiditatibus odia, discidia, discordia, seditiones, bella nascuntur (лат)
От алчността се раждат омраза, раздор, разногласие, вражда, войни

524 Exitus acta probat (лат) Ovidius
Краят увенчава делото Овидий

525 Ex minimis seminibus nascuntur ingentia (лат)
Голямото се ражда от най-малките семена

526 Ex nihilo nihil (лат) Lucretius
От нищо - нищо Лукреций

527 Ex opere artifex agnoscitur (лат)
Майсторът се познава по работата

528 Ex Oriente lux (лат)
От Изток - светлина

529 Experientia est optima rerum magistra (лат)
Опитът е най-добрият учител

530 Extremis malis - extrema remedia (лат)
За извънредното зло - извънредни мерки

531 Ex ungue leonem (cognoscimus), ex auribus asinum (лат)
По нокътя лъва (познаваме), по ушите - магарето

532 Faber est suae quisque fortunae (лат) Sallustius
Всеки е ковач на своето щастие Салустий

533 Fabri soli de suis artibus iudicent (лат)
Само самият творец може най-добре да съди за своето изкуство

534 Fac et spera (лат)
Прави и се надявай

535 Facile aliis ignoscet, qui sua vitia noverit (лат)
Лесно извинява другите този, който знае своите пороци

536 Facile dictu, difficile factu (лат)
Лесно е да се каже, трудно е да се направи

537 Facile ex amico inimicum facies, cui promissa non reddas (лат)
Приятелят ще стане враг, когато не изпълниш обещанието си

538 Facile omnes, cum valemus, recta consilia aegrotis damus (лат) Terentius
Всички ние, когато сме здрави, даваме лесно съвети на болните Теренций

539 Facilitate nihil homini est melius, neque clementia (лат) Terentius
За човека няма нищо по-ценно от добротата и любезността Теренций

540 Facilius crescit, quam inchoatur, dignitas (лат) Syrus
Уважението расте по-бързо, отколкото започва Сир

541 Facilius est apta dissolvere, quam dissipata connectere (лат) Cicero
По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното Цицерон

542 Facilius est lpus facere, quam idem (лат) Quintilianus
По-лесно е да направиш повече, отколкото същото Квинтилиан

543 Facta loquuntur (лат)
Делата (фактите) крещят

544 Facta, non verba! (лат)
Дела, а не думи!

545 Facta sunt verbis difficiliora (лат)
Делата са по-трудни от думите

546 Factum, non fabula (лат)
Действителност, а не басня

547 Factum obiit, monumenta manent (лат) Ovidius
Постъпката е минала, паметниците остават Овидий

548 Facundus est error, cum simplex sit veritas (лат)
Лъжата е красноречива, истината е проста

549 Faecem bibat, qui vinum bibat (лат)
Който пие вино, да пие и утайката

550 Fallaces sunt rerum species (лат)
Външният вид лъже

551 Falsus in uno, falsus in omnibus (лат)
Фалшив в едно, фалшив във всичко

552 Fama candida rosa dulcior (лат)
Добрата слава е по-приятна от розата

553 Fama nihil est celerius (лат)
Няма нищо по-бързо от мълвата

554 Fama pluris quam opes (лат)
Репутацията значи повече от богатството

555 Fama semper vivat (лат)
Нека вечно да живее славата

556 Famam curant multi, pauci conscientiam (лат) Syrus
Много хора се грижат за добра слава, но малко - за съвестта Сир

557 Fames artium magistra (mater) (лат)
Гладът е учителка (майка) на занаятите

558 Fames est optimus coquus (magister) (лат)
Гладът е най-добрият готвач (учител)

559 Fas est ab hoste doceri (лат) Ovidius
И от врага подобава да се учиш Овидий

560 Fatetur facinus is, qui iudicium fugit (лат) Syrus
Признава престъплението този, който избягва съда Сир

561 Fatum est series causarum (лат)
Съдбата е редица от причини

562 Fax mentis incendium gloriae (лат)
Факелът на мисълта разпалва пожара на славата

563 Feci quod potui, faciant meliora potentes (лат) Ovidius
Направих всичко, което можах, нека, който може, да направи по-добре Овидий

564 Fecit (лат)
Направих го (надпис на старинни картини след подписа на художника)

565 Fecit deos primum timor (лат)
Боговете са създадени преди всичко от страха

566 Fecundi calices, quem non fecere disertum (лат) Horatius
Пълна чаша, кого няма да направиш красноречив Хораций

567 Felicitas humana numquam in eodem statu permanent (лат)
Човешкото щастие не е никога постоянно

568 Felicitas multos habet amicos (лат)
Щастието има много приятели

569 Felix est, non qui videtur esse aliis, sed qui sibi (лат) Syrus
Щастлив е не този, когото другите смятат за щастлив, а този, който сам се смята за такъв Сир

570 Fer difficilia, facilia levius perferes (лат) Syrus
Преживей големите трудности, по-леко ще преживееш по-малките Сир

571 Feriunt summos fulgura montes (лат) Horatius
Мълниите удрят най-високите планини Хораций

572 Ferro ignique (лат)
С меч и огън

573 Ferro nocentius aurum (лат) Ovidius
Златото е по-престъпно от желязото Овидий

574 Ferrum ferro acuitur (лат)
Желязото се остри с желязо

575 Ferrum quando calet, cudere quisque valet (лат)
Когато желязото е горещо, всеки може да кове

576 Festina lente (лат)
Бързай бавно

577 Festinatio improvida est et caeca (лат)
Прибързаността е невнимателна и сляпа

578 Festinatio iudiciorum noverca (лат)
Прибързаността е мащеха на съда (съдията не трябва да бърза)

579 Festinationis comites sunt error et poenitentia (лат)
Грешката и разкаянието са спътници на прибързаността

580 Fiat lux! (лат)
Да бъде светлина!

581 Fida terra, infidum mare (лат)
Земята е надеждна, ненадеждно е морето

582 Fide, sed cui, vide (лат)
Доверявай се, но гледай на кого се доверяваш

583 Fidem qui perdit, perdere ultra nil potest (лат) Syrus
Който изгуби честността си, не може повече нищо да изгуби Сир

584 Fides facit fidem (лат)
Доверието ражда доверие

585 Fides, ut anima, unde abiit, eo nunquam redit (лат) Syrus
Честността е като полъх на вятър, никога вече не се връща там, откъдето е излязла Сир

586 Findere caelum aratro (лат)
Да ореш с плуг небето (да правиш нещо невъзможно)

587 Finis sanctificat media (лат)
Целта оправдава средствата

588 Firmissima est inter pares amicitia; inter dominum et servum nulla amicitia est (лат)
Между равните дружбата е най-здрава; между господаря и роба дружба няма

589 Fit fabricando faber (лат)
Майстор се става благодарение на практиката

590 Focus et iocus placent (лат)
Огнището и шегата привличат

591 Fortes fortuna adiuvat (лат) Terentius
Съдбата помага на смелите Теренций

592 Forti et fideli nihil difficile (лат)
За смелия и издръжливия човек няма трудности

593 Fortis cadere, cedere non potest (лат)
Смелият може да загине, но не да отстъпи

594 Fortiter malum qui patitur, idem post potitur bonum (лат) Plautus
Който понася мъжествено скръбта, след това постига щастие Плавт

595 Fortuna caeca est (лат) Cicero
Съдбата е сляпа Цицерон

596 Fortuna favet fortibus (лат)
Щастието помага на смелите

597 Fortuna fortes metuit, ignavos premit (лат)
Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите

598 Fortuna multis nimis dat, satis nulli (лат)
Съдбата дава на мнозина много; достатъчно - на никого

599 Fortuna non mutat mores (лат)
Щастието не променя обичаите

600 Fortuna tibi favet (лат)
Щастието ти помага

601 Fortuna vitrea est, tum, cum splendet, frangitur (лат) Syrus
Щастието е чупливо като стъкло - когато блести, тогава се счупва Сир

602 Fortunam citius reperias, quam retineas (лат) Syrus
Щастието може да бъде намерено по-бързо, отколкото да бъде запазено Сир

603 Fraus est accipere, quod non possis reddere (лат) Syrus
Да вземаш това, което не можеш да върнеш, е измама Сир

604 Fraus est celare fraudem (лат)
Да криеш коварството е също коварство

605 Frondem in silvis non cernit (лат) Ovidius
Не вижда зеленината в гората Овидий)

606 Frons animi ianua (лат)
Лицето е врата на душата

607 Fructus cape cum pane, si vis vivere sane (лат)
Яж плодовете с хляб, ако искаш да бъдеш здрав

608 Fructus honos oneris, fructus honoris onus (лат)
Уважението е резултат от труда, трудът е резултат от уважението

609 Fuimus Troes, fuit Ilium et ingens gloria Teucrorum (лат) Vergilius
Били сме троянци, била е Троя и великата слава на троянците (всичко е минало) Вергилий

610 Fundamentum est iustitiae fides (лат)
Основа на справедливостта е доверието

611 Fungus una nocte nascitar (лат) Cicero
Гъбата израства за една нощ (злото се появява бързо) Цицерон

612 Fur furem cognoscit, lupus lupum (лат)
Крадецът разпознава крадеца, вълкът - вълка

613 Garrula lingua nocet (лат)
Бъбривият език вреди

614 Gaudeamus igitur, iuvenes dum sumus! (лат)
Да се веселим, докато сме млади (начало на старинна студентска песен)

615 Gaudensque viam fecisse ruina (лат)
Радва се, че на пътя си е оставил руини

616 Gaudia post officia (лат)
Радост след края на делата

617 Gaudium in litteris est (лат)
Утешението е в науките

618 Geminat peccatum, quem delicti non pudet (лат) Syrus
Удвоява грешката този, който не се срамува от престъплението Сир

619 Gemitus dolores indicat, non vindicat (лат) Syrus
Въздишката показва скръб, но не освобождава от нея Сир

620 Generosi animi et magnifici est iuvare et prodesse (лат)
Характерно е за благородния и великодушен човек да помага и да е от полза

621 Generosos animos labor nutrit (лат)
Трудът храни благородните сърца

622 Gloria virtuti resonant (лат)
Славата е ек от доблестта

623 Grandibus exigui sunt pisces piscibus esca (лат)
Дребната риба е храна за едрата

624 Grata superveniet, quae non sperabitur, hora (лат) Horatius
Приятно ще бъде този миг, който не очакваш Хораций

625 Gratia gratiam parit (лат)
Благодарността ражда благодарност

626 Gratiarum actio ad plus dandum invitatio (лат)
Благожелателността е покана за голяма взаимност

627 Gratiora sunt, quae pluris emuntur (лат)
По-мило е това, което е по-скъпо (което е постигнато по-трудно)

628 Gratum est donum, quod venit ante preces (лат)
Приятен е подаръкът, който идва преди молбата

629 Graviora manent (лат) Vergilius
Трудностите предстоят Вергилий

630 Graviora quaedam sunt remedia periculis (лат) Syrus
Някои лекарства са по-лоши от болестта Сир

631 Gravis animi poena est, quem post facta poenitet (лат) Syrus
Тежко душевно наказание е разкаянието след постъпката Сир

632 Gravis ira regum est semper (лат)
Царският гняв е винаги жесток

633 Gravissimum est imperium consuetudinis (лат) Syrus
Властта на привичките е много тежка Сир

634 Gubernatorem in tempestate, in acie militem intelleges (лат)
Кормчията се познава в бурята, а воина в сражение

635 Gustus legibus non subiacet (лат)
Вкусът не се подчинява на законите

636 Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo - sic homo fit sapiens non vi, sed saepe legendo (лат) Ovidius
Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане, така и човекът става учен не със сила, а с често четене

637 Habet sibi (лат)
Нека владее (да върви по дяволите)

638 Habent sua fata libelli (лат) Terentianus Maurus
Книгите имат своя съдба Теренциан Мавър

639 Habere regnum casus est, virtus dare (лат) Seneca
Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест Сенека

640 Habet et musca splenem (лат)
И мухата има слезка (и мухата може да се ядоса)

641 Habet suum venenum blanda oratio (лат) Syrus
Угодническата реч си има своята отрова Сир

642 Hanc tibi cane cantilenam (лат)
Пей си сам тази песен

643 Hannibal ante portas! (лат) Livius
Ханибал е при вратите! (предупреждение за близка опасност) Ливий

644 Hastas iace, quas alius ministrat! (лат) Cicero
Хвърли копията, които друг ти приготвя! Цицерон

645 Haud difficile creditu est (лат)
Не е трудно да се повярва

646 Haud est virile terga fortunae dare (лат) Seneca
Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата Сенека

647 Haud mihi vita opus est hac (лат) Horatius
Такъв живот не ми трябв Хораций

648 Haud semper errat fama (лат)
Мълвата не винаги греши

649 Hectora quis nosset, felix si Troia fuisset? (лат) Ovidius
Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя беше щастлива? Овидий

650 Heredis fletus sub persona risus est (лат) Syrus
Плачът на наследника е маскиран смях Сир

651 Heu me miserum! (лат)
О, нещастният аз!

652 Hic haeret aqua (лат) Cicero
Тук спира водата (тук е пречката) Цицерон

653 Hic homo alligatus ensi (лат)
Този човек е завързан за меча (случайно е станал военен)

654 Hic iacet (лат)
Тук почива (начало на надгробен надпис)

655 Hic iacet lepus (лат)
Тук лежи заекът (тази е същността на нещата)

656 Hic Rhodus, hic salta! (лат) Aesopus
Тук е Родос, тук скачай (докажи на място таланта си) Езоп

657 Hinc illae lacrimae (лат) Terentius
Оттук са сълзите (причината е ясна) Теренций

658 Historia vitae magistra (лат)
Историята е учителка на живота

659 Historiam nescire, hoc semper puerum esse (лат) Cicero
Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете Цицерон

660 Hoc erat in votis (лат) Horatius
За това се молех (точно това исках) Хораций

661 Hoc est vivere bis, vita posse priore frui (лат)
Да умееш да се наслаждаваш на преживения живот означава да живееш два пъти

662 Hoc opus, hic labor est (лат) Vergilius
Ето проблемът, ето в какво е трудното Вергилий

663 Hoc sensu (лат)
В този смисъл

664 Hodie mihi, cras tibi (лат)
Днес на мене, утре на тебе

665 Hominem ex operibus eius cognoscere (лат)
Човекът се познава по делата

666 Hominem experiti multa paupertas iubet (лат) Syrus
Нищетата принуждава човека да изпита всичко Сир

667 Hominem non odi, sed eius vitia (лат)
Не мразя човека, а неговите пороци

668 Hominem te esse memento (лат)
Помни, че си човек

669 Homines amplius oculis quam auribus credunt (лат)
Хората повече вярват на очите си, отколкото на ушите си

670 Homines caecos reddit cupiditas (лат)
Страстта прави хората слепи

671 Homines, dum docent, discunt (лат) Suetonius
Хората, докато учат (другите), се учат Светоний)

672 Homines meliores saepe videntur, quam sunt revera (лат)
Хората често изглеждат по-добри, отколкото са в действителност

673 Homines, quo plura habent, eo cupiunt ampliora (лат)
Колкото повече имат хората, толкова повече искат

674 Homini cibus utilissimus est simplex (лат)
Обикновената храна е най-полезна за човека

675 Homini homine nihil pulchrius videtur (лат)
За човека няма нищо по-хубаво от самия човек

676 Hominibus plenum, amicis vacuum (лат)
С хора е пълно, приятели не достигат

677 Hominis est errare, insipientis in errore perseverare (лат)
За човека е характерно да греши, но само за глупака - да упорства в грешките си

678 Hominis est propria veri inquisitio atque investigatio (лат)
За човека е характерно търсенето и намирането на истината

679 Hominis mens discendo alitur cogitandoque (лат)
Човешкият ум се храни с наука и мислене

680 Hominum natura novitatis avida est (лат)
Човешката природа жадува за нови неща

681 Hominum utilitati agri et maria parent (лат)
Земите и моретата носят полза на хората

682 Homo doctus in se semper divitias habet (лат)
Ученият човек винаги има в себе си богатство

683 Homo est animal sociale (лат) Aristoteles
Човекът е обществено същество (буквално: животно) Аристотел

684 Homo frugi omnia recte facit (лат)
Умният човек всичко прави умно

685 Homo homini amicus est (лат)
Човек за човека е приятел

686 Homo homini lupus est (лат) Plautus
Човек за човека е вълк Плавт

687 Homo improbus beatus non est (лат)
Нечестният човек не е щастлив

688 Homo locum ornat, non hominem locus (лат)
Човекът краси мястото, а не мястото човека

689 Homo nihil scit sine doctrina (лат)
Човекът не знае нищо без учене

690 Homo non sibi natus, sed patriae (лат)
Човекът се ражда не за себе си, а за родината

691 Homo nullius coloris (лат) Plautus
Безцветен човек ("ни риба, ни рак") Плавт

692 Homo omnium horarum (лат)
Човек за всички случаи в живота (надежден човек)

693 Homo proponit, fortuna disponit (лат)
Човекът набелязва, съдбата разполага

694 Homo quantum scit, tantum potest (лат)
Човекът може толкова, колкото знае

695 Homo, qui tacere nescit, nescit dicere (лат)
Човек, който не може да мълчи, не може (и) да говори

696 Homo sapiens (лат)
Разумен човек

697 Homo semper in os fert aliud, aliud cogitat (лат) Syrus
Човекът често говори едно, мисли друго Сир

698 Homo sum: humani nil a me alienum puto (лат) Terentius
Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо Теренций

699 Homo toties moritur, quoties amittit suos (лат) Syrus
Човекът толкова пъти умира, колкото пъти губи своите близки Сир

700 Homo trium litterarum (лат)
Човек от три букви (злодей - алюзия за латинската дума fur 'злодей')

701 Homo unius libri (лат) Quintilianus
Човек на една книга (ограничен човек, невежа) Квинтилиан

702 Honesta mors turpi vita potior (лат)
Почетната смърт е по-добра от позорния живот

703 Honesta vita beata est (лат)
Честният живот е щастлив

704 Honor (honos) virtutis praemium (pretium) (лат)
Почитта е награда за смелостта

705 Honores (divitiae) mutant mores, sed raro in meliores (лат)
Почестите (богатствата) променят нравите, но рядко в добра страна

706 Honoris causa (лат)
От почит (присвояване на научна степен на видни дейци на науката без защита на дисертация, от уважение към техните заслуги)

707 Honos (honor) alit artes (лат)
Почитта храни изкуството

708 Honos est (habet) onus (лат)
Почитта е бреме

709 Horae cedunt et dies, et menses, et anni, nec praeteritum tempus umquam revertitur (лат)
Часовете минават и дните, и месеците, и годините, и изтеклото време никога не се връща

710 Horribile auditu (лат)
Страшно е да се чуе

711 Horribile dictu (лат) Vergilius
Страшно е да се каже Вергилий

712 Hospes hospiti sacer (лат)
Гостът е свещен за стопанина

713 Hospes, hostis (лат)
Чужденецът е враг

714 Hostis honori invidia (лат)
Завистта е враг на честта

715 Hostium munera non sunt munera (лат)
Даровете на враговете не са дарове

716 Humana non sunt turpia (лат)
Което е човешко, не е срамно

717 Humanitatis optima est certatio (лат) Syrus
Най-благородното състезание е състезанието по човечност Сир

718 Humiles laborant, ubi potentes dissident (лат)
Низините страдат, когато велможите враждуват помежду си

719 Hygiena amica valetudinis (лат)
Хигиената е приятелка на здравето

720 Iam fama nimium fecit (лат) Seneca
Мълвата вече е добавила излишното Сенека

721 Iam proximus ardet Ucalegon (лат) Vergilius
Вече гори къщата на съседа Укалегон (ако съседът ти е в опасност, заплашен си и ти) Вергилий

722 Iam veniet tacito tarda senecta pede (лат) Ovidius
Наближава вече бавната старост с тиха стъпка Овидий

723 Ibi bene, ubi patria (лат)
Хубаво е там, където е родината

724 Ibi semper est victoria, ubi concordia est (лат) Syrus
Победата е винаги там, където има съгласие Сир

725 Id facere laus est, quod decet, non quod libet (лат) Seneca
Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш Сенека

726 Idem per idem (лат)
Същото със същото; определение чрез определяемото

727 Ignavis semper feriae (лат)
За ленивите винаги е празник

728 Ignavum fucos pecus a praesepibus arcent (лат) Vergilius
Гонят от кошерите на търтеите ленивото ято Вергилий

729 Igni et ferro (лат)
С огън и меч

730 Igni probatur aurum, virtus miseria (лат)
Златото се изпитва с огън, а верността с нещастие

731 Ignis et aquae interdictio (лат)
Забрана на огън и вода (изгнание от родината)

732 Ignis non extinguitur igne (лат)
Огънят не се гаси с огън

733 Ignis suppositus cineri doloso (лат) Horatius
Под предателската пепел се таи огън Хораций

734 Ignis suum calorem etiam in ferro tenet (лат) Syrus
Огънят запазва топлината си дори в желязото Сир

735 Ignorantia iuris neminem excusat (лат)
Незнанието на закона не оправдава никого

736 Ignorancia iuris nocet (лат)
Незнанието на закона вреди

737 Ignoscito saepe alteri, nunquam tibi (лат) Syrus
На друг прощавай често, на себе си никога Сир

738 Ignoti nulla cupido (лат) Ovidius
Каквото не знаем, не го и желаем Овидий

739 Ignoti nulla curatio morbi (лат)
Не трябва да се лекува неразпозната болест

740 Ille dolet vere, qui sine teste dolet (лат) Martialis
Скърби истински този, който скърби без свидетели Марциал

741 Immensum calcar gloria habet (лат) Ovidius
Славата е най-големият стимул Овидий

742 Immortalitas est pro patria mori (лат)
Да загинеш за родината е безсмъртие

743 Impedit ira animum, ne possit cernere verum (лат)
Гневът не позволява на разума да разбере истината

744 Imperare sibi maximum imperium est (лат) Seneca
Да заповядваш на себе си е най-голямата власт Сенека

745 Imperat aut servit collecta pecunia cuique (лат) Horatius
Натрупаното богатство е за едни слуга, а за други господар Хораций

746 Impossibilium nulla obligatio (лат)
Никой не е задължен да прави невъзможното

747 Improbe amor, quid non mortalia pectora cogis? (лат) Vergilius
О, жестока любов, защо измъчваш сърцата на хората? Вергилий

748 In aqua scribis (лат)
Пишеш по водата

749 In arena aedificas (лат)
Градиш върху пясък

750 In arte sua quilibet rex (лат)
В своето изкуство всеки е цар

751 In articulo mortis (лат) Terentius
Пред лицето на смъртта Теренций

752 In audaces non est audacia tuta (лат) Ovidius
Смелостта срещу смелите не е безопасна Овидий

753 In cauda venenum (лат)
Отровата е в опашката (злонамереността е в края на нещо написано, казано)

754 Incertus animus dimidium sapientiae est (лат)
Съмнението е половин мъдрост

755 In constanti labore spes (лат)
В постоянният труд е надеждата

756 Incredibile dictu (лат)
Невероятно е (да се каже); трудно за вярване

757 Indigne vivit, per quem non vivit alter (лат)
Недостойно живее този, който не дава да живеят на другите

758 Indocti discant et ament meminisse periti (лат)
Незнаещите да се учат, а опитните нека си спомнят (става въпрос за любовта)

759 Infelicissimum genus infortunii est fuisse felicem (лат)
Най-голямото нещастие е споменът за миналото щастие

760 In flammam flammas, in mare fundis aquas (лат) Ovidius
Прибавяш огън към огъня и изливаш вода в морето Овидий

761 Ingenium ingens inculto latet hoc sub corpore (лат) Horatius
Огромен талант се крие в това недодялано тяло Хораций

762 Ingrata patria, ne ossa quidem habebis (лат)
Неблагодарна родино, няма да имаш дори костите ми (думи, приписвани на Сципион Африкански)

763 Ingrato homine terra peius nihil creat (лат) Menander
Земята не ражда нищо по-лошо от неблагодарния човек Менандър

764 In idem flumen bis non descendimus (лат) Heraclitus
Не влизаме два пъти в една и съща река Хераклит

765 Inimicum quamvis humilem docti timere est (лат) Syrus
Пази се дори от най-незначителния враг Сир

766 Iniqua nunquam imperia retinentur diu (лат) Seneca
Несправедливата власт не е дълга Сенека

767 Iniquitas partis adversae iustum bellum ingerit (лат)
Несправедливостта на противниковата страна предизвиква справедлива война

768 Iniquum est quemque ex veste aestimare (лат)
Несправедливо е да оценяваш някого по облеклото Еразъм Ротердамски

769 Initium est salutis notitia peccati (лат) Seneca
Началото на оправдаването е признаване на вината Сенека

770 Iniuria solvit amorem (лат)
Обидата разрушава любовта

771 Iniuriam aures, quam oculi, facilius ferunt (лат) Syrus
Обидата се понася по-леко от ушите, отколкото от очите Сир

772 Iniuriam nec patitur fortis, nec facit (лат)
Смелият не познава несправедливостта и не я причинява на другите

773 Iniuriarum remedium est oblivio (лат) Syrus
Лекарство срещу обидата е забравата Сир

774 In magnis et voluisse sat est (Propertius) (лат)
При велико начинание само да желаеш е вече достатъчно Проперций

775 In magno magni capiuntur flumine pisce (лат)
В голяма река се лови голяма риба

776 In medio stat virtus (лат)
Истината е по средата

777 In necessariis unitas, in dubiis libertas, in omnibus caritas (лат)
При необходимост - единение, при съмнение - свобода, във всички начинания - любов

778 In nullum avarus bonus est, in se pessimus (лат) Syrus
Скъперникът не е добър за никого, а най-лош е за себе си Сир

779 In oculo, in loculo, in poculo mores nosces ut speculo (лат)
По очите, по кутийката, по чашата виждаш характера (на човека) като в огледало

780 In omni negotio longe semper a perfecto fuerunt principia (лат)
Във всяка работа началото е винаги далече от края

781 In omnibus aliquid, in toto nihil (лат)
Всичко по малко, а в цялост - нищо

782 In omnibus fere minus valent praecepta quam experientia (лат) Quintilianus
Почти във всичко наставленията имат по-малко значение от опита Квинтилиан

783 In poetis non Homero soli locus est (лат)
Сред поетите няма само за Омир място

784 Insanus omnis furere credit caeteros (лат) Syrus
Лудият смята, че всички останали са луди Сир

785 In silvam non ligna feras insanius (лат) Horatius
Няма по-голямо безумие от това да носиш дърва в гората Хораций

786 Instantia est mater doctrinae (лат)
Упорството е майка на науката

787 In sterculino plurimum gallus potest (лат) Syrus
На своето бунище петелът е герой Сир

788 Intempestive qui docet, ille nocet (лат)
Който поучава не на време, вреди

789 In teneris consuescere multum est (лат) Vergilius
Навикът, получен на млади години, означава много Вергилий

790 Inter arma silent (tacent) Musae (лат)
Сред звъна на оръжието Музите мълчат

791 Inter bonos bene (лат) Cicero
Между добри хора всичко се нарежда добре Цицерон

792 Inter caecos luscus (et monoculus) rex est (лат)
Сред слепите едноокият е цар

793 Inter vepres rosae nascuntur (лат)
И сред трънаците растат рози

794 Inutilis quaestio solvitur silentio (лат)
Ненужният въпрос освобождава от отговор

795 In vas pertusum congerere (лат) Lucretius
Не можеш да напълниш пробито гърне Лукреций

796 In Venere semper certat dolor et gaudium (лат) Syrus
В любовта винаги си съперничат болка и радост Сир

797 Invia est in medicina via sine lingua latina (лат)
Непроходим е в медицината пътя без латински език

798 Invia virtuti nulla est via (лат) Ovidius
За смелостта няма непроходим път Овидий

799 Invidia festos dies non agit (лат)
Завистта празници не спазва (не знае покой)

800 Invidia gloriae assiduus comes est (лат)
Завистта е постоянен спътник на славата

801 Invidia loquitur id quod obest, non quod subest (лат) Syrus
На езика на завистника винаги има вреда, а не помощ Сир

802 In vili veste nemo tractat honeste (лат)
В сиромашко облекло никой не изглежда благородно

803 In vino feritas (лат)
Във виното е грубостта

804 In vino veritas, in aqua sanitas (лат)
Във виното е истината, във водата здравето

805 In virtute posita est vera felicitas (лат)
В честността се състои истинското щастие

806 Ipsa olera olla legit (лат)
Гърнето само си избира зеленчуците (всеки според своя вкус)

807 Ipsa se velocitas implicat (лат) Seneca
Прибързаността е сама по себе си забавяне Сенека

808 Ira odium generat, concordia nutrit amorem (лат)
Гневът ражда омраза, съгласието се храни с любов

809 Iracundia est inimica consilio (лат) Cicero
Гневът е враг на съвета Цицерон

810 Irremeabilis unda (лат) Vergilius
Вълна, от която няма връщане (Стикс, реката в подземното царство на мъртвите; алюзия за смъртта) Вергилий

811 Irreparabilium felix oblivio rerum (лат)
Щастлив е този, който умее да не съжалява за невъзвратимото

812 Is amicus est, qui in re dubia re adiuvat (лат) Plautus
Приятел е този, който в беда помага с действие Плавт

813 Is fecit, cui prodest (лат)
Направил го е този, комуто е изгодно

814 It fama per urbes viresque acquirit eundo (лат) Vergilius
Върви мълвата по градовете и бързо набира сили Вергилий

815 Ita salvus sim, ut non aliter loquor ac sentio (лат)
Кълна се в живота си, че не говоря различно от това, което мисля

816 Ita sim felix (лат)
Да бъда така щастлив (клетва)

817 Iucunda memoria est praeteritorum malorum (лат) Cicero
Приятен е споменът за минали несгоди Цицерон

818 Iucundi acti labores (лат) Cicero
Приятен е завършения труд Цицерон

819 Iudex damnatur, cum nocens absolvitur (лат) Syrus
Осъждат съдията, когато той оправдава престъпника Сир

820 Iurare in verba magistri (лат) Horatius
Да се кълнеш в думите на учителя (да следваш сляпо думите на учителя) Хораций

821 Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suun cuique tribuere (лат)
Указанията на правото са следните: да живееш честно, да не обиждаш другите, на всеки да даваш според заслугите

822 Ius est ars boni et aequi (лат)
Правото е изкуство на доброто и справедливостта

823 Ius summum saepe summa malitia est (лат) Terentius
Най-висшето право често е най-висше зло Теренций

824 Iustitia civitatis (regnorum) fundamentum (лат)
Справедливостта е основа на обществото (държавата)

825 Iustitia nihil expetit praemii (лат)
Справедливостта не иска никакви награди

826 Iustitia non novit patrem nec matrem, solam veritatem spectat (лат)
Справедливостта не признава нито баща, нито майка, а само се стреми към истината

827 Iuveni parandum, seni utendum (лат)
Младият човек трябва да приготвя, старият да се ползва

828 Iuvenile vitium est regere non posse impetum (лат) Seneca
Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си Сенека

829 Labores pariunt honores (лат)
Трудът ражда почести

830 Labor est etiam ipsa voluptas (лат) Manilius
Трудът сам по себе си е вече наслаждение Манилий

831 Labor et patientia omnia vincunt (лат)
Трудът и търпението побеждават всичко

832 Labor iuventuti optimum est obsonium (лат)
Трудът е най-добрата прехрана за младежта

833 Labor non onus, sed beneficium (лат)
Трудът не е бреме, а благо

834 Laesus ab igne puer timet illum postea semper (лат)
Пострадалото от огъня дете се бои винаги от него

835 Laetificat stultum grandis promissio multum (лат)
Глупакът много се радва на голямо обещание

836 Laetitia garrula res est (лат)
Радостта е словоохотлива

837 Largitio fundum non habet (лат)
Щедростта няма дъно (безгранична е)

838 L'art pour l'art (л'ар пур л'ар) (фр)
Изкуство за изкуството (девиз на привържениците на естетизма в изкуството през ХІХ век)

839 Latet anguis in herba (лат) Vergilius
Крие се змията в тревата (невидима опасност) Вергилий

840 Latinitate culinaria utitur (лат)
Използва кухненски латински (малкообразован човек, но с претенции)

841 Latrante uno latrat statim et alter (лат)
Когато едно куче залае, веднага и друго ще подхване

842 Laudamus veteres, sed nostris utimur annis (лат)
Възхваляваме миналите години, но живеем със съвременността

843 Laudant, quod non intelligunt (лат)
Хвалят това, което не разбират

844 Laus alit artes (лат)
Похвалата храни изкуството

845 Laus nova nisi oritur, etiam vetus amittitur (лат) Syrus
Ако не идва нова слава, губи се предишната Сир

846 Legem brevem esse oportet (лат) Seneca
Законът трябва да бъде кратък Сенека

847 Leges bonae ex malis moribus procreantur (лат)
Добрите закони възникват от лошите обичаи

848 Leges cum omnibus semper una atque eadem voce loquuntur (лат)
Законите говорят на всички с един и същи глас (пред закона всички са равни)

849 Legibus idcirto omnes servimus, ut liberi esse possimus (лат)
Всички ние се покоряваме на законите, за да бъдем свободни

850 Legis virtus haec est: imperare, vetare, permittere, punire (лат)
Силата на закона се състои в това да заповядва, забранява, разрешава и наказва

851 Leonem mortuum etian (et) catuli mordent (лат)
Мъртвия лъв дори (и) кученцата го хапят

852 Le roi est mort; vive le roi! (льо роа е мор, вив льо роа) (фр)
Кралят е мъртъв, да живее кралят! (формулировка, с която херолдът във Франция възвестявал за смъртта на краля и възкачването на престола на неговия наследник)

853 L'Etat c'est moi (л'ета с'е моа) (фр)
Държавата това съм аз (думи на френския крал Луи ХІV, за да подчертае абсолютната си власт)

854 Levis est consolatio ex miseria aliorum (лат) Cicero
Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда Цицерон

855 Levis est fortuna; cito reposcit, quae dedit (лат) Syrus
Съдбата е непостоянна; бързо взема това, което е дала Сир

856 Levis est labor omnis amanti (лат)
За влюбения всички трудности са леки

857 Levius fit patientia quidquid corrigere est nefas (лат) Horatius
Което не може да се поправи, става по-леко благодарение на търпеливоста Хораций

858 Lex est, non poena perire (лат) Seneca
Смъртта е закон, а не наказание Сир

859 Lex est quod populus iubet atque constituit (лат)
Законът е това, което народът нарежда и постановява

860 Lex iusta libertati, aequalitati et fraternitati praesido est (лат)
Справедливият закон е опора на свободата, равенството и братството

861 Lex prospicit, non respicit (лат)
Законът гледа напред, а не назад

862 Lex recte facere iubet, vetat delinquere (лат)
Законът нарежда да се постъпва честно и забранява да се извършва престъпление

863 Lex videt iratum, iratus legem non videt (лат) Syrus
Законът вижда разгневения, разгневеният не вижда закона Сир

864 Libenter homines id, quod volunt, credunt (лат) Caesar
Хората с удоволствие вярват на това, което желаят Цезар

865 Liberis nihil carius humano generi est (лат)
Няма нищо по-скъпо за човешкия род от децата

866 Libri amici, libri magistri (лат)
Книгите са приятели, книгите са учители

867 Libro completo saltat scriptor pede laeto (лат)
Като завърши книгата, авторът скача от радост

868 Licet et decet (лат)
Позволено е и подобава

869 Licet superbus ambules pecunia, fortuna non mutat genus (лат) Horatius
Както и да се гордееш с богатството си, то няма да промени твоето достойнство Хораций

870 Ligna in silvas fers (лат) Horatius
Носиш дърва в гората (трудиш се напразно) Хораций

871 Linguam caninat comedi (лат)
Ял съм кучешки език (врял и кипял съм в нещо)

872 Lis litem generat (лат)
Спорът ражда спор

873 Littera scripta manet, verbum imbelle perit (лат)
Написаната буква остава, безсилното слово изчезва

874 Litterae thesaurus sunt (лат) Petronius
Науката е съкровище Петроний

875 Litterarum radices amarae, fructus dulces (iucundiores) sunt (лат)
Корените на науката са горчиви, а плодовете сладки

876 Locus minoris resistentiae (лат)
Място на най-малкото съпротивление

877 Longum iter est per praecepta, breve et efficax per exempla (лат) Seneca
Дълъг е пътят на поучението, кратък и успешен с примери Сенека

878 Lucri bonus est odor (лат) Livius
Миризмата на ползата е приятна Ливий

879 Luna latrantem canem non curat (лат)
Луната не обръща внимание на лая на кучетата

880 Lupos apud oves relinquis custodes (лат)
Оставяш вълците да пазят овцете

881 Lupum auribus tenere (лат)
Да държиш вълка за ушите (да се намираш в тежко, безизходно положение)

882 Lupus in fabula (лат) Terentius
Вълкът в баснята ("За вълка говорим, а той в кошарата") Теренций

883 Lupus non curat numerum ovium (лат) Vergilius
Вълкът не се грижи за броя на овцете (взема и това, което е преброено) Вергилий

884 Lupus non mordet lupum (лат)
Вълк вълка не хапе

885 Lupus pilum mutat, non mentem (лат)
Вълкът сменя кожата си, но не и нрава си

886 Luxuria inopiae mater (лат)
Разкошът е майка на бедността

887 Macte animo, generose puer, sic itur ad astra (лат)
Не падай духом, благородни юноша, така се върви към звездите (славата)

888 Maestoso (ит)
Тържествено, величествено

889 Magis inepte, quam ineleganter (лат)
Повече е глупаво, отколкото некрасиво

890 Magister dixit (лат)
Учителят каза (формула, с която схоластите са се позовавали на Аристотел като неоспорим авторитет)

891 Magna est veritas et praevalebit (лат)
Истината е велика и ще победи

892 Magni nominis umbra (лат) Lucanus
Сянката на голямото име Лукан

893 Magnum in parvo (лат)
Голямо съдържание в малко (казано или написано)

894 Mala herba cito crescit (лат)
Лошата трева бързо расте

895 Malae uxoris poena nulla acerbior (лат)
Няма по-лошо наказание от лоша жена

896 Male facere qui vult, nunquam non causam invenit (лат) Syrus
Който иска да навреди, винаги ще намери причина Сир

897 Male parta male dilabuntur (лат) Naevius
Позорно придобитото позорно пропада Невий

898 Male vivunt, qui se semper victuros putant (лат) Syrus
Лошо живеят тези, които смятат, че ще живеят винаги Сир

899 Maledictum interpretando facias acrius (лат) Syrus
Като оправдаваш злодеянията, можеш да направиш още по-лошо Сир

900 Malesuada fames (лат) Vergilius
Гладът е лош съветник Вергилий

901 Malevolus animus abditos dentes habet (лат) Syrus
Недоброжелателността има скрити зъби Сир

902 Mali principii malus finis (лат) Terentius
Лошо начало - лош край Теренций

903 Malitia supplet aetatem (лат)
Всяко време си има своите пороци

904 Malitiis non est indulgendum (лат)
Злобата не трябва да се поощрява

905 Malo accepto stultus sapit (лат)
Глупавият става по-умен след загуба

906 Malo alieno saepe docemur (лат)
Често се учим от чуждата беда

907 Malo mori quam foedari (лат)
По-добре смърт, отколкото безчестие

908 Malo si quid benefacias, id beneficium interit (лат) Plautus
Ако направиш добро на нищожен човек, то пропада напразно Плавт

909 Malum alienum ne feceris tuum gaudium (лат) Syrus
Нека чуждото нещастие да не бъде радост за тебе Сир

910 Malum consilium est, quod mutari potest (лат) Syrus
Лошо е това решение, което не може да се промени Сир

911 Malum necessarium - necessarium (лат)
Неизбежното зло е неизбежно

912 Malum vas non frangitur (лат)
Лошите съдове не се чупят

913 Malus bonum ubi se simulat, tunc est pessimus (лат) Syrus
Когато лошият човек се представя за добър, тогава е най-лош Сир

914 Malus fugit lucem, ut diabolus crucem (лат)
Лошият се страхува от светлината като дявол от кръст

915 Malus ipse fies, si malis convixeris (лат)
Сам ще станеш лош, ако общуваш с лоши хора

916 Manifestum non est eget probatione (лат)
Очевидното не се нуждае от доказателство

917 Mane, thekel, fares (арамейски)
Преброено, претеглено, разделено (предсказание за гибелта на Вавилон, написано от тайнствена ръка върху стената на двореца на вавилонския цар Балтазар по време на пир)

918 Manu sinistra (лат)
С лява ръка (неумело)

919 Manum non vertere (лат)
Да не завъртиш ръката си (да не си мръднеш и пръста)

920 Manus non modo laboris instrumentum est, sed etiam eius effectus (лат)
Ръката не е само оръдие на труда, но и резултат от него

921 Mare interbibere (лат)
Да изпиеш морето (да направиш невъзможното)

922 Mare verborum gutta rerum (лат)
Море от думи, капка дела

923 Mars Musis non amicus (лат)
Марс не е приятел на Музите

924 Maternis precibus nihil fortius (лат)
Няма нищо по-силно от майчината молба

925 Mature fias senex, diu esse si velis senex (лат)
Стани рано старец, ако искаш да имаш дълга старост

926 Maxima debetur puero reverentia (лат) Iuvenalis
Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо уважение Ювенал

927 Maxima egestas avaritia (лат)
Скъперничеството е най-голямата бедност

928 Maximum remedium irae mora est (лат) Seneca
Най-доброто лекарство срещу гнева е времето Сенека

929 Mea mihi conscientia pluris est quam omnium sermo (лат)
Чистата ми съвест е по-важна от всички хорски приказки

930 Medica mente, non medicamentis (лат)
Лекувай с ум, а не с лекарство

931 Medicina fructosior ars nulla (лат) Plinius
Няма по-полезно изкуство от медицината Плиний

932 Medicina soror philosophiae (лат)
Медицината е сестра на философията

933 Medicus amicus et servus insanorum (лат)
Лекарят е приятел и слуга на болните

934 Medicus curat, natura sanat (лат)
Лекарят лекува, природата изцелява

935 Medio flumine quaerere aquam (лат) Propertius
Да търсиш вода, намирайки се сред реката Проперций

936 Medio tutissimus ibis (лат) Ovidius
Средният път е най-безопасен Овидий

937 Melior est certa pax quam sperata victoria (лат)
По-добре надежден мир, отколкото възможна победа

938 Melius est nomen bonum quam magnae divitiae (лат)
По-добре честно име, отколкото голямо богатство

939 Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui (лат) Syrus
По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво Сир

940 Melius est pueros flere quam senes (лат)
По-добре е да плачеш в детството си, отколкото в старостта

941 Melius non incipient, quam desinent (лат) Seneca
По-добре е да не започваш, отколкото да спреш на половината път Сир

942 Me miseram, quod amor non est medicabilis herbis (лат) Ovidius
О, нещастна аз, защо няма билка за любовта Овидий

943 Memento mori (лат)
Помни за смъртта

944 Memini tui, memento mei (лат)
Аз помня за тебе, ти помни за мене

945 Memoria est mater Musarum (лат)
Паметта е майка на Музите

946 Memoria est signatarum rerum in mente vestigium (лат) Cicero
Паметта е следа на нещата, закрепени в мисълта Цицерон

947 Memoria minuitur, nisi eam exerceas (лат)
Паметта отслабва, ако не я упражняваш

948 Memoria necessarium vitae bonum est (лат)
Паметта е необходимо благо за живота

949 Mendacem memorem esse oportet (лат) Quintilianus
Лъжецът трябва да помни какво говори Квинтилиан

950 Mendaci homini ne vera quidem dicenti credimus (лат) Cicero
На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината Цицерон

951 Mens sana in corpore sano (лат)
Здрав дух в здраво тяло

952 Mens vertitur cum fortuna (лат)
Начинът на мислене се променя с промяната на положението

953 Mentem hominis spectato, non frontem (лат)
Гледай ума на човека, а не челото му

954 Mentiri noli: numquam mendacia prosunt (лат)
Не лъжи: лъжата никога не води до добро

955 Metiri se quemque suo modulo ac pede verum est (лат) Horatius
Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило Хораций

956 Metue senectutem, non enim sola advenit (лат) Syrus
Бой се от старостта, тя не идва сама Сир

957 Metus cum venit, rarum habet somnus locum (лат) Syrus
Когато дойде страхът, рядко се спи Сир)

958 Militia est vita hominis (лат)
Животът на човека е борба

959 Minuit praesentia famam (лат) Claudianus
Доброто познанство намалява мълвата Клавдиан

960 Mirabile dictu (лат)
Чудно е да се каже; чудно нещо

961 Miserum est miseris insultare (лат)
Недостойно е да издевателстваш над нещастните

962 Miserum est tacere cogi, quod cupias loqui (лат) Syrus
Голямо нещастие е да си принуден да мълчиш за това, което искаш да кажеш Сир

963 Modus vivendi (лат)
Начин на живот

964 Mollit viros otium (лат)
Безделието прави хората слаби

965 Momenti est, quod delectat, aeternitatis quod cruciat (лат)
Радостта минава бързо, болката е вечна

966 Montes auri pollicens (лат) Terentius
Да обещаваш златни планини Теренций

967 Mora omnis odio est, sed facit sapientiam (лат) Syrus
Всяко забавяне е омразно, но то ражда мъдрост Сир

968 Mores bones mala viciant consortia (лат)
Лошото общество разваля добрите обичаи

969 Morosophi moriones pessimi (лат)
Учените глупаци са най-лошите глупаци

970 Mors nescit legem, tollit cum paupere regem (лат)
Смъртта не знае закон, взема и царя, и бедняка

971 Mortalis nemo est, quem non attingat dolor (лат) Cicero
Няма човек, който да не е познал някога болка Цицерон

972 Mortem effugere nemo potest (лат) Cicero
Никой не може да избяга от смъртта Цицерон

973 Mortem ubi contemnas, omnes viceris metus (лат) Syrus
Ако пренебрегнеш смъртта, ще победиш всички видове страх Сир

974 Multi multa sciunt, nemo - omnia (лат)
Мнозина знаят много, но никой не знае всичко

975 Multi sunt veritatis cultores, fraudis inimici (лат)
Има много почитатели на истината и противници на лъжата

976 Multi sunt vocati, pauci vero electi (лат)
Много са призваните, но малко избраните

977 Multos timere debet, quem multi timent (лат) Syrus
От мнозина трябва да се страхува този, от когото мнозина се страхуват Сир

978 Munera, crede mihi, capiunt hominesque deosque (лат) Ovidius
Даровете, повярвай ми, покоряват и хората, и боговете Овидий

979 Munerum animus optimus est (лат)
Най-добрият дар е добротата

980 Mus in pice (лат)
Мишка в смола (положение, от което се излиза трудно

981 Nam quod in iuventute non discitur, in matura aetate nescitar (лат)
Каквото не научиш в младостта си, няма да го знаеш и в зряла възраст

982 Nam sine doctrina vita est quasi mortis imago (лат)
Без наука животът прилича на смърт

983 Nam tua res agitur, paries cum proximus ardet (лат) Horatius
Нещата засягат и тебе, когато гори домът на съседа ти Хораций

984 Nare sine cortice (лат)
Плувам без корк (не се нуждая от чужда помощ)

985 Natura abhorret (horret) vacuum (лат)
Природата не търпи празно пространство

986 Natura cupiditatem ingenuit homini veri videnti (лат)
Природата е надарила човека със стремеж да опознава истината

987 Natura est semper invicta (лат) Cicero
Природата е винаги непобедима Цицерон

988 Natura incipit, ars dirigit, usus perficit (лат)
Природата започва, изкуството ръководи, опитът усъвършенства

989 Natura parendo vincitur (лат)
Побеждава природата този, който j се подчинява

990 Natura trahit ad sua iura (лат)
Природата изисква своите права

991 Naturalia non sunt turpia (лат) Celsus
Което е естествено, не е безобразно Целс

992 Naturam mutare difficile est (лат)
Да се измени природата (нрава) е трудно

993 Navita de ventis, de tauris narrat arator; enumerat miles vulnera, pastor oves (лат) Propertius
Морякът разказва за ветровете, а орачът за биковете; воинът брои рани, а пастирят - овце Проперций

994 Ne cede malis (лат) Vergilius
Не падай духом в нещастието Вергилий

995 Nec locus, ubi Troia fuit (лат)
Няма следа от мястото, където е била Троя

996 Ne credas undam placidam non esse profundam! (лат)
Не вярвай, че спокойната вода не е дълбока

997 Ne discere cessa! (лат)
Не спирай да се учиш!

998 Ne Iuppiter quidem omnibus placet (лат)
Дори и Юпитер не ще угоди на всички

999 Ne maior quam facultas sit benignitas (лат) Syrus
Нека щедростта не бъде по-голяма от възможността Сир

1000 Ne noceas, dum vis prodesse, memento! (лат) Ovidius
Помни, че не си навредил, желаейки да помогнеш Овидий

1001 Ne quid nimis! (лат) Terentius
Нищо свръх мярката! Теренций

1002 Ne quidquam sapit, qui sibi non sapit (лат)
Не е мъдър този, който няма полза от своята наука

1003 Ne simus severi censores aliores (лат)
Да не бъдем сурови съдии към другите

1004 Nec Hercules contra plures (лат)
Дори Херкулес не може да излезе срещу мнозина

1005 Nec mortem effugere quisquam, nec amorem potest (лат) Syrus
Никой не може да избегне нито смъртта, нито любовта Сир

1006 Nec natare, nec litteras novit (лат)
Не може да плува, не е грамотен (пълен глупак)

1007 Nec plus ultra (лат)
Нищо над това; връх на съвършенството, недостижимо нещо

1008 Nec quisquvam melior medicus quam fidus amicus (лат)
Никой не може да бъде по-добър лекар от верния приятел

1009 Nec semper feriet quodcumque minabitur arcus (лат) Horatius
Не винаги стрелата улучва там, където е насочена Хораций

1010 Nec sibi, nec alteri (лат)
Ни на себе си, ни на друг

1011 Necessitas acuit ingenium (лат)
Необходимостта изостря ума

1012 Necessitas caret lege (лат)
Необходимостта не знае закон

1013 Necessitudo etiam timidos fortes facit (лат) Sallustius
Затруднителното положение прави смели дори страхливците Салустий

1014 Negandi causa avaro nunquam deficit (лат) Syrus
Скъпреникът винаги има причина да откаже Сир

1015 Neminem metuit innocens (лат)
Невинният не се страхува от никого

1016 Neminem nec accusaveris, nec laudaveris cito (лат) Syrus
Никого не обвинявай и не хвали прибързано Сир

1017 Neminem pecunia divilem fecit (лат)
Парите на никого не дават щастие

1018 Nemini fidit, qiu in malitia vivit (лат)
На никого не се доверява този, който живее нечестно

1019 Nemo amat, quos timet (лат) Seneca
Никой не харесва този, от когото се страхува Сенека

1020 Nemo debet bis puniri pro uno delicto (лат)
Никой не трябва да бъде наказван два пъти за едно и също престъпление

1021 Nemo iudex (testis) idoneus in propris (sua) causa (лат)
Никой не е отговорен съдия (свидетел) по собственото си дело

1022 Nemo liber est, qui corpori servit (лат) Seneca
Не е свободен този, който е роб на тялото си Сенека

1023 Nemo nascitar sapiens, sed fit (лат)
Никой не се ражда мъдър, само става такъв

1024 Nemo potest personam diu ferre (лат)
Никой не може да носи дълго маска

1025 Nemo potest regere, nisi qui et regi (лат) Syrus
Който не умее да се подчинява, той не умее да ръководи Сир

1026 Nemo propheta in patria sua (лат)
Няма пророк в своето отечество

1027 Nemo sapiens, nisi patiens (лат)
Няма да стане умен този, който няма търпение

1028 Nemo sine vitiis est (лат) Seneca
Никой не е без пороци Сенека

1029 Nemo solus satis sapit (лат) Plautus
Никой самостоятелно не е достатъчно мъдър Плавт

1030 Nemo timendo ad summum pervenit locum (лат) Syrus
Никой, плашейки се, не е достигнал високо положение Сир

1031 Ne puero gladium (лат)
Не давай меч на детето

1032 Neque imbellem feroces progenerant aquilae columbas (лат) Horatius
Никога дивите орли не раждат мирни гълъби Хораций

1033 Nequiquam sapere sapientem, qui ipse sibi prodesse non quiret (лат) Ennius
Не е мъдър този, който не може да помогне на себе си Ений

1034 Nervus belli pecunia (лат) Cicero
Парите са нервът на войната Цицерон

1035 Nescio etiam id, quod scio (лат)
Дори сега още не зная какво зная

1036 Nihil agendoq male agere discimus (лат)
Като не правим нищо, се учим да правим лошо

1037 Nihil citius arescit quam lacrimae (лат)
Нищо не изсъхва по-бързо от сълзите

1038 Nihil citius senescit quam gratia (лат)
Нищо не старее по-бързо от благодарността

1039 Nihil esse utilius sale et sole (лат)
Няма нищо по-полезно от солта и слънцето

1040 Nihil est ab omni parte beatum (лат) Horatius
Нищо не е отвсякъде щастливо (няма пълно щастие) Хораций

1041 Nihil est difficile volenti (лат)
За желаещия няма трудности

1042 Nihil est incertius vulgo (лат)
Няма нищо по-непостоянно от тълпата

1043 Nihil est iucundius lectulo domestico (лат)
Няма нищо по-мило от домашното легло (от своя дом)

1044 Nihil est simul et inventum et perfectum (лат) Cicero
Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено Цицерон

1045 Nihil est veritatis luce dulcius (лат) Cicero
Няма нищо по-сладко от светлината на истината Цицерон

1046 Nihil habeo, nihil curo (timeo) (лат)
Нямам нищо, не се грижа за нищо (от нищо не се страхувам)

1047 Nihil (nil) novi sub sole (лат)
Нищо ново под слънцето

1048 Nihil probat, qui nimium probat (лат)
Нищо няма да докаже този, който доказва прекалено много

1049 Nihil semper floret, aetas succedit aetati (лат) Cicero
Нищо не цъфти вечно, век века сменя Цицерон

1050 Nihil semper suo statu manet (лат)
Нищо не остава в едно и също състояние

1051 Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum (лат) Cicero
Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ Цицерон

1052 Nil actum credas, dum quid superesset agendum (лат) Lucanus
Ако е останало нещо да се доправи, смятай, че нищо не е направено Лукан

1053 Nil admirari (лат) Horatius
Не се учудвай на нищо Хораций

1054 Nil desperandum (лат) Horatius
Не трябва да се отчайваш Хораций

1055 Nil magis amat cupiditas, quam quod non licet (лат) Syrus
Пристрастието не обича нищо повече от това, което е забранено Сир

1056 Nil mirari, nil indignari, sed intellegere (лат)
На нищо да не се учудваш, от нищо да не се възмущаваш, а да се стараеш да разбереш

1057 Nil mortalibus arduum est (лат) Horatius
За хората няма нищо недостижимо Хораций)

1058 Nil nisi bene (лат)
Никак освен добре

1059 Nil sine magno vita labore dedit mortalibus (лат) Horatius
Животът не е дал нищо на хората без упорит труд Хораций

1060 Nimia familiaritas facit contemptum (лат)
Прекомерната фамилиарност води до пренебрежение

1061 Nimia fiducia magnae calamitati solet esse (лат)
Прекомерната увереност в себе си е причина за големи беди

1062 Nimia omnia nimium exhibent negotium hominibus (лат) Plautus
Всичко, което не е по мярка, причинява на хората големи грижи Плавт

1063 Nimium altercando veritas amittitur (лат) Syrus
В прекомерния спор се губи истината Сир

1064 Nimium civiles viles (лат)
Прекомерно вежливите са нищожни

1065 Nocens precatur, innocens irascitur (лат) Syrus
Виновният моли, а невинният се възмущава Сир

1066 Nomina stultorum leguntur ubique locorum (лат)
Имената на глупците се четат навсякъде

1067 Nomina sunt odiosa (лат) Ovidius
Имената са омразни Овидий

1068 Nomine et re (лат) - На думи и на дела


1069 Non aliter vives in solitudine, aliter in foro (лат) Syrus
Живей еднакво и насаме, и пред хората Сир

1070 Non aqua, non igni pluribus locis utimur, quam amicitia (лат) Cicero
От дружбата се ползваме по-често, отколкото от водата и огъня Сир

1071 Non bene pro toto libertas venditur auro (лат)
Позорно е да се продава свободата за злато

1072 Non cito ruina perit is, qui rimam timet (лат) Syrus
Не загива бързо от затрупване този, който се бои от пукнатината Сир

1073 Non cuilibet pulsanti patet ianua (лат)
Не на всеки, който чука, му се отваря вратата

1074 Non cuivis homini contingit adire Corinthum (лат) Horatius
Не всеки човек успява да достигне Коринт (да достигне най-висшето) Хораций

1075 Non de ponte cadit, qui cum sapientia vadit (лат)
Не пада от моста този, който ходи умно

1076 Non est ad magna ascensus facilis (лат)
Не е лесно да се издигнеш до големи неща

1077 Non est census super censum salutis (лат)
Няма нищо по-ценно от здравето

1078 Non est cicatrix turpis, quam virtus parit (лат) Syrus
Не е позорен този белег, който е резултат от мъжество Сир

1079 Non est culpa vini, sed culpa bibentis (лат)
Не е виновно виното, а тези, които го пият

1080 Non est fumous absque igne (лат)
Няма дим без огън

1081 Non est viri timere laborem (лат)
Не е характерно за мъжа да се страхува от работата

1082 Non in loco ridere pergrave est malum (лат)
Да се смееш не на време е много голям порок

1083 Non in omnes omnia conveniunt (лат) Cicero
Не всичко подхожда на всички Цицерон

1084 Non interest, quid morbum faciat, sed quid tollat (лат)
Важно е не това, което предизвиква болестта, а това, което я отстранява

1085 Non male respondit, male enim prior ille rogarat (лат) Quintilianus
Не отговори лошо, лошо го попитаха (според въпроса и отговорът) Квинтилиан

1086 Non multa, sed multum (лат) Plinius Minor
Не много, но много (не много по количество, а много по съдържание) Плиний Млади

1087 Non nova, sed nove (лат)
Не ново, а по новому (казано или написано)

1088 Non omne est aurum, quod splendet (nitet) (лат)
Не всичко, което блести е злато

1089 Non omne licitum honestum (лат)
Не всичко позволено е почтено

1090 Non omnia possumus omnes (лат) Lucilius
Не всички можем всичко Луцилий

1091 Non omnibus unum est, quod placet: hic spinas colligit, ille rosas (лат)
Не всички харесват едно и също нещо: един събира бодли, а друг - рози

1092 Non omnis error stultitia est dicenda (лат)
Не всяка грешка трябва да се нарича глупост

1093 Non omnis moriar (лат) Horatius
Няма да умра напълно Хораций

1094 Non opus est follo suspendere tympana collo (лат)
Не трябва на глупава шия да се окачат звънци (глупака ще го познаеш и без звънец)

1095 Non procul a proprio stipite poma cadunt (лат)
Ябълките падат близо до ствола си (Крушата не пада по-далеч от дървото)

1096 Non progredi est regredi (лат)
Да не вървиш напред значи да вървиш назад

1097 Non qua itur, sed qua eundum est (лат)
Трябва да се върви не по този път, по който вървят всички, а по справедливия

1098 Non quaerit aeger medicum eloquentem, sed sanantem (лат)
Болният търси не красноречив лекар, а способен да го излекува

1099 Non quivis, pellem qui gestat tigridis, audax est (лат)
Не всеки, който е наметнал тигрова кожа, е смел

1100 Non refert quis, sed quid dicat (лат)
Няма значение кой говори, а какво говори

1101 Non rex est lex, sed lex est rex (лат)
Не царят е закон, а законът е цар

1102 Non scholae, sed vitae discimus (лат)
Не заради училището, а заради живота се учим

1103 Non semper errat fama (лат)
Не винаги мълвата греши

1104 Non solet ingeniis summa nocere dies (лат) Ovidius
Смъртта не може да навреди на великите хора Овидий

1105 Non tutae sunt cum regibus facetiae (лат) Syrus
Шегите с царете не са безопасни Сир

1106 Non vestimentum virum ornat, sed vir vestimentum (лат)
Не дрехите красят човека, а човекът дрехите

1107 Non vitia hominis, sed vitia saeculi (лат)
Грешки не на човека, а на века

1108 Non vivimus, ut edamus, sed edimus, ut vivamus (лат)
Не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем

1109 Non volat in buccas assa columba tuas (лат)
Печените гълъби не влизат сами в устата ти

1110 No pasaran! (исп)
Няма да минат! (девиз на защитниците на републиката по време на Испанската гражданска война през 1936 г)

1111 Nondum adesse fatalem horam (лат)
Още не е настъпило съдбоносното време

1112 Nosce te ipsum (лат)
Познай себе си

1113 Noscitur ex socio, qui non cognoscitur ex se (лат)
Когото не можеш да познаеш по него си, познаваш го по приятеля му

1114 Nota bene! (лат)
Запомни добре!

1115 Novos amicos dum paras, veteres cole (лат)
Намирай си нови приятели, а старите не забравяй

1116 Nox cogitationum mater (лат)
Нощта е майка на мислите

1117 Nox fert consilium (лат)
Нощта носи съвет

1118 Nulla aetas ad discendum sera (лат)
Не е късно да се учиш във всяка една възраст

1119 Nulla fere causa est, in qua non femina litem moverit (лат)
Няма такова нещо, по което жената да не започне да спори

1120 Nulla, quae multos amicos recipit, angusta est domus (лат) Syrus
Никога не е тясна къщата, която приема много приятели Сир

1121 Nulla scabies scabiosior superstitione (лат)
Няма по-лоша привичка от суеверието

1122 Nulla tempestas magna perdurat (лат)
Никоя голяма буря не е продължителна

1123 Nulla vis est maior populi voluntate (лат)
Няма по-голяма сила от волята на народа

1124 Nulli mortalium iniuriae suae parvae videntur (лат)
Нито на един човек собствената обида не му се струва малка

1125 Nullis amor est sanabilis herbis (лат) Ovidius
Няма лекарство за любовта Овидий

1126 Nullus locus tibi dulcior esse debet patria (лат)
Никое място не трябва да ти е по-скъпо от родината

1127 Nummis praestat carere quam amicis (лат
По-добре без пари, отколкото без приятели

1128 Nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor (лат) Syrus
Никога не е без дим там, където дълго е имало огън Сир

1129 Nunquam periclum sine periclo vincitur (лат) Syrus
Никога опасността не се преодолява без опасност Сир

1130 Nunquam potest non esse virtuti locus (лат) Seneca
Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде Сенека

1131 Nunquam secura est prava conscientia (лат) Syrus
Нечистата съвест никога не е безопасна Сир

1132 Nuptiae nuptiarum sunt occasiones (лат)
Сватбата е удобен случай за сватба (по време на сватба има възможност да се запознаеш и да се влюбиш)

1133 Nusquam nec malum malo, nec vulnus curatur vulnere (лат)
Никъде не лекуват злото със зло, а раната с рана

1134 Nusquam sunt, qui ubique sunt (лат)
Никъде не е този, който е навсякъде

1135 Nutritur vento, vento restinguitur ignis (лат) Ovidius
Огънят се поддържа от вятър и от вятър гасне Овидий

1136 O fallacem hominum spem! (лат) Cicero
О, измамна човешка надежда Цицерон

1137 O mihi praeteritos referat si luppiter annos (лат) Vergilius
О, ако Юпитер ми върнеше предишните години Вергилий

1138 O, nomen dulce libertatis! (лат)
О, сладка дума "свобода"!

1139 O pessimum periculum, quod opertum latet! (лат) Syrus
О, най- страшна опасност, когато си скрита! Сир

1140 O quantum est in rebus inane! (лат)
О, колко празнота има в нещата!

1141 O sancta simplicitas!(лат) Хус
О, свещена простота! Хус

1142 O tempora, o mores! (лат) Cicero
О времена, о нрави! Цицерон

1143 Oblivium signum negligentiae (лат)
Забравянето е признак за невнимателност

1144 Occasio aegre offertur, facile amittitur (лат) Syrus
Удобният случай рядко се появява, но лесно се губи Сир

1145 Oculi avidiores sunt, quam venter (лат)
Очите са по-алчни от корема

1146 Oculis, non manibus (лат)
С очи, не с ръце (да се запознаеш набързо, повърхностно)

1147 Oculus vitae sapientia (лат)
Мъдростта е око на живота

1148 Oderint, dum metuant (лат) Accius
Нека да мразят, само и само да се страхуват Акций

1149 Oderit insipiens sapientis verba magistri (лат)
Глупакът ще мрази словото на мъдрия учител

1150 Officium officio provocatur (лат)
Доброжелателността предизвиква доброжелателност

1151 Oleum adde camino (лат) Horatius
Добави масло в огъня Хораций

1152 Olla male fervet (лат)
Гърнето вари лошо (нещата не вървят на добре)

1153 Omne exit in fumo (лат)
Всичко стана на дим

1154 Omne ignotum pro magnifico (лат) Tacitus
Всичко непознато е прекрасно Тацит

1155 Omne initium difficile est (лат)
Всяко начало е трудно

1156 Omne nimium nocet (лат)
Всяко излишество вреди

1157 Omne novum carum, vilescit cotidianum (лат)
Всичко, което е ново, е скъпо, всекидневното е малоценно

1158 Omne tuti punctum, qui miscuit utile dulci (лат) Horatius
Всякакво одобрение заслужава този, който е съединил приятното с полезното Хораций

1159 Omne verterat in fumum et cinerem (лат) Horatius
Всичко превърна в дим и пепел Хораций

1160 Omne vitium semper habet patrocinium suum (лат) Syrus
Всeки порок винаги си намира защита Сир

1161 Omne vivum ex cellula (nucleo) (лат)
Всичко живо е от клетки

1162 Omnes homines natura libertati student (лат)
Всеки човек по природа се стреми към свободата

1163 Omnes in eo, quod sciunt, satis eloquentes sunt (лат)
Всички са достатъчно красноречиви в това, което знаят

1164 Omnes mortales sese laudari optant (лат)
Всеки човек иска да го хвалят

1165 Omnes populi legibus aut moribus reguntur (лат)
Всички народи се ръководят от закони или обичаи

1166 Omnes salvos volo (лат)
Желая здраве на всички

1167 Omnes una manet nox (лат) Horatius
Всички ги чака една нощ (смърт) Хораций

1168 Omnia fert aetas animum quoque (лат) Vergilius
Годините отнасят всичко, дори спомена Вергилий

1169 Omnia incipides nihil absolvides (лат)
Който започва всичко, не завършва нищо

1170 Omnia mutantur, nihil interit (лат) Ovidius
Всичко само се изменя и нищо не се губи Овидий

1171 Omnia praeclara rara (лат) Cicero
Всичко прекрасно се среща рядко Цицерон

1172 Omnia prius experiri quam arma sapientem decet (лат) Terentius
На умния му прилича да опита всичко, преди да прибегне към оръжието Теренций

1173 Omnia si perdas, famam servare memento; hanc si perdideris, postea nullus eris (лат)
Губейки всичко, не забравяй да запазиш доброто си име; ако го загубиш, ще станеш нищо

1174 Omnia tempus revelat (лат)
Времето разобличава всичко

1175 Omnia vanitas! (лат)
Всичко е суета!

1176 Omnia vincit amor et nos cedamus amori (лат) Vergilius
Любовта побеждава всичко, да се покорим и ние на любовта! Вергилий

1177 Omnis ars imitatio naturae (лат)
Всяко изкуство е подражание на природата

1178 Omnis cognitio multis est obstructa difficultatibus (лат) Cicero
Всяко изследване е свързано с много трудности Цицерон

1179 Omnis comparatio claudicat (лат)
Всяко сравнение куца

1180 Omnis homo mendax (лат)
Всеки човек е лъжец

1181 Omnis loquendi elegantia augetur legendis oratoribus et poetis (лат)
Стройността на стила способства за четенето на ораторите и поетите

1182 Omnis virtus mediocritas (лат)
Всяко достойнство е умереност

1183 Omnium malorum stultitia est mater (лат)
Глупостта е майка на всички беди

1184 Omnium rerum principia parva sunt (лат)
Началата на всички неща са скромни

1185 Omnium rerum vicissitudo est (лат)
Всичко подлежи на промяна

1186 Opera manus demonstrant (testantur) (лат)
Произведенията показват ръцете (по произведението може да се познае неговия автор)

1187 Operta quae fuere, aperta sunt (лат)
Което беше тайно, стана явно

1188 Opinio multiplex, patria una (лат)
Мнения много, родината е една

1189 Optimum medicamentum quies est (лат) Celsus
Най- доброто лекарство е спокойствието Целс

1190 Oratio vitae simulacrum (лат)
Речта е изображение на живота

1191 Ore rotundo (лат) Horatius
Със закръглени уста (да говориш с добра дикция) Хораций

1192 Os garrulum intricat omnia (лат)
Бъбривият език обърква всичко

1193 Otia dant vitia (лат)
Безделието ражда пороци

1194 Otium sine litteris mors est (лат) Seneca
Почивка без наука е смърт Сенека

1195 Ovem lupo committis (лат) Terentius
Поверяваш овцата на вълка Теренций

1321 Oualis ratio, tales et actiones sunt (лат)
Какъвто разумът, такива и постъпките

1196 Pacem cum hominibus, bella cum vitiis habe (лат) Martialis
Живей с хората в мир, а с пороците воювай Марциал

1197 Pacis amor deus est; pacem veneramur amantes (лат)
Любовта е бог на мира; обичащите обичат мира

1198 Pacta servanda sunt (лат)
Договорите трябва да се спазват

1199 Palmam, qui meruit, ferat! (лат)
Да бъде награден този, който е заслужил!

1200 Panem et circenses! (лат) Iuvenalis
Хляб и зрелища! Ювенал

1201 Par pari refertur (лат)
Равното с равно се отплаща

1202 Par praemium labori (лат)
Според труда възнаграждението

1203 Par super parem potestatem non habet (лат)
Равният няма власт над равните

1204 Parcam verbis: gratuita sunt (лат)
Ще спестя думите, защото са безполезни

1205 Parcus discordat avaro (лат)
Пестелив не значи скъперник

1206 Pares cum paribus facillime congregantur (лат) Cicero
Равните с равни най-лесно се разбират Цицерон

1207 Parieti loqueris (лат)
Говориш на стената (безрезултатно)

1208 Parit patientia palmam (лат)
Издръжливостта носи награда

1209 Pars sanitatis velle sanari fuit (лат) Seneca
Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването Сенека

1210 Parturiunt montes, nascetur ridiculus mus (лат) Horatius
Раждат планините, а се ражда смешна мишка Хораций

1211 Parva domus, parva cura (лат)
Малък дом, малка грижа

1212 Parva saepe scintilla contempta magnum excitat incendium (лат) Curcius
Често малката искра, която са пренебрегнали, ражда голям пожар Курций

1213 Patet omnibus veritas (лат)
Истината е достъпна за всички

1214 Patientia patitur (vincit) omnia (лат)
Търпението побеждава всичко

1215 Patria est communis omnium civium parens (лат)
Родината е обща майка на всички граждани

1216 Patriae fumus igne alieno luculentior (лат)
Димът на родината е по-ярък от огъня на чуждата страна

1217 Patriae solum omnibus carum est (лат) Cicero
Родната земя е скъпа на всички Цицерон

1218 Patriam amamus non quia magna est, sed quia nostra (лат)
Обичаме родината не защото е голяма, а защото е наша

1219 Pauca cum aliis, multa tecum loquere! (лат)
Малко говори с другите, много със себе си!

1220 Pauca, sed bona (лат)
Малко, но хубаво

1221 Pauci, quos aequus amavit Iuppiter (лат) Vergilius
Не обича много хора справедливият Юпитер Вергилий

1222 Paulatim summa petuntur (лат)
Не веднага ще достигнеш върха

1223 Paupertas et senectus onera maxima (лат)
Бедността и старостта са най-големите беди

1224 Paupertas non est probrum (vitium) (лат)
Бедността не е порок

1225 Pax intrantibus, salus exeuntibus (лат)
Мир на влизащите, благополучие на отиващите си

1226 Pax optima rerum (лат)
Мирът е най-хубавото нещо

1227 Pax quaerenda est (лат)
Мирът трябва да се придобива

1228 Peccari licet nemini! (лат) Cicero
На никого не е позволено да греши! Цицерон

1229 Peccavi citra scelus (лат)
Провиних се, но не съм извършил престъпление

1230 Pectus est enim, quod disertum facit (лат) Quintilianus
Сърцето прави хората красноречиви Квинтилиан

1231 Pecunia non olet (лат) Vespasianus
Парите не миришат (израз на Веспасиан, който наредил да вземат такса за ползване на тоалетните) Веспасиан

1232 Pecuniae imperare oportet, non servire (лат)
Парите трябва да се управляват, а не да им се служи

1233 Pedibus timor addit alas (лат)
Страхът дава на краката криле

1234 Peior avis aetas (лат)
Най-лошата птица е възрастта

1235 Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina (лат)
Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица

1236 Per aspera ad astra (лат) Seneca
През тръни към звездите Сенека

1237 Per fas et nefas (лат) Livius
С правди и неправди (с позволени и непозволени средства) Ливий

1238 Per pedes apostolorum (лат)
Пеш като апостолите

1239 Per risum multum debes (poteris) cognoscere stultum (лат)
Глупакът се познава по честия му смях

1240 Pereat mundus et fiat iustitia (лат)
Трябва да се осъществи правосъдието, ако ще и светът да загине

1241 Peregrinatio est vita (лат) Seneca
Животът е странстване Сенека

1242 Perfice te! (лат)
Усъвършенствай се!

1243 Perfidia plus quam punica (лат)
Лукавство, по-голямо от пуническо

1244 Periculosum est et credere et non credere (лат)
Опасно е и да вярваш, и да не вярваш

1245 Periculum est in periculo securum esse (лат)
Опасно е да се чувстваш безопасно при опасност

1246 Periculum in mora (лат) Livius
Опасност в забавянето (работата не търпи отлагане) Ливий

1247 Periit meum corium (лат)
Отиде ми кожата (загубен съм)

1248 Perpetuo vincit, qui utitur clementia (лат) Syrus
Продължителна победа постига този, който използва човечност Сир

1249 Perpetuum mobile (лат)
Вечен двигател

1250 Persona ingrata (non grata) (лат)
Нежелана личност

1251 Personata sanctimonia duplex nequitia (лат)
Привидната святост е двойна разпуснатост

1252 Persta atque obdura (лат) Horatius
Дръж се упорито и твърдо дръж на своето Хораций

1253 Philosophia medetur animis (лат)
Философията лекува душата

1254 Piger ipse sibi obstat (лат) Seneca
Ленивият вреди на себе си Сенека

1255 Piscem natare doces (лат) Petronius
Учиш рибата да плува Петроний

1256 Piscis primum a capite foetat (лат)
Рибата започва да се разваля от главата

1257 Plaudite, cives! (лат)
Ръкопляскайте, граждани! (обръщение на римските актьори към публиката след края на играта)

1258 Plerumque in novitate rem fama antecedit (лат) Caesar
При нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите Цезар

1259 Plures crapula quam gladius (perdidit) (лат)
Пиянството погубва повече хора от меча

1260 Pluris est oculatus testis unus, quam auriti decem (лат)
По-добре един очевидец, отколкото десет чули

1261 Plus dat, qui in tempore dat (лат)
Повече дава този, който дава навреме

1262 Plus exempla quam peccata nocent (лат)
Повече вредят примерите, отколкото грешките

1263 Plus potest negare asinus, quam probare philosophus (лат)
Глупакът може повече да отрече, отколкото философът да докаже

1264 Plus stricto mendax offendit lingua mucrone (лат)
Лъжецът удря с езика си по-силно, отколкото с изваден меч

1265 Poenam moratur improbus, non praeterit (лат) Syrus
Наказанието не подминава негодника, а само му дава отсрочка Сир

1266 Poenitentia sera raro est vera (лат)
Късното разкаяние рядко е искрено

1267 Poetae nascuntur, oratores fiunt (лат)
Хората се раждат поети, а оратори стават

1268 Post caenam stabis vel mille passus meabis (лат)
След ядене стой или отмери хиляда крачки (движи се)

1269 Post factum nullum consilium (лат)
След станалото не е нужен никакъв съвет

1270 Post hoc, non est propter hoc (лат)
"След това" не означава "заради това"

1271 Post hominum memoriam (лат)
От незапомнени времена

1272 Post mortem medicina (лат)
След смъртта медицина

1273 Post nubila Phoebus (sol) (лат)
След мрачно време Феб (слънце) (след неблагоприятностите идва успех)

1274 Potior est, qui prior est (лат) Terentius
Най-добър е този, който е пръв Теренций

1275 Potius mori quam foedari (лат)
По-добре да умреш, отколкото да загубиш честта си

1276 Potius sero, quam numquam (лат) Livius
По-добре късно, отколкото никога Ливий

1277 Praestat aliquid superesse quum desse (лат)
По-добре нещо да остане, отколкото нещо да не стига

1278 Praestat amicitia propinquitati (лат)
Дружбата е по-добра от роднинството

1279 Praestat bonum esse quam videri (лат)
По-добре да бъдеш добър, отколкото да изглеждаш такъв

1280 Praestat cum dignitate cadere quam cum ignominia vivere (лат)
По-добре да загинеш с чест, отколкото да живееш в безчестие

1281 Praestat otiosum esse quam nihil agere (лат)
По-добре да почиваш след работа, отколкото нищо да не правиш

1282 Praestat vir sine pecunia quam pecunia sine viro (лат)
По-добре човек без пари, отколкото пари без човек

1283 Praeterita mutare non possumus (лат) Cicero
Не можем да изменим миналото Цицерон

1284 Praeteritum tempus numquam revertitur (лат) Cicero
Миналото време никога не се връща Цицерон

1285 Prima lex historiae, ne quid falsi dicat (лат)
Първото правило на историята е "не лъжи!"

1286 Prima virtus est vitio carere (лат)
Първото достойнство е да нямаш пороци

1287 Primum discere, deinde docere (лат)
Отначало да се учиш, а после да учиш другите

1288 Primus in obre deos fecit timor (лат)
На света боговете най-напред ги е направил страхът

1289 Primus inter pares (лат)
Пръв сред равни

1290 Principes mortales, respublica aeterna (лат) Tacitus
Управниците са смъртни, държавата е вечна Тацит

1291 Principia magna saepe parva in exitu (лат)
Голямото начинание често свършва с незначителни резултати

1292 Principiis obsta, sero medicina paratur (лат) Ovidius
Противодействай на началата на болестта, след това и медицината е безпомощна Овидий

1293 Prior tempore, potior iure (лат)
Първият във времето е най-силен в правото

1294 Prius quam exaudias, ne iudices (лат)
Не съди, докато не изслушаш

1295 Prius quam incipias, consulto opus est (лат)
Преди да започнеш, обмисли

1296 Prius quam promittas, deliberes, ut, cum promiseris facias (лат) Syrus
Преди да обещаеш, помисли да изпълниш обещанието си Сир

1297 Pro aris et focis (лат)
За олтарите и огнищата (да се сражаваш за най-важното, най-скъпото)

1298 Pro domo sua (лат)
За своя дом (по личен въпрос; в защита на себе си и своите дела)

1299 Proceras deicit arbores procella vehemens (лат)
Силната буря поваля дори високите дървета

1300 Procul a Iove, procul a fulmine (лат)
Далеч от Юпитер, далеч от мълнията

1301 Procul ex oculis, procul ex mente (лат)
Далече от очите, далече от сърцето

1302 Prodest, quicunque obesse non vult, cum potest (лат) Syrus
Помага и този, който не иска да навреди, макар и да може Сир

1303 Promittas, facito! (лат)
Изпълни обещаното!

1304 Propria laus sordet (лат)
Собствената похвала предизвиква отвращение

1305 Prosperitas superbiam parit (лат)
Успехът ражда високомерие

1306 Prudenter agas! (лат)
Постъпвай разумно!

1307 Pudor dimissus nunquam redit in gratiam (лат) Syrus
Изгубването на срам никога не води до добро Сир

1308 Pudor doceri non potest, nasci potest (лат) Syrus
На чувство на срам не можеш да се научиш, то е вродено Сир

1309 Pudorem alienum qui eripit, perdit suum (лат) Syrus
Който отнема на другите чувството за срам, губи своето Сир

1310 Pueritia semper amabilis (лат)
Детството винаги е скъпо

1311 Pulchara res homo est, si homo est (лат)
Красиво нещо е човекът, ако е човек

1312 Punctum saliens (лат)
Трепереща точка (най-важното, най-главното, същността)

1313 Punica fides (лат)
Пуническа вярност (коварство)

1314 Qua bene coepisti, sic bene semper eas (лат)
Продължавай да вървиш по пътя, който успешно си проходил

1315 Quae mala cum multis patimur, leviora videntur (лат)
По-леки изглеждат тези нещастия, които понасяме заедно с приятелите

1316 Quaelibet vulpes caudam suam laudat (лат)
Всяка лисица хвали своята опашка

1317 Quale opus est, tale est praemium (лат)
Какъвто трудът, такова и възнаграждението

1318 Qualis avis, talis cantus (лат)
Каквато птицата, такава е и песента

1319 Qualis mater, talis filia (лат)
Каквато майката, такава и дъщерята

1320 Qualis pater, talis filius (лат)
Какъвто бащата, такъв и синът

1322 Qualis rex, talis grex (лат)
Какъвто владетелят, такива и подчинените

1323 Qualis vir, talis et oratio (лат) Seneca
Какъвто човекът, такава и речта му Сенека

1324 Qualis vita, et mortus ita (finis ita) (лат)
Какъвто животът, такава и смъртта (такъв и краят)

1325 Quam semel errare melius terve rogare (лат)
По-добре три пъти да попиташ, отколкото един път да сгрешиш

1326 Quandoque bonus dormitat Homerus (лат) Horatius
Понякога и добрият Омир дреме Хораций

1327 Quanti quisque amicos facit, tanti fit ab amicis (лат)
Както някой цени приятелите си, така го ценят приятелите му

1328 Quantum scimus, gutta est, ignoramus mare (лат)
Това, което знаем, е капка; което не знаем - море

1329 Quem quisque norit artem, in hac se exerceat! (лат)
Нека всеки да се занимава с това, което знае!

1330 Qui aequo malis animo miscetur, est malus (лат) Syrus
Нищожен е този, който общува спокойно с подлеци Сир

1331 Qui bene amat, bene castigat (лат)
Който обича искрено, наказва сурово

1332 Qui bene distinguit - bene docet (лат)
Който добре различава (анализира), той учи добре

1333 Qui dicit quae vult, audiet, quae non vult (лат) Terentius
Който говори това, което иска, ще чуе и това, което не иска Теренций

1334 Qui discit sine libro, is aquam haurit cribro (лат)
Който се учи без книга, той гребе вода с решето

1335 Qui est sine peccato? (лат)
Кой е без грях?

1336 Qui fodit alteri foveam, incidit in eam (лат)
Който копае яма за другиго, сам попада в нея

1337 Qui fuit hic asinus, non ibi fiet equus (лат)
Който е бил тук магаре, няма да стане там кон (мястото не променя човека)

1338 Qui gladio ferit, gladio perit (лат)
Който воюва с меч, от меч ще загине

1339 Qui habet aures audiendi, audiat! (лат)
Който има уши да слуша, да слуша!

1340 Qui habet commoda, ferre debet onera (лат)
Който има полза, той трябва да носи тежестта

1341 Qui metuit calamitatem, rarius accipit (лат) Syrus
Който се страхува от нещастието, по-рядко е нещастен Сир

1342 Qui monet, quasi adiuvat (лат) Plautus
Който наставлява, като че ли помага Плавт

1343 Qui multum habet, plus cupit (лат) Seneca
Който има много, иска повече Сенека

1344 Qui nimis propere, minus prospere (лат)
Който много бърза, по-малко му върви

1345 Qui nimium probat, nihil probat (лат)
Който прекалено доказва, нищо не доказва

1346 Qui non assuescit virtuti, cum iuvenescit, a vitiis nescit deflectere, quando senescit (лат)
Който не привиква към нравствена порядъчност на млади години, не може да избегне пороците и на стари

1347 Qui non laborat, non manducet (лат)
Който не работи, нека да не яде

1348 Qui omnibus diffidit, is numquam amicos comparabit (лат)
Който не се доверява на никого, никога няма да има приятели

1349 Qui pavet ex culmis, stipulis non incubat ullis (лат)
Който се бои от сламата, не ходи по стърнището

1350 Qui pote consilium fugere, sapere idem potest (лат) Syrus
Който може да мине без съвет, умее да бъде умен Сир

1351 Qui pote nocere, tmetur, cum etiam non adest (лат) Syrus
От този, който може да пакости, се боят дори ако той отсъства Сир

1352 Qui pro innocente dicit, satis est eloquens (лат) Syrus
Който говори в защита на невинния, е достатъчно красноречив Сир

1353 Qui pro quo (лат)
Кой вместо кого (едно вместо друго, бъркотия, недоразумение)

1354 Qui pueros laudat, solam spem laudat in illis (лат)
Който хвали децата, хвали само надеждата в тях

1355 Qui quaerit, inveniet, pulsanti aperietur (лат)
Който търси, ще намери, който чука, ще му отворят

1356 Qui quaerit, reperit (лат)
Който търси, намира

1357 Qui scribit, bis legit (лат)
Който пише, два пъти чете (който си записва при четене, запомня по-добре четеното)

1358 Qui se excusat, se accusat (лат)
Който се оправдава, се обвинява

1359 Qui seminat mala, metet mala (лат)
Който сее зло, зло ще пожъне

1360 Qui spernit comsilium, spernit auxilium (лат)
Който отхвърля съвета, отхвърля и помощта

1361 Qui tacet, consentire videtur (лат)
Който мълчи, явно се съгласява

1362 Qui timet insidias omnes, nullas incidit (лат) Syrus
Който се бои от някакво коварство, не става негова жертва Сир

1363 Qui totum vult, totum perdit (лат)
Който иска всичко, губи всичко

1364 Qui ventum seminat, turbinem metet (лат)
Който сее вятър, ще пожъне буря

1365 Qui vitat molam, vitat farinam (лат)
Който избягва мелницата, избягва и брашното

1366 Quicquid conaris, quo pervenias, cogites (лат) Syrus
Помисли си до какво ще доведат твоите замисли Сир

1367 Quid leges sine moribus vanae proficiunt? (лат) Horatius
Каква полза могат да донесат само законите там, където няма нравственост? Хораций

1368 Quid libris utilius atque dulcius? (лат)
Какво е по-полезно и по-мило от книгите?

1369 Quidquid domi est, vile est (лат) Seneca
Всичко, което е в къщи, е по-евтино Сенека

1370 Quidquid latet, apparebit (лат)
Тайното ще стане явно

1371 Quidquid licet, minus desideratur (лат)
Което е позволено, най-малко се иска

1372 Quidquid praecipies, esto brevis! (лат) Horacius
Като поучаваш, бъди немногословен! Хораций

1373 Quidquid vides, currit cum tempore (лат)
Всичко, което виждаш, се изменя с времето

1374 Quieta non movere (лат)
Не буди това, което си почива (не предизвиквай бедата)

1375 Quinctiti Vare, redde mihi legiones! (лат)
Квинтилий Вар, върни ми легионите! (възклицание на император Август при получаване на известието за поражението на пълководеца Вар в Тевтобургската гора през ІХ в. от н.е.)

1376 Quisque suos patimur manes (лат) Vergilius
Всеки си има своите неприятности Вергилий

1377 Quo iure? (лат)
С какво право?

1378 Quo minus est murmur, plerumque est altior unda (лат)
Където шумът е по-малък, там обикновено водата е по-дълбока (тихите води са най-дълбоки)

1379 Quo quisque est doctior, eo est modestior (лат)
Колкото е по-учен някой, толкова е по-скромен

1380 Quo vadis? (лат)
Къде отиваш?

1381 Quod bonum felix faustum fortunatumque sit! (лат)
Да бъде (това нещо) добро, щастливо, успешно и удачно!

1382 Quod discit, tibi discit (лат)
Каквото учиш, за себе си го учиш

1383 Quid dubitas, ne feceris! (лат) Plinius Minor
Не прави това, в което се съмняваш! Плиний Млади

1384 Quod hodie non est, cras erit (лат)
Което го няма днес, ще го има утре

1385 Quod in corde sobrii, id in ore ebrii (лат)
Което е на сърцето на трезвия, е на езика на пияния

1386 Quod licet Iovi, non licet bovi (лат)
Каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на вола

1387 Quod non licet, acrius urit (лат) Ovidius
Което не е позволено, привлича по-силно Овидий

1388 Quod non vetat lex, hoc vetat fieri pudor (лат) Seneca
Което законът не забранява, забранява го да се прави срамът Сенека

1389 Quod non videt oculus, cor non dolet (лат)
Което окото не вижда, сърцето не жалее

1390 Quod nova testa capit, inveterata sapit (лат)
С каквото се напълни новото гърне, на това ще мирише като старо

1391 Quod senior loquitur, omnes consilium putant (лат) Syrus
Казаното от по-големия се възприема като съвет Сир

1392 Quod tibi fieri non vis, alteri ne feceris (лат)
Каквото не искаш да ти направят, не го прави на друг

1393 Quod uni dixeris, omnibus dixeris (лат)
Каквото си казал на един, казал си го на всички

1394 Quod verum est, id merum est (лат)
Което е справедливо, е истинско

1395 Quorum pars magna fui (лат)
Голяма част от това принадлежи и на мене (с тези думи Еней започва разказа си за последната нощ на Троя)

1396 Quos deus (Iuppiter) perdere vult, dementat prius (лат)
Когото бог (Юпитер) иска да погуби, преди всичко го лишава от разум

1397 Quod capita, tot sensus (лат)
Колкото глави, толкова мнения

1398 Rapere est accipere, quod non possis reddere (лат) Syrus
Да вземаш това, което не можеш да дадеш, е грабеж Сир

1399 Rapiamus, amici, occasionem de die! (лат) Horatius
Да се възползваме, приятели, от удобния случай, който ни дава този ден! Сир

1400 Raro corvum corvus exoculat (лат)
Гарван гарвану рядко изкълвава окото

1401 Raro senex mutat sententiam (лат)
Възрастният човек рядко променя мнението си

1402 Ratio est anima legis (лат)
Разумът е душа на закона

1403 Rationale animal est homo (лат)
Човекът е разумно същество

1404 Rebus in adversis melius sperare memento (лат)
Надявай се в нещастието на по-добро

1405 Rebus in humanis nulla est constantia certa (лат)
В човешките дела няма нищо постоянно

1406 Recuperata pace artes florescunt (лат)
Изкуството процъфтява след възстановяването на мира

1407 Redde, quod debes (лат)
Дай, каквото дължиш

1408 Refert, quam quis bene vivat; quam diu, non refert (лат) Syrus
Важно е да живееш честно, а не дълго Сир

1409 Rem tene, verba sequentur (лат)
Овладей същността, а думи ще се намерят

1410 Repetitio est mater studiorum (лат)
Повторението е майка на знанието

1411 Reprehensio calumnia vacare debet (лат)
Критиката трябва да е освободена от клевета

1412 Rerum raritas pretium facit (лат) Seneca
Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност Сенека

1413 Res ad triarios rediit (лат) Livius
Работата стигна до триариите (триарии - отбрани войници в римската армия, които влизали в бой само в най-трудната минута) Ливий

1414 Res amicos invenit (лат) Plautus
Успехът намира приятели Плавт

1415 Res in tantum intellegitur, in quantum amatur (лат)
Едно нещо толкова го разбират, колкото го обичат

1416 Res ipsa loquitur (лат)
Едно нещо говори само за себе си

1417 Res iudicata pro veritate habetur (лат)
Съдебното решение се приема за истина (едно от положенията в античното право)

1418 Res, non verba (лат)
Дела, а не думи

1419 Res nullis (лат)
Вещ, която не принадлежи на никого

1420 Respice finem (лат)
Гледай края, внимавай за края

1421 Respue, quod non es! (лат) Persius
Махни това, което не си! Персий

1422 Res severa (est) verum gaudium (лат) Seneca
Истинската радост е сериозно нещо Сенека

1423 Restitutio in integrum (лат)
Възстановяване в цялост (възстановяване на предишните права)

1424 Reti ventos venari (лат)
Да ловиш с мрежа вятър

1425 Ridendo castigat mores (лат)
Със смях поправя нравите (със смях критикува пороците)

1426 Ridentem dicere verum (лат) Horatius
Смеейки се да кажеш истината Хораций

1427 Risu emorior (лат)
Умирам от смях

1428 Risu inepto res ineptior nulla est! (лат) Catullus
Няма нищо по-неуместно от неуместния смях! Катул

1429 Rivalitatem non amat victoria (лат) Syrus
Победата не обича съперничеството Сир

1430 Rixari de asini umbra (лат) Aristophanes
Да спориш за сянката на магарето (да се занимаваш с празни работи) Аристофан

1431 Roma locuta, causa finita (лат)
Рим каза, въпросът е приключен (формулировка на католическата църква, с която се подчертава, че казаното от Ватикана не подлежи на дискусия)

1432 Saeculorum novus nascitur ordo (лат) Vergilius
Времето ражда нов ред Вергилий

1433 Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia (лат) Cicero
Често под бедния плащ се крие мъдрост Цицерон

1434 Saepe mora est melior (лат)
Често забавянето е по-добро

1435 Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse (лат) Cicero
Често човек няма друг враг, освен самия себе си Цицерон

1436 Saepe stylum vertas (лат) Horatius
Често обръщай стила (обработвай това, което пишеш) Хораций

1437 Saepe summa ingenia in occulto latent (лат)
Често големите таланти остават в сянка

1438 Saepe tacens vocem verbaque vultus habet (лат)
Често мълчаливият облик има глас и думи

1439 Sagitta interdum resiliens percuit dirigentem (лат)
Понякога отскачащата назад стрела убива този, който я е пуснал

1440 Salus aegroti suprema lex medicorum (лат)
Здравето на болния е най-големия закон за лекарите

1441 Salus populi - suprema lex (лат) Cicero
Благото на народа е най-големият закон Цицерон

1442 Sancta sanctorum (лат)
Светая светих

1443 Sapere aude! (лат) Horatius
Осмели се да бъдеш умен! Хораций

1444 Sapiens bonum fert modice, fortiter malum (лат) Varro
Мъдрецът понася щастието сдържано, а нещастието - мъжествено Вар

1445 Sapiens ipse fingit fortunam sibi (лат)
Умният сам си създава щастие

1446 Sapiens nil affirmat, quod nonn probet (лат)
Умният нищо не твърди без доказателство

1447 Sapienti sat (лат) Plautus
За умния е достатъчно (казаното) Плавт

1448 Sapientia felicitas (лат)
Мъдростта е щастие

1449 Sapientia prima stultitia caruisse (лат)
Начало на мъдростта е липсата на глупост

1450 Sapientis animus numquam tumet (лат)
Умният никога не се възгордява

1451 Sapientis est mutare consilium (лат)
Умният не се срамува да измени мнението си

1452 Scientia difficilis, sed fructuosa (лат)
Знанието е трудно, но е плодотворно

1453 Scientia nihil est quam veritatis imago (лат)
Знанието не е нищо друго, освен отражение на истината

1454 Scientia potientia est (лат)
Знанието е сила

1455 Scilicet ut fulvum spectatur in ignibus aurum, tempore sic duro est inspicienda fides (лат) Ovidius
Както жълтото злато се изпитва с огън, така и верността може да се познае в трудно време Овидий

1456 Scio me nihil scire (лат) Socrates
Зная, че нищо не зная Сократ

1457 Scopae recentiores semper meliores (лат)
Новите метли са винаги по-добри

1458 Scribendo scribere, dicendo dicere discis (лат)
Пишейки, се учиш да пишеш, а разговаряйки - да говориш

1459 Secreto amicos admone, lauda palam (лат) Syrus
Увещавай приятелите си насаме, а ги хвали публично Сир

1460 Secundae res neglegentiam creant (лат)
Успехът води към лекомислие

1461 Semel scriptum, decies lectum (лат)
Един път написано, десет пъти прочетено

1462 Semper avarus eget (лат)
Скъперникът винаги изпитва нужда

1463 Senectutem ut adipiscantur, omnes optat, eandem accusant adepti (лат)
Всички искат да доживеят до старостта, а като доживеят, се оплакват от нея

1464 Senex laudator temporis acti (лат) Horatius
Старецът е хвалител на миналото време Хораций

1465 Sera nunquam est ad bonos mores via (лат)
Пътят към честния живот никога не е късен

1466 Sera parsimonia in fundo est (лат)
Късно е да бъдеш пестелив, когато се вижда дъното

1467 Sereno quoque coelo aliquando tonat (лат)
Понякога пада гръм и от ясно небе

1468 Sermo mollis frangit iram (лат)
Спокойният разговор обезврежда гнева

1469 Sero recusat ferre, qui subiit, iugum (лат) Seneca
Късно е да се отказва да носи ярема този, който го е поел върху себе си Сенека

1470 Sero (tarde) venientibus ossa (лат)
На късно дошлите - кокали (така римляните поздравявали закъснелите гости)

1471 Serum est cavendi tempus in mediis malis (лат) Seneca
Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието Сенека

1472 Servitus est postremum malorum omnium (лат)
Неволята е най-голямото нещастие

1473 Sic! (лат)
Така! (в скоби или в полето показва важността на дадено място в текста или изразява иронично отношение на автора)

1474 Si cupias pacem, linguam compesce loquacem! (лат)
Ако се стремиш към покой, обуздавай бъбривия си език!

1475 Si duo faciunt idem, non est idem (лат)
Ако двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо

1476 Si finis bonus, laudabile totum (лат)
Ако краят е добър, всичко е похвално

1477 Si licet parva componere magnis (лат) Vergilius
Ако може да се сравни малкото с голямото Вергилий

1478 Silentium Universi (лат)
Мълчание на Вселената (израз, с който се обозначава недостигането до Земята на сигнали от предполагаеми извънземни цивилизации)

1479 Si res firma est, itidem firmi amici sunt: si res labat, itidem amici conlabascunt (лат) Plautus
Ако твоето положение е надеждно, и приятелите са верни; ако се разклати, и приятелите се разбягват Плавт

1480 Si sapis, sis apis (лат) Seneca
Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела Сенека

1481 Si tacuisses, philosophus mansisses (лат) Boetius
Ако беше мълчал, можеше да минеш за философ (нямаше да разберат, че си глупав) Боеций

1482 Si vis amari, ama! (лат) Seneca
Ако искаш да те обичат, обичай! Сенека

1483 Si vis me flere, dolendum est primum ipsi tibi (лат) Horatius
Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи Хораций

1484 Si vis pacem, para pacem! (лат)
Ако искаш мир, готви мир!

1485 Si vis vincere, disce pati (лат)
Ако искаш да побеждаваш, научи се на търпеливост

1486 Si vivis Romae, Romano vivito more (лат)
Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи

1487 Sibi bene facit, qui bene facit amico (лат)
Прави добро на себе си този, който прави добро на приятеля си

1488 Sibi parat malum, qui alteri parat (лат)
На себе си готви нещастие този, който го готви на друг

1489 Sic fata tulere (лат)
Така желае съдбата

1490 Sic itur ad astra (лат) Vergilius
Така вървят към звездите (по този път се върви към славата) Вергилий

1491 Sic transit gloria mundi (лат)
Така преминава световната слава

1492 Sic volo, sic iubeo; sit pro ratione voluntas (лат) Iuvenalis
Така искам, така заповядвам; вместо довод да бъде моята воля Ювенал

1493 Sigillatim mortales, cunctim perpetui (лат) Apuleius
Сам човек е смъртен, но заедно хората са вечни Апулей

1494 Silendo nemo peccat (лат)
Който мълчи, не греши

1495 Silentium videtur confessio (лат)
Мълчанието се смята за съгласие

1496 Similia similibus curantur (лат)
Подобното се лекува с подобно (принцип на хомеопатичната медицина)

1497 Similis simili gaudet (лат)
Подобният на подобно се радва

1498 Simplex sigillum veri (лат)
Простотата е признак на искреност

1499 Simul consilium cum re amisisti? (лат) Terentius
Нима с парите си загубил и разсъдъка си? Теренций

1500 Simulans amicum inimicus inimicissimus (лат) Syrus
Най-опасен е този враг, който се прави на приятел Сир

1501 Simulatum nihil diuturnum (лат)
Заблудата не е нещо дълготрайно

1502 Sine amicitia vita nulla est (лат) Cicero
Без дружба животът е нищо Цицерон

1503 Sine ira et studio (лат) Tacitus
Без гняв и пристрастие (обективно) Тацит

1504 Sine labore non erit panis in ore (лат)
Без труд няма да има хляб в устата

1505 Sint ut sunt aut non sint (лат)
Да остане така, както си е, или изобщо да не бъде

1506 Sit modus in rebus! (лат) Horatius
Да има мярка в нещата! Хораций

1507 Sit venia verbo (лат)
Нека ми бъде позволено да кажа

1508 Si vis pacem, para bellum (лат)
Ако искаш мир, готви се за война

1509 Sol lucet omnibus (лат) Petronius
Слънцето свети за всички Петроний

1510 Sol ubique triumphat (лат)
Слънцето тържествува навсякъде

1511 Solet hora, quod multi anni abstulerint, reddere (лат) Syrus
Един час може да върне това, което много години са взели Сир

1512 Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus (лат) Cicero
Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си Цицерон

1513 Somni, cibi, potus, venus omnia moderata sint (лат) Hippocrates
Сън, храна, пиене, любов - всичко да бъде с мярка Хипократ

1514 Species decipit (лат)
Външността е лъжлива

1515 Spectatum veniunt, veniunt spectentur ut ipsar (лат) Ovidius
Идват да погледат и себе си да покажат Овидий

1516 Spes bona confirmat animos datque vires (лат)
Добрата надежда укрепва духа и дава сили

1517 Spes est salutis, ubi hominem obiurgat pudor (лат) Syrus
Има надежда за спасение, ако у човека се обажда чувството за срам Сир

1518 Spes est ultimum adversarum rerum solatium (лат) Seneca
Надеждата е последната утеха в нещастието Сенека

1519 Spes sibi quisque (лат)
Всеки вярва на себе си

1520 Spes somnium vigilantium (лат)
Надеждата е сън наяве

1521 Sponte sua, sine lege (лат)
По собствена подбуда, без закон

1522 Stat ei in corde silex (лат) Tibullus
Сърцето му е от кремък Тибул

1523 Stat sua cuique dies (лат) Vergilius
Всеки го очаква неговия ден Вергилий

1524 Stultitia prae se fert pudorem (лат) Terentius
Глупостта често се крие зад скромността Теренций

1525 Stultorum plena sunt omnia (лат) Cicero
Глупаци има много навсякъде Цицерон

1526 Stultum imperare reliquis, qui nescit sibi (лат) Syrus
Глупаво е да заповядваш на другите, ако не можеш да ръководиш себе си Сир

1527 Sua cuique fortuna in manu est (лат)
На всеки съдбата е в ръцете му

1528 Sua sunt cuique vitia (лат)
Всеки си има свои недостатъци

1529 Sub rosa (лат)
Под розата (тайно)

1530 Sublata causa, tollitur morbus (effectus) (лат)
Отстрани причината, тогава ще мине болестта (следствието)

1531 Sum, quod eris, quod es, ante fui (лат)
Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди (епитафия)

1532 Stultum est timere, quod vitari non potest (лат) Syrus
Глупаво е да се страхуваш от това, което не можеш да избегнеш Сир

1533 Summa sedes non capit duos (лат) Seneca
На най-високото положение няма двама Сенека

1534 Summum bonum medicinae sanitas (лат)
Най-високото благо на медицината е здравето

1535 Summum ius, summa inuria (лат) Cicero
Най-висшето право е най-висша несправедливост Цицерон

1536 Sunt certi denique fines (лат)
Навсякъде има някакви граници

1537 Superflua non nocet (лат)
Излишното няма да навреди

1538 Surdo fabulam narrare (лат)
Да разказваш басня на глухия

1539 Suum quique est decor (лат) Quintilianus
За всеки е характерна собствена прелест Квинтилиан

1540 Suum cuique placet (лат) Plinius
Всеки харесва нещо свое Плиний

1541 Suum quisque iudicium habet (лат) Suetonius
Всеки има свое съждение Светоний

1542 Tabula in naufragio (лат)
Оцеляла при корабокрушение дъска (последна надежда)

1543 Tabula rasa (лат)
Чиста дъска (човек, който още не е учил нищо)

1544 Tace, sed memento! (лат)
Мълчи, но помни!

1545 Taceat de Achille qui non est Homerus (лат)
Да мълчи за Ахил този, който не е Омир

1546 Tacent, satis laudant! (лат) Terentius
Който мълчи, достатъчно хвали! Теренций

1547 Taciturnior est statua (лат)
По-мълчаливо от статуя

1548 Taciturnitas stulto homini pro sapientia est (лат) Syrus
Мълчаливостта служи на глупавия човек за мъдрост Сир

1549 Taedium belli (лат)
Отвращение към войната

1550 Tam in toga, quam in sago (лат)
Както за съвет, така и за оръжие (е годен)

1551 Tamdiu discendum est, quamdiu vivis (лат)
Трябва да се учиш толкова дълго, колкото дълго живееш

1552 Tanta est potentia veritatis, ut se ipsam sua claritate defendat (лат)
Такава е силата на истината, че тя се защитава сама с яснота

1553 Tanta vis probitatis est, ut eam etiam in hoste diligamus (лат) Cicero
Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага Цицерон

1554 Tantum religio potuit suadere malorum (лат) Lucretius
Колко бедствия е могла да причини религията Лукреций

1555 Tantum scimus, quantum memoria tenemus (лат)
Знаем толкова, колкото помним

1556 Tarda timet ovis celeres lupos (лат)
Бавната овца се бои от бързи вълци

1557 Tarde velle nolentis est (лат) Seneca
Да искаш късно значи да не желаеш Сенека

1558 Te de aliis, quam alios de te suavius est fieri doctos (лат) Plautus
По-приятно е да се учиш от другите, отколкото да учиш другите Плавт

1559 Te tua, me delectant mea (лат)
На тебе ти е приятно твоето, на мене - моето

1560 Temeritas est florentis aetatis, prudentia - senescentis (лат)
Лекомислието е характерно за младостта, разсъдителността - за старостта

1561 Temperantia est custos vitae (лат)
Умереността е страж на живота

1562 Temperata fortuna optima (лат)
Умереното щастие е най-добро

1563 Tempora labuntur tacitisque senescimus annis (лат) Ovidius
Лети времето и ние стареем с незабележимо отминаващите години Овидий

1564 Tempora mutantur et nos mutamur in illis (лат)
Времената се менят и ние се меним с тях

1565 Tempore felici multi numerantur amici (лат)
В щастливо време се наброяват много приятели

1566 Tempori parce! (Seneca) (лат)
Пести времето! Сенека

1567 Temporis filia veritas (лат)
Истината е дъщеря на времето (истината се определя с времето)

1568 Tempus edax rerum (лат) Ovidius
Времето поглъща всичко Овидий

1569 Tempus est optimus magister vitae (лат)
Времето е най-добрият учител в живота

1570 Tempus fugit, aeternitas manet (лат)
Времето лети, вечността остава (неизменна е)

1571 Tempus in agrorum cultu consumere dulce est (лат)
Наслаждение е да посвещаваш времето на земеделие

1572 Tempus minuit luctus maestaque corda iuvat (лат) Ovidius
Времето намалява тъгата и успокоява опечаленото сърце Овидий

1573 Tempus omnia revelat (лат)
Времето разкрива всичко

1574 Tempus vulnera sanat (лат)
Времето лекува раните

1575 Tenax requirit prodigum (лат)
Скъперникът търси прахосник

1576 Tentanda omnia (лат)
Трябва всичко да се изпита

1577 Terminus nullus falso est (лат) Seneca
Лъжата няма предели Сенека

1578 Terra incognita (лат)
Непозната земя (непозната област от знанието)

1579 Terra numquam sine usura reddit, quod accepit (лат)
Земята никога не връща без процент това, което е получила

1580 Terra ubi leones (лат)
Земя, където има лъвове (опасно място)

1581 Tertium non datur (лат)
Трето не е дадено (или едното, или другото)

1582 Tertius gaudens (лат)
Третият, който се радва (трето лице, което извлича полза от борбата между двама противника)

1583 Tet-a-tet (тет а тет) (фр)
На четири очи, насаме

1584 Tibi et ingni (лат)
На тебе и на огъня (прочети и веднага го изгори)

1585 Tibi me virtus tua facit amicum (лат)
Твоята порядъчност ме прави твой приятел

1586 Tibi seris, tibi metes (лат)
За себе си сееш, за себе си събираш

1587 Timeo hominem unius libri (лат)
Страхувам се от човек на една книга (от ограничен човек)

1588 Timidus vocat se cautum, parcum sordidus (лат) Syrus
Страхливият нарича себе си внимателен Сир

1589 Timor non est diuturnus magister officii (лат)
Страхът не остава дълго учител на дълга

1590 Toto coelo, tota terra (лат)
Като небето от земята (се различават)

1591 Trahimur omnes studio laudis (лат)
Всички ни обхваща страст към славата

1592 Trahit sua quemque voluptas (лат) Vergilius
Всеки го влече неговото увлечение Вергилий

1593 Tranquillas etiam naufragus horret aquas (лат)
Претърпелият корабокрушение се бои дори от спокойна вода

1594 Tres faciunt collegium (лат)
Трима образуват общество

1595 Tria vitanda sunt: odium, invidia, contemptus (лат)
Три неща трябва да се избягват: омраза, завист и презрение

1596 Triste lupus stabulis (лат)
Вълкът е опасен за конюшнята

1597 Tristia saepe latent sub dulci melle venena (лат)
Често под сладкия мед се крие погубваща отрова

1598 Truditur dies die (лат) Horatius
Денят сменя ден (времето минава бързо) Хораций

1599 Tu ne cede malis, sed contra audentior ito! (лат) Vergilius
Не се покорявай на бедата, а върви смело срещу нея! Вергилий

1600 Tu si hic sis, aliter sentias (лат) Terentius
Ако беше на мое място, щеше да съдиш иначе Теренций

1601 Tua res agitur (лат) Horatius
Работата се отнася до тебе Хораций

1602 Tulit alter honores (лат) Vergilius
Друг получи почестите Вергилий

1603 Turbato melius capiuntur flumine pisces (лат)
В мътна вода се лови по-лесно риба

1604 Turpe est aliud loqui, aliud sentire (лат)
Позорно е, когато се говори едно, а се мисли друго

1605 Turpia corrumpunt teneras spectacula mentes (лат)
Непристойните зрелища развалят младите души

1606 Turpis avis, proprium quae foedat stercore nidum (лат)
Нищожна е тази птица, която мърси гнездото си

1607 Turpis fuga mortis omni est morte peior (лат) Cicero
Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея Цицерон

1608 Tutae aures (лат) Horatius
Уши, на които може да се довери тайна Хораций

1609 Ubi amici, ibidem sunt opes (лат) Plautus
Където са приятелите, там е богатството Плавт

1610 Ubi concordia, ibi victoria (лат)
Където е съгласието, там е победата

1611 Ubi deest peplum, non est perfectum gaudium (лат)
Където няма пеплум, няма истинска радост (пеплум - женска дреха)

1612 Ubi ius, ibi remedium (лат)
Където е правото, там е защитата

1613 Ubi ius incertum, ibi ius nullum (лат)
Където правото е нерешително, там няма право

1614 Ubi lex, ibi poena (лат)
Където е законът, там е наказанието

1615 Ubi libertas cecidit, audet nemo loqui (лат) Syrus
Където е унищожена свободата, там никой не се осмелява да говори Сир

1616 Ubi mel, ibi fel (лат)
Където е медът, там е отровата (който говори сладко, носи неприятности)

1617 Ubi peccat aetas maior, male discit minor (лат) Syrus
Където грешат старите, там се учат на лошо младите Сир

1618 Ubi rerum testimonia adsunt, quid opus est verbis? (лат) Cicero
Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи? Цицерон

1619 Ubi uber, ibi tuber (лат)
Където е богатството, там са грижите

1620 Ubicumque homo est, ibi beneficii locus est (лат)
Където има човек, има място за добра постъпка

1621 Ulcera animi sananda magis, quam corporis (лат) Syrus
Душевните рани трябва да се лекуват по-усърдно от телесните Сир

1622 Ultra posse nemo obligatur (лат)
Никой не е задължен да направи повече, отколкото може

1623 Una hirundo non facit ver (лат)
Една лястовичка пролет не прави

1624 Unam in armis salutem (лат)
Единственото спасение е в борбата

1625 Unde venis et quo tendis? (лат) Horatius
Откъде идваш и къде отиваш? (каква е целта ти в живота?) Хораций

1626 Unguibus et rostro (лат) Ovidius
С нокти и клюн(с всички средства) Овидий

1627 Unius verbi damna grandia ferre (лат)
Да платиш тежко за една дума

1628 Unum castigabis, centum emendabis (лат)
Един ще накажеш, сто ще поправиш

1629 Unus consiliis, alter praestantior armis (лат)
Един е по-добър в съветите, друг - в оръжието

1630 Unus dies gradus est vitae (лат)
Денят е стъпало в живота

1631 Unus dies par omnis est (лат)
Един ден прилича на друг

1632 Unus pro omnibus et omnes pro uno (лат)
Един за всички и всички за един

1633 Urbes constituit aetas, hora dissolvit (лат)
Градовете се създават със столетия, а се разрушават за един час

1634 Usus est magister rerum (лат)
Опитът е учител на всички неща

1635 Usus est tyrannus (лат) Horatius
Навикът е деспот Хораций

1636 Usus magister artium (лат)
Опитът е учител на изкуствата

1637 Ut fabula docet (лат)
Както учи баснята

1638 Ut fata trahunt (лат)
Както нареди съдбата

1639 Ut fragilis glacies, interit ira mora (лат)
Като трошлив лед изчезва с времето гневът

1640 Ut homines sunt, ita morem geras (лат) Terentius
Каквито са хората, така се дръж сред тях Теренций

1641 Ut salutabis, ita resalutaberis (лат)
Както поздравиш, така ще ти отвърнат

1642 Ut sementem feceris, ita et metes (лат)
Както посееш, така ще пожънеш

1643 Ut vincas, disce pati, ut vivas, disce mori (лат)
За да побеждаваш, се учи на търпение; за да живееш, се учи да умираш

1644 Utile dulci miscere (лат) Horatius
Да съединяваш полезното с приятното Хораций

1645 Uti, non abuti (лат)
Да употребяваш, но да не злоупотребяваш

1646 Uxori nubere suae (лат) Martialis
Да си жена на жена си (да си под чехъл) Марциал

1647 Vacua (inania) vasa plurinum sonant (лат)
Празен съд силно дрънчи

1648 Vae misero mihi! (лат) Terentius
Тежко на нещастния! Теренций

1649 Vae victis! (лат)
Тежко на победените! (възклицание на Брен - предводител на галското племе сенони)

1650 Vale et me ama (лат)
Сбогом и ме обичай

1651 Vale et memor sis mei (лат)
Сбогом и ме помни

1652 Valeant cives mei, sint incolumes, sint florentes, sint beati! (лат)
Нека моите земляци бъдат здрави, цъфтящи, щастливи!

1653 Valeant curae! (лат)
Сбогом грижи!

1654 Valetudo bonum optimum (лат)
Здравето е най-голямото благо

1655 Valetudo mala corpus, non animum tenet (лат) Seneca
Болестта измъчва тялото, а не душата Сенека

1656 Vana sine viribus ira (лат) Livius
Гневът без сила е напразен Ливий

1657 Vanam gloriam qui spreverit, veram habebit (лат)
Който пренебрегне лъжливата слава, ще намери истинската

1658 Vanitas vanitatum et omnia vanitas (лат)
Суета на суетите и всичко е суета

1659 Variatio (varietas) delectat (лат)
Разнообразието забавлява

1660 Varium et mutabile semper femina (лат) Vergilius
Непостоянна и променлива е винаги жената Вергилий

1661 Vedi Napoli e muori (веди Наполи е муори) (ит)
Виж Неапол и умри

1662 Vel optima nomina non appellando fiunt mala (лат) Horatius
Дори най-славните имена се забравят, ако не се напомнят Хораций

1663 Vel sapientissimus errare potest (лат)
Дори най-умният може да сбърка

1664 Velox consilium sequitur poenitentia (лат) Syrus
След прибързаното решение следва разкаяние Сир

1665 Veni, vidi, vici (лат)
Дойдох, видях, победих (така Юлий Цезар известил за победата си при Зела)

1666 Venia dignus est humanus error (лат)
Човешката грешка заслужава прошка

1667 Veniet tempus, quo posteri nostri tam aperta nos nescisse mirentur (лат)
Ще дойде време, когато нашите потомци ще се учудват, че не сме знаели толкова очевидни неща

1668 Venter caret auribus (лат) Seneca
Животът няма уши (не можеш да запълниш живота с думи) Сенека

1669 Ventis loqueris (лат)
Говориш на вятъра

1670 Ventrem nimis replere nocet (лат) Celsus
Прекаленото пълнене на стомаха вреди Целс

1671 Ver, aestas, hiems, redit annus in annum; omnia cum redeunt, homini sua non redit aetas! (лат)
Пролетта, лятото, есента и зимата се връщат всяка година, всичко се връща, но годините си отиват безвъзвратно

1672 Ver hiemem sequitur, sequitur post triste serenum (лат)
След зимата идва пролет, след тъгата - радост

1673 Vera ornamenta matronarum pudicitia, non vestes (лат) Iustinus
Истинско украшение за жената е срамежливостта, а не дрехата Юстин

1674 Verae amicitiae sempiternae sunt (лат)
Истинската дружба е вечна

1675 Verba docent (movent), exempla trahunt (лат)
Думите учат, а примерите увличат

1676 Verba magistri (лат)
Думи на учител (на авторитетен човек)

1677 Verba non sunt verbera (лат)
Думите не са бичуване

1678 Verba nullo pretio emuntur (лат)
Не можеш да купиш за никаква цена думите

1679 Verba veritatis (лат)
Думи на истина

1680 Verba volant, scripta manent (лат)
Думите отлитат, писаното остава

1681 Verbis et nummis utendum est (лат)
Думите трябва да се използват като парите (икономично)

1682 Verbum nobile (лат)
Честна дума

1683 Verbum nobile debet esse stabile (лат)
Честната дума трябва да бъде сдържана

1684 Vere scire est per causas scire (лат)
Истинското знание е опознаване на причината

1685 Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam (лат)
Истината често бива безпомощна, но никога не загива

1686 Veritas vitae est viaticum carissimum (лат)
Истината е най-доброто нещо по пътя на живота

1687 Veritatem dies aperit (лат) Seneca
Времето разкрива истината Сенека

1688 Veritatis simplex oratio (лат)
Речта на истината е проста

1689 Verum consilium, quod initio auditu grave est, postea fit iucundum (лат)
Искреният съвет, който отначало е неприятен за слуха, след това става приятен

1690 Verum est, ut bonos boni diligant (лат)
Истина е, че честните хора обичат честните

1691 Verum plus uno esse non potest (лат)
Не може да има повече от една истина

1692 Vestigia semper adora (лат) Statius
Почитай винаги следите на миналото Стаций

1693 Vestigia terrent (лат) Aesopus
Следите плашат (следите на нещастните предшественици) Езоп

1694 Vestis virum reddit (лат) Quintilianus
Дрехата издава човека Квинтилиан

1695 Veterrimus homini optimus amicus est (лат) Plautus
Най-старият приятел е най-добър за човека Плавт

1696 Veto (лат)
Забранявам

1697 Vetus amor non sentit rubiginem (лат)
Старата любов не ръждясва

1698 Via (лат)
По този път; през (върху писма и товари за посочване на направление)

1699 Vi et armis (лат)
Със сила и оръжие

1700 Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere (лат) Cicero
Да загинеш от насилие в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото Цицерон

1701 Via trita via tuta (лат)
Прокараният път е безопасен

1702 Vicinus bonus ingens bonum (лат)
Добрият съсед е голямо благо

1703 Vicinus malus ingens malum (лат)
Лошият съсед е голямо нещастие

1704 Video lupum (лат)
Виждам вълка ("за вълка говорим, а той в кошарата")

1705 Videte et applaudite! (лат)
Гледайте и ръкопляскайте!

1706 Vile donum, vilis gracia (лат)
Малък подарък, малка благодарност

1707 Vile est, quod licet (лат)
Евтино се цени това, което е достъпно

1708 Vilius argentum est auro, virtutibus aurum (лат) Horatius
Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта Хораций

1709 Vim vi repellere fas est (лат)
Позволено е да се отблъсква силата със сила

1710 Vincere et victoria uti non idem est (лат)
Да побеждаваш и да се ползваш от победата не е едно и също нещо

1711 Vincere scis, Hannibal; victoria uti nescis (лат)
Умееш да побеждаваш, Ханибале, но не умееш да се ползваш от победата (думи на картагенския пълководец Махарбал към Ханибал, който не съумял да използва победата при Кана)

1712 Vincula da linguae vel tibi vincla dabit (лат)
Вържи езика си иначе той ще те върже

1713 Vincuntur molli pectora dura prece (лат) Tibullus
Ласкавата молба побеждава жестоките сърца Тибул

1714 Vindicta hominem sceleratum aliquando consequetur (лат)
Отмъщението настига някога престъпника

1715 Viribus unitis res parvae crescunt (лат)
С обединението на усилията растат и малките дела

1716 Virtus amicitiam et gignit et continet (лат)
Честността ражда дружба и я поддържа

1717 Virtus nihil expetit praemii (лат)
Честността не иска награда

1718 Virtus nobilitat (лат)
Честността облагородява

1719 Virtus omni loco nascitur (лат)
Честността се ражда навсякъде

1720 Virtus sola homines beatos reddit (лат)
Само честността прави хората щастливи

1721 Virtute duce comite fortuna (лат) Cicero
Храбростта води, а щастието върви заедно Цицерон

1722 Virtutis fortuna comes (лат)
Спътник на смелостта е щастието

1723 Vis consilii expers mole ruit sua (лат) Horatius
Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло Хораций

1724 Vis mediatrix naturae (лат)
Лекуващата сила на природата

1725 Vita sine libertate nihil (лат)
Животът без свобода е нищо

1726 Vita sine litteris mors est (лат)
Животът без наука е смърт

1727 Vita somnium breve (лат)
Животът е кратък сън

1728 Vitae brevis est cursus, gloriae sempiternus (лат)
Животът е кратък, но славата е дълготрайна

1729 Vitae sal amicitia (лат)
Дружбата е солта на живота

1730 Vitae via virtus (лат)
Честността е път в живота

1731 Vitam impendere vero (лат) Iuvenalis
Да посвещаваш живота си на истината Ювенал

1732 Vitia sine praeceptore discuntur (лат) Seneca
На лоши постъпки се учим без учител Сенека

1733 Vitiis sine nemo nascitur (лат) Horatius
Никой не се ражда без пороци Хораций

1734 Vivat nostra civitas, vivat, crescat, floreat! (лат)
Да живее нашата държава, да живее, да се развива, да процъфтява!

1735 Vive valeque (лат)
Живей и бъди здрав (заключителна формулировка в антично приятелско писмо)

1736 Vivere est cogitare (лат) Cicero
Да живееш значи да мислиш Цицерон

1737 Vivere est militare (лат) Seneca
Да живееш значи да се бориш Сенека

1738 Volentem ducunt fata, nolentem trahunt (лат) Seneca
Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи Сенека

1739 Volenti (voluntario) nihil difficile (лат)
За желаещия няма нищо трудно

1740 Voluntas est superior intellectu (лат)
Силната воля стои по-високо от разума

1741 Voluntas populi suprema lex est (лат)
Волята на народа е най-големият закон

1742 Voluptas e difficili data dulcissima est (лат) Syrus
Удовлетворението, постигнато с труд, е най-приятно Сир

1743 Vox clamantis in deserto (лат)
Глас на викащия в пустинята

1744 Vox faucibus haesit (лат) Vergilius
Гласът заседна в гърлото (за означаване на силно учудване, уплаха и подобни) Вергилий

1745 Vox populi, vox dei (лат) Homerus
Глас народен, глас божи Омир

1746 Vox, vox, praeterea nihil (лат)
Думи, думи и нищо повече

1747 Vulgus pessimus rerum interpres (лат) Seneca
Тълпата е най-лошият съдия Сенека

1748 Vulnerant omnes, ultima necat (лат)
Всички раняват, последната убива (надпис върху стари часовници)

Няма коментари:

Публикуване на коментар